Руският президент Владимир Путин подписа закон за денонсирането на Договора за обикновените въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ) от Москва, съобщава ТАСС.

ДОВСЕ  беше подписан през 1990 г. и адаптиран през 1997 г. Страните от НАТО не са ратифицирали адаптирана версия на този документ, като продължават да се придържат към разпоредбите от 1990 г., които съдържат нормите за конвенционални оръжия, базирани на баланса между НАТО и Варшавския договор. В резултат на това Русия обяви през 2007 г. мораториум върху изпълнението на условията на споразумението.

На 11 март 2015 г. Русия преустанови участието си в заседанията на Съвместната консултативна група по ДОВСЕ, с което приключи процеса на преустановяване на членството си в договора, но чисто юридически продължи да остава в него. От този момент интересите на Руската федерация в Съвместната консултативна група ще се представляват от Беларус.

"Фокус" припомня, че първоначалният Договор за конвенционалните въоръжени сили в Европа (CFE) беше договорен и сключен през последните години на Студената война и установи всеобхватни ограничения върху ключови категории конвенционално военно оборудване в Европа (от Атлантическия океан до Урал) и наложи унищожаването на излишно въоръжение. Договорът предлага равни ограничения за двете "групи държави-страни“, Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) и Варшавския договор.

ДОВСЕ определя равни тавани за всеки блок (НАТО и Организацията на Варшавския договор), от Атлантическия океан до Урал, за ключови въоръжения, които са от съществено значение за извършване на изненадващи атаки и започване на широкомащабни настъпателни операции. Колективно участниците в договора се съгласиха, че никоя страна не може да има повече от:

20 000 танка;

20 000 артилерийски оръдия;

30 000 бойни бронирани машини (ББМ);

6800 бойни самолета; и

2000 ударни хеликоптера.

За да ограничи допълнително готовността на въоръжените сили, договорът определи равни тавани на оборудването, което може да бъде разгърнато с активни части. Другото наземно оборудване трябваше да бъде поставено на определени места за постоянно съхранение. Ограниченията за оборудване, което всяка страна можеше да има в активни единици бяха:

16 500 танка;

17 000 артилерийски оръдия; и

27 300 бойни бронирани машини (ББМ);

Договорът допълнително ограничава дела на въоръженията, които може да притежава всяка страна в Европа до около една трета от общия брой за всички страни в Европа – правилото за "достатъчност“.

Всички базирани в морето военноморски сили бяха изключени от отговорността по ДОВСЕ.

Регионални договорености

В допълнение към ограниченията върху броя на въоръженията във всяка категория от всяка страна, договорът включва регионални ограничения, предназначени да предотвратят дестабилизиращи силни концентрации на наземно оборудване.

Унищожаване

За да се изпълнят необходимите тавани на войските, оборудването трябваше да бъде унищожено или, ако е възможно, преработено за невоенни цели.

Проверка

Договорът включва безпрецедентни разпоредби за подробен обмен на информация, инспекции на място, инспекции по предизвикателство и наблюдение на място на унищожаването. Страните по договора получиха неограничено право да наблюдават процеса на унищожаване. Сателитното наблюдение беше използвано за проверка на разположението и напредъка при унищожаването на голяма военна техника като бронирани машини и танкове.

Съвместна консултативна група

И накрая, Договорът създаде във Виена орган, съставен от всички членове на Договора, който се нарича Съвместна консултативна група (СКГ) и който се занимава с въпроси, свързани със спазването на разпоредбите на Договора. Групата имаше за цел:

Разрешаване на неясноти и различия в тълкуването

Да разглежда мерки, които повишават жизнеспособността и ефективността на Договора

Да решава технически въпроси

Да разглежда споровете, които могат да възникнат от прилагането на Договора

Внедряване

След като договорът влезе в сила, започна 4-месечен период на базова проверка. Двадесет и пет процента от унищожаването трябваше да бъде завършено до края на 1 година, 60% до края на 2 години и цялото унищожаване, изисквано от договора, да бъде завършено до края на 3 години.

Основното постижение беше мащабното намаляване или унищожаване на конвенционална военна техника в района на Атлантическия океан до Уралските планини  през първите 5 години от действието на Договора. До края на периода на съкращаване на договора през 1995 г., когато ограниченията на оборудването влязоха в сила, 30-те държави страни завършиха и провериха чрез инспекция унищожаването или преобразуването на над 52 000 танка, бойни бронирани машини, артилерийски оръдия, бойни самолети и щурмови хеликоптери. Освен това те са извършили/приели над 4000 интрузивни проверки на място на военни части/инсталации и на определени райони.

НАТО почти изпълнява задълженията си, като унищожава най-старата си техника. Освен това членовете на НАТО с по-ново оборудване, като Съединените щати, се съгласиха да прехвърлят част от това оборудване на съюзници с по-старо оборудване.