Съединените щати са обезпокоени от действията на Русия в Сирия, където се твърди, че тя е извършила серия от операции срещу оглавяваната от САЩ коалиция, съобщава The Wall Street Journal.

"Руските въоръжени сили са провели серия от операции срещу оглавяваната от САЩ коалиция в Сирия този месец, включително една тази седмица в стратегически разположена база в южната част на страната, разказаха американски военни чиновници“, се казва в материала на изданието.

Твърди се, че Русия е нанесла въздушни удари по гарнизон близо до границата на Сирия с Йордания в югоизточната част на страната, където американските войски обучават местни бойци. Съгласно информацията на вестника, Русия е уведомила Съединените щати чрез специална комуникационна линия за ударите в отговор на предполагаемата атака на екстремисти срещу сирийските правителствени сили.

Твърди се, че предупреждението показва, че американските сили не са били цел на руските военни, които са "преследвали мисията на САЩ в Сирия“.

По време на ударите в близост до базата не е имало американски войски, както не е имало загуби сред американската армия и тази на коалицията. Твърди се също, че в един от районите американските военновъздушни сили са вдигнали изтребители, за да принудят руските самолети да го напуснат.

"Действията на Русия разтревожиха американските военни, които се опасяват, че погрешно изчисление може да ескалира в непреднамерен конфликт между американските и руските сили в Сирия“, отбелязва The Wall Street Journal.

Американските военни контролират територии в северната и североизточната част на Сирия в провинциите Дейр ез-Зор, Хасака и Ракка, където се намират най-големите петролни и газови находища в близкоизточната страна. Официален Дамаск многократно определя присъствието на американски военни на територията си като окупация и държавно пиратство с цел откровена кражба на петрол.

Въоръженият конфликт в страната продължава от 2011 г. В края на 2017 г. беше обявена победата над "Ислямска държава“ в Сирия и Ирак. В някои региони на страната зачистката на екстремистите продължава. Сега на преден план излиза политическото уреждане на конфликта, възстановяването на Сирия, както и връщането на бежанците.

***

Вашингтон. Съединените щати и съюзниците се готвят за продължителен конфликт в Украйна, и в тази връзка във Вашингтон ще се стреми да предотврати победа на Русия като увеличи военната помощ за Киев. В същото време САЩ се стремят да смекчат въздействието на настоящата ситуация върху глобалната икономика и продоволствената сигурност, пише The Washington Post, като се позовава на свои източници.

"Решението да се доставят на Украйна все по-модерни оръжия <...>, способни да унищожат важни военни съоръжения и да нанесат удари дълбоко в Русия, отразява готовността на западните столици [държави] да рискуват непреднамерена ескалация с Руската Федерация. Тази подкрепа изглежда ободри правителството на президента [на Украйна] Владимир Зеленски“, пише вестникът.

Въпреки това, както смятат експертите, Киев и неговите поддръжници "могат да се надяват на нещо повече от патова ситуация [във военните действия] с много по-голямата и по-добре въоръжена руска армия“.

Както заявява пред вестника бившият постоянен представител на САЩ в НАТО Иво Даалдер (работил от 2009 до 2013 г.), патовата ситуация на бойното поле поставя САЩ пред труден избор: или да продължат да помагат на Украйна да поддържа потенциално кръвопролитно статукво с опустошителни глобални последици, или да спре подкрепата и да остави Москва да спечели. "[Второто] би означавало да нахраним вълците с Украйна. Никой не е готов за това“, смята Даалдер.

На свой ред неназован говорител на Държавния департамент заяви пред The Washington Post, че още преди началото на руската специална военна операция американските власти са обсъждали възможността за продължителен конфликт, който ще има тежки глобални последици. Според служителя администрацията се надява, че доставката на нови оръжия за Украйна, антируските санкции и дипломатическата изолация на Русия ще допринесат за прекратяването на конфликта чрез преговори.

И, според Вашингтон, залогът да се гарантира, че Руската федерация няма да може да "погълне Украйна“ е толкова голям, че властите в САЩ са готови да се примирят дори с глобална рецесия и проблеми с храните, за да постигнат тази цел. "Ние се ръководим от факта, че резултат, при който Руската федерация е в състояние да постигне своите максимални искания, е наистина лоша сделка за Съединените щати, наистина лоша за нашите партньори и съюзници и наистина лоша за световната общност“, казват от Държавния департамент.

***

Вашингтон. Доналд Тръмп твърди, че НАТО е надживял полезността си и е загуба на пари. Бившият президент на САЩ заяви още, че конфликтът в Украйна може да прерасне в Трета световна война заради действията на Вашингтон, който предава въоръжение за милиарди долари на Киев, пише The Daily Beast.

Лидерът на Републиканската партия на САЩ постави под въпрос участието на Съединените щати в междуправителствения военен алианс, като отново отправи обвинения, че някои съюзници на САЩ "не правят нищо“. Той твърди, че "ние вършим цялата тежка работа“ за Украйна, докато другите европейски сили мълчат. "Защо ние винаги водим, потенциално към Трета световна война с Русия?“ - добави той.

В крайна сметка Тръмп заключи, че НАТО ще трябва да бъде намален през следващите години: "Със сигурност не можем да си позволим повече да правим това“, каза той. "НАТО ни струва цяло състояние и да, ние защитаваме Европа с НАТО, но харчим много пари“.

След това бившият американски президент разшири тезата си на митинг пред хиляди свои симпатизанти в град Нешвил:

"Може би това ще доведе до Третата световна война заради това, което правим. Току-що дадохме 40 милиарда долара в допълнение към още 16 милиарда, общо 56 милиарда долара“, отбеляза Тръмп. Изявлението му беше излъчено от The Hill. Бившият президент отбеляза също, че съюзниците на САЩ, представлявани от Европейския съюз, оказват много по-малко помощ на Украйна. "Ако бях президент, това никога нямаше да се случи“, заключи той.

***

Вашингтон. Повече от половината американци смятат, че САЩ вече са влезли в рецесия, показват нови проучвания, цитирани от авторитетното списание Newsweek.

Последният индекс на икономически оптимизъм IBD/TIPP, публикуван в петък, установи, че 53 процента от американците смятат, че икономиката е изпаднала в рецесия, а 25 процента казват, че не са сигурни. Само 20 процента смятат, че страната не е в рецесия.

Дори на фона на несигурността, опасенията се повишиха драстично през последния месец. Още през май по-малко от половината американци - 48 процента - твърдяха, че икономиката е в спад, докато 23 процента заявяваха, че САЩ не са в рецесия.

Страховете от рецесията нараснаха през последните седмици, като инфлацията достигна 40-годишен връх миналата седмица, а Dow Jones Average падна под 30 000 за първи път от година и половина в четвъртък.

Тази седмица САЩ навлязоха в "мечи пазар“ за първи път от 2020 г., отбелязвайки първия "мечи пазар“ по време на президентството на президента Джо Байдън. Терминът "мечи пазар“ се използва, когато фондовата борса спадне с поне 20 процента за продължителен период от време, което е сигнал за икономически спад.

Новото проучване също така показа, че повечето американци не смятат, че икономиката ще се подобри скоро.

Само двама от 10 американци смятат, че нещата вървят нагоре – най-ниският рейтинг на доверие, регистриран при анализ на месечните отчети на индекса от януари 2021 г.

Нацията е обезпокоена и от неспособността на Байдън да се справя с икономиката. Дори демократите нямат доверие в Байдън, като само 45 процента дават на президента добра оценка – рязък спад в сравнение с това време на миналата година, когато 80 процента от демократите смятаха, че той се справя добре с икономиката.

Анкетата също така установи, че повече от осем от 10 републиканци и почти 6 от 10 независими дават на Байдън лоша оценка за икономиката.

***

Вашингтон. Една от интересните характеристики на глобалния икономически ред в ерата след Втората световна война е гъвкавостта на правителствата да реагират на сериозни кризи. От стагфлацията, краха на Бретън Уудския валутен режим през 70-те и азиатската финансова криза през 90-те до глобалната криза на настоящото столетие - най-големите световни икономики винаги са показвали невероятна способност да намират възможности за сътрудничество за решаване на належащи проблемите проблеми, пише американското списание Foreign Policy в материал, представен без редакторска намеса от Агенция "Фокус“.

Сега ивицата на късмета може да бъде прекъсната. Настоящата каскада от проблеми - руско-украинският конфликт, инфлацията, недостигът на храна и енергия, нарастващите цени на активите в Съединените щати, дългови кризи в развиващите се страни, последиците от пандемията от COVID-19 и прекъсвания на веригата за доставки - може да доведе до катастрофа - в много отношения заради неспособността на централните банки да печатат пшеница и бензин. Въпреки това колективните ответни мерки, които ще бъдат необходими за разрешаването на тези проблеми, могат да се преброят на пръстите на едната ръка. Никога досега глобалното сътрудничество не е било толкова спешно — и никога не е изглеждало толкова малко вероятно.

По ирония на съдбата това е резултат от миналите успехи. Ако по-рано светът лесно се справяше с кризите, преодоляваше дестабилизацията и възстановяваше траекторията на растеж на световната икономика, днес много държави станаха достатъчно богати и влиятелни, за да изискват да се вземат предвид техните интереси. Други преследват териториални или идеологически цели и ги смятат за по-неотложни от непосредствените икономически приоритети. В резултат на това стана почти невъзможно да се намери консенсус. Поради тази криза светът е обречен на поредица от конкуриращи се и частични реакции, вместо да намери начин да се обедини, за да разреши проблема.

Показателен пример е срещата на министрите на търговията на СТО тази седмица в Женева, първоначално планирана за 2020 г., но отложена поради COVID-19. Организацията е ограничена от правилото, че всяко споразумение изисква консенсус между всички 164 членове. Например, няма начин те да одобрят отказ от патентни права за ваксини срещу COVID-19, въпреки че срокът на целесъобразност е изтекъл преди повече от година. Повече от 20 години те водят преговори за ограничаване на субсидиите за риболов, които изчерпват световните океани. Когато някога СТО създаде нови възможности за търговски правила и разрешаване на спорове, тя изигра само незначителна роля в справянето с настоящите проблеми на веригата за доставки. Освен това организацията едва ли ще може ефективно да отговори на глобалната продоволствена криза на фона на въвеждането на ограничения за износ за запазване на хранителните запаси, които са застрашени поради забраната за износ на украинско и руско зърно. Последствието от това бездействие може да бъде повишаване на тарифите: мораториумът от 1998 г. върху тарифите за трансгранична електронна търговия (включително изтегляне на данни на Apple и стрийминг на Netflix) изтича в сряда, като Индия и Южна Африка блокират неговото удължаване.

Разбира се, няма незаменими организации и в миналото правителствата успяваха да намерят нови начини за сътрудничество, когато старите институции ставаха неефективни. Така беше през 70-те години, когато светът беше изправен пред предизвикателство, много подобно на това, което виждаме днес. Катастрофалната неудържима инфлация, войните във Виетнам и Близкия изток, възходът на петролния картел и последвалото покачване на световните цени на енергията, сривът на обезпечената със злато валутна система Бретън Уудс и политическият скандал Уотъргейт в Съединените щати предизвикаха глобална нестабилност и забавен икономически растеж. Първоначално лидерите на страните не успяха да осигурят необходимата степен на сътрудничество за разрешаване на тези проблеми. По това време се появи много литература за "кризата на легитимността" на западния капитализъм.

Но финансовите министри на водещите западни сили все пак постигнаха споразумение в опит да изградят нова парична система. Президентът на САЩ Ричард Никсън през 1971 г. отмени обмена на долари за злато. В резултат на това през 1975 г. Франция е домакин на първата среща на върха на "Голямата шестица", където лидерите на най-големите индустриализирани страни си поставят задачата да намерят допълващи се начини за съживяване на своите "болни" икономики. По-късно групата се превърна в Г-7 (и след това за кратко в Г-8, когато Русия за първи път беше включена в групата и изключена след анексирането на Крим през 2014 г.), а координационната структура за водещите западни икономики продължава да е аморфна.

След повече от двадесет относително спокойни години, в резултат на поредица от дестабилизиращи финансови кризи, включително кризата с мексиканското песо от 1994-1995 г., азиатската криза от 1997-1998 г. и сривът на руската валута през 1998 г. се появи Г-20. По това време се появиха нови икономически сили и създаването на Г-20 бележи признаването на тази променяща се реалност. Групата включва по-специално Китай, Индия, Бразилия, Русия, Мексико и Индонезия, тоест клубът на богатите страни се разшири, за да отговаря по-добре на икономиката от 90-те. Г-20, подобно на Г-7, започна с редовни срещи на финансовите министри и по време на световната криза от 2008 г. беше преформатирана в годишна среща на върха на държавните глави. През този период Г-20 се превърна в център на глобалните усилия за възстановяване на икономическия растеж, помогна за бързото рестартиране на световната икономика чрез координирани мерки за стимулиране, засилено финансово регулиране и повишаване на кредитоспособността на Международния валутен фонд.

Разбира се, този вид съвместни усилия рядко водят до преобразувания. И на Г-7, и на Г-20 им липсват правомощията да вземат пълния набор от необходими решения, което ги прави нищо повече от стимул за провеждане на допълващи се политики. Често тези организации са по-малко загрижени за разработването на грандиозни планове за възстановяване, отколкото за предотвратяване на влошаване на ситуацията. Едно от ключовите постижения на Г-20 по време на световната финансова криза бяха силните обещания на страните-членки да избягват протекционистки мерки, които биха изострили глобалния спад – и в по-голямата си част те бяха изпълнени. Дори такива скромни успехи са много по-ефективни от сценарий, в който участващите страни преследват противоположни цели или активно подкопават икономическите си интереси.

И така, след като СТО е скована от правилото за консенсус и Г-7 и Г-20 нямат всеобхватна власт, коя група или орган може да се притече на помощ този път? Самото поставяне на въпроса предполага трудности при координирането на глобалните отговори на сегашния набор от кризи. Съединените щати и техните съюзници активно се опитват да навредят на руската икономика чрез всеобхватни санкции, а Русия отговори, като блокира украинските доставки на зърно през черноморските пристанища. Г-20 е разделена и безсилна. Министърът на финансите на САЩ Джанет Йелън призова Русия да бъде изключена от групата и заплаши с бойкот на срещите, ако присъстват представители на Москва. По време на речта на руската делегация на априлската среща на Г-20 във Вашингтон тя напусна залата с няколко чуждестранни колеги и ръководители на централни банки. Срещата приключи без подписване на традиционното комюнике, в което се очертават въпроси, по които може да се постигне или е постигнато споразумение. Изключването на Русия от групата е малко вероятно, тъй като само Канада и Австралия официално подкрепиха искането на САЩ. Като домакин на тазгодишната среща на върха, Индонезия вече покани Русия на планираната среща през ноември (и също така отправи еднократна покана към Украйна, която не е член на организацията). Само участието на Русия може да е достатъчно, за да неутрализира Г-20, но е малко вероятно други членове да подкрепят някаква стратегия за укрепване на световната икономика, като същевременно изолират Москва. Китай, по-специално, отказа да скъса връзките си с Русия и се съсредоточи върху самодостатъчността на собствената си икономика в лицето на западните санкции срещу Москва.

Благодарение на Г-7 и други форуми западните икономики се обединиха доколкото е възможно, дори въпреки продължаващите разногласия относно затягането на антируските ограничения. Не е малко постижение, тъй като страните от Г-7 все още представляват близо половината от световния БВП и са водещи в областта на най-съвременните технологии. Съединените щати и Европа до голяма степен преодоляха дългогодишните спорове за търговията със стомана, алуминий и самолети, а в сегашната среда те изобщо изглеждат като дреболии. Но мащабът на днешните проблеми далеч надхвърля това, което страните от Г-7 могат да се справят сами. Например, повече от 50 държави подкрепиха плана на групата за справяне с опасенията за продоволствената сигурност чрез разширяване на финансовата и техническата подкрепа в замяна на премахване на забраните за износ и други мерки, които биха могли допълнително да навредят на световните пазари на храни. Но Индия, която забрани износа на пшеница миналия месец, досега блокира инициативата, като се съпротивлява и на други мерки за освобождаване на хранителните доставки за по-бедните страни в опит да постигне самодостатъчност в селскостопанското производство.

Администрацията на Байдън прояви творчески подход в опитите си да намери обходни пътища и да изгради коалиции от страни с единомислие. Съветът по търговия и технологии между САЩ и ЕС координира действията за контрол на износа, споделяне на данни и критична технологична устойчивост. По време на посещението си през май в Токио американският президент обяви стартирането на нова индо-тихоокеанска икономическа структура, която ще включва Япония, Южна Корея и Индия. Макар и доста неясен, новият форум има за цел да насърчи сътрудничеството по въпроси като цифровата търговия, декарбонизацията и координацията на данъчните принципи. На срещата на върха на Северна и Южна Америка в Лос Анджелис САЩ стартира нова инициатива, наречена Американско партньорство за икономически просперитет с подобен дневен ред. Но на срещата не присъстваха представители на втората по големина икономика в Латинска Америка след Бразилия: мексиканският президент Андрес Мануел Лопес Обрадор бойкотира срещата на върха, след като Вашингтон изключи Куба, Венецуела и Никарагуа от участие.

Въпреки безкрайната креативност, никоя от тези инициативи не е дори частично релевантна към настоящата ситуация. По време на предишни кризи водещите световни правителства успяха да преодолеят повечето от различията и да разработят ефективни отговори. Този път обаче не може и да се мечтае за такова нещо. Фиаското на сътрудничеството може да се окаже най-продължителната и тревожна последица от настоящата поредица от припокриващи се кризи. Досега световната търговия като цяло не е претърпяла големи щети, като търговските резултати достигат рекордни нива през 2021 г., въпреки че сега се забавя, като хранителният и енергийният сектор страдат най-много. Настоящите кризи подкопаха увереността, че въпреки различията, водещите световни икономики са единни в разбирането си за важността на икономическия растеж и стабилност и са в състояние да обединят усилията си до максималната възможна степен за постигане на тези цели. Сега просто няма кой да насочи кораба по даден курс.

Превод и редакция: Иван Христов