Турция и нейният президент Реджеп Тайип Ердоган са на първите страници на медиите цяло лято. Турция за първи път от 40 години вдига тарифата за преминаване през проливите, Ердоган лично участва в преговорите по "зърнената сделка“ с Украйна и предлага помощта си като посредник между Москва и Киев. Турция не се присъединява към антируските санкции и продължава да купува С-400, като същевременно диктува своите условия на Вашингтон по въпроса за разширяването на НАТО. Много експерти твърдят, че Турция дължи успеха си на настоящото амбициозно ръководство. Но това ли е единствената причина, коментира пред руското аналитично онлайн издание ИАЦ Кирил Семьонов, политически наблюдател и експерт по Близкия изток. Материалът е предаден без редакторска намеса.

Често можете да чуете за ревизионистките планове на турското ръководство, начело с президента Реджеп Тайип Ердоган, който уж се е заел с възстановяването на османската държава.

Но при по-внимателно разглеждане става ясно, че това, което се сочи за "амбиции за велика сила“ на Турция, в никакъв случай не се основава на копнеж по велико минало.

Релациите с османския период, заедно с възраждането на ислямския живот в страната, са само стълбовете на новата Турция, а нейното възникване е резултат от последователното развитие на държавата след Кемалистката революция и Гръцко-турската война .

Присъствието на Турция в почти всички конфликтни зони по периметъра на държавните граници и участието й по един или друг начин във всички конфликти в Близкия изток от Карабах до Либия и от Ирак до Сомалия, както и опитите на Анкара да играе водеща роля като посредник в руско-украинския конфликт, са резултат от политиката на управляващата Партия на справедливостта и развитието и президента Ердоган.

Активността на Турция обаче се обяснява и с неизбежното външнополитическо пробуждане на страната след натрупване на необходимия военен, политически и икономически потенциал.

Нека анализираме обективните фактори, които позволиха на ръководството да изведе страната на водеща позиция на международната арена.

Идеологически фактор

Наборът от идеологически установки на Турция й позволява както да прокарва собствените си интереси с помощта на "меката сила“, така и да търси военни и политически партньори.

Провалените идеологически инструменти се заменят с нови. Следователно панислямските разкази се заменят с идеите за тюркско единство.

Ислямският дневен ред обаче продължава да играе роля, особено в отношенията на Анкара с редица влиятелни ислямски движения и някои държави.

Релациите към османското минало от своя страна са в състояние да привлекат към "турския клуб" различни сили на Балканите, Леванта и редица други региони.

А антиколониализмът, основан на кемалисткия опит в конфронтацията с Антантата и факта, че Турция никога не е била колониална сила, е много близък на турските партньори в Африка.

Геополитически фактор

Турция заема изключително геополитическо положение, свързвайки Европа с Азия, Запада с Изтока и дори до известна степен Севера с Юга.

Всички държави-предшественици на Турция са били наследници една на друга и след период на отслабване задължително навлизат в етапа на външна експанзия, предопределена от самото геополитическо положение.

Освен това геополитическият фактор позволява на Анкара да играе независима роля в Северноатлантическия алианс въз основа на значителния военен потенциал.

Първоначално Турция беше не само важен компонент на отбраната на Западна Европа, но и служи като връзка между европейските членове на НАТО и близкоизточните държави, които имаха антисъветски позиции.

Сега ролята на Анкара се трансформира, като се вземе предвид разпадането на СССР и появата на нови заплахи, но подходите на Турция останаха същите.

Самостоятелната роля на Турция като плацдарм в Близкия изток и "щит" на НАТО е още по-важна за Вашингтон и Брюксел. След оттеглянето от СЕНТО на Ирак и свалянето на шаха в Иран през 1979 г. стратегическата роля на Турция в Близкия изток придоби още по-голямо значение.

Военно-политически фактор

Един от ключовите фактори, които позволиха на Турция да претендира за водеща позиция в международните отношения, беше нейният военен потенциал.

Анкара, докато НАТО и Русия активно намаляваха въоръжените си сили през 90-те години на миналия век, запази военната си мощ практически непокътната, въпреки факта, че турската армия, една от най-силните в света, последователно се изгражда след гръцко-турската война и провъзгласяването на републиката.

За сравнение турските въоръжени сили наброяват 550 800 души според The Military Balance 2019 (стр. 154), докато бойните сили на германските въоръжени сили от трите рода войски наброяват малко над 100 000 души.

Това, разбира се, с изключение на така наречените Съвместни сили за поддръжка и Медицинско-санитарната служба, които имат в редиците си повече от 60 хиляди военни и цивилни служители, но не в задълженията им не влиза решаване на бойни задачи.

Френските въоръжени сили наброяват около 200 хиляди души. На Италия - 165,5 хиляди.

Така въоръжените сили на Република Турция превъзхождат армиите на трите основни европейски континентални държави, взети заедно.

Това важи и за окомплектоването на сухопътните войски с военна техника. Сухопътните сили на Турция са въоръжени с 2622 танка, докато Германия има 245, Франция има 528, а Италия има 200.

По отношение на бойната авиация Турция също не отстъпва на всяка от тези страни (приблизително 300 изтребители и щурмови самолети в Турция и 230 в Германия).

Заслуга на турското ръководство беше отстраняването на военните от вземането на политически решения след неуспешния преврат през 2016 г., което направи възможно използването на въоръжените сили без предварително съгласуване с генералите на условията за тяхното използване в чужбина. Това значително улесни използването им във външни конфликти, включително такива, които не са пряко свързани със заплахи за турската държавност (например за решаване на "кюрдския проблем“).

Икономически фактор

В началото на XX век Османската империя е изостанала аграрна държава, но последователните икономически реформи в Република Турция и изпробването на различни икономически модели й позволяват да се превърне в една от водещите индустриални и селскостопански икономики.

Турската икономика е първата в региона на Близкия изток и е сред 20-те най-развити икономики в света.

Републиката доставя на световния пазар, в т.ч. eвропейски, качествени индустриални продукти.

През последните три месеца на 2021 г. турската икономика, въпреки кризата, отбеляза увеличение на темповете на растеж от 9,1%. Уникален е и турският път на успешно и устойчиво развитие, който отчита както европейския опит, така и собствените си традиции.

Следователно икономическият компонент на външнополитическата дейност на турското ръководство почива на много солидна основа. Анкара винаги има какво да предложи на своите партньори.

Това се вижда и в турската активност на африканско направление, от една страна, и от друга, в превръщането на Турция в основен "хъб“ за заобикаляне на антируските санкции.

Демографски фактор

Младото, енергично, "страстно" и растящо население на Турция е друга надеждна основа за външнополитическите амбиции на турското ръководство.

В момента Турция се радва на "демографски дивидент" – период на най-ниско демографско натоварване, когато делът на работещото население е най-висок, което създава и допълнителни предпоставки за продължаване на устойчивия икономически растеж.

Така укрепването на позициите на Анкара в никакъв случай не е резултат от “неоoсманските мечти" на ръководството.

То беше предопределено от развитието на страната през XX век, както и от геополитическите промени в световния пейзаж, когато вчерашните велики сили не успяха да запълнят вакуума в сигурността, създаден след края на Студената война. Така амбициозните нови "тигри от Близкия изток“ като Турция стигнаха дотук във възход.

Следователно, независимо кой ще замени Ердоган, най-вероятно Турция ще продължи вече планирания път към превръщането си в нов полюс на многополюсния свят.

Превод и редакция: Иван Христов