Здравко Янчев: Някои от спортните школи се превръщат в печалбарски дружества заради месечните такси

Здравко Янчев, треньор по баскетбол, носител на приза "Баскетболен вдъхновител“ в анкетата за най-добър млад спортист за 2025 г., в интервю за предаването "Спортът на ФОКУС" по радио "ФОКУС“



 

Г-н Янчев, как приемате тази награда?

Притеснен съм малко, но съм много благодарен на организаторите, че са оценили моя дългогодишен труд. Благодаря им от сърце.

Вие сте в треньорската професия през целия си живот, над 50 активни години и никога не сте се изкушили да тренирате мъже, а винаги сте имали афинитет към децата. Защо?

Защото най-приятно е с децата, и то още от 5-6 годишни, защото когато започнеш да тренираш с тях, ти им даваш основата. Ако ти им дадеш правилната основа още в първи, втори и трети клас, всички треньори, които ги поемат след теб, ще бъдат доволни и благодарни. Но ако ти не им дадеш правилната основа, всичко след теб се обезличава.

Правилната основа в спортен, треньорски и човешки план, може би?

И в човешки, разбира се. Когато децата са малки те възприемат твоя характер. Ако ти си спокоен, децата също растат спокойни и щастливи. Ако ти крещиш и викаш, децата възприемат твоя характер и стават точно като теб, твое копие. Защото те прекарват всеки ден минимум две час с тебе, включително събота и неделя, и затова те стават почти копия на треньорите си.

С какви недостатъци като поведение и навици идват децата от семейната среда? Какво се налага да коригирате в морален и житейски аспект?

Има родители, които смятат, че техните деца са най-добрите, най-хубавите, най-знаещите и най-можещите. За мен всички деца са еднакви. Не ги деля на можещи и неможещи, на знаещи и незнаещи или на родители, които много ги обичат и родители, които не ги обичат. Някога се стараех да науча родителите, че всички деца са еднакви, но сега разбрах, че не можеш да промениш мислене на един човек относно детето му, когато той вече е навършил 30, 35 и 40 години. И затова тези родители ги оставям така да си действат с детето. Просто няма начин как да се променят родителите, а оттам да се промени и детето им. Но повечето родители, чиито хлапета са тренирали при мен, са ми гласували доверие за възпитанието на техните децата им. Много дечица съм тренирал през живота си, може би над 300 и мога да кажа, че около 99%  от тях станаха истински хора. Що се отнася до останалите, просто не можах да превъзпитам някои лоши черти в характера им, наистина нямаше как.

Какво означава лично за вас истински хора?

Истински хора... Когато такъв човек разговаря с теб, да може ти каже в очите това, което мисли. Аз винаги съм казвал на моите състезатели: "Когато има проблем, идваш пред мен и ми казваш, а не да говориш зад гърба ми“. И постепенно ги научих.

Как сте реагирали, когато при смяна вътре на игрището, по време на мача, дадено момче или момиче реагира нервно и хвърли бутилка? Какъв е подходът?

Ако съм ги поел от първи клас, такова нещо няма да има, но ако ги взема по-големи, такива неща се случват. Подходът е след състезанието да седна с него и да поговоря. Но вече е много трудно. Един човек на 14-15 или 16 години, ако започне да рита и да хвърля бутилката, тогава е много трудно, почти невъзможно е да се изкорени. Почти невъзможно. Но треньорите се стараем. И затова казвам, че възпитанието от страна на треньорите започва от самото начало.

Какви проблеми виждате в днешните деца, които идват при вас? Какви недостатъци трябва да коригирате?

Проблемът е, че почти всички играят на телефоните, и то постоянно. Всяка една свободна минута те отделят точно за това. Това според мен не е хубаво, но може би пък те оттам трупат и някакви знания. Старая се да говоря с родителите, и то много внимателно, за да направят така, че да създадат един режим на детето  - т.е. телефонът да е достъпен за определено време , а не постоянно. И сега в Стара Загора, където съм треньор, виждам, че някои родители постъпват по този начин. Всеки един от тях има интерес детето му да говори по-малко по телефона. Добрата новина е, че повечето майки  и бащи отделят много внимание на учението, защото не всички ще станат баскетболисти. Най-напред  трябва да станат добри ученици, каквито трябва да са. И когато има единодействие между родителя и треньора, и няма недоразумения между тях, тогава всичко върви добре. Ако има родител, който да попита: "Защо моето дете играе една минута, а другото 5-10 минути?“, тогава вече е лошо, значи работата е приключила.

Защо има толкова болно амбициозни родители, които си мислят, че тяхното дете ще стане №1 и ще ги изхранва един ден, и това рефлектира в тяхното отношение към треньора, към другите деца, към родителите?

От стотици или от хиляди деца, едно или две ще станат професионални състезатели. Останалите трябва да станат истински хора, да притежават определени ценности. Да уважават другите хора, треньорите си, състезателите и съперниците – това е най-важното за мен. И смятам, че доста хора ги изградих по този начин: чрез уважение. И най-вече искам да уважават семейството си, да обичат родителите си. Имал съм случаи, когато дете казва за баща си: "Този или онзи, тази или онази“. Недопустимо! Веднага се намесвам, обяснявам, че не трябва да говори по този начин, че родителите са най-ценните и важни хора за всяко дете. И смятам, че доста хора възприеха това. Сега тези пораснали момчета и момичета се грижат и обичат своите родители. Има изключения, но това не зависи само от мен, зависи и от семейството.

Като баскетболен треньор как се справяхте с детските сълзи при загуба?

Имаше едно момиченце, която лягаше на земята и риташе с крака. Просто беше много емоционална. Мина една година-две, в които й обяснявах внимателно, че не трябва да става така и тя постепенно свикна. Но никога не съм подхождал с лошо, с каране, с дърпане, с блъскане, с щипане. Никога. Само с обяснение и с приказки.

Случвало ли ви се, децата да идват при вас с проблеми, които са вътре в семейството? Какъв съвет сте им давали? Как сте постъпвали?

Имах няколко деца на разведени родители и единият родител приказваше против другия. И детето съчувстваше на майка си или татко си. Тогава му обяснявам, че независимо, че са разведени, те са му баща и майка, и то трябва да се отнася еднакво добре и към двамата родители. Обичта на бащата или на майката към него, независимо че са разведени, никога няма да стане по-малка. И смятам, че те ме разбират, поне започнаха да ме разбират. Наистина е трудно, когато родителите са разведени, защото почти винаги единият почна да дърпа към себе си и да обвинява другия, че за нищо не става. Това е най-лошото нещо. И след време става така, че детето започва да мрази и другия родител.

А как се стига до това, че децата, освен да мразят другия родител, започват да мразят всичко и се превръщат в т.нар. "локали“ с черните суичъри, които агресират срещу хората? Къде сбъркахме като общество и като родители?

Може би децата останаха прекалено свободни. Родителите не разговарят с тях, защото са изморени от работа. Родителят трябва вечерта, когато се върне от работа, да отдели час-два и да разговаря с детето си. Да излязат на разходка заедно и просто детето да чувства една опора в негово лице. Едва тогава то ще може да разговаря с родителя по всички въпроси. И когато има някакво лошо нещо, което го дразни или го мъчи, то ще го сподели. А иначе, ако родителят не се интересува от детето си и не е с него по-честичко, ще страда, защото детето се отдалечава от него и после идват тези проблеми от улицата.

Спортът ли е необходимия лост, който може да помогне на агресивните млади хора да влязат в залите и тази агресия да се излива на тепиха, на ринга, на татамито?

Аз мисля, че е. Спортът и изкуството – това са нещата, които могат да повлияят на това нещо. Но за съжаление, в нашата страна нямаме достатъчно зали, в които могат да спортуват децата. Те го правят в едни малки училищни салончета, които са неприемливи за децата и не може да се спортува в тях. Размерите им са малки и това само пречи на децата. Затова трябва да се построят много зали, да се отделят много средства за децата и тогава всичко смятам, че ще бъде наред.

Харесва ли ви състоянието на спорта в България  в началото на 2026 г.?

Не ми харесва. Казаха, че всичко е добре, обаче аз мисля, че има още какво да се желае откъм зали, треньори, които са заплатени както трябва. За да не се налага те да събират тези фантастични такси, защото много родители не могат да ги плащат.

А как гледате на тези школи, които са създадени едва ли не само заради таксите?

А, това е вече лошо. Това е много лошо. Защото те се превръщат в едни печалбарски дружества. А не трябва да е така. Треньорът, макар и да взима пари, трябва да си обича работата. В моя живот имаше периоди, в които нямах пари, но пак си работех каго треньор. В един момент дори работех в уличната поддръжка за минимална заплата, но пак си действах с децата паралелно, защото е много приятно. Фантастично е да работиш с деца.

Или да работиш това, което обичаш.

Да. Това, което обичаш. Ако не го обичаш и не обичаш спорта, за който работиш, по-добре се отказвай. Взимай си шапката и ходи някъде да правиш бизнес.

Г-н Янчев, на финал сме. Какво искате да кажете на българските родители?

Водете ги да спортуват. Не искайте много от тях. Не искайте да станат предварително шампиони. Радвайте се на децата, че са живи и здрави и ги подкрепяйте във всичко. Дръжте на учението, карайте ги да ви обичат, така направете, че те да ви обичат. Това е, което искам да кажа на родителите.

И вашето послание за всички слушатели и читатели на ФОКУС?

Искам да са живи и здрави и да обичат ближния си! Както аз обичам децата и уважавам всеки, така трябва да бъдат и те към всички хора, които са около нас, да се отнасят добре към тях. Аз смятам, че когато се отнасям добре към вас, вие ще се отнасяте добре към мене. Ако агресирам към вас, вие ще проявите същата агресия към мене. Това трябва да го избегнат, така мисля.