Зам.-министър Петър Младенов: За доброволчеството няма възраст, важно е да правиш добро

Петър Младенов, заместник-министър на младежта и спорта, в интервю за съвместната рубрика на Радио "Фокус“ и Български спортен тотализатор

 

 

Здравейте, уважаеми слушатели. Разговарям със зам.-министърът на младежта и спорта Петър Младенов. Добре дошли в нашия ефир!

Здравейте на вас и на всички слушатели! Благодаря за поканата.

Много важно е да уточним в началото, че Вашият ресор във ведомството са младежките дейности и по тази причина вие съвсем скоро, на 5 декември, ще участвате за 10-и пореден юбилеен път в церемонията, посветена на Международния ден на доброволеца. Какво може да ни кажете за това събитие?

Точно така. Това, което мога да кажа, че е доста символично, защото е 10-а годишнина и е изцяло инициатива на Министерството на младежта и спорта. Ние винаги сме приветствали и насърчавали доброволчеството като основна ценност на младия човек, за да може всеки един човек, който прави нещо за обществото, да бъде оценен и това, което прави, да бъде добрата новина, да се разпространи позитивно и да зарази следващия млад човек, който чуе за това, което неговите връстници правят. Аз лично приемам тази кауза, като човек, който е започнал като доброволец на 15 годишна възраст. За мен е много важно именно това нещо да се насърчава, да се поощрява, така че наистина да може да има смисъл по някакъв начин и за теб самия. Тъй като това е безкористна кауза, но все пак е хубаво да оценяваме добрите неща, които толкова младежки организации и млади хора вършат индивидуално,  и те се случват не само в големите градове, но и в малките населени места. Наистина за нас това е изключително важно събитие всяка година и мога да кажа, че все повече набира популярност. Тази година имаме рекорден брой кандидатури във всичките категории, които са над 150 и това показва, че наистина има смисъл това, което се прави и се радвам, че тази година на специалното събитие ще можем да отличим най-добрите от най-добрите.

Вие казахте, че сте станал доброволец на 15-годишна възраст. Сещате ли се кое беше негативното събитие, което ви запали и искахте да отидете и да започнете да помагате: пожар, бедствие, наводнение или?

Ами не, то беше позитивно всъщност това, което ме запали. Благодарение на едни обучения, в които се включих, свързани с превенция на ХИВ/СПИН. Запали ме това, че мога да разпространявам информация на моите връстници – аз започнах като обучител на съученици. И всъщност, благодарение на госпожата ми по биология, след това на една младежка организация Y-PEER, успях наистина да натрупвам знания и умения. Тук е момента да отбележим, че 2 декември беше Международният ден за борба с ХИВ/СПИН. Преди толкова години успяхме да направим една масова кампания за това младите хора да разберат как и какво е нужно, за да се предпазват и да имат отговорно поведение. Така че наистина беше позитивно моето запалване, но може би определи и начина ми, по който да живея занапред и кариерата ми, така че аз и до ден-днешен се занимавам с младежка политика.

Какъв е профилът на днешния доброволец у нас?

Това са активни млади хора, които или са част от организация, или са индивидуалисти, които искат да променят обществото, в което живеят, към по-добро, разбира се. Младият човек в малкото населено място, който иска да направи кампания за пътна безопасност, или това е големите младежки организации, които правят кампания, свързана с превенция на агресията, или пък искат да направят дадено място по-приветливо за младите хора чрез създаването на младежки пространства. Профилът е различен, но според мен основното, което ги запалва, е каузата да си доброволец. То и думата "доброволец“ – добрата воля, която ти правиш към обществото, макар и тривиално, към световният мир във времена, в които за съжаление, войни и агресия се случват всекидневно, смятам, че точно тези новини – поздравление на вашата медия в това отношение, тъй като наистина трябва да се говори повече за тях, именно за младите хора и младежки организации, които са доброволци, да им се дава поле за изява, за да могат те самите да се убедят, че това, което правят, има смисъл.

Моника Янакиева от Центъра за развитие на човешките ресурси каза, че всъщност се наблюдава лека промяна в профила на съвременния български доброволец и все повече хора след пенсионна възраст или в по-зряла възраст се включват в тази дейност. Вие как мислите?

Аз смятам, че за доброволчеството няма възраст. То не трябва да се определя дали е за млади, малки, големи и т.н. За мен всеки, когато усети, че може да направи нещо добро, става доброволец. Така че наистина това не трябва да бъде само за организираните младежи, т.е. част от организации, или пък само за тези до 29 или над 29 години. За мен наистина важно по-скоро е това, което правиш, да е кауза, която ти си избрал и да се идентифицираш с нея. Така че по-скоро за мен няма възраст, а мотивация, която те кара да правиш добро.

Вие като представител на изпълнителната власт, смятате ли, че е крайно време да се напише и приеме Закон за доброволчеството, който да урежда всички дребни детайли, така че повече хора да са стимулирани и да бъдат доброволци. Знаем за усложненията, които по-някога се получават, дори ако щете за излизане от работа и разрешаването на отпуск за доброволците?

Смятам, че със сигурност една нормативна рамка би била позитивна. Най-важно за доброволците би било верифицирането или припознаването на уменията, които те придобиват от доброволческата си практика. Именно затова и с различни заинтересовани страни водим дебати, дискусии, черпим опит от други страни като Франция, Италия и Австрия, които имат дългосрочна доброволческа служба като опция за отговорно социално поведение на младия човек. Такива дългосрочни доброволчески служби се предоставят в рамките на Европейския корпус за солидарност, програма на Европейския съюз. Наистина е важно верифицираното на уменията. Аз пак се връщам към моя период на доброволец, може би едно от най-големите предизвикателства, които тогава имах, беше да си "оправдая“ опита ми като доброволец пред кандидатстване за работа, стаж и т.н. Но смятам, че позитивното, което се наблюдава в днешно време, е, че не само държавните институции, но и частният сектор все повече разбира възможността от доброволчеството. Наблюдаваме как много международни компании насърчават своите служители на доброволчески практики като специално отговорно поведение. Смятам, че се развива позитивно именно това разпознаване и верифициране на уменията, които един доброволец придобива, защото те са наистина изключително и важни. И тук за слушателите все да ги споменем, ако не са имали възможност да бъдат доброволци – то те учи на търпение, на разпознаване на социалната среда, в която живееш, на т.нар. меки умения или на по-разбираем език това са работа в екип, работа с крайни срокове, диалогичност. Въобще да имаш едно креативно, и в същото време критично мислене, което може да подпомогне много млади хора в днешно време, когато те се сблъскват с толкова фалшиви новини, да имат наистина верификация дали дадена новина е истинска или фалшива. Така че критичното мислене е едно от най-ценните неща, които мен лично ме е научило доброволчеството. Надявам се това да стане практика и всяка институция да разпознае доброволчеството. Връщайки се към вашия въпрос, свързан със закона, ние приветстваме това. В момента и трите законопроекти са обединени в един и се разглеждат на работна група в Народното събрание. Ние, като Министерство на младежта и спорта, подкрепяме на експертно ниво и се надяваме в съвсем кратък срок да имаме Закон за доброволчеството, тъй като може би и вашите слушатели знаят, че той е един от най-дълго дискутираните закони, над 14 години вече. Така че наистина се надявам другата година да се поздравим именно с такъв закон.

Смятате ли, че доброволците, помагайки на хора в нужда, всъщност помагат и на себе си?

Абсолютно да. Това е лесен въпрос. През доброволчеството всеки може да развие ключови умения, които може би не си имал възможност да развиеш, това може да стане Доброволчеството е един страхотен инструмент на младежката работа. Какво е младежка работа? Това е работа, която се извършва с и за млади хора и развива ценни умения във всеки един младеж, независимо дали е доброволец или ще бъде доброволец. Така че абсолютно позитивно смятам, че се отразява доброволчество върху индивидуалното развитие на всеки един човек.

Да погледнем към вашия ресор в Министерството – младежта. Какво отчитате в края на 2025-а, какви са постиженията? Докъде стигнахте със създаването на младежките центрове, Национална младежка столица, Черноморски младежки център?

Доста активна година бих казал. Надградихме това, което започваме през 2024 година. Чисто статистически, успяхме да финансираме доста проекти, свързани с изпълнение на младежки дейности на територията на Република България, свързани с младежка работа, с доброволчество. Това е едното, което според мен е много важно, тъй като именно тези проекти на практика изпълняват Националната стратегия за младежта. Те дават визия и стимул за това докъде сме стигнали и докъде трябва да вървим, така че политиките, които правим със и за младите хора, да бъдат адекватни за самите тях. Другото нещо, което успяхме да направим в партньорство с УНИЦЕФ България е да направим един междинен преглед на изпълнението на Националната стратегия за младежта и съвсем скоро се надявам да покажем резултатите от това . Тъй като стратегията, макар и звучаща като сух документ, е основополагащ за това дали приоритетите, заложени в нея, са актуални за младите хора, свързани с достъп до неформално образование, здравословен начин на живот, достъп до културен обмен, международен опит и т.н. Това е важна стъпка, за да си сверим часовниците. Другото нещо, което успяхме да направим, са многобройните събития, и то не само в големите, но и в малките населени места, така че наистина да привлечем онези млади хора, които може би не са имали възможност да участват в различни неформални обучения, за да си прекарат свободното време по един адекватен и смислен начин, а не в кафенето. Именно свободното време на младите хора е основополагащо за младежката политика и то е в основата на нейното изпълнение. Създаването и функционирането на младежките центрове, в партньорство с Министерството на образование и науката, са правилна стъпка. И се радвам, че на фона на други европейски държави, където има закриване на младежки пространства, България е пример, позитивен при това, за откриване на нови такива. В последното десетилетие над 50 милиона евро са инвестирани именно в откриване на младежки центрове, а до юни 2026-а и последните локации ще почнат да функционират с физическо пространство, като общата бройка е 27, което е доста впечатляващо на фона на други съседни на нас държави. Младежките пространства са едно от основните неща, върху които се фокусираме, за да може младият човек, когато завърши училище, да има място, където се чувства в безопасност, където младежки организации ще го приветстват и ще го ангажират с доброволчество или с друга младежка инициатива. Това еситуацията на национално ниво. По-скоро ми се искаше да отбележа, че и на европейско, и на международно ниво, ние успяваме през различните работни групи да подкрепим различни процеси, като през диалога на ЕС за младежта в партньорство с Национален младежки  форум имаше над 14 срещи по градове, където си говорихме в най-общ смисъл защо е важно да разбираме Европейския съюз и как може да се възползваме от привилегиите за това да сме член на Европейския съюз. А пък младите хората си споделиха своите виждания, предизвикателства и как могат те да бъдат преодолени. През Националната работна група за младежка работа успяхме да приемем пътна карта за младежка работа, тъй като за нас е много важно разпознаването на младежката работа. Тя трябва да се случва освен на национално ниво, и на местно такова, но през общините. И затова партньорството ни с тях е чувствително важно, тъй като на местно ниво е мястото, където младият човек за първи път се сблъсква с някакъв социум, там, където почва да се развива като гражданин на обществото, в което живее. Много често до 15 години ти си в града, в който си роден, израстваш и се развиваш, и когато минеш вече на национално ниво, ти имаш съответния капацитет, който можеш да доразвиеш, наистина да успееш да надградиш това, което си научил до момента. Това е и смисълът на систематичната политика. Иначе всичко друго, за съжаление, няма да бъде толкова ефективно. И не на последно място, през Националната работна група за местна младежка политика именно, си говорим за това как една община може да стане по-позитивна, по-приобщаваща, по-достъпна за младия човек и се радвам, че и през Националното сдружение на общините в България, и през конкретни общини, успяваме в момента да разработваме различни инструменти, които да направят наистина средата по-достъпна, включително и създаването на механизми за младежко участие, като Консултативни младежки съвети, Общински младежки съвети. Целта е да има функционираща Общинска младежка стратегия, тъй като казах, тази на национално ниво съществува и се изпълнява, но е много важно да има общинската такава, защото тя би дала спецификите на един млад човек и неговите нужди на местно ниво. Затова е толкова важно наистина общините да разбират нуждите на младите хора и да правят политики, свързани с тях, тъй като от Югозапада до Североизтока има голяма разлика в нуждите на младите хора. Все повече общини успяват да разберат защо е важно това. И това ни показа и изследването, което ние проведохме в началото на 2025 година, изследване до всичките общини в България. Над 60% от тях отговориха на това изследване, и всъщност излязоха много интересни неща, които ние представяхме на няколко публични събития. И на база на това градим и нашата политика в момента. Младежката политика трябва да се базира на данни. Ние разчитаме изключително много на нашето партньорство както с общини, така и с младежки организации, работещи със и за млади хора, тъй като те са хората, които работят на терен, те са тези, които ни дават ежедневната информация за това какво иска един млад човек, грубо казвано. Затова и следващите програми, които в момента разработваме в Министерството – Националната програма за младежта и Националната програма за изпълнение на младежки дейности, те са базирани на данни и научени уроки, за да може те да станат по-гъвкави, по-иновативни, по-адекватни за младия човек в XXI век, в 2026 година в България, и да бъдат конкурентоспособни със своите връстници, като тук отварям друга скоба, че младите хора в България са изключително развити и изключително адекватни. Смятам, че именно политиките, които ние правим, ще доразвият и те ще могат да надградят това, което имат до момента.

На финала, вашето пожелание към слушателите и читателите на "Фокус“ за коледните и новогодишните празници?

Да мечтаят смело!