Зафир Зарков, зам.-председател на Комисията по транспорт и пътна безопастност към СОС, в интервю за сутрешния блок "Добро утро, България" на Радио "Фокус"

Защо новата тарифна политика на градския транспорт в София разбуни страстите и срещна отпор от гражданите? Разговаряме в следващите минути с г-н Зафир Зарков – зам.-председател на Комисията по транспорт и пътна безопасност към Столичния общински съвет (СОС). Г-н Зарков, как оценявате лично вие предложената нова тарифна политика за градския транспорт в столицата?  

На практика новата тарифна политика е една сериозна промяна дори и в навиците на закупуването на превозни документи. Но основната й цел и задача бе именно да предостави възможности по различен начин на закупуване на превозни документи, разбира се, те са много повече. В момента знаете вече, че с новата тарифна политика и новата тикет система, които са две различни неща, всъщност комбинирайки можем да си закупим билети вече не само от касата на Центъра за градска мобилност или от водач, а всъщност можем да закупим документите от приложение, от интернет да заредим нашата карта и да пътуваме в градския транспорт, включително можете и с банкова карта можете да заплатите когато така да се каже единично ползвате градски транспорт. Към допълнение на това всъщност се дадоха и допълнителни възможности, като например към настоящото билетче от 1.60 лева, което ви позволяваше еднократно ползване на градския транспорт, се добави възможността в първите 30 минути неограничено да се прекачвате в транспортните средства на града, като цената съответно ще запази на 1.60 лева. 

Може недоволство тук за самия билет, че е 30 минути за колко прекачвания можем да направим в столицата за 30 минути?  

На практика тук трябва да отидем на логиката: това са билетите с прикачвания, разбирате, но те все пак имат и своето времево изражение. Когато ни трябва съвсем за кратко да ползваме някакво превозно средство за спирка-две, и след това да се прекачим на следващо, ще ползваме разбира се и билетчето от 1.60 лева, който за 30 минути имаме право да се прекачваме. Ако ни е необходимо по-дълго време да се прекачваме, то съответно трябва да ползваме билет от 2.20 лева, който ни позволява да го правим това в рамките на 1 час. Все пак трябва да си даваме сметка, че за 1.60 лева за същата цена да имаме възможността да се прекачваме, докато с настоящото билетче дори нямаме такава възможност. Ако сега се наложи дори и за кратко да ползвате 2 вида градски транспорт, това означава, че трябва да заплатите в първото транспортно средство 1.60 лева, и в следващото, независимо, че сте го ползвали 2 или 3 спирки, и в следващото да заплатите още 1.60 лева.  

Така е, да.   

Именно тук идва този по-справедлив момент, който основна идея е да стимулира градския транспорт, и същото важи и за билета от 2.20 лева. Трябва да се съгласите, че в рамките на 1 час може да смените поне 3 превозни средства. Тогава, ако добавим 3 пъти по 1.60 лева, ще е много повече от 2.20 лева. Това е основната логиката. И в допълнение, разбира се, най-важното бе да се запазят цените на основните превозни документи, защото трябва да си даваме сметка, че градският транспорт на нашия град изисква съответното финансиране, за да го има.  

И очевидно нова тарифна политика.

И очевидно нова тарифна политика, която всъщност има за цел да даде тези допълнителни възможности, които дава новата тикет система, новата електронна билетна система. Именно тези валидирания, които да му позволят да се прекачва между различни превозни средства, и то отново обръщам внимание, при запазването на цените, особено на най-ползваните, над 90% от картите дългосрочните са всъщност картите за всички линии и годишната карта. Картите за една линия, които позволете да отбележа, всъщност в повечето европейски градове, да не кажа във всички големи градове нямат такъв превозен документ, а последно преди 2 години падна в Букурещ картата за една линия, защото такива единни системи по принцип не са ориентирани към ползване на обособена услуга, а именно в случая за ползването на една линия. Това е почти същото като да искате винетка между Благоевград-Кюстендил, защото работите там и искате годишната ви винетка да бъде 1 лев, тъй като ползвате само един път.

Така и при картите за градския транспорт това беше основният принцип и логика да отпаднат тези документи, но не само това, това допълнително ще генерира тъй нужните за градския транспорт средства, защото пак казвам, основните документи се запазиха, отпаднаха картите за една линия, които всъщност се ползват от 3.5% от всички пътувания в градския транспорт. Когато говорим за тях, не бива да говорим, че това са много и най-често ползваните, това имах предвид.  

Да, общественото недоволство обаче не липсва, знаете, жалби при омбудсмана вече са факт. Те са най-вече от пенсионери във връзка с изключването им от право на пътуване с дългосрочни персонализирани превозни документи за преференциални пътувания, което те посочват като дискриминация. Смятате ли, че хората имат право и подобна мярка е несправедлива?  

За да довърша предходната тема и да продължа към следващата, тъй като разбира се е важно да се направи това уточнение, при всички положения преференциалните документи, които Столична община предлага, гарантират на голяма група хора ползването на превозни документи с отстъпки. Тези отстъпки станаха популярни покрай миналата седмица и правителственото решение на Министерски съвет, с които се увеличи размера на някои такива отстъпки, като за пенсионери, ученици, докторанти и студенти, включително и децата знаете до 10 години бяха освободени, забележете, бяха освободени от заплащане, в смисъл безплатно стана до 10 години, като забележете, че това е само при наличие на бюджет в рамките на тази година. Столична община се оказа, че по всичките предложения от страна на правителството в почти във всичките случаи има по-голяма, по-сериозна социална политика, като за пример именно за пенсионерите -  правителството увеличи тази минимална отстъпка от 20 на 40%, а при най-голямата група пенсионери в Столична община, тези, които са над 68 години, Столична община дава 80% отстъпка, като естествено останалата част се субсидира от страна на държавния бюджет.

За да стане ясно тези отстъпки от какво са обаче, тези отстъпки се предлагат от редовния превозен документ, а това е месечната карта от 50 лева. Значи, ако имате 50 лева, а в случая Столична община за пенсионерите над 68 години месечната карта за всички линии е за 10 лева, това е 80% отстъпка от редовната превозна тарифа. Няма промяна в записа, по който се коментира. Аз четох становището на националния омбудсман. Разбира се, тя като човек, който е ориентиран в посока на проблемите, които се излагат пред нея, да може да ги излага пред съответните институции, ги е изложила подробно. Но отново подчертавам, че общият принцип за пенсиониране е спазен, в тази част няма промяна в наредбата, дори в тази, която е действала преди това. Всички пенсионери, които са придобили правото за пенсия, имат право на преференциални карти, а иначе казано на тези карти, които са с отстъпка и се субсидират от бюджета на софиянци или от националния бюджет на България.  

Друга промяна, която е валидна за градския транспорт в София е свързана с валидацията. Трябва да свикваме вече да валидираме картата, билетчето си в градския транспорт. С какво ще ни убедите, че това е добра практика и защо реално се прави това?  

На първо място трябва да кажем, че валидациите не са нещо непознато в столичния транспорт. Те бяха задължителни и досега, но тъй като преди няколко години се премахна и глобата, техният брой на валидации спадна драстично. На следващо място е важно да отбележим, че и в момента огромна част от пътниците се валидират. Всички пътници, които ползват метро се валидират, включително дори и когато ползвате билетче, всъщност перфорирайки билет, имайки ангажимента, той дори  е по-голям отколкото в момента е едно валидиране на валидаторите във всяко превозно средство. С какво е важно валидирането в градския транспорт? То всъщност тук е дълбоко погрешно разбирането на националния омбудсман г-жа Ковачева, защото тя казва, че едва ли не това е в посока и в полза на днешната власт – не, няма нищо такова. Валидирането на всички ще позволи да се натрупат тези аналитични данни, които ще решат този отколешен проблем в градския транспорт, свързан с съвместяването и напасването на всички разписания така, че те да са най-удобни за нас, пътниците.

В смисъл, когато един примерно автобус от Нови Искър или няма значение откъде, стигне до трамвайна спирка на територията на града, разписанията да бъдат така напаснати, че най-брой пътници веднага да се прекачат в трамвая, а не да видят как той потегля от спирката, всъщност да видят само задницата му. По този начин ще може целият транспорт да стане за по-удобен за пътниците. Без да имаме информацията всички пътници как пътуват, откъде пътуват и къде се прекачват, което става само чрез валидиране, тази информация никога няма как да стане налична и никога няма да имаме онези разписания, които твърдим, че в други градове, сочени за пример, са именно ориентирани към приятелски към пътниците, като им позволява техните прикачвания да са с минимално изчакване на спирките. Това е смисълът на валидациите.