16:58 / 22.08.2025
3331
Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с Весела Ножарова, куратор на Национални есенни изложби - Пловдив 2025
Г-жо Ножарова, добре известно на всички ни е, че Вие спечелихте конкурса за организирането на Национални есенни изложби в Пловдив тази година. Кажете ни малко повече за концепцията. Доколкото знаем, Вие правите една интересна връзка с миналото и личността на Димитър Божилов - Слона?
По принцип това, което ми се струва, че е много важно да се знае за този проект, е, че това не са индивидуални изложби на художници. Това е една обща изложба. Четиринадесетте художника, които участват в изложбата, правят обща изложба. Моята покана към тях е да се свържат максимално с мястото, с контекста, със Стария град, с историята и с миналото, но също така и да направят връзка, една имагинерна връзка с Георги Божилов - Слона. Защото той, освен емблематично име за пловдивската група на художниците, тази група на живописци, която се оформя около 60-те години и е толкова легендарна за историята на българското изкуство, той е и художник, от който започват Есенните изложби. Той има и годишнина тази година. Слона е много важен за самите Есени изложби, които винаги са били наистина легендарни. Още в моите студентски години ние идвахме до Пловдив, за да ги гледаме. Те са били едно от големите арт събития въобще на годината.
Имаше огромно предизвикателство, защото да се направи изложба в три стари къщи, три исторически двора, е нещо много специфично откъм работа. Защото това не е една бяла зала, в която нареждаш неща по стените. И не би трябвало да се третира като бяла зала, в която се нареждат неща по стените. Трябва да се разглежда като кураторска работа, като връзка между мястото и изкуството по един много по-специфичен и сложен начин.
Така, както например във Венеция никога едно Биенале не разглежда Венеция просто като бяла зала. Винаги се разглежда в контекста на мястото, на пейзажа, на историята му, на спецификата му.
Така че в някакъв смисъл това беше предизвикателство - да се измисли проект, който да не е обичайният проект, да не е проектът, в който гледаме на стената като на нещо, на което ще окачим картини. а като на изкуство, което ще бъде свързано с мястото и по някакъв начин ще го коментира, диалогизира, ще прави диалог с него. Ние в същото време живеем в едно много сложно време. И съвременният художник винаги е на мястото си, когато работи в каквото и да е пространство и в каквато и да е ситуация, и с каквато и да е тема. Но той някак си не може да пропусне духа на времето. Той не естетизира изкуството, той наистина е насочен към това да говори за времето си, да говори за своите емоции, своите чувства и като гражданин на тази планета.
Така че работейки със съвременно изкуство в тази ситуация, нещата се движат от само себе си към една актуалност. Не само към историческото минало, към изострена актуалност, ако мога така да кажа. Тази изострена актуалност, която се усеща в изложбата, която подготвям, се свърза пък с Георги Божилов - Слона по един много интересен начин, защото единствената картина, която ние запазваме и която е собственост на ОИ "Старинен Пловдив", в тяхната колекция в Балабановата къща, това е картината "Апокалипсис". Тя е от 80-те години на ХХ век, една от най-представителните картини на Слона от този период. Фантастична, голяма композиция, живописна е е единствената негова картина, която ние оставяме и от която тръгнаха много интересни нишки в работите на няколко от художниците, които участват в моя проект "Частица от река". Но също така от нея тръгна примерно визуалната графична идентичност на проекта. От нея тръгнаха цветовете, които използваме за плаката, например. И в същото време това усещане за апокалиптичност, усещане за напрежение, за проблемност, в което живеем, тази сложна политическа обстановка, ако щете, в която живеем, която някак си рефлектира много интересно и в тази картина, и в творчеството на художниците, които участват, на голямата част от тези автори.
Искате да кажете, че има предварителна подготовка, която прави тази връзка. И картините, които художниците ще покажат, са рисувани специално за Националните есенни изложби? За да се получи тази връзка с миналото и с творчеството на Слона? Или това са техни стари творби?
Да ви кажа честно, аз не съм поставяла условие всички работи да са нови, но художниците го приеха като голямо предизвикателство и в диалога с тях, като куратор, ние стигнахме до извода в голямата си степен работите да бъдат създадени специално за изложбата.
Това наистина е интересно!
Така че в голямата си степен, около 90% от работите са съвсем нови, те все още се работят – ние сме на финала на подготовката. И има няколко произведения на автори, които аз съм поканила, защото ги знам и защото смятам, че техните творби биха били много подходящи за тази изложба, и те са готови работи. Но на практика почти всичко е напълно ново, съвсем нова продукция.
Кажете ни защо изложбите са "Частица от река“ тази година?
Всичко започна от едно мое търсене на някакъв фантазен еквивалент на идеята си. Защото когато работиш с визуално изкуство, когато искаш да направиш структура на една изложба, е добре може би да си представяш едва ли не едно произведение на изкуството или някакъв обект, от който да тръгнеш. И когато правех концепцията за изложбата, се опитвах да си представя какво за мен е важно да се случи в тези къщи и каква е моята представа за Стария град, за историята на Стария град, как аз лично се свързвам със Стария град на Пловдив. И аз си представих – понеже имам даже и съвместни снимки със Слона година-две преди да почине, била съм в много компании с него, в началото на 90-те, като студентка. Имам спомени от тези места, спомени от Стария град, имам лична връзка със Стария град . И аз си представих какво е било в 60-те години, когато тази група от художници се събира, какво е било за Пловдив, какво е било за България, какво е било за света, който ги е заобикалял, присъствието на тази пъстра, шумна бохемска група от художници.
Представих си ги как живеят в тези къщи, от къща в къща. Самият Георги Божилов - Слона е роден наблизо и е прекарал целия си живот в една от тези къщи в Стария град. Представих си тяхната пъстра компания, представих си бохемските им нощи, представих си как, когато хората отиват на работа, те излизат от някоя кръчма, развеселени, пъстри, с бради и с лули и т.н. Представих си тези хора като една пъстра река. Представих си изкуството, което те са правили в онези години, като живоносен извор, като вода, която е без очертания, без контур, но носи живот на града. И затова си представих, че има една река – река на изкуството да я кажем по-елементарно, която извира от върха на това Небет тепе, върху което е построен градът, Старият град, и което на практика е като тази животворна река, спуска се към града и захранва града – културно, исторически, духовно, ако щете.
И тази река аз си я представих именно като живоносен извор, като река, която не може да пресъхне и която ние, всички хора, които се занимаваме с изкуство, с култура, постоянно даваме сили на тази река. Ние сме частица от тази река. Всички художници, цялата публика, хората, на които им е важно, които са част от изкуството, сме част от тази река. Ние сме частица от тази река.
Това беше моята фантазия, от която тръгна въобще концепцията на изложбата и от която аз на практика структурирах въобще цялата си идея. Има може би две живописни работи, двама художника се показват с живопис, но на практика всичко останало е с най-разнообразни медии – има скулптури, има рециклирани скулптури.
И всички тези художници са част от тази река. И те са подредени като по речно корито. Подредбата на произведенията е именно отгоре надолу, от Балабанова къща, надолу към "Мексиканска графика“ и следват една такава логика на потока, който се стича по калдъръмите, дворовете, минава през стаите на къщите и слиза надолу към града. Това е цялата, ако мога така да кажа, метафора, върху която се базира моята концепция.
Звучи страхотно! Редно е да кажем кои са все пак художниците и локациите.
Откриването е на 1 септември, в 18.00 часа на Лапидариума, на площад "Начо Културата". Не е в Балабанова къща, както и било предните пъти. Малко нетипично, но решихме там да си остане само изложба, а това да бъде мястото на откриването. Изложбата започва от Балабанова къща, от стаите – долу има две зали, дворът. Минава през сервизните помещения на къща "Хиндлиян", през двора на "Хиндлиян", не е вътре във къщата, само в двора. Реката излиза от "Хиндлиян" и отива на съседната улица в "Мексиканска графика" – това е експозиция, която е към Градската художествена галерия. Отива към "Мексиканска графика", където в двора има произведения и долу в изложбената им зала има произведения.
14 са художниците, които се представят. Това са Антони Райжеков, Борислава Бербенко, Боряна Росса, Велизар Димчев, Калин Серапионов, Калина Димитрова, Миряна Тодорова, Надежда Олег Ляхова, Невена Екимова, Ния Ценкова, Правдолюб Иванов, Сияна Шишкова, Стела Василева и Стоян Дечев.
Интересно е да кажем какво поколение са тези художници.
Ох, много разнообразно. Искам да ви кажа, че имаме художник, който е над 60. Ако не се лъжа, Надежда Олег Ляхова е най-възрастната сред артистите. Правдолюб Иванов участва също, той може би стана на 61. И имаме две съвсем млади художнички, с които аз работих в Арт Стар – това е един формат, който правим вече 10-та година в "Кредо Бонум“, който е за дебюти, на практика. Ния Ценкова е на 24-25 години. Въобще, някои от художниците са съвсем, съвсем млади.
Ефектна изложба ще стане.
Очакваме да бъде такава и се надяваме, че ще се получи. Все пак и за Вас това е дебют.
За мен беше чест да правя точно това. Може би можеше да има повече колеги,които да участват, но аз си казах, че толкова рядко и почти никога не се прави конкурс за кураторски проект, ще е супер жалко, ако ние не проявим активност. Някак си ще бъде лош знак.
Ето, че този път се получи.
Надявам се това да е постоянна практика!
