Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Валентин Михов, бивш президент на БФС и ЦСКА, присъства на поклонението на легендата на тима Георги Велинов - Джони, който почина преди няколко дни.

Господин Михов, вие бяхте човекът, който като президент на ЦСКА през 1991 г. върнахте Георги Велинов на "Армията“, в късния му период. Сега се събираме по тъжен повод. С какво ще го запомните?

Каквото и да кажа за Джони, ще е малко малко. Дали аз съм го върнал не зная, по-скоро в основата са треньорите тогава и най-вече Паро Никодимов. Помните, че онзи тим стана шампион през 1992 г. Наскоро загубихме и Димитър Пенев, един по един си тръгват, Никога не съм делил играчите по цветове -отидоха си и Кирил Ивков, и Добромир Жечев. Всички те първо са ми приятели и после футболисти.

Иначе за Джони Велинов - свестен човек. Пребори се с едно заболяване, друго му дойде на главата, явно не му е било лесно. Но беше добър човек. Преживя много. Бил съм покрай него, каквото съм могъл, съм помагал с тези две мъжки ръце. Добро момче. Защото те за мен са момчета, те са по-малки от мен.

Защо Господ дава такива изпитания на добрите хора?

Това са житейски изпитания. Не мога да си го обясня. Но старите хора преди мене, макар че и аз вече съм белобрад старец, казваха, че доброто се връщало при добрите хора. Аз това не го видях досега през живота си.

Разкажете някой история от съблекалнята на ЦСКА. Например за великия мач срещу Парма и отстраняването на "дуковете“ през есента на 1991 г.

С Джони на вратата направихме 0:0 в София и отидохме на реванш, но аз бях оптимист. И попаднахме в един хотел, в който пък персоналът много мразеше отбора на Парма и беше доста любопитно, защото ни пожелаваха успех. Джони е бил винаги в центъра на майтапите. Усмихнат, весел, създаваше спокойствие, той никой не е бил напрегнат, въпреки, че е на такъв пост, който е много отговорен и изисква съсредоточаване. След мача стана шоу, елиминирахме ги след 1:1 с гола на покойния Велиян Парушев, светла му памет, и бяхме готови да празнуваме, намерихме някаква вид пицария, дойде и Ники Илиев, който играеше в Болоня. Направо стана шоу. Но Джони винаги е бил в основата на веселието, беше душата на компанията. Той беше весел човек, но го сполетяха много беди. Аз знам той какво е направил за другите. Само добрини. Нека да го запомним така. Бог да го прости!