18:03 / 22.10.2026
189
Йоана Илиева, бронзов медалист от Световното първенство по фехтовка през 2023, в интервю за Радио ФОКУС
Здравей, Йоана. Какво се случи на Световната купа в Алжир, как стигна до финала, къде ти беше най-тежко и как превъзмогна разочарованието от световното първенство?
Състезанието премина по най-добрия възможен начин. Чувствах се готова, спокойна и започнах с доста уверени боеве с моята сабя. Най-притеснена бях за осминафинала срещу Дениз Пина, тъй като тя ме беше победила на световното в Милано, а е доста титулуван състезател с много опит. Имаше грешка в протокола, че ме е победила 15:14, но всъщност я победих с 15:4, което беше много важно за мен. Най-дългата елиминация беше на полуфинала срещу испанката Лусия Мартин-Португес, която обича да изнервя положението, да говори, да спори и да те напрегне максимално. Изоставах през цялото време с 3-4 точки, но до последно се опитвах да накъсам боя, да се успокоя и да не ѝ се връзвам на номерата. Успях да я победя с 15:14. Не съм доволна, че на финала загубих от съперничката от Франция, тъй като съм по-опитна от нея. Тоскан Тори е четвърта в ранглистата, но показа сериозни резултати, а на мен вероятно ми липсваше издръжливост и тактика. Отделно, че започнах да усещам болка в задното бедро. В крайна сметка това е първото състезание за новия сезон 2026/2027.
На европейското и световното първенство записа съответно седмо и девето място. Какво се обърка там какви изводи си направи?
На европейското първенство играх страхотно и до самия последен бой смятах, че контролирам нещата, но паднах с една точка от световната шампионка от предишната година Яна Егорян от Русия. На световния шампионат обаче напрежението върху мен беше много голямо, особено след като не взех медал на европейското първенство, което беше месец по-рано. Започнаха да ми се повтарят дежавюта от миналата година. В боя срещу Зайнаб Дайбекова от Узбекистан не успях да се мобилизирам на сто процента, загубих твърде много енергия, страшно много се изнервих и се задоволих с деветото място.
Какви са изводите ти с оглед на наближаващата Олимпиада в Лос Анджелис след по-малко от две години и какво трябва да подобриш в психиката и подготовката си?
Тази година подхождаме към подготовката малко по-различно. Започнахме с два лагера и ни предстои трети. Обстановката е доста по-спокойна, разбираме се перфектно с треньора и обсъждаме всичко. Когато съм спокойна и вярвам на сто процента на това, което се случва около мен, нещата се получават. Важно е на всяко състезание да се търси максимумът и да се подобрява психическата форма, да не се концентрирам само върху големите форуми, защото класирането става по ранглиста.
Има ли шанс да се класираш още догодина на базата на спечелени успехи в определен брой състезания?
Надявам се класирането ми за ЛА 2028 да е достатъчно беззапелационно – например ако спечеля европейското и световното или Гран при турнира в Корея преди това. Това са достатъчно точки, за да ми гарантират място в топ две на европейската ранглиста, което е почти сигурна квота и ще ни спести тежката квалификация от предния път с контузии и болести.
Има ли шанс да вземеш квота за Игрите през отборното класиране заедно с другите български националки?
Разбира се, това ми е първата цел. Когато се класира отборът, се класират трима човека за индивидуално и четирима общо за отборно. Първите четири отбора в света се класират директно, след това се взема по един отбор от континент, а накрая се разпределят индивидуалните квоти. Положението е много тежко, конкуренцията е жестока, особено сега с връщането на състезателите от Русия. Но отборът ни е млад и се надявам отново да започнем да печелим медали, което е най-важно.
Какво е положението с финансирането на фехтовката и осигурените средства от министерството, а и с базата?
Парите не стигат, но ръководството се опитва да ги разпределя максимално умно, за да ходим по лагери и състезания. За по-малките възрасти и другите оръжия обаче средствата не стигат. Най-големият проблем, който не е тайна за никого, е че нямаме национална зала за тренировки и няма къде да посрещнем чуждестранни отбори за подготовка. Президентът на федерацията Йордан Гълъбов се опитва да се осигури зала в бившата база "Чавдар“, но липсата на стабилно правителство доскоро създаде голямо забавяне, а ремонтът и оборудването ще струват много средства.
Палят ли се малките деца по фехтовката и какви са наблюденията ти в твоя клуб?
В моя клуб "Свещников“ винаги идват нови и нови деца. През септември и октомври обикаляме училищата, правим демонстрации и много хора се интересуват. Проблемът отново опира до залата, защото националният отбор тренира там и няма как да съберем по-големи групи в същите часове. Имаме и любителски групи за родители, като правилото в клуба е родителите да оставят децата на прага, за да може треньорът да ги поема и те сами да израснат и да станат самостоятелни благодарение на спорта.
Мислиш ли вече за периода след края на състезателната си кариера – образование, треньорска дейност или ръководен пост?
Оставям си доста врати отворени. В момента завършвам магистратура в Националната спортна академия със "Спорт за високи постижения“, което ми дава възможност да стана треньор. Също така съм член на състезателната комисия към Българския олимпийски комитет и Международната федерация по фехтовка. На 25 години съм, а кариерата на една сабльорка продължава до около 35 години, но по-скоро бих се целила към ръководна позиция, тъй като обичам да ръководя нещата.
Какво би пожелала на нашите читатели и слушатели?
Да са живи и здрави и да намерят малко време за спорт, тъй като това наистина е много важно.
