21:15 / 02.11.2026
240
Димитър Ангелов, световен шампион по канадска борба в категория до 70 кг, при юношите до 18 години на първенството на планетата в Ню Делхи, Индия, в интервю за ФОКУС
Как се стигна до тази титла? Какво се случи на самото състезание в Индия?
На националното първенство взех три златни медала, като два от тях бяха в моята категория. Взех и един златен медал при мъжете до 70 кг на лява ръка, а на дясна станах четвърти. Оттам се класирах за световното първенство, осигурих си финансите и беше покрито участието ми, за да мога да отида до Индия, до Ню Делхи, и да се състезавам.
Какво представлява канадската борба?
Много сложен спорт, много техничен и изисква доста мислене и подготовка, защото има много техники и подтехники. Всяка една от тях отнема ужасно много време и тренировки, за да бъде усъвършенствана.
Разкажи ни за тези техники. Колко вида са?
Има четири основни техники, които се разделят на "игра отвън" и "игра отвътре". Има, естествено, по-атакуващи и по-дефанзивни техники. Може би това е най-общото разделение.
Какво точно означава "игра отвън" и "игра отвътре"?
Играта отвън представлява ситуация, в която играчът се старае да мине отгоре на опонента чрез дърпане и използване на различните мускули. Той дърпа с бицепса, дърпа с гърба, за да може да отвори китката и пръстите на опонента. Това е главната идея на играта отвън. Искаш да използваш повече мускули срещу по-малко мускули, за да може опонентът да е в по-лоша позиция от теб и накрая да можеш да завършиш успешно играта. При играта отвътре играчът влиза вътре събран и много стегнат. Идеята е, че няма толкова дърпане, а има много повече бутане. Пак чрез бицепс, чрез кости, чрез костна структура и чрез гърдите искаш да отведеш опонента от центъра до пинпада. Това е характерното за играта отвътре.
Пинпадът е ограничението, което трябва да се докосне с ръката на победения, за да има победител. Понякога докосването не е нужно, стига сензорите в него да отчетат, че има успешен край на битката.
Колко човека имаше в твоята категория? Как протича самото състезание – на елиминации, на мачове в група или по друг начин?
В моята категория имаше 11 човека, като общо в цялото състезание се предполага, че участниците са между 4000 и 5000. Състезанията в категориите протичат на елиминации. Имаш право на две загуби, като при втората вече си тотално елиминиран. След първата загуба обаче продължаваш да играеш. Просто отиваш при загубилите и играеш повече мачове. Следователно, ако имаш само победи, играеш по-малко мачове до финала и си по-свеж. Така протича състезанието.
Кои бяха най-сериозните конкуренти?
Богдан Попеску. Той е европейският шампион от Румъния. Той е страшно бърз. Всичките му срещи приключват за около половин секунда. Бяхме на финал с него на европейското първенство, където той отново ме победи два пъти за общо време от три секунди. Този път обаче аз обърнах нещата и сега аз го победих два пъти. Той взе европейската титла, а аз му взех световната. Победих го доста бързо, но и той победи всички останали доста бързо. Той ми е най-сериозният конкурент и цялата ми подготовка беше насочена към това да мога да го победя.
В началото на самата схватка всеки състезател сам ли избира как ще подходи и кой от стиловете ще избере, за да изненада съперника или всичко е въпрос на моментна реакция?
Да, със сигурност всеки играч избира своята схватка още от самото начало. Но при по-напредналите атлети с повече опит винаги има момент на изненада. Този момент обаче може да бъде предвиден, ако наблюдаваме неговото тяло, неговия захват, къде се е хванал и къде се е подпрял. Можем да разберем по-точно как иска да играе нашия опонент и кои техники ще използва. Тогава е по-лесно и ние можем да го контрираме, за да го победим след това.
Ти каза, че техниките са няколко вида. Би ли ни ги обяснил?
с английските им названия, превода на български и спецификите на всеки един от тези видове?
Да, имаме топрол (тoproll), което на български може да се нарече "връх“. Имаме кука или на английски hook. Имаме преса, която на английски си остава press, и king's move, което на български също остава king's move. При топрол играчът дърпа чрез гърба и бицепса, използва по-малки мускули като пронатор и брахиорадиалис, за да може да отслаби пръстите и китката на опонента. Защото, ако опонентът загуби контрола над своята китка и пръстите си, става много по-лесен за довършване. Това е една от по-сложните техники, но и по-безопасна за начинаещи, защото се използват по-малко кости и стави. При hook, или кука, играчът се набива отвътре, използвайки гърба, бицепса и рамото, и трябва да завърши срещата, като натисне ръката на опонента настрани. Тя е по-бърза и по-лесна за научаване. При нея просто повече свиваш китката. Също така е сравнително по-опасна от топрол, защото се набляга много на костите и ставите и има голямо напрежение в тях. Пресата е много подобна на куката, защото при нея отново влизаш отвътре и използваш китката. Разликата е, че поставяш рамото зад ръката и натискаш директно надолу, което обаче създава доста повече напрежение в лакътя и най-вероятно може да доведе до болка. Но е и доста бърз начин за завършване на играта. Докато king's move е противоположно движение. Това е много дефанзивна техника, при която играчът понякога нарочно разтваря своя бицепс, за да може накрая да остане много близо до пинпада, заключен на сухожилията и ставите. Там просто е много сложно да се завърши играта. Срещите стават много дълги и сложни като цяло.
Ти каза "пинпад“. Това е подложката, която трябва да бъде докосната от ръката на противника, за да бъде победен той. Тоест трябва да натиснеш ръката му върху нея, на самата маса?
Да, това е идеята. Тя представлява възглавничка, но не винаги е нужно да докоснеш възглавничката, за да победиш. Понякога просто трябва да преминеш една въображаема линия. Естествено, невинаги можеш сам да я видиш, затова има двама рефери, които наблюдават пряко дали има победа, или фал. Фаловете са друг начин за спечелване или загубване на игра. Има редица такива и много сложни правила. Но, опростено и набързо казано, има elbow foul, тоест фал чрез лакътя. Това е, когато например лакътят, който е поставен върху подложката, излезе от нея или подскочи. В такъв случай реферите спират играта и обявяват фал. И при два фала следва загуба. Има и фал за умишлено изпускане на захвата. Когато просто знаеш, че ще загубиш, и нарочно се изплъзнеш от захвата, могат да ти дадат фал. Също имаш фалове за опасни позиции, както и фалове в губеща позиция. Ако например направиш фал много близо до загубата, директно могат да дадат победата на опонента.
Добре, ти говориш за много мускули, стави и кости. Какви са възможните контузии при канадската борба?
На всяко състезание има много напрежение още от началото, много бързи стартове и реакции, костите и ставите се натоварват изключително много. При лоша загрявка, недобра подготовка или лошо планирана почивка може да се получи сериозна контузия, като счупване на основната кост на ръката или на някоя от костите около лакътната става. Може да си счупиш лакътя, да скъсаш сухожилието на бицепса, да извадиш рамото, да си счупиш китката. Възможни са разтежения, възпаления на самото сухожилие и много други болки.
Ти имал ли си досега подобно болезнено преживяване или тежка контузия?
Преди две години беше първото ми световно първенство в Кишинев, Молдова, и тогава си счупих двете ръце. Единия ден си счупих лявата ръка, а на следващия ден реших да продължа да играя, но тогава си счупих и дясната ръка. Счупих си лакътната става.
Колко силна е болката? Веднага ли разбираш, че е счупено?
От адреналина в началото не е толкова силна, но до една минута разбираш истината. Изведнъж просто не можеш да си мръднеш ръката. Тя остава заключена в определена позиция и не можеш да я помръднеш. При всяко движение има ужасна болка. Не мога да опиша тази болка. Хората, които са чупили кост, реално ще ме разберат.
Как го преодоля този ужасен момент?
Беше доста неприятно, особено в началото, защото всички ми казваха просто да се откажа от спорта, че това не е за мен и че щом съм се контузил, е време просто да го оставя. Че това не е сериозно. Аз тогава бях само на 15 години и също имах едва около шест месеца опит в спорта. Нямах треньор, а и все още нямам. Някак си цялото това нещо беше предпоставка просто да се откажа, но аз не исках. Исках да покажа на всички, че мога да бъда световен шампион и че един ден ще стана такъв. Спомням си как още тогава бях обещал на много хора, че един ден ще стана световен шампион. Получавах смях и подигравки от някои хора, но реално сега съм световен шампион.
Как реагираха сега хората около теб на титлата?
Естествено, когато печелиш, всички се радват, всички пляскат с теб, но не всеки е помогнал за това. Все пак съм благодарен на всеки, който го е направил по време на цялото изживяване и през целия път към тази световна титла, защото не съм я постигнал сам.
А как всъщност се запали по канадската борба? Как започна всичко? Кога?
Започнах, когато бях на 14 години. Просто в моя фитнес имаше маси за канадска борба, но аз не знаех как се играе. До този момент бях играл само в училище и с дядо ми, който ме беше учил на някакви техники. Де факто не знаех нищо. Един ден случайно се запознах с едно от момчетата, които тренират канадска борба. Оказа се, че той има медал от европейско първенство. Той видя потенциал в мен. Това е Илиян Стойков. Той ме научи на много неща, показа ми техники и ми показа, че мога да се състезавам. Каза ми, че имам много сила за годините си и че имам потенциал. Естествено, това много ме запали и за много кратко време, само след два месеца тренировки, които не бяха и много сериозни, отидох на националното първенство, където станах втори. Това ми е първият медал и първото състезание изобщо.
Оттам нататък какво ти струва да съчетаваш училището с тренировките? Колко време отделяш? Мислиш ли, че това е спорт за цял живот?
Този спорт изисква специфично много време и труд, за да станеш наистина добър. За да си на световно ниво, трябва да отделяш ужасно много време. Да тренираш по два пъти, понякога по три пъти на ден. Аз тренирах точно в този ритъм при подготовката си за световното първенство. Това е всеки ден, като имам само един ден почивка в седмицата. Цялото хранене и всичко останало също трябва да се съчетават с училището. Цялото нещо е много сложно и много трудно, но смятам, че в крайна сметка си заслужава. А дали спортът е за цял живот? Не знам. Ще видя докъде ще стигна. Един ден може да получа повече контузии и да не мога физически да продължа да играя. Ще видя просто докъде ще ме отведе всичко това. Мисля да продължа да се развивам самият аз и да развивам спорта около себе си, докъдето мога.
В коя държава канадската борба е най-развита?
Най-силните атлети са от Грузия и Казахстан. В Казахстан реално можеш дори да живееш от канадска борба. На хората, които са спечелили световно първенство при мъжете и печелят световни медали, им подаряват коли. Там започват да тренират още на пет-шест годишна възраст. Подготовката е изключително сериозна и имат по три тренировки всеки ден. В Грузия също спортът е много развит. Най-силните атлети винаги са от Грузия. В момента световният шампион в супертежката категория е оттам – Леван Сагинашвили. Той не е губил нито един рунд от 2017 година. Също така от Русия има много силни атлети, както и от САЩ.
Ти сам каза, Митко, за храната, за режима и самодисциплината. Как минава един твой хранителен ден? Би ли ни разказал?
Когато съм в подготовка, всичко е много детайлно вписано и всяко мое хранене е измерено с кантар, за да мога да спазвам необходимия прием на калории, протеини, въглехидрати и мазнини. Всичко трябва да бъде детайлно записано. Всеки ден ми минава много еднакво, защото повечето пъти, когато съм в подготовка, свалям килограми за категорията. Така е най-професионално. Извън сезона например мога да бъда 75–76 килограма, макар че този път започнах подготовката си от 79 килограма и свалих до 70. Всеки ден съм в лек калориен дефицит. Всеки ден ям кисело мляко, протеин, яйца, пилешки пържоли, ориз и наблягам на протеина.
И с този режим успя да свалиш девет килограма?
Да, ако режимът е внимателно направен, може да се свалят девет килограма.
За колко време ги свали ти?
Мисля, че ми отне два месеца и половина. Между август и октомври.
От какво се лишаваш? Какво ти се иска да си хапнеш?
Постоянно ми се ядат пица, бургери, дюнери, но се лишавах от тях. Много обичам да правя бисквити, но нямаше как.
Цялото това нещо, за което разказваш като подготовка, тренировки и хранене, струва немалко. Как се справяш в това отношение? Имаш ли спонсори, или всичко идва от родителите ти?
Спонсори за момента нямам, но в бъдеще може и да имам. В момента просто ме издържат родителите ми. Получавам и някакви пари от федерацията.
Това, което разказваш за твоето ежедневие, за целите и постиженията ти, а сега вече си световен шампион, е впечатляващо. Според теб служиш ли за пример на своите съученици? Как гледат на теб в училище с тези постоянни режими и тренировки?
Те наистина много ми се радват. Мисля, че мога да им служа за добър пример и смятам, че го правя, защото много хора покрай мен започнаха да тренират канадска борба и фитнес, започнаха да следят повече калориите си и да обръщат внимание на здравето си. Мисля, че мога да имам добро влияние върху моите приятели и съученици. Смятам, че до някаква степен ми се възхищават и това много ме радва. Дава ми още мотивация да продължа напред, защото, когато има хора, които гледат към мен, няма как да се представям слабо.
Ти спомена за една инициатива, която планираш съвсем скоро в твоето училище – да поставиш един уред във физкултурния салон. Какъв е този уред?
Да, утре, по моя инициатива, в моето училище пристига маса за канадска борба.
Договорих се с един от най-големите производители на оборудване за канадска борба в цяла България. Това е Иван Копаранов. Той реално прави дарение на нашето училище – ЕГ "Пловдив“. Масата пристига от него и аз съм му благодарен.
Очакваш ли да има интерес към тази маса във физкултурния салон?
Силно се надявам. Мисля, че ще има интерес. Когато аз присъствам в салона, ще наблюдавам и ще гледам да помагам на някои деца и ученици, които пробват, за да се научат и да премерят силите си.
Регулируема ли е височината на тази маса, за да могат и по-малките деца да пробват?
Най-професионалните маси за канадска борба са с регулируема височина, но тази специално не е. Въпреки това е достатъчно професионална, за да се играе на нея без проблеми. Просто другите са четири пъти по-скъпи. Не са и нужни, защото ЕГ "Пловдив“ е училище от осми до дванадесети клас и повечето деца така или иначе могат да достигнат до масата. Тя не е толкова висока, около метър е, и всеки човек над метър височина може да играе на нея без проблем.
Мислиш ли, че една такава маса във вашия физкултурен салон в ЕГ "Пловдив“ може да привлече вниманието на всички и да ги накара да осмислят ежедневието си, както и да ги отдели от изкушенията на улицата, които съпътстват вашия живот?
Силно се надявам, но не смятам, че само масата ще бъде достатъчна, за да промени живота и отношението на някого към него. Смятам обаче, че може да бъде добра стъпка към по-добро здраве и към тренировките. Може да бъде ключ към развитието на много хора.
Какво искаш да кажеш на тези твои връстници, които не се занимават със спорт, които си губят времето в скитане по улиците, по заведенията и на моменти стават агресивни дори? Какво е твоето послание към тях от позицията на световен шампион по канадска борба и на човек, който също е един от тях?
Като послание мога да им кажа, че живот без спорт е пропилян живот, защото смятам, че трябва цялото ни тяло да бъде развито до максималната си степен. Това може да се постигне не само чрез канадска борба, естествено, но винаги трябва да има някакъв спорт, включен в ежедневието ни, заради нашето здраве и дълголетие.
Димитър Ангелов: "Живот без спорт е пропилян живот“
