21:05 / 31.10.2026
239
Кирил Милов, двукратен сребърен медалист от световни първенства, трикратен европейски шампион, носител на бронзов медал в категория до 97 кг на завършилия преди дни Мондиал по борба класически стил в Казахстан, в интервю за съвместната рубрика на Радио "ФОКУС“ и Български спортен тотализатор
Какво чувстваш сега, няколко дни след схватките, два дни след пристигането ти от Астана? Имаше ли време за твой личен анализ? Направи ли си равносметка? Каква е цената на този бронзов медал?
Още след полуфиналната среща, в която допуснах една много голяма грешка и изпуснах златото, си направих равносметка на цялата среща. Има много какво да желая на тренировките. Сега имаме 10 дни почивка след състезанието и започваме с нови сили, защото следващата година са квалификациите за Олимпийските игри и трябва да сме в много по-добра форма.
Тази грешка, сега като я гледаш на видео, би ли я повторил пак, лесно преодолима ли е, предотвратима ли е? Сигурно ти се е случвало десетки пъти да изпадаш в подобна ситуация на тренировка.
Така е, дори със същия съперник съм се борил много пъти на тренировки. Аз знам абсолютно какво точно ще направи той. Той знае какво правя аз. На Европейското първенство дори го победих с технически туш. Той е световният шампион. В Казахстан бях даже в по-добра форма от Европейското първенство, но едно разконцентриране в неправилният момент и оттам му дадох много голям аванс в точките. Аз първо помислих, че вече са дали едни точки, а пък съдията не ги е дал и в този момент, нямам представа защо, погледнах към съдията. При положение, че трябва да се защитавам. Ето, това е най-голямата ми грешка, която направих и това ще ми е голяма обеца на ухото, за да знам, че трябва да съм много по-концентриран в определени ситуации. Може би бях прекалено спокоен в тази среща, водех в резултата и това ми изигра лоша шега. Трябва да съм малко по-концентриран до последната секунда. Както Семен Новиков, който в последните 9 секунди спечели една от своите битки.
Какво ти струваше да останеш концентриран през всичките тези 19 месеца, в който родната борба беше разделена на две и ти неведнъж излизаше пред медиите, за да алармираш за проблемите, но през цялото това време не си спираше да тренираш. Как го постигаше?
С голяма дисциплина, защото не всеки ден съм мотивиран да давам максимума от себе си, предвид това, че не знам на 100% дали ще участвам на даденото първенство, защото аз пропуснах един Мондиал. Всеки ден влизах в залата и се питах дали ще ме пуснат, дали няма да ме пуснат, но знаех, че трябва да съм дисциплиниран. Защото отвори ли се шанс, аз трябва да съм готов. Не съм спирал да тренирам през цялата година.
Миналата година пропусна Мондиала. Какво си мислеше тогава - че приключваш с борбата или пък никога не губеше надежда.
Не съм си помислял дори и за миг да се отказвам от борбата, защото знам, че нещата ще се оправят. Вярвах в това нещо и гонех целта, която е световна титла. Не успях да я постигна на това състезание. Следващата година има световно първенство, то е и квалификация за Олимпийските игри 2028 и наистина силно се надявам и съм много мотивиран да дам максимум от себе си, за да спечеля такава титла за България.
В края на месец април тази година, когато ти спечели евротитлата, отново правихме интервю с теб в ефира на Фокус и тогава ти зададох следния въпрос: "Какво би казал на тогавашния председател на федерацията Станка Златева?". Отговорът беше: "Ние не сме деца, не се отнасяйте към борците като с деца". Как ти се струват сега тези твои думи? Повлияха ли те на целия процес?
Ами, аз не мисля, че нещо се е случило, когато съм говорил, каквото и да съм казал. Абсолютно нищо не е било променено, така че тогава нямаше никакъв резултат от едно такова говорене, което сме направили или каквато и среща да сме имали, не се е стигнало до някакъв консенсус, за да се разберем.
Вие, състезателите на тепиха, бяхте най-потърпевши от цялото това противоборство и може би изгубихте, както и ти, по един Мондиал в кариерата си. Сега как се промениха нещата, всички видяхме резултата та Общото събрание. Колко бърза беше реакцията на новите ръководители, които се справиха с плащането на таксите за участие към Световната федерация, заявки, организация, полети, хотели и всичко останало? Как го усети ти отвътре?
Реакцията беше светкавична, защото до последните 72 часа не се знаеше дали ще участваме, дали ще могат да се платят таксите или каквото там е трябвало, но всичко се случи толкова бързо, че се радвам, че имахме шанса да участваме. Дори полетът ни беше отменен и пътувахме на следващия ден. След това имахме проблеми с транспортите там, но радвам се, че всичко премина добре и с един щастлив край.
Гриша Ганчев каза на пресконференцията преди Общото събрание, че преди два месеца, като отишъл да ви види на лагера, всички сте били с провесени носове, наведени глави и на практика сте загубили надежда. Ти как се чувстваше тогава?
Наистина беше доста труден момент, защото точно преди световното първенство, се очертаваше да не участваме, както стана предишната година. Тренирахме здраво, но знайте, че е много тежко за психиката на един спортист, да не е сигурен дали цялата му подготовка няма да отиде нахалост. Дисциплината ни помогна да продължаваме, въпреки незнанието дали ще участваме.
За да бъдем точни и коректни, действително ли фактът, че ден преди общото събрание, в петък на 16-ти октомври, тогавашният президент Станка Златева е изпратила молба и заявка за одобряване на вашето участие. Това ли повлия, за да ви пусне Световната федерация, или намесата на новото ръководство след Общото събрание?
Смятам, че намесата след изборното събрание е допринесла в по-голяма част за нашето участие.
От вашата гледна точка, цялата тази битка въпрос на его ли беше, въпрос на инат, въпрос на премерване на самочувствие беше или нещо повече?
Нямам никаква представа, не мога да отговоря на този въпрос.
Оттук нататък какво предстои за Кирил Милов? Предполагам, че сега си почивате?
Имам 10 дни почивка, но пак е активна почивка, просто няма да влизам в залата. Ще тичам, ще правя някакви други упражнения, малко да се оттърся от тепиха и след това започвам с пълни сили наново, защото трябва да се направи добра база за следващата година. А тя е наистина е много важна и трябва да съм в много добра форма.
Ти си роден на 27 януари 1997 г. в Дупница. Не знам дали знаеш, но точно в този период край Дупница вреше и кипеше. Казаха му "Градът на барикадите" по повод протестите срещу Жан Виденов и комунистическото правителство. Реално ти си роден в окото на бурята. Оттам ли имаш този характер, непримиримост, желание, хъс, енергия, настървение никога да не се отказваш и да се бориш докрай?
Ами, може би, но може би и спортът наистина ми е помогнал страшно много, защото от детска възраст тренирам и съм свикнал да се справям с трудностите.
В залата, когато имаш трудности ти трябва всеки ден да ги преодоляваш и наистина спортът е страхотен начин да станеш много по-дисциплиниран човек. Спортът ти помага за всяко нещо, което може да ти се случи в живота.
Една от идеите на бившия президент Станка Златева беше да даде шанс на децата, юношите и младежите , родени в България и да има по-малко натурализирани чужденци в тима. В същото време знам, че в момента около 60 дагестанци се борят из цяла Европа по този способ. Не е ли истината в "златната среда" - микс между талантливи млади българи и опитни чужденци? И да се намери начин, по който В полезния път, по който младите български младежи, юноши и деца, които тренират борба, да стигнат до вашето ниво, вземайки от опита и уменията на Новиков, Магомедов и останалите?
Аз смятам, че хора като тях могат да помогнат на младото поколение да израства, аз също мога да им помогна, те могат да тренират с нас, да ни гледат, да говорим на тема борба. Така можем да помогнем на много по-младите спортисти, които тепърва навлизат или вече имат някакви успехи. Но смятам, че и тези, които не са родени в България също могат да са полезни. Пример е Армен Назарян, защото неговият син Едмонд вече е медалист от европейски и световни първенства.
Говорихме за треньорите. Едно от обвиненията към вашия наставник Сослан Фарниев беше, че се държи неуважително към някои български борци, треньори и клубове. Смяташ ли, че тази година и половина ти си близо до него, го е направила по-смирен, по-дипломатичен, по-сговорчив, ако щеш дори и в отношението му към българската борба?
Ами аз лошо отношение от него не съм видял. Дори когато се е случило това във Враца, самото състезание, аз не съм бил лично там, за да мога да коментирам точно този казус. Но отношението на този човек спрямо мен и спрямо отбора, винаги е било страхотно, както в професионален, така и в личен план. А сме заедно година и половина в ЦСКА и националния отбор. Отношенията ни са чудесни.
Преди 6 месеца те попитах от кого би поискал прошка и на кого би простил. Сега какво би отговорил на този въпрос?
Ами аз съм простил на абсолютно всички, които са сгрешили към мен, така че прощавам лесно.
Искаш ли да кажеш нещо в този момент във връзка с петте жалби срещу резултатите от Общото събрание, да кажеш нещо на Станка Златева от ефира на Фокус?
Ами доколкото разбрах, тя вече се разграничава и от тези жалби. Мисля, че написа пост във Фейсбук, доколкото прочетох. Но нямам какво да ѝ кажа.
Добре, и да погледнем малко по-глобално към детско-юношеския спорт в България. Оптимист ли си, виждайки това, което става около нас – с децата и тяхното възпитание и поведение, че борбата и спортът могат да бъдат спасението срещу вредните влияния на улицата?
Смятам, че не само борбата, а абсолютно всеки един спорт може да помогне на младото поколение. Според мен е абсолютно задължително всяко едно дете да премине през спорта, дори да не е професионален спорт, а любителски. Залата и спортът със сигурност ще изградят много хубави лидерски и други качества, които са много полезни за бъдещето.
Виждаш ли се след време като треньор на частен клуб? Изобщо какъв е пътя на Кирил Милов след отказването от спорта, тъй като предполагам, че след Лос Анджелис 2028 вече ще започнеш да мислиш в тази посока?
За момента съм концентриран само над професионалния спорт. След това вече мога да мисля за каквото и да било друго, защото в момента, ако мисля за прекалено много неща, енергията ми ще отива нахалост. А най-важното сега е да давам максимум от себе си в залата, за да мога да постигна мечтите си и резултатите, които смятам, че мога да постигна аз.
Злато от Олимпиадата?
Първо искам златен медал от световното първенство и след това олимпийско злато.
Ние ти го пожелаваме от все сърце. На финал би ли казал нещо като обръщение към слушателите на ФОКУС?
Искам да пожелая на абсолютно всички да бъдат много здрави, защото без здраве нищо не можем да постигнем в живота. На всеки един човек е ясно, че в живота има трудности – да се борят докрай, да вярват в себе си и да преследват мечтите си.
