20:30 / 23.10.2026
591
Антон Бонов, координатор на Българската федерация по лека атлетика, в интервю за съвместната рубрика на Радио "ФОКУС“ и Български спортен тотализатор
Г-н Бонов, в началото ми се иска да поговорим за предстоящото много важно събитие в календара на федерацията, а именно националния шампионат по крос-кънтри в Коинаре, община Червен бряг, Плевенско. Бихте ли споделили подробности за това какво предстои да се случи?
Да, това всъщност е последният национален шампионат от спортния календар на Българската федерация по лека атлетика, в събота, 24 октомври. На това състезание, което включва 5 възрастови групи, ще се определи националният отбор за предстоящия Балкански шампионат по крос-кънтри, който ще се проведе на 14 ноември отново на същото трасе в Коинаре. Това е един много важен форум - последен национален шампионат и селекция за Балканския шампионат, на който сме домакини. Едновременно с това, първенството се явява и тестово състезание за трасето за Балканиадата, където ще участват 200 атлети от 15 държави.
Вероятно мнозина от нашите слушатели и читатели ще си кажат: "Какво е това кроскънтри?“ Бихте ли навлезли в детайли, за да стане ясно на всички?
Крос-кънтрито е една от най-интересните дисциплини в леката атлетика. Тя не е официална на Олимпийски игри, макар че преди около 100 години е била част от олимпийското движение. Интересно е с това, че се провежда на пресечен терен – не е като планинското бягане или трейлбягането, които също са много популярни.
Теренът е горе-долу равен, но има естествени и изкуствени препятствия като окопи и дървета, които се прескачат. Има си стандарт на това състезание и най-интересното е, че всички бегачи – от средните бягания на 800 метра до маратона – участват. Така се получава едно много сериозно изпитание, защото всякакви видове бегачи - кросови, шосейни, пистови - се събират и мерят сили на кросовите трасета. Това е всъщност спецификата на крос-кънтрито.
Самата дисциплина има ли определена дистанция и каква е разликата между мъже и жени?
Стандартите могат да варират. Те не са мерят в километри, а в метри. Обикновено са около 8000 метра за жените и 10000 метра за мъжете. За юношите дистанциите естествено са между 4000 и 6000 метра. Такива са и при младежите, и девойките до 23 години. Има световно първенство по крос-кънтри. Тази година то се проведе във Флорида, Талахаси. Има и европейско първенство по крос-кънтри, което ще бъде на 13 декември в Белград. Там също очакваме пълен български отбор, защото дестинацията е близка. Балканският шампионат в Коинаре ще бъде селекция и за това европейско първенство, тъй като това е доста популярна дисциплина изобщо по света, макар че сега маратоните и трейлбяганията са хит навсякъде, но крос-кънтри също има своето място.
Кои са нашите силни състезатели? Как се представят? Какво печелят като медали и постижения?
Тези, които са на шосе и на писта, са най-добри и на крос-кънтри. С Милица Мирчева бих дал един добър пример – националната ни рекордьорка на маратон и полумаратон, първата участничка за България в олимпийските игри на маратон през 2016 година в Рио де Жанейро. Тя започна кариерата си от крос-кънтри през 2014 година, когато България беше домакин на Европейско първенство в Самоков и стана сребърна медалистка. Очакваме добро представяне от Маринела Нинева, както и от Девора Аврамова, която направи много силни резултати на шосе тази година. Има и няколко млади атлети, както и при мъжете – братя Балабанови, Мартин и Иво, някои от тези, които участват и на планинските бягания, и на писта. Всичко това ще стане ясно в събота – ще ги видим на националния шампионат, а след това и на Балканското първенство. Имаме своите добри бегачи, но още сме далече от най-добрите в Европа и света.
Всички тези момчета и момичета, които споменахте, вероятно са организирани в техни собствени местни клубове. Така ли е? Какво показва картата на България за развитието на крос-кънтри?
Има няколко клуба, които развиват бегачите, защото в Българската федерация по лека атлетика членуват около 140 клуба, като очакваме тази година да се картотекират още. Сега бяха 136, но още десетки от тези клубове развиват бяганията. Някои от най-известните са клубът на Милица Мирчева – "Атлет“ (Мездра), където, може би, членуват най-добрите състезатели; в Стара Загора имат добри бегачи, в Пловдив също.
Един такъв национален шампионат по кроскънтри в Коинаре, Плевенско, на 24 октомври няма как да се осъществи без помощта на държавата, защото просто доста струва пари. В тази връзка как върви сътрудничеството на Федерацията по лека атлетика с Българския спортен тотализатор?
Българският спортен тотализатор ни подпомогна още в началото на годината за нашите зимни шампионати, които бяха в зала. Още от януари месец започна нашето сътрудничество и то продължава през цялата година, за което сме много благодарни на тотализатора. Също така тази година държавата доста ни помогна в лицето на Министерството на младежта и спорта. Видяхме добри резултати и успехи благодарение на това сътрудничество с тези партньори – имаме доста сериозни успехи. Божидар Сарабоюков е на ниво пез цялата година и направи качествен скок в полза на атлетиката ни. Вече се говори за неговите постижения не само в България и Европа, а и в целият свят.
Вие сам отворихте темата за успехите на леката атлетика, защото изпращаме един изключителен сезон! Как приемате тези успехи във федерацията? Чувствате ли се доволни от усилията, които полагате, и от резултата, който се получава?
Това е и нашата цел – леката атлетика в България да се развива. Когато има такива успехи, много хора разбират за атлетиката и се палят. Не случайно казах за Божидар, защото той е мегазвезда не само на българския спорт, но и на световната атлетика. Тази година взе участие на 27 състезания, много от които в чужбина, Диамантена лига, спечели медали от Европейско и Световно първенство, завърши втори на новия Световен шампионат с различен формат - Ultimate.
Александра Начева се завърна след контузия, взе медал от Европейско първенство, който й е първи при жените. Виктория Ангелова също изгря изведнъж, и то със страшна сила, спечелвайки – титли при девойките на Европейско и Световно първенство, което я прави една от най-добрите млади атлетки в Европа и света. Всички тези успехи, които изброявам, са много важни и ни карат да се чувстваме горди.
Проявява ли интерес младото поколение в градовете, не само в София? Искат ли децата да се запишат на лека атлетика?А родителите интересуват ли се, виждайки, че това е шанс дори за един по-добър живот в бъдеще на даденото дете?
Абсолютно има такава тенденция. Детските групи са се увеличили многократно в София, Пловдив, Варна, Бургас. Стадионите са пълни, въпреки че базата не е на ниво, основно в големите градове. Но ще дам пример и с родния град на Божидар Сарабоюков – Харманли. Малък град, но над 100 деца тренират лека атлетика и имат нова зала. Залата е пълна от сутрин до вечер с деца, има двама-трима млади треньори, които се занимават с това, а говорим за съвсем малък град! Има и други примери. Имаме абсолютен подем и то в резултат на тези успехи.
Това е най-важното, защото не всички тези деца ще станат известни спортисти и шампиони, но школата на спорта, здравето, дисциплината, отношението към по-големите и по-възрастните – това са важните уроци от спортуването. Сам казахте за базата. Чувствате ли се доволни най-сетне във федерацията? Радвате ли се на тази нова писта на Националния стадион "Васил Левски“?
Да, някои неща, които с десетилетия наред трябваше да се коригират, най-после бяха коригирани – като старта на 110 метра с препятствия и още някои дребни детайли по самите сектори. Сега сме доволни, защото там тренират най-много хора. Залата трябваше да се ремонтира – засега не е ремонтирана, но пък ни върши работа, заедно със зала "Фестивална“, горе-долу може да поеме някаква част от трениращите деца. Освен в София, имаме и нови обекти. Онзи ден откриха стадиона в Кюстендил, в съседния град Дупница също се открива нова писта, освен това във Враца е готова пистата. Още няколко града работят по изграждането на писти, така че сме доволни от това развитие. На 17 ноември ще представим една карта на атлетическите обекти и атлетическата инфраструктура в България на специално събитие. Целта ни е да стимулираме колкото се може повече общини, държавата и всички институции заедно с нас да изградят повече места за тренировки по лека атлетика – за подготовка на деца и за елитни атлети.
В интервю за съвместната рубрика на Радио Фокус и държавното тото президентът на федерацията Георги Павлов каза преди време, цитирам: "Плаче ми се, когато чуя, че на Националния стадион "Васил Левски“ ще има футболен мач.“ В тази връзка, няколко месеца след началото на сезона, каква е равносметката? Мислите ли, че публиката се дисциплинира, за да пази на новата писта?
Там винаги има мачове, концерти, съоръжението е многофункционално. Тези събития объркват тренировъчния процес на атлетите и понякога състезанията се изместват, когато има някакъв много важен мач. Сега се надяваме с новото съоръжение на ЦСКА да се облекчи графика за стадиона поне откъм футболна гледна точка. По пистата наистина няма поражения засега, Слава Богу! Но трябва нещо да се измисли. Да има целогодишен достъп до съоръжения за лека атлетика в столицата, защото тук тренират най-много деца, най-много хора и винаги има нужда. Зимата също е проблем, нямаме достатъчно зали! Тогава тренираме от 15 ноември до 1 март - обикновено в зала "Фестивална“, плюс стадион "Васил Левски“ и залата там. Има още две-три малки залички, които не са в много добро състояние. Има големи квартали като например "Надежда“, "Красна поляна“, "Красно село“, където са базирани клубовете "Славия“ и "Локомотив“. Там също има стотици хиляди хора и деца, които искат да тренират и те идват към Националния стадион "Васил Левски“, когато е студено. Базата през зимата е проблем.
Година след изборите за президент във федерацията, как се промени тя под ръководството на Георги Павлов?
Той е човек с много голям хъс за атлетика. Още преди 15 години, когато създаде турнира "Павел Павлов“ в памет на неговия баща, се видя големият му размах. Човек, който знае няколко езика – испански, английски, руски, български, познава с много хора и е вътре в нещата. Той направи така, че за една година медийното присъствие на българската атлетика се увеличи неимоверно. Изградихме няколко канала, които в социалните мрежи, което беше много важно: Инстаграм, Тикток, Фейсбук, имаме и Ютуб канал с излъчвания на живо. Това беше важна задача, която се изпълни. И мисля, че журналистите, масовата публика и хората вече знаят много повече за атлетиката. Под негово ръководство имаме рекорден брой ите отбори на големи първенства, защото колкото по-големи са националните отбори, толкова по-голям е шансът да излязат таланти. Но апетитът идва с яденето – той има още амбиции за други неща, които да се правят, и ние се движим с много бързо темпо в тази насока. Трябва и се надявам се да го задържим.
Какво е Вашето пожелание към слушателите на "Фокус“.
Да бъдат здрави, което е най-важното, да се радват на успехите на българския спорт, да няма хейт, да има повече похвали и градивна критика. Но най-вече - живи и здрави!
