Топ коментаторът Николай Драгиев: Някой ден Григор Димитров ще съжалява

Николай Драгиев, тенис експерт и треньор, телевизионен коментатор в Евроспорт, в интервю за предаването "Спортът на Фокус" по Национална радиоверига "Фокус"

Как оценявате откритото първенство на Австралия по тенис?

Хубаво, че го има този Australian Open в средата на януари, може би най-тягостният, най-сивият месец, лишен от положителни емоции, когато вече са приключили коледните празници и хубавите неща, свързани със зимата. И добре, че го има това спортно събитие. Сега идва и Олимпиадата, което малко ще ни помогне да има какво да коментираме, да видим малко блясък на церемонията по откриването на игрите и да внесем малко колорит в това сиво ежедневие. Аз винаги го чакам Australian Open с огромен ентусиазъм, въпреки че се чувствам изключително изморен след тези две седмици, защото това са почти само нощни смени. Имах някои нощи, в които съм правил по 5-6 часа ефир. Затова донякъде се радвам, че приключи и станахме свидетели на паметни моменти. Първата седмица не донесе някакви феноменални резултати, сензации или изненади. Но пък полуфиналите, в този фатален 13-ти ден, бяха нещо, което сигурен съм ще се обсъжда още дълго, защото те породиха и много нестандартни ситуации, особено в мача между Алкарас и Зверев. Знаеше, се че ще имаме исторически резултат - или Джокович ще спечели 25-та титла, или Алкарас ще стане най-младият, който завършва този цикъл, спечелването и на четирите турнира от Големия шлем. В света на тениса това е най-великото нещо. Това е Светият граал, ако мога да се изразя така. Единственото повече, което може да се направи, е да ги спечелиш в една календарна година – нещо, което Джокович почти стори през 2021-ва, когато беше на един мач от това да спечели завоюва календарен шлем. И аз оттогава много го намразих този Даниил Медведев, защото той ни лиши от това да видим нещо, което ще влезе в историята.

Мачът срещу Алкарас започна добре за Джокович, който спечели първия сет. Какво се обърка след това?

Джокович започва на много високи обороти. Според мен, той разчиташе, да нагъне още от началото Алкарас, да го изплаши и евентуално да спечели първия и втория сет. И тогава, вече водейки с 2:0 сета, да има пространство за лавиране. Но във втория сет испанецът отговори много бързо на предизвикателството и смятам, че тази част беше изключително важна. Там Алкарас успя да отрази тази първоначална атака, този устрем, който имаше Джокович. След като сетовете вече бяха изравнени, беше ясно, че ще гледаме дълга битка. Дълга битка, в която Джокович просто нямаше нужния интензитет и енергия да победи доста по-младия Алкарас. Просто в момента той е по-добрият тенисист във формат 3 от 5 сета. Неслучайно последната победа на Джокович беше на Олимпийските игри в 2 от 3 сета. Тогава успя да го изиграе много стратегически мача, с малко късмет в някои моменти, с много можене, с много майсторство успя да го бие тогава 7:6, 7:6. Но в 3 от 5 сета не можа да направи още един такъв мач, като този с Синер. Пък и Алкарас за мен е по-добрият играч от Синер, по-креативният е, има по-вече вариации в играта, по-добър сервис. Аз очаквах този резултат, макар че дълбоко някъде в сърцето си се надявах, че ще случи чудо, но за съжаление, чудеса не стават всеки ден.

Като че ли тези 16-17 години разлика във възрастта май много тежат вече.

Ами само си помисли, че когато Джокович е играл вече професионален тенис на 16-17, тогава се е родил Алкарас. Това е огромна разлика в такъв антропометричен спорт, в който играчите вече на 32-33 годишна възраст са доста изхабени. Ето, виждаме Григор Димитров, на 34, не може да се излекува. А Джокович тази година ще навърши 39 и побеждава Синер в 5 сета. Това е невероятно. Той е просто физиологичен феномен, според мен, просто има тяло, което е изключително добре построено за тенис. Той много се грижи за тялото си, много тренира и има късмета все още да няма някакви сериозни контузии, които да го възпрат да играе за по-дълъг период от време.

Според Вас, разчиташе ли Джокович на някакво ново схващане, нова крампа от Алкарас, подобно на мача му със Зверев?

Това беше един от главните въпроси дали Алкарас е на 100% физически, защото още докато загряваха, се видя, че на левия крак имаше сложена превръзка. Той няма да я сложи, без да има конкретна причина. Имаше въпросителни дали той се е възстановил от този проблем, който имаше в мача с Зверев. Но не се случи това чудо, което видяхме в мача с Музети, защото ако трябва да сме реалисти, Джокович си заминаваше още тогава на четвъртфиналите, ако не се беше контузил италианецът. Джокович изпълни програмата максимум. Той достигна до финала. Разбира се, със сигурност сега много му горчи, защото да загубиш финал, това е най-лошото нещо, въпреки че самото достигане до финал е феноменален резултат, но неговите амбиции са по-големи.

Преди 5 години, през януари 2021-ва, австралийците не пуснаха Новак Джокович на своя територия заради липсата на ваксинация срещу COVID. Сега, от дистанцията на времето, това ли е пропуснатата 25-а титла на Джокович?

Трудно е да се каже, защото имаме, ако си спомняте, и дисквалификацията в Ню Йорк, когато удари страничната съдийка с топката. Там също той беше абсолютен фаворит да спечели титлата. Но много е трудно да се направи някаква причинно-следствена връзка и да кажем: ако там е бил спечелил, пък после дали щеше да спечели тези, които ги има вече. Но със сигурност в този случай, той беше абсолютен фаворит. Тогава беше все още в разцвета на силите си, защото Алкарас още не беше се появил на сцената, а Синер още не беше узрял. Може би там му взеха една почти сигурна титла.

След финала имаше един паметен момент. Новак Джокович се обърна към Рафа Надал, който беше на трибуните като зрител. Не Ви ли се стори странно?

Точно това ми направи впечатление. Имаше някаква огромна символика в това да видиш Надал, който преди няколко години спечели втората си титла тук, сега да бъде сред публиката заедно със своя мениджър Карлос Коста. Надал имаше много ангажименти в Мелбърн, различни рекламни кампании и интервюта, участваше в различни събития. Беше някак си много трогателно от една страна и малко тъжно, защото много остарял ми се стори Надал.

Изхабен.

Точно това е правилната дума. Изхабен, остарял. Докато Джокович, който е само година по-млад,  изглежда много по-свеж от него. Не знам защо така се получи с Рафа. Може би това, че той произхожда от Майорка и е прекарал повече време на открито, на слънце, може би това е причината. На мен ми изглежда много изхабен.

Стигнахме до контузията на Алкарас. Какво представляват тези  крампи?

Наистина, получи се много сложна и нестандартна ситуация и вероятно много зрители останаха с погрешното впечатление, че има някаква шашма, че Алкарас е побутнат неправомерно, защото бил получил медицински таймаут. Истината е, че аз го коментирах в ефир този мач и моята първоначална реакция на това, което се случи, е, че той е получил контузия, защото имахме примера с Музети от преди два дни и аз си мислих, че се случва нещо подобно. Той се хвана за горната част на крака, т. нар. адуктори, и аз предположих, че е получил някаква контузия. И той наистина за определен период от време не можеше да стъпва. Вчера обаче, изгледах едно много интересно видео на един колега, треньор и ютубър, който има към половин милион абонати, американец е, който детайлно разясни ситуацията. И между другото някои неща, свързани с регламента и аз не ги знаех много точно и ги научих вчера благодарение на неговият материал. Всъщност, когато се получат крампи, а никой всъщност не знаеше, че има крампи, каква е процедурата? Изчаква се почивката на мача.

Нека да уточним - какво представляват крампите?

Крампите са мускулни схващания, които са предизвикани от претоварване и обезводняване. При продължително натоварване на корта, мускулите се втвърдяват.

Къде може да се случи? В бедрото, в прасеца?

По цялото тяло може да получиш крампи. Аз съм получавал крампи, когато съм повръщал и съм се обезводнявал, а пръстите просто блокират и не можеш да ги контролираш.

И пръстите на краката също.

Не можеш да си стъпиш на краката. Това е състояние, което може да се преодолее за 30-40 минути, ако поемаш течности, електролити и т.н. Но процедурата каква е? Изчаква се първата почивка в мача – точно така стана – и на корта излиза медицински екип. Физиотерапевтът на място преценява дали ситуацията изисква медицински таймаут от 3 минути или това са крампи и той може да бъде подпомогнат единствено в рамките на стандартната пауза между геймовете. Медицинското лице, физиотерапевтът явно и той не е могъл да прецени дали това е контузия или крампи, и затова да се подсигури, назначи 3-минутно прекъсване, за да не се получи някакъв инцидент или някаква инфекция. Т.е. тази пауза не е била искана от самият Алкарас. Той, момчето, каза на пресконференцията след мача: "Аз не знаех какво е това, защото болката беше високо горе в слабините и в първият момент си помислих, че е контузия“.

Медицинското лице е неутрално, назначено от организаторите, така ли? И не е от щаба на Алкарас?

Разбира се. Това са професионални физиотерапевти, които пътуват през цялата година в професионалния тур и работят някои с мъжете, други с жените. Те получават специални заплати от отчисленията, които плащат тенисистите. Това са изключителни експерти, професионалисти, които познават индивидуално персонално тенисистите и знаят какво може да се направи във всяка ситуация. Дори формално не е направено никакво нарушение, свързано с регламента. Нека да е ясно за всички. Аз лично се подразних в ефир от реакцията на Зверев, който се оплакваше и вдигна скандал за това, че помагали на неговия съперник. Той така ли иска да победиш, с физическо неразположение на съперника? Кое е по-важно – човещината и състраданието в тази ситуация или това да се криеш зад някакви правила, които очевидно са остарели и трябва да бъдат ревизирани? Лично мен това много ме подразни. Не беше мъжко и спортсменско от страна на Зверев да прави скандал. Той изрече доста нецензурни думи на немски за това, че видите ли, помагат на неговия съперник. И тук понеже хората не разбират, кой чул нещо, недочул, че за крампите няма медицинска помощ, видях какви ли не коментари по мой адрес, че съм фаворизирал Алкарас – беше малко неприятно.

Как се отнасяте към такива коментари?

Аз винаги си казвам, че няма да обръщам внимание, но в крайна сметка… 

Сърце не трае.

Да, преглеждам кой какво е написал конкретно на Фейсбук страницата на Eurosport. Имаше доста персонални нападки. Позволих се да отговоря на един човек, който очевидно беше отправил някаква критика към мен, но възпитано и коректно. Позволих си да му отговоря. И така мисля, че стигнахме до някакво съгласие. Но хората са много са радикализирани. Може да прочетеш невероятни неща, невероятни...

Силно любим и силно мразим.

Точно така. Нецензурни, грозни, отвратителни думи към самите тенисисти.

Имаше навремето един шеф на Eurosport, който наричаше подобни зрители с определен епитет - "диванни специалисти“.

Много, много добър термин, да. Не знам в другите страни как е, но тук някои от хората просто са оглупели и съвсем са се радикализирали.

Получи ли критика Григор Димитров за толкова ранното си отпадане тази година от Томас Махач?

Аз никога не мога да си позволя да го критикувам, защото беше очевидно, че той не е готов на 100% физически. Моите критики към него винаги са били свързани със съвсем различни неща и с нежеланието му да играе за националният отбор. Ето сега излезе информация, че белгийците няма да могат да разчитат на първата си ракета Зизу Бергс. Това променя коренно ситуацията в мача. Т.е. ако те бяха в ролята на фаворити, сега силите си изравняват и ние, ако имахме един Григор Димитров, щяхме да ги пометем в Пловдив и да играем сред 16-те най-добри отбора в света. Но той продължава да бойкотира националният отбор. И аз не разбирам кого наказва, какво демонстрира с това. Неговата кариера отива към приключване, дай боже, този момент да е далеч, но аз съм сигурен, че някой ден, когато вече се откаже, може би той ще се върне назад и ще си каже: "Можех да направя повече. Защо беше нужно това? Защо не се включих, когато можех да помогна и да бъда запомнен с това, че съм направил нещо голямо, нещо велико за националният отбор, за страната си?“. Защото да, той играе на турнирите от Големия шлем и срещу името му пише България, има го българското знаме, но реално единственото съревнование в тениса, в което ти играеш за страната си, това е Купа Дейвис. Това е истина. Иначе, аз имах шанса да коментирам неговия мач и още в началото видях, че той играе без никакъв ентусиазъм, без удоволствие от играта, и това ме наведе на мисълта, че не се чувства добре физически. Така и не видях и не разбрах кога се получи тази контузия или болка в китката, очаквах, че е свързано нещо с тази контузия в гръдния мускул, която получи на Уимбълдън. Тази информация излезе дълго след мача, че е имал проблем с китката. И се случи най-лошото – загуба в последователни сетове от Томаш Махач, който е един много способен, много талантлив тенисист, един от най-добрите от тази генерация младежи. Мисля, че него го чака бляскаво бъдеще. Може би, ако Григор имаше някой по-неопитен или квалификант срещу себе си, щеше да победи в първи кръг и с контузията, но просто също такъв съперник няма как да стане.

Как виждате предстоящия сезон за Григор?

Реално нищо драматично не се е случило тази загуба в първи кръг, защото той миналата година също отпадна в самото начало, пак след контузия, тогава от един италианец квалификант, така че Григор няма да се срине в ранкинга. Сега е заявил турнир в Далас – дали ще играе или не, може би ще прецени в последния момент. Той все още е на 34 години и ако успее да се излекува трайно, има всички предпоставки да направи един добър сезон, но вече не можем да очакваме да бъде в топ 10 или нещо подобно. Ще има вероятно избухвания, някои добри турнири ще прави, но трябва да сме по-скромни, по-сдържани в очакванията си към него. Лошото е, че аз не виждам след него някой български тенисист, който да може да играе на това ниво. Надеждите са свързани с Иван Иванов и Александър Василев, разбира се, но пред тях има изключително дълъг път. Ние виждаме Иван – той играе на турнири от най-ниската категория. Те имат едва 15 хиляди долара награден фонд и пак стига до четвъртфинал, до полуфинал, и то на домашна територия, в Академията на Надал. Има много дълъг път. Дано те да се развият правилно, дано да се опазят от контузии, за да можем да имаме представител на голямата сцена, да имаме поне кого да коментираме и малко да си изплакваме очите на големите събития.

Т.е. след едно десетилетие, в което се радвахме на Григор Димитров, ни предстои замразяване за около 5-6 години, може би.

Ами, ето, виждаме, че втората ни ракета, той е извън първите 300. Нямахме представител на квалификациите. В момента нямаме и тенисистка в топ 100 при жените. Вики Томова за съжаление излезе от стотицата. Беше близо сега да влезе в основната схема – не сполучи. Така че след Григор има доста голяма дупка.

Обаче светлият лъч от "Australian Open“ се казва Димитър Кисимов.

Да, ето нещо положително, с което ще бъде запълнен турнирът.

Това е огромна новина, българин шампион на двойки!

Да, заедно с южноафриканеца. Огромна новина е това. Той става десетият българин, ако си спомням правилно, който печели титла от Шлема при юношите и девойките. Може да се върнем в историята и към Маги Малеева, към Сесил Каратанчева, към Иван Иванов, и т.н., така че ние имаме много богата история в турнирите от Големия шлем при юношите и девойките. Вярно, двойки е, успехът е споделен, но пак е голяма новина. Аз лично не го познавам добре това момче, защото той се е развил в последните две-три години. Поздравления и за него, и за неговият треньор Манук Хиндлиян. Той тренира, между другото, на кортовете близо до Националната спортна академия. "Про Спорт“ се казва неговият клуб. Свършена е добра работа. Аз вчера гледах репортаж, който беше пуснат от финалния мач – много симпатично, много приятно момче, хубав тенис играе. Дано това да е началото на една хубава кариера!

Добре, пожелаваме му успех. Да преминем към женската надпревара. Изненада ли е загубата на Арина Сабаленка, защото тя сама казва, че вече има повече загубени финали от Големия шлем, отколкото спечелени.

Нека да започнем малко по-отдалеч. Несъмнено, едно от хубавите и позитивни неща, които видяхме, беше раждането на една нова звезда – Ива Йович. Не знам дали го чу това име. Това е американка на 18 години, от сръбски произход, както подсказва името. Нейните родители са емигрирали, преместили са се в Калифорния. Само на 18 години – невероятен тенис играе. Още от миналата година се говореше, шумеше се за нейното име и аз за първи път имах възможност да я гледам и да я коментирам. Стигна до четвъртфиналите, феноменален турнир направи. Загуби от Сабаленка с 6:3 и с 6:0, но достигането до четвъртфинал беше огромен успех. И аз бих изтъкнал също и това много симпатично момиче, туркинята Зейнеп Сьонмез, която тръгна от квалификациите и стигна до трети кръг. Загуби от скандалната рускиня Путинцева, която играе за Казахстан. Там беше страшен цирк на този корт. Както и да е. Ако можем да говорим за разочарования, смятам, че разочарованията са две. Едното е Мира Андреева, която очевидно в момента има по-големи амбиции, отколкото са нейните възможности, малко надценена е, така да се каже. И Коко Гоф под №3. Просто аз не мога да си обясня този тенис, който видяхме в мача на Гоф срещу Свитолина, която я би 6:1, 6:2. Недоумявам как тази тенисистка е под №3 в световната ранглиста. Достигането до полуфинал на Свитолина също е феноменален успех. Тя се завръща в топ 10 на световната ранглиста. Имахме възможност да гледаме един супер двуостър, много хубав, качествен финал. Аз даже се подмамих, казах го даже и в ефир, докато коментирах, че Сабаленка с това 3:0, след като поведe в решителния сет, изгледаше вече като почти сигурна победителка. И не знам какво й казаха на Рибакина от нейния лагер– защото, знаеш, с нейният треньор имат много особена връзка. Говори се, че не е само професионална. Какво й казаха обаче? Той й даде някакво наставление и изведнъж тя заигра, направо все едно я инжектираха с нещо и от 0:3 направи 5 поредни гейма. Просто всичко влизаше по линиите, сервисът функционираше перфектно. Не бих казал, че Сабаленка е направила нещо погрешно.

Каква е тази история – и победителката Рибакина, и Путинцева са рускини, пък играят за Казахстан. Каква е схемата там?

Аз съм сигурен, че в момента в Русия са бесни, защото изпуснаха Рибакина. Самият президент на Руската тенис федерация, Шамил Тарпищев, който е нещо като Тодор Живков, от 20 и кусур години вече е на този пост, в един момент беше и президент на Руския олимпийски комитет и капитан за Купа "Дейвис“. Та той беше казал, че Рибакина не е особено перспективна. И тогава от Казахстан й предложиха много добра финансова оферта. Тя прие  малко по-късно стана шампионка на "Уимбълдън“. Ето сега печели втора титла. В момента Рибакина играе невероятен тенис. Това не е изненада, защото двете се срещнаха миналата година в последния голям мач, WTA Finals. Двете играха финал и тогава Рибакина пак спечели, с 2:0 сета. Попадна ми една любопитна статистика, че Рибакина има най-добър процент на победи срещу действащи тенисистки, които са №1. Играла е 15 мача – 9 победи и 6 загуби срещу №1.

Завършваме дамската дисекция с едно нашумяло българско име – Елизара Янева. Тя участва вече на доста силни турнири с награден 60 хиляди долара и стига доста напред. Какво е важно да знаем за нея?

За нея мога да кажа, че направи много добра 2025 г. и очевидно се развива устойчиво и в правилната посока. Играе много хубав, модерен тенис, има добра техника и е добре сложена физически. И след като имаше добра кариера при девойките, сега виждаме, че се движи в правилната посока вече в професионалния тенис.

Стискаме палци на Елизара Янева. Предстои ни мач за Купа "Дейвис“ България-Белгия в Пловдив. Какво да очакваме? Вие ли ще коментирате?

Не са ми се обадили още да коментирам, което ме навежда на мисълта, че други специалисти ще поемат това важно събитие. Аз никога не съм искал да бъда задължително на предна линия. Дадох своя принос миналата година, когато победихме Финландия. Здраве да е! Мачът ще бъде в зала "Колодрума“ в Пловдив. Уникалното, интересното е, че ще се играе на червен корт. В момента той вече е инсталиран, двата отбора ще направят тренировъчен лагер тези дни. Зизу Бергс, най-добрият от белгийците, няма да играе, което за нас, разбира се, е супер, защото изравнява силите. Ние пак ще разчитаме на един много млад отбор. Любопитното е, че в тима се връща Илиян Радулов – едно много талантливо момче, което живее и тренира в Испания, в Барселона. Той миналата година беше контузен, претърпя операция на крака и няколко месеца не игра. Сега започна отново да тренира и даже да участва на турнири. Капитанът Вальо Димов ще прецени дали е набрал достатъчно форма и дали може да се разчита на него, за да го пусне да играе. Много важен ще бъде мачът на двойки. Много често такива мачове за Купа "Дейвис“ се решават именно там. В мача с Финландия ние имахме шанса точно там да наклоним везните в своя полза. Ще бъде трудно. Важно е залата да е пълна. За съжаление този път входът не е свободен, трябва да се купуват билети. Доколкото разбрах, все още има налични билети, даже се правят намаления в последния момент – дано да се напълни. Аз съм сигурен, че ще отидат и хора не само от Пловдив, а и от София, защото това е голямо събитие за българския спорт и за българския тенис.

В първият ден колко мача са – два на сингъл?

Точно така. След това двойки и ако трябва, още два мача. Това е стандартната система, по която функционира Купа "Дейвис“. Обикновено, вече по новите правила, ако мачът е решен, ако стане да речем 3:0, не се играят другите срещи, но ако се стигне до резултат 2:1 или 2:2, разбира се, всички мачове ще бъдат изиграни. Всеки двубой е във формат 2 от 3 сета.

Призоваваме всички пловдивчани, гости на Пловдив и фенове на тениса, които искат да отидат и да гледат България и Белгия. Да подкрепят нашите. Поглеждаме към нещата извън спорта, защото Николай Драгиев винаги има остра, активна, ярка гражданска позиция и темата идва от само себе си. На 1 февруари се навършват 81 години от най-масовото произнасяне на нелегитимни смъртни присъди в историята на страната – т.нар. Народен съд, който всъщност е създаден след окупацията на Червената армия. В нощта на 1 срещу 2 февруари са екзекутирани по най-брутален начин 67 депутати, 22 министри и 47 генерали и висши офицери, а в годините след това общо 28 131 човека са се разделили с живота си заради това, че не са били съгласни с комунистическия режим. Сега от дистанцията на времето, без да изпадаме в пристрастия, какво искате да кажете по тази тема?

Това е едно от най-позорните събития в новата история на България, може би наред с атентата в църквата "Света неделя“. Този червен, наистина кървав червен терор, който се разразява след 9 септември. Ние до ден днешен консумираме резултатите от това позорно деяние, защото тези стотици хора, които са били убити по най-жесток, зверски начин, без съд и присъда, това е на практика цветът на нацията. Ние по този начин се лишаваме от истинския елит и това много тежи до ден днешен. Защото в тези години на прехода виждаме каква утайка изплува на повърхността, кои хора всъщност направиха пари, кои хора забогатяха, кои хора започнаха да дърпат парите, влязоха в политиката и се стигна до тази олигархична система, която в момента доминира в политическия живот. Аз мисля, че това е коренът на всички беди на България – че ние нямаме истински елит. Даже веднъж си спомням, коментирах един мач на "Уимбълдън“. На централния корт дадоха там кралската ложа – имаше един куп знаменитости от шоубизнеса, членове на клуба, бивши тенисисти. И си позволих да го кажа в ефир, каква е разликата между Великобритания и България. Там има истински елит, хора, които са устоите на обществото, хора, които показват правилната посока, в която да се развива държавата. Докато при нас, нашият елит е фалшив, той не е истински елит.

Поклон пред паметта на жертвите. Поглеждаме към войната: 1,8 милиона души са убити или ранени във войната в Украйна. Скоро ще се навършат 4 години от началото на руската инвазия и окупация. Според цитираните от "Ню Йорк Таймс“ данни на Центъра за стратегически международни изследвания във Вашингтон, броят на засегнатите руски военнослужещи е двойно по-голям от този на украинците – 1,2 милиона срещу 600 000. Загиналите са 325 000 руснаци и между 100 хиляди и 140 хиляди украинци. Нужно ли беше всичко това? Наскоро гледах един материал и се питам - трябваше ли Украйна да се съгласи на мирните преговори в Истанбул много скоро след началото на войната 2022 г. или тогава Европа сбърка, като подтикна Украйна да се бори с Русия? Връщайки лентата назад, какво мислите?

Нищо не е сбъркала. Украйна се бори за своето оцеляване като държава, като независима държава, защото ако се беше съгласила тогава на тези отстъпки, ние знаем какво щеше да последва. Руснаците щяха да продължат известно време войната и да окупират цялата Украйна. Тяхната позиция е правилна. Те се бият за домовете си, за вярата си, за религията си, за страната си и тяхната битка е праведна. Въпросът е, че жертвите, които дадоха и двете страни, вече надхвърлят всякакви разумни граници. Ние едва ли някога ще разберем точното число на загиналите. Едно е сигурно – руснаците водят тази война по същите дивашки начини и методи, както са водили и Втората световна война, без да се замислят изобщо за живота даже на своите. Аз си спомням какво беше казал братовчедът на вицепрезидента Джей Ди Ванс, Нейт Ванс: "Неведнъж съм виждал кадри, снимани от дронове, за това как руски командири убиват свои хора – каза той – убиват свои хора, ранени войници. Може да си представите как се отнасят към врага. Това са хора, с които не можеш да се договаряш. И това нашите лидери не го разбират, не го проумяват“, казва той. За съжаление, войната изглежда ще продължи и през тази година, защото руското общество и руският елит вече се настрои към това военно ежедневие и цялата икономика работи за войната. И е много трудно сега тази машина да бъде спряна. Самият Путин не вижда своето бъдеще извън войната. Той се страхува, че ако войната свърши без да са постигнати някакви реални цели, може би няма да успее да задържи своята власт. И затова тази война със сравнително ниска интензивност, каквато е в момента, него го устройва. Той може би няма реален план какво ще се прави, ако военните действия спрат, и затова бяга като дявол от тамян от всякакви преговори.

И торпилира наистина всякакви наченки на мир, които се получават. Коментарът Ви за въвеждането на еврото?

За съжаление унищожихме един от най-ярките символи на България – левчетата. На мен лично ще ми липсват.

Кой е най-фрапиращият пример на закръгляне на цени, който си видял?

Трудно ми е да кажа, защото аз самият много внимателно си правя сметка. Още не съм свикнал много с новите банкноти, с новите монети, но виждам, че цените постепенно се качват. Аз лично не очаквам нищо добро да произлезе от това. Може би за едрия бизнес, за едрия капитал тази унификация на валутите ще бъде добре, но повишаването на стандарта ще удари обикновения човек в джоба, неминуемо.