Тодор Капитанов, вицепрезидент на КНСБ и председател на стачния комитет, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус“ "Това е България“.     

Оставаме на вълната на големия национален протест на двата големи синдиката КНСБ и КТ "Подкрепа“, които настояват за увеличаване на минималната работна заплата на 850 лева и на 15% увеличение на работните заплати по сектори и договаряне, защото според КНСБ над 2350 лева са нужни за преживяване на тричленно семейство. Постижими ли са финансовите искания на синдикатите? На срещата на държавния глава с ръководството на двата синдиката може би бе даден знак, че нещо от въпросните искания би могло да бъде удовлетворено, от парламента и служебното правителство знаците са в обратна посока. Наш гост е вицепрезидентът на КНСБ и председател на стачния комитет Тодор Капитанов. Започваме с отговора на въпроса, г-н Капитанов: постижими ли са и как вашите финансови искания?

Разбира се, че са постижими. Дори след срещата с президента беше даден ясен знак, че това е въпрос на сметки, по-прецизни, които могат да бъдат направени от Финансовото министерство, в координация с абсолютно всички експерти, за да се постигне това, което е наистина необходими, а именно – увеличение на работните заплати във всеки сектор. Вие казахте 15%, но това, което е искането на синдикатите, е поне минимум компенсиране на работните заплати, на инфлацията, която по последните изчисления на Националния статистически институт надвишава 18%. Така че поне с такъв процент трябва да бъдат увеличени работните заплати. Искам нещо допълнително да ви кажа. Допълнително. След протеста – извинявайте, гласът ми вече е занижен заради всичките действия, не може да си представите да видите очи в очи медицински сестри, шивачки, строители, полицаи, пожарникари – да не изброявам абсолютно всички професии, които дойдоха, да видите с каква страст, с какво желание те се включиха в синдикалния протест. И мога да ви гарантирам, че ако не бъдат постигнати исканията, това, което в петък се случи, е само първа крачка към това, което предстои за България и за политиката въобще. Ако не бъдат удовлетворени исканията на хората, не знам България накъде ще върви. Просто искрата е запалена, огънят гори и надявам се всички, които са в сградата на Народното събрание, Президентство, Министерски съвет и във всички заинтересовани институции и структури, да се вслушат, просто да чуят в петък какво се случи, защото хората няма да се спрат и ние не само, че ще ги подкрепим, ние ще ги поведем.

Г-н Капитанов, държавният глава пое някакъв своеобразен ангажимент към вас, според който ако народните представители постигнат предварителен консенсус, че искат да бъде внесен базов бюджет за догодина, служебното правителство ще внесе такъв бюджет и разбира се, в него ще отрази вашите искания като параметри. Обаче служебният министър-председател Гълъб Донев при изслушване на парламентарен контрол бе недвусмислен: служебното правителство бюджет няма да внесе. И още един щрих към това да ми позволите да допълня. Министърът на финансите Росица Велкова съобщи, че всяко повишение на минималната работна заплата с 10 лева влошава бюджетното салдо с 50 милиона лева, а пари няма. Тя смята, че исканията ви засега не отговарят на възможностите, с които държавата разполага. Как ще излезете от този омагьосан кръг?

Може би хората, които цитирахте в момента, наистина не си дават сметка, докъде е достигнал българският работещ, българският работник и служител със заплатите, които получава. Всички са работещи бедни. Хайде, не всички, разбира се, но голяма част от българските работещи и служители работят извънредно, работят през събота и неделя. Няма как с такова заплащане да бъде оценен труда им. Аз наистина съм под емоцията още на синдикалния протест. Категорично говорим за милиони, говорим за милиарди в бюджета, в сметките и т.н., макроикономически неща, които въобще не са на дневен ред на работещия българин. Искаме увеличение на заплатите си с минимум 20% още сега. И бъдете сигурни, че няма да се спрем, ние ще получим това, което сме заявили. Няма да се спрем, категорично! Категорично!

Би трябвало да се вслушат в думите ви и да ви вярват – вие сте ръководител на стачния комитет. Но г-н Капитанов, откъде ще се вземат пари – държавата, работодателите, фирмите, за да могат да изплатят тези увеличения? Ние всички искаме пари, и аз бих искала увеличение на моята заплата, въпросът е, дали има необходимите средства за това.

Първо трябва да отбележим, че работодателите в частния сектор реагират все по-адекватно, защото те си дават сметка, че ако не повишават работните заплати на своите работници и служители, те ги губят. Те ги губят всеки ден. Когото и да попитате от работодателите, първото нещо, което ще ви каже, е: ами няма хора, липсва работна ръка. И затова при тях се случва това увеличение, което го поискахме – някъде има 15, някъде има 20, някъде има 25%. За съжаление обаче в бюджетния сектор не зависи само от волята и желанието на работодателите, т.е. директорите на дирекции, на министерства, на всички структури, които са свързани с бюджета. Те са просто с вързани ръце. И затова е изключително нашето настояване за входиране в незабавен формат на Бюджет 2023 г., който да отрази всички наши искания, както за минималната работна заплата, така и за увеличение на абсолютно всички работни заплати. Разберете, на този минимум не може повече да се продължава така. Инфлацията в България е най-голямата в целия Европейския съюз – 18,7%, измерена от статистиката. Но от това, което и в петък посочихме на протеста, виждаме, че дори и по официални данни основните стоки, които всеки ден човек потребява, са завишени с 40, 50, дори някои със 100%. Докога си мислите, че някой може да продължава да живее така, на минимума? ОК, ние сме вълшебници, защото един наем в град София е много по-висок от минималната работна заплата. Е, няма как да продължи това нещо. Работим достатъчно, работим дори извънредно и въпреки това получаваме най-ниските доходи. Наистина това няма да продължи. Както казахте вие – ръководители сме на определена организация, която представлява работниците, служителите. В петък за пореден път се убедихме – ние от 17 септември правим протестни акции в градовете, предупреждаваме за голямото социално напрежение, което е сред хората. То в петък по някакъв начин беше овладяно от двата синдиката, но не гарантираме, че ще може да овладеем всичко това, което зрее в страната, и е въпрос на дни България да бъде подпалена от социални протести във всеки аспект.

Казахте, страната до дни би могла да бъде подпалена от социални протести.

Категорично, да.

Казахте, че няма да се спрете дотогава, докато не бъдат удовлетворени вашите искания. Какви ще бъдат следващите ви стъпки?

Следващите стъпки ще ги определят работниците и служителите. Защото България кога се вдига, българите кога се вдигат – когато обеднеят и когато някой им бръкне в джоба. В момента българите са обеднели, все още донякъде разбират, донякъде не разбират, че им бъркат в джоба с това, което правят с извънредния труд. Те са експлоатирани, те работят много повече, отколкото получават, получават много ниски доходи и наистина няма как това нещо да бъде овладяно, ако не се приеме Настояваме за Бюджет 2023 г. с адекватно увеличени работни заплати. Няма да спрем – извинявам се, че се повтарям, разбира се, няма да спрем с исканията си за увеличение. Първо, защото е заслужено, второ, защото е унизително това заплащане, което е в България. Ние сме европейска страна, виждате, цяла Европа се бунтува в момента, българските работещи са професионалисти и те не заслужават това унижение, което получават в паричното измерение на труда им в края на всеки месец. Наистина бъдете убедена и слушателите, разбира се, че ние няма да се спрем. Протестът от петък е първата крачка.

Г-н Капитанов, изкушавам се да ви попитам – процентът на работещите бедни в България от години расте, а може би през последните месеци дори расте лавинообразно. Журналисти многократно сме алармирали за този тревожен процес. Защо той досега някак беше неглижиран?

И аз не мога да си обясня това нещо и наистина вече чашата е преляла отвсякъде, във всеки един аспект. Неглижиран, неглижиран, държавна политика – извинявайте, в петък бяхме на синдикален протест, нямаше един човек от управляващите, които толкова много се стремиха през предизборната кампания да убеждават, как ще оправят България, как ще направят всичко да е цветя и рози, как ще повишат доходите. Ето сега дойде и техният момент и в крайна сметка за пореден път българските работещи остават излъгани. И не знам, това наистина докога ще продължава. Хората вече не търпят. Хората виждат чуждия опит, виждат, в Европа какво се случва и най-вече това, че за една и съща работа не получават значително по-ниско заплащане. Т.е. имаме една медицинска сестра в България, една медицинска сестра в Австрия, в Белгия, да не давам пример с другите професии – как може наистина за един и същи труд да получаваме в пъти различно заплащане? Никой не може да си го обясни това и то е от години. Нямам отговор, разбира се, на въпроса, който поставяте. Не мога да ви кажа. Ние задаваме същите въпроси, а отговор нямаме.

Аз ви благодаря за тази среща с вас и се надявам да продължим този разговор и в следващите дни, за да видим как ще се развиват реакциите по вашите искания. Между другото, дойдоха ли политици в петък на вашия протест, някой дойде ли при вас?

Не, никой не дойде и никой няма смелостта да застане срещу българския работник и служител. Много уютно е  в кабинетите, в конферентните зали, но никой няма смелост да застане срещу българския работник или служител, срещу хората, които излязоха на протест. Явно са ги забравили. И ние това ще им напомним – че ние съществуваме, защото върху българските работници се крепи цялата нация.

Цоня Събчева