Стоян Орманджиев: Никога не ми е било фикс-идея да бъда шеф в ЦСКА

Стоян Орманджиев, футболен мениджър, бивш изпълнителен директор на ЦСКА, в интервю за предаването "Спортът на ФОКУС" по радио ФОКУС

Добре дошъл!

Добре заварили! Благодаря за поканата.

Бойко Серафимов: Приветстваме те часове след снощния коледен купон заедно с колегите Бойко Витанов  и Георги Момчилов. Кой от нас тримата е "най-шарен" след банкета, според теб?

Стоян Орманджиев: Да, слушах внимателно, всичките сте "шарени", ама сте готини и не си личи чак толкова много доколко часа сте празнували и какъв е бил асортиментът. Аз обаче искам да добавя, че днес е хубав православен християнски празник.

Бойко Серафимов: Игнажден.

Стоян Орманджиев: Игнажден. Честит празник на всички! И знаеш ли какво му е хубавото на Игнажден.

Бойко Серафимов: Който ти влезе първи през вратата на къщата, така ще ти върви цялата година. Ти си този човек за нашата редакция – добронамерен, усмихнат и слънчев.

Стоян Орманджиев: Точно това щях да ти кажа, че влизам с много добро настроение, което надявам се да се пренесе тук, в нашия разговор, и въобще като цяло сме в такъв период, период на пожелания, така че и за края на годината и за началото на следващата година пожелавам хубави моменти.

Бойко Серафимов: Стояне, ти подхвърляш темата за Игнажден, за именните дни. Да поздравим един човек, свързан с ЦСКА, дал повече от 40 години от живота си на ЦСКА, който днес празнува имен ден. Добър приятел на твоя баща, светла му памет, ако не се лъжа и на твоя дядо. Говорим за озвучителя Светльо Христов. Легенда там горе в кабината на "Армията“, който пускаше музиката 40 години на "Армията“. Сега щастлив пенсионер, надявам се. Ако ни слушаш, Светльо, поздравяваме те!

Стоян Орманджиев: Така е, да е жив и здрав! Пламен също днес има имен ден. Пламен Марков се сещам веднага. Така че да са живи и здрави всички именници! Със сигурност ако тръгнем да ги изреждаме, ще изпуснем някой, да не се засегне.

Бойко Серафимов: Ти си юноша на ЦСКА и от славна фамилия. Как започна всичко?

Стоян Орманджиев: Говориш за периода ми като служител в ЦСКА или?

Бойко Серафимов: Дай по-отрано.

Стоян Орманджиев: Всичко започна по сравнително класически случай, защото ти спомена – моята фамилия е изцяло свързана с ЦСКА. Може би това не го знаят много хора, но моят пъп е хвърлен на стадион "Васил Левски“.

Бойко Серафимов:  Не на "Армията“?

Стоян Орманджиев: Да, всъщност е хвърлен на стадион "Васил Левски“. Ти знаеш много добре, че дядо ми, на когото съм кръстен, колкото е свързан с ЦСКА, толкова е свързан и с националния отбор. Все още държи рекорда за най-много мачове като селекционер. Въпреки че е ясно какъв е основният цвят в нашата фамилия, така е решил баща ми да хвърли пъпа на стадион "Васил Левски“. Но минаваме 9 години напред и един ден той ме завежда на "Червено знаме“, където започвам аз между 2-и и 3-и клас да тренирам футбол в школата на ЦСКА. Като преди това, ние живеехме в квартал "Захарна фабрика“, сравнително далеч беше – ако живеехме по-близко, може би и по-рано щях да започна да тренирам на "Червено знаме“. Но това съвпадна и с преместването ни в квартал "Младост“. А дотам "Червено знаме“ беше сравнително близко. И така започна моят път още като юноша при Пламен Янков, светла му памет, Пламен Янков. Споменаваме името Пламен. При него започнахме `85 и `84. Аз съм набор `85. Бяхме заедно, тренирахме едни групи по 40-50 деца.

Бойко Серафимов: Дай пример с кой известен съотборник сте били, който стана после футболист.

Стоян Орманджиев: От нашия набор, ние бяхме много талантливи в интерес на истината поколение, нямаме някой, който да направи много голяма кариера, но имахме голям брой футболисти, които играха професионален футбол. Миро Манолов игра в ЦСКА в Черно море. Адриан Олегов, Красен Вълков, Стойчо Младенов-младши е в нашият набор. Христо Митов, който в момента е треньор на вратарите в ЦСКА, Христо Бахтарлиев също продължава треньорската си кариера.

Бойко Серафимов: Кога дебютираш ти за ЦСКА, при кой треньор е единственият мач, който си изиграл за първия отбор?

Стоян Орманджиев: Единственият ми мач е с номер 9. И дори сега, като погледнеш в статистиката в Transfermarkt, излиза централен нападател, но ти знаеш много добре, че съм халф.

Бойко Серафимов: Ти си предшественикът на Серхио Бускетс.

Стоян Орманджиев: Не, моля те, недей такива сравнения, защото хората ще кажат, че тези наистина още не са изтрезнели от партито. Дебют с номер 9, централен нападател, въпреки че това никога не е била моята позиция. Но случката е такава, че аз дебютирам за ЦСКА в период, в който ние не участвахме в битката за титлата, но имахме много важен мач, ако не се лъжа, за Купата на България. И тогава много голяма част от титулярите бяха останали в София да се подготвят, а пък ние, част от този набор 85-а година, бяхме вече юноши старша възраст и бяхме много близко до първия отбор.

Бойко Серафимов: Това е годината, в която Локо (Пловдив) става шампион, 2004-та.

Стоян Орманджиев: Точно така. Като имай предвид, че това е годината, в която в нашия отбор са съзвездие, любимите ми футболисти: Велизар, Ицо Янев, Тошко Янчев, Тодоров, Мукаси, Стоян Колев мисля, че беше на вратата, Ибрахима Гай, Жоао Карлос, Емил Гъргоров - Бадема. Въобще, страхотен отбор. Ще изпуснем някой.

Бойко Серафимов: Легенди.

Стоян Орманджиев: И реално ние играхме за първенството с Черно море – друг отбор, с който фамилия Орманджиеви е свързана, и най-вече моя дядо. И на стадион "Тича“ в последните минути, десетина минути, направих дебют и бенефис за ЦСКА.

Бойко Серафимов: Това е много важно.

Стоян Орманджиев: Но да, така си остава във визитката. Аз съм абсолютно реалист, че нямах нивото да играя в ЦСКА, а то наистина беше много високо.

Бойко Витанов: Защо не пробва в някой по-малък отбор?

Бойко Серафимов: Той пробва в Конелиано.

Стоян Орманджиев: Бойко веднага се включва, защото това интервю е може би закъсняло с колко? Може би 20 години.

Бойко Серафимов: И няколко месеца.

Стоян Орманджиев: Може би не месеци, а години. Всъщност аз тогава започнах да играя в Конелиано, който се водеше реално втори отбор на ЦСКА.

Бойко Серафимов: Сателит на ЦСКА.

Стоян Орманджиев: Да, сателит на ЦСКА. Тогава я нямаше тази практика, която е в момента с втори и трети отбор. Тогава ние се вляхме в един отбор Конелиано (Герман), близко до София, близко до Панчарево, с прилична база. През първият сезон отборът се бореше да не изпадне, а в следващия, и с мое дейно участие разбира се, отборът стигна до бараж, който спечели за влизане в А група. Много интересен бараж беше, срещу Марица (Пловдив). С Георги Христов и Анастас Петров,  много добър отбор. Победихме 3:2, класирахме се в А група. И вече там станаха едни други глупости, след което този отбор спря да съществува.  

Бойко Серафимов: Както казваше Сашо Борисов, тогавашния треньор на Конелиано: "Такъв опорен халф като Орманджиев не съм имал,“ каквото и да означава това.

Стоян Орманджиев: Специално да поздравя Сашо Борисов, защото той е свързан с школата на ЦСКА. Тогава ни беше треньор в Конелиано, в момента работи като селекционер в школата. Да е жив и здрав! С неговия по-малък син бяхме съотборници в ЦСКА, в Червено знаме. Много, много истории, свързани с червения клуб. 

Бойко Серафимов: Ето го и Бойко Витанов. Той няма търпение да мине към въпросите за ЦСКА и с твоя последен  престой от 20 месеца.

Бойко Витанов: Да, така е. Но преди това искам да попитам нещо друго, защото ми става интересно: как се насочи в мениджърството, кой те насочи?

Бойко Серафимов: Да, Стояне, само да го допълня. Кога приключваш с футбола и усещаш, че трябва да продължиш по друга линия, вече с помощта на Лъчо Танев?

Стоян Орманджиев: Сега ще ти кажа. Този период с Конелиано продължи две години, след това имаше други отбори в Б група, в които играх Вихър (Горубляне) и после Академик (София), също така много хубави времена в Академик, но вече навлизаш в една възраст, тогава 23-24, в която си направих реална равносметка, че да играя в Б група не е това, за което съм си мечтал.

Бойко Серафимов: И това е честният подход?

Стоян Орманджиев: За мен е така. Освен това, това са едни времена, в които общо взето не е много добре – стадиони, атмосфера и т.н. И наистина след 4-5 години в Б група дойде моментът, в който да взема някакво друго решение за себе си. Тогава го обсъдихме с баща ми, че аз все пак искам да остана във футболната сфера и той ми предложи да се захвана с мениджърство, агентство и т.н. В онези години, 2008-2009, агенциите на Лъчо Танев и на Емо Данчев бяха най-големите в България. Другите агенти, които сега вече са излезли на преден план, тогава се учеха от тях. И в този период започнах като чирак.

Бойко Серафимов: Както е редно.

Стоян Орманджиев: Което беше идеално за мен. Последният ми мач с Академик Сф, примерно в събота, гостуване на Ботев (Враца), , неделя почивен ден и понеделник започнах като чирак от нулата при Лъчо, където смятам, че това е може би една от най-добрите школи за мениджърство и това ми помогна на мен в тази професия като развитие. Така се случи да се насоча натам.

Бойко Серафимов: Кой е най-големият трансфер, в който ти участва покрай Лъчо Танев?

Стоян Орманджиев: За мен най-интересен беше трансфера на Тодор Неделев в Майнц 05 от Ботев (Пловдив).

Бойко Витанов: Започваме с въпросите за ЦСКА. Когато ти постъпваш в ЦСКА във февруари 2023-та, на каква длъжност си назначен и какви са функциите, които изпълняваш?

Стоян Орманджиев: Тогава поех ролята на изпълнителен директор в ЦСКА заедно с Филип Филипов. Т.е. ние сме и двамата изпълняващи длъжността изпълнителен директор.

Бойко Витанов: А спортен директор кой е по това време?

Стоян Орманджиев: В този момент реално няма спортен директор и затова ние още с представянето, когато влизаме като партньори, се разделяме функциите 50 на 50. Аз аз съм новият човек в клуба и влизам в движение. Защото ако си спомняш, тогава отборът вървеше много добре – ние в този сезон бяхме толкова близо до титлата. Реално беше края на февруари е и края на трансферен период, бяха се случили вече доста неща. Но аз влязох в ЦСКА  с абсолютно равни правомощия с Филип Филипов.  Дотогава основната спортно-техническа дейност се извършваше от фамилия Ганчеви, защото преди това те бяха едноличен акционер и вече в този момент, в който ние влизаме, стават партньори.

Бойко Витанов: Добре, кажи ми кой прави трансферите в клуба, кой гледа футболистите, кой ги разучава, кой ги одобрява, треньорът участва ли в тази схема през този период?

Стоян Орманджиев: Сега ще ти кажа. Значи, в този период треньор е Саша Илич, говорим за 2023 година. Тогава фамилия Ганчеви много дейно си участват в целия процес. Това, което се променя, и ние го споменахме и в пресконференцията 2024 година, когато те се оттеглиха, е, че трябваше да се създаде постепенно скаутско звено, което към днешна дата е създадено в ЦСКА. И сега аз не мога да кажа, защото не съм вътре, в клуба, но смятам, че има голяма прозрачност по отношение на това, което излиза от клуба, има и комуникация с привържениците, има йерархия. Има главен скаут в лицето на Методи Томанов, който си има негов екип. Предполагам, че те проследяват огромен брой мачове на живо, и с много модерни системи, които са навлезли вече в наблюдаването на футболисти. Голяма  е ролята на старши треньора Христо Янев, защото той си я заслужи, тъй като доверието се печели. И ,разбира се, спортният директор, който е достатъчно опитен, за да даде своето мнение. И вече ,оттам нататък минаваме в другата част, когато започват преговори, където се намесват изпълнителният директор и собственика.

Бойко Серафимов: Ситуацията е многопластова, както при всеки трансфер. Стояне, да те върна към този епичен момент, когато ЦСКА беше на 11 метра от шампионската титла след пропуснатата дузпа от Иван Турицов. Какво стана след това? Каква беше обстановката? Ти си бил на терена до отбора. Шок и ужас ли беше?

Стоян Орманджиев: Много трудно се преглъща такова разочарование, защото ние през целия сезон просто усещахме как нещата се получават. Отборът печелеше мачовете си, може би не с най-добрия футбол, но отборът се носеше на крилете на победите. Саша Илич и неговият екип бяха напипали пулса на този отбор иизвличаха максимума от футболистите. Реално най-тежко е да загубиш нещо, което си го държал в ръцете си. Ние преди тези два мача държахме съдбата в нашите ръце. И сега, нека да не се връщаме към този мач, защото той е неприятен за цялата армейска общност, но последните минути преди дори да се стигне до дузпата, усещаш как нещата са се "закучили“, казано на футболен език, и не се получава. След това се случва тази ситуация с дузпата – обнадеждаване, и след това отново огромно разочарование.Имаше 5-10 минути мълчание, просто гробна тишина. Много трудно може да се опише.

Бойко Серафимов: Това ли беше по-трудният момент, ако го сравниш с другия такъв - екшъна с ЦСКА 1948, година по-късно в баража?

Стоян Орманджиев: Те са коренно различни. Значи, този край на сезона 2022-2023, той беше зареден със съвсем различна емоция и съвсем различни очаквания. И този резултат накрая, той повлия на отбора и се стигна до това разочарование в евро турнирите. Защото ние със същия отбор, с който бяхме на крачка от титлата, отпаднахме месец по-късно от румънския  Сепси в евротурнирите. И тогава това катализира много голямо недоволство, ако си спомняте. И след първия мач, реално на мен ми беше това един от първите сблъсъци лице в лице с недоволната публика, защото ние загубихме 2:0 на стадион "Българска армия“.

Бойко Витанов: Спомняме си, да. Ти тогава излезе и публиката ти скочи.

Стоян Орманджиев: Да. Много атакувани футболисти имаше. Но това бяха и други времена на стадион "Българска армия“, където по-опитните и по-възрастните много добре си спомнят, защото там, за да влезеш в самата съблекалня, бусът спираше до музея, футболистите минават през феновете, офисите са точно отгоре. И има всякакви истории: надраскани стъкла, нарязани греди и счупени прозорци.

Бойко Витанов: Добре, а какво се случи, за да се стигне година по-късно до тази разруха? Саша Илич, който върви страхотно, една точка от титлата, следващата година спад и в първенството, и от румънците Сепси отпадане с 6:0 общ резултат. Как се стигна до това? Очаквано ли беше? Вие очаквахте ли на паузата между единия и другия сезон, че може да се получи нещо такова?

Стоян Орманджиев: По принцип имаше някакви индикации, че няма много голяма стабилност в отбора и аз затова казвам, че Саша Илич извличаше максимума от тези футболисти. Реално ние този сезон го изкарахме на мускули с едно ядро от 13-14 футболисти. Самите те, вътре в себе си, изпитаха много голямо разочарование. Старши треньорът, няколко дни след този злополучен мач, се затвори вътре в себе си. Ние излязохме и в задължителната почивка между сезоните, това по някакъв начин се отрази на отбора, и те явно не можаха да намерят същата тази мотивация да продължат. Критериите в ЦСКА са много високи, има една много взискателна публика, и когато ти в един момент си бил на крачка от титлата, в следващия момент отпадаш в първия кръг срещу Сепси, логично се изсипва много голям негативизъм върху самите футболисти, а те си интуитивни и усещат. Самият сезон започна със смяна на треньора, тогава се върна Нестор Ел Маестро, който също беше приет с доста смесени чувства, а в интерес на истината успя да създаде един отбор, който пак до края на есенния полусезон започна отново да играе футбол и имаше един период, в който ние започнахме пролетния полусезон с надежди.

Бойко Витанов: Тук беше всъщност и загадката, кой го взе Нестор Ел Маестро и по какви критерии го взеха обратно в ЦСКА? Какво беше постигнал той от предния му престой, че да го върнат обратно?

Стоян Орманджиев: Аз не съм участвал активно във взимането на това решение, но намирам логика в това, че неговия преден предстой в ЦСКА, той е оставил някакви впечатления. Защото не знам ти дали си спомняш, че тогава също така някак си по-бързо и рано му приключи предстоя.

Бойко Витанов: Имаше един мач с Копенхаген, който можеше да ги класира за групите. Само това беше.

Стоян Орманджиев: Имайте предвид, че това да си треньор на ЦСКА, и тук не откриваме топлата вода, предполага присъствие на едно много ветровито място и наличие на много взискателни към теб привърженици, а и въобще името  ЦСКА много задължава. В крайна сметка, ти можеш и много добре да си вършиш работата и да комуникираш с футболистите, но основното гориво за един треньор са резултатите . Нека да признаем - Нестор беше треньор, който умееше да комуникира на различни езици с футболистите, да създава добро настроение в съблекалнята и въобще беше отличен мотиватор. Нямаш ли резултатите обаче, си тръгваш. В момента, в който започнахме втория полусезон имаше един негативен резултат с Черно море във Варна. И веднага започнаха несполуките. Преместването на стадион "Васил Левски“ също много повлия. Това много хора го пропускат, но много повлия, че ЦСКА за първи път се премести от "Българска армия“, нашият дом, на стадион "Васил Левски“, съвсем различен стадион като футболна атмосфера. Защото на стадион "Българска армия“ в последните му години, общо взето, около 7-10 хиляди души създаваха настроението, че стадионът е пълен, така нареченото домакинското предимство. Ти имаш Сектор Г, имаш Сектор А, обаче имаш и Сектор В, който е много близко до играчите. И Сектор В между другото винаги е бил секторът, който много се е влияел от това какво се случва по време на мача. Те бяха тези, които дюдюкаха най-много по съдията, или ще подхванат някой футболист да го освиркват, докато Сектор Г създават атмосферата и хореографията и са уникални, за мен най-добрите в България, те пеят своите песни и подкрепят отбора, правят страхотно шоу, но...

Бойко Серафимов: Не гледат много мача.

Стоян Орманджиев: То е така, то там е така. Който е бил Сектор Г, го знае. Но в  Сектор В е всъщност публиката, която може да е мерилото, да освирка при ситуации, в които съперниците атакуват, да подстрекава играчите, в добрия смисъл на думата .

Бойко Серафимов: Стояне, защо си тръгна от ЦСКА? Два месеца след идването на Томаш, ти си тръгваш. Сега, от дистанцията на времето, 2 години и малко, би ли го направил пак? Защо го направи? Намираш ли някаква грешка?

Стоян Орманджиев: Първо, предполагам, че го споменаваш идването на Томаш чисто като хронологично?

Бойко Серафимов: Хронологично. Не казвам, че то е причина.

Стоян Орманджиев: Няма нищо общо. Вече споменах, че за треньора горивото са добрите резултати, то същото се отнася и за футболистите, същото се отнася и за хората, които са ръководители. Всички знаят аз с какво желание съм бил в ЦСКА, колко много съм искал нещата да се случат. Но в крайна сметка, в един момент, в който нямаш спортни резултати, каквото и да правиш друго, без да искам да давам оценка дали е правено добре, лошо и т.н., казвам каквото и да правиш друго, по какъвто и начин да го правиш, то остава на заден план. На мен никога не ми е било фикс-идея или самоцел аз да бъда изпълнителен директор в ЦСКА – за мен винаги на първо място е била каузата ЦСКА,  аз затова и толкова лесно съм приел поканата да започна в ЦСКА, затова и толкова нормално и човешки си тръгнах от ЦСКА. Тогава, октомври 2024 г., вече еднолично за изпълнителен директор беше назначен Радослав Златков, Филип Филипов пое спортно-техническата власт, т.е. отдели се от по-административната част, и реално аз усетих за себе си, че моето време в ЦСКА е приключило. И за мен беше период на предаване на информацията на Златков. Защото той определено беше човек, на когото му бяха чужди чисто футболните специфики. И ние сме имали около месец, в който сме комуникирали ежедневно, защото проблемите в един клуб за решаване са ежедневни. И вече в един момент, в който той навлезе в нещата, аз, при положение, че съм бил изпълнителен директор, да остана на някаква друга длъжност, като административен директор или каквато и да е, не е сериозно. Като няма значение тук длъжността. Аз ви казах, за мен по-важна беше каузата, а за ЦСКА може да се помага и вътре в отбора, може да се помага и отвън.

Бойко Серафимов: Докъде стигна строежа на новата база за школата на ЦСКА?

Стоян Орманджиев: Наскоро минавах оттам, защото мястото е доста комуникативно и по пътя към Летище София с метрото се вижда. Има и достатъчно информация от клуба по този повод. И ние тук правим едно прехвърляне към това, с което започнахме разговора. Говорим за "Червено знаме“, което е емблематично място за армейската общност и люлка на шампиони преди много-много години. Но факт е, че колкото и за мен несправедливо да беше това, което се случи с "Червено знаме“, този комплекс, общо взето, беше морално остарял.

Бойко Серафимов: Доста.

Стоян Орманджиев: Ние сме тренирали на едно игрище, на което му викахме "Мараканата“ – сгурия, имахме един затревен терен. Просто съвсем други са времената. Като инфраструктура сме изостанали, може би 20-30 години са загубени.

Бойко Серафимов: Много амбициозни планове и за стадиона, и за школата.

Стоян Орманджиев: Ами когато си закъснял и когато години нищо не е правено – тук не обвинявам никого, просто казвам, че не е правено – идва един момент, в които стадион "Българска армия“ изглеждаше потресаващо в последните си месеци и години: школата беше на едни игрища пред стадиона, което е изключително непрактично. Панчарево имаше нужда от много подобрения, защото в момента има първи отбор, втори и трети отбор. Ако ЦСКА иска да има и сериозна детско-юношеска школа, тя трябва да има как да бъде привлекателна за децата. Дали ще са от София, или от провинцията, те трябва да знаят, че там могат да се хранят, че могат да се чувстват комфортно, че могат да бъдат настанени удобно и техните родители да са спокойни.

Бойко Витанов: Съществува ли т.нар. "крадене“ на деца от други школи, т.е. да се придърпват талантите от школите?

Стоян Орманджиев: Аз мога да кажа за школите специално в София и в частност за школата на ЦСКА – тя винаги е била притегателна сила. Така че дали крадеш или не - има си компенсация за футболните школи. Това е уредено в Наредбата на Българския футболен съюз. Но като цяло, всяко едно дете, всеки един юноша иска да се развива във футбола и е нормално да отиде там, където има най-добро предложение и най-добри условия.

Бойко Серафимов: Ето да кажем Петко Панайотов.

Стоян Орманджиев: Петко Панайотов е юноша на Левски, който в сравнително по-млада възраст е привлечен в ЦСКА от тогавашния старши треньор на отбора до 17 години Румен Трифонов. След това започва да играе в ЦСКА и му се дава шанс във втория отбор при Стамен Белчев. Т.е. той си извървява този път, за да стигне в момента и до първия отбор. Така че нормално е. Функцията на големите школи е такава – да привлича най-добрите деца и да им дава шанс. Сега вече времената са такива, че родителите си казват: "Ама аз дали да отида в Левски, в ЦСКА, дали там детето ми ще има най-голяма реализация или е по-добре в някой по-малък клуб?“ Виждаме, че школи има много.

Бойко Серафимов: Много ли са школите и тази масовост помага ли на децата да вярват, че ще станат футболисти?

Стоян Орманджиев: Тази масовост може би иззе функцията на уличния футбол.

Бойко Серафимов: Вече никой не рита в махалите и пред блока.

Стоян Орманджиев: Защото в уличния футбол знаеш как беше: и на най-дебелият му се намира позиция – застава на вратата и участва. Това го има в момента в школите. И те как функционират – с такси. Но това не значи, че в някоя по-малка школа няма някое талантливо дете, което в някакъв момент някой клуб или някоя друга школа иска да го селектират.

Бойко Серафимов: Разкажи ни за твоята идея за децата, които не успяват да станат футболисти. Те към какво могат да се насочат?

Стоян Орманджиев: Аз като изпълнителен директор в ЦСКА съм го коментирал и с Футболния съюз, и това трябва да се направи. Аз разбира се съм насреща, но най-голямата движеща сила е БФС и клубовете. Моята идея е да се посещават региони, да се посещават тези школи, които имат юноши старша възраст, юноши младша възраст, в този промеждутък, в които наближават края на своят път в аматьорския футбол, в детско-юношеския футбол. Тогава е добре с тях да се поговори, че една малка част от тези футболисти стават професионалисти, а още по-малка част заиграват на високо ниво. Но останалите, които с години с раничката са ходили на тренировка, спестявали са емоции, дискотеки, т.е. те са жертвали от своето време. И точно те трябва да разберат, че това време не е загубено. Защото във футбола има длъжности като администратор, преводач към първи отбор, тим мениджър, домакин, международен отдел, кондиционен треньор, треньор на вратарите, във федерацията също има длъжности, съдиите също. Т.е. на тези млади момчета и момичета да им се каже, че светът не свършва с това, че  няма да станат футболисти или няма да могат да заиграят на професионално ниво. Има много, много места и ниши, в които има нужда от хора и те да могат да се насочат. Нищо не пречи на клубовете да дават един безплатен стаж. В медиите също има реализация и има нужда от хора, но те самите в себе си трябва да го усещат. Самият аз съм започнал така: след футболния терен съм бил чирак и съм се е научил на много неща, но това става само с работа и школовка. Същото нещо е и в другите професии. В ЦСКА беше Стойко Сакалиев, в момента администратор е Митко Вутов – това са момчета, които са играли футбол. Да, окей, Стойко е играл на по-високо ниво, Митко също достигна до професионалния футбол, но това са момчета, които знаят тънкостите и знаят как да си комуникират с футболистите. Такива хора са много ценни. Същото нещо е и за човек, който знае езици и може да бъде преводач. Знаете ли колко е важно в един клуб, в който имаш много чужденци или имаш чуждестранен треньор, много важно е как точно ще се предадат думите на треньора или как ще си комуникират помежду си футболистите.

Бойко Серафимов: Сещам се за Филип Кръстев, който знае перфектно английски и това много му помага в чуждите отбори.

Стоян Орманджиев: Точно така. А има много футболисти, които не са на нивото на Филип Кръстев, но знаят какво е настроението, знаят какво е след мача в съблекалнята, защото е много важно кои думи ще използваш в съблекалнята след мач, преди мач. Там е много чувствително, много са тънки моментите. И когато един човек, който има богатство да знае език, но и да е бил в тази среда, той реално става и много ценен в клубовете и във федерациите.

Бойко Витанов: Да, има ги и изключенията, като например Зинедин Зидан, който не знае английски, пък направи Реал Мадрид шампиони и Шампионска лига.

Стоян Орманджиев: Недей да ги споменаваш тия имена, като Зинедин Зидан, че сме толкова далеч от истината.

Бойко Серафимов: Какво искаш да кажеш на финал като обзор за нашия футбол, оптимист ли си?

Стоян Орманджиев: Аз си оставам умерен оптимист за българския футбол. Трябва наистина много работа. Аз съм на мнение, че наистина клубовете са основна движеща сила за това, което се случва в българския футбол. И затова като казвам клубовете, да си премина към моя любим клуб и фактор в българския футбол – ЦСКА. Нека ЦСКА да бъде пример с това, което се случва като развитие на клуба. Пожелавам всичките неща, които са захванати, всичките проекти да се реализират. Пожелавам максимален успех и достигане на високите критерии на ЦСКА! Но пожелавам най-вече през 2026 година ЦСКА да си има свой стадион и той да се превърне в истински дом.

Бойко Серафимов: А пожеланието ти към всички слушатели, читатели на "Фокус“ за Коледа?

Стоян Орманджиев: Да бъдат здрави, да бъдат щастливи, да бъдат добри хора и да бъдат малко по-малко критични, да бъдат по-снизходителни, защото винаги е хубаво да помислиш, преди да критикуваш и да изсипеш някаква омраза или някаква обида. Но най-вече да бъдат живи и здрави и наистина да се радват за успехите на българския футбол и българския спорт!

Бойко СЕРАФИМОВ

Бойко ВИТАНОВ