close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Всички
Политика
Общество
Спорт
Други
Стефан Тафров: Трябва да се преборим с факта, че у нас руската агентура има дълбоки корени
00:11 / 26.01.2023
4410
©
Стефан Тафров, бивш постоянен представител на България в ООН и посланик в Италия, Великобритания и Франция, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България"

Тези дни за кой ли път бяхме "изненадани“ по външнополитически въпроси. Рюте и Нехамер ни напомниха, че съвсем не се шегуват, когато ни предупреждават, как не сме готови за "Шенген“. Съветът за сигурност към президент на Северна Македония Стево Пендаровски обяви, че ще предложи на правителството да въведе забрана за влизане в страната на български политици заради действията им в Скопие, а опозиционната партия "Левицата“ дори публикува черен списък с имена на български граждани, на които ще бъде забранено влизането в страната. Михайло Подоляк – съветникът на държавния глава на Украйна Володимир Зеленски предупреди, че е неизбежно прехвърлянето на военните действия извън територията на страната, особено след като Германия реши да изпрати на Украинската армия танкове "Леопард“ 2А6, срещу което очевидно в Кремъл са изпаднали в паника. Но въпросът е: безсилна ли е външната политика пред ескалацията на конфликтите? Наш госте  Стефан Тафров – бивш постоянен представител на България в ООН и посланик в Италия, Великобритания и Франция. Започваме от това – защо външната политика трудно се справя с конфликтите?

О, ако можеше дипломацията да се справи с всички конфликти, нямаше да има войни, но това е утопия, която никога няма да се сбъдне, за съжаление. Това е краткият отговор. Просто има сили, които са по-големи от дипломацията, които не позволяват това да се случи, за съжаление.

Вървим подред на новините от седмицата. Докъде могат да стигнат забраните в Македония? Утолима ли е тая агресия в югозападната ни съседка към нас и истерията пък у нас спрямо Македония?

Това, което е особено тревожно в момента, е, че тези, специално действията на антибългарските екстремисти в Македония, подкопават допълнително шансовете на Македония да започне преговори с Европейския съюз и да стане член на Европейския съюз, което е против интересите както на самата Република Северна Македония, така и на България. Това е, което се случва. В интерес на кого? На враждебни фактори, като режима на Путин в Москва. И това е според мен много основна причина за тревога. Ясно е, че руската агентура, която е налице както в Северна Македония, така и в България, действа в тази посока. Русия не желае разширяването на Европейския съюз към Западните Балкани и това, което се случва в момента в Северна Македония – побоят над заместник-председателя на българския клуб в Охрид например, е именно рецепта това да се постигне успех за Русия на Балканите. Това е нещо, за което и двете общества, и двете правителства трябва да си дадем сметка и да сложим край на това безумие, защото то е точно безумие и е против интересите на двете страни.

Възможно ли е да се сложи край, след като виждаме, че дори президентът Стево Пендаровски, който беше смятан за по-балансирана фигура, се замеси в тази игра и стана участник в нея?

Това е една негативна логика, която се предизвиква съвсем съзнателно, и включително и сравнително умерени елементи се поддават на нея. Именно затова е важно да се направи крачка назад и да се успокоят страстите, защото както казах, това не е в интерес на европейската перспектива на Северна Македония и съответно на България.

Като казвате крачка назад, какво имате предвид? Бихте ли се конкретизирали – какво може и трябва да предприеме нашата страна като по-мъдра, по-опитна и все пак с европейски бекграунд?

Нашата страна трябва ясно да разграничава онези среди в Македония, които играят грубо казано играта на Москва, и онези, които имат искрено желание за нормализиране на отношенията с България. Такива има и в двете страни. Такива елементи има в Македония и не можем да кажем, че всички в Македония не искат добри отношения с България, не искат сближаване с България – това няма да е вярно, няма да обслужва просто интересите и на двете страни. Ние трябва да продължаваме да настояваме пред онези среди, с които работим фактически, които искат европейско бъдеще на Македония, а то минава през добрите отношения с България, да станат по-храбри, да се разграничат от този език на омразата и по този начин да засилят шансовете на страната си за членство в Европейския съюз. Другата стъпка, която трябва да направим, е една широка разяснителна кампания, в която да посочим тези факти, този език на омразата, тези актове на насилие пред нашите европейски партньори, тъй като това са актове на насилие срещу европейски граждани. Това е втората линия, по която трябва да се движим, и смятам, че по този въпрос в българското общество има консенсус, което е добре.

Като казвате европейска кампания – кой да я започне, кой да я извърши?

Българската дипломация, това е нейната работа. Мисля, че това вече се прави. И разбира се, българските политически партии, които са членове на европейските политически семейства, българските държавни институции, българското общество и т.н.

Посланик Тафров, този черен списък, който една партия в Македония – дори не е и управляваща, не е и в парламента, публикува, но на който се дава силен отзвук. Виждаме, че до имената на един Андрей Ковачев стои Ангел Джамбазки, стои Костадин Костадинов. Това с каква цел се прави? Не се ли омесват прекалено съзнателно профилите?

Напълно сте права, съвсем правилна е интуицията ви. Напълно съзнателно се смесват профилите. И пак казвам, да кажем изявленията нито на г-н Джамбазки или на г-н Костадинов да не говорим, не изразяват официални български становища. Те имат в своя имидж на провокативни елементи, но това не значи, че към тях трябва да се предприемат някакви специални действия. Това фактически им помага, а не им пречи. И освен това е абсолютно неприемливо, тъй като те са български граждани и въвеждането на черни списъци на български граждани за влизане в Македония е абсолютно неприемливо, каквито и да са техните политически възгледи. 

Това ми напомня на черните списъци, които Кремъл прави, в които примерно са българският дипломат, ваш колега, Илиян Василев, в които попадна наскоро Христо Грозев. Случаен ли е паралелът?

Има, има място за аналогия, права сте. Абсолютно неприемливо е за една демократична страна, която иска да стане член на Европейския съюз, да съставя такива списъци.

Посланик Тафров, като говорим за стъпката, която все пак трябва да направи назад нашата страна, трябва ли да се сменят имената на българските културни клубове в Македония, защото срещу тях е най-острата реакция – поне това се използва като аргумент, да не се казват "Цар Борис ІІІ“, "Ванче Михайлов“ и т.н.?

Това е решение само на българските граждани, изобщо хората с българско самосъзнание, които обединяват тези клубове, и не е работа на външни фактори да взимат решение вместо тях. Така че това е, което мога да ви кажа. Ако те решат да сменят името си – защо не? Но докато не са решили, тези клубове ще се казват по този начин.

Реалистично ли е българите да бъдат вписани в преамбюла на Македонската конституция, за което македонската страна е поела ангажимент като начало на преговори за европейско членство и до този момент не го е изпълнила?

Всичко зависи от съотношението именно на силите между онези среди, за които говорихме преди малко, онези, които искат действително Република Северна Македония да стане член на Европейския съюз, като урегулира по взаимноприемлив начин отношенията си с България, и онези, които не искат това, които съвсем неприкрито провеждат всъщност интересите на Русия в страната и на Балканите изобщо. Това е въпрос на съотношение на силите и това трябва ясно да се разбере както там, така и в България.

Другата външнополитическа линия, която никак не ни зарадва тази седмица, това е поредното напомняне и от Австрия, и от Нидерландия чрез техните президент и премиер, че страната ни все още не е готова за "Шенген“, за разлика от Румъния, което не ни прозвуча особено обнадеждаващо.

Да, тревожно е специално по отношение на Нидерландия, че ние продължаваме да не получаваме подкрепа. Основното възражение на Нидерландия е застоят в съдебната реформа, недостатъци в правоприлагането в България. И по този въпрос България, за съжаление, не е направила крачки напред и аз се страхувам, че в отиващия си парламент няма да бъдат приети текстовете, законодателните текстове, които вървят в посока на правната реформа, и това ще даде основание на холандската страна да продължи да блокира членството на България в Шенгенското пространство. Случаят с Австрия е малко по-различен. Те слагат акцента върху неспособността на България според тях да ограничава миграцията и тези мигранти стигат до Австрия. И има нещо, с което дълбоко не съм съгласен и – правилно – България не е съгласна: не може да се чака реформирането на Шенгенското споразумение, което функционира само частично – то е суспендирано или на моменти се суспендира в части на Централна Европа, и чак тогава България да бъде приета в "Шенген“. Това, че Шенгенското споразумение не е променено, не попречи например на Хърватия да стане член на Шенгенската зона и няма причина към България да се прилага различен стандарт. България трябва да може да стане член на Шенгенското пространство, дори и самото споразумение да не е променено. Това е един много дълъг процес, който ще отнеме време, и не трябва по никакъв начин да се позволява към България да се прилагат двойни стандарти.

Тези двойни стандарти наливат ли вода в мелницата на конспиративните теории, според които България е трябвало да остане зона, която да задържа мигрантите, което е несправедливо, ако е така, некоректно, нечестно спрямо страната ни? Освен това тя самата едва ли би могла да се справи с цялата мигрантска вълна.

Аз не съм привърженик на тези конспиративни теории. Обяснението за поведението на сегашното австрийско правителство, пък и на Нидерландското, са вътрешнополитически главно. Миграцията е много политически гореща тема и в двете страни. Там предстоят избори, управляват сложни коалиционни правителства и въпросът с миграцията и членството на България в "Шенген“ се използва за вътрешнополитическа употреба. Това е очевидно.

Посланик Тафров, дали обаче вътрешните неразбории и в известна степен и външни за отдалечаването ни от Шенгенското пространство няма да повлекат крак и за толкова необходимото ни членство в еврозоната? Особено сега, след като България си продължава с политическата криза, с липсата на редовно правителство и с неяснота, в следващия парламент какво точно ще се случи.

Права сте. За съжаление, политическата нестабилност застрашава членството на България в еврото, което е от жизненоважен национален интерес за България, защото да не забравяме, че еврото не е само икономически и финансов проект, то е и политически проект в зародиша си и той е една по-висока степен на европейската интеграция в известен смисъл. Докато България не е член на еврозоната, няма да бъде изцяло член на Европейския съюз, или по-точно на онази част от Европейския съюз, в рамките на която се взимат важните решения за бъдещето на Съюза. Няма да бъдем около масата, около която се взимат най-важните решения. И именно затова политическата нестабилност е много вредна, защото заплашва шансовете ни да се присъединим към еврото именно от 1 януари 2024 г.

Дали това, че няма да бъдем около масата, не ни поставя в ситуация, че може би ще влезем в менюто?

Е, това е стара дипломатическа шега. В известен смисъл да, разбира се, да. Разбира се, ние сме все пак членове на Европейския съюз, но пак казвам – в контекста на много динамично протичащи процеси в европейската интеграция, в Европейския съюз България просто изостава. Тя губи постепенно шансове от обект на европейската интеграция да стане неин субект. И това е една сериозна опасност, особено предвид усложнената геополитическа обстановка след руската агресия срещу Украйна.

И да преминем точно към тази тема. Най-важната новина от деня е решението на Германия да изпрати на Украинската армия очакваните танкове "Леопард“ 2А6, заради които почти се бе провалила срещата в американската база "Рамщайн“ на военните министри. Но и това изпращане, както и готовността Америка да изпрати пък своите танкове "Абрамс“, доведе Кремъл до остра реакция. И тук идва въпросът: неизбежно ли става прехвърлянето на военните действия от Украйна в други държави?

Не, не бих стигнал до там. Това, което се случи сега, е, че Германия и специално канцлерът Шолц и неговата Социалдемократическа партия отстъпиха пред вътрешния натиск в лицето на коалиционните партньори на социалдемократите, зелените и либералите, и на опозицията от Християндемократическата партия, и на външния натиск в лицето на основни съюзници на Германия, включително Полша, Франция и най-вече САЩ да не предоставят на Украйна тежките танкове "Леопард“. В крайна сметка комбинацията от целия този натиск даде резултат, макар и със забавяне, и това е много позитивно развитие, защото е ясно, че на Украйна трябва да се помогне, за да не позволи на Русия да продължи да нарушава международното право и да окупира части от украинската територия.

Като говорим за помощ от страна и на България, успяхме ли да съчетаем думите и делата в отношенията ни към войната на Русия в Украйна?

Разкритията, направени от вестник "Ди Велт“, внесоха една оптимистична нотка в една иначе мрачна картина, не особено радостна картина, на фона на това, което правят други страни, и то близки до България. България е страна, в която очевидно руската агентура има дълбоки корени, и сегашната ситуация просто откроява този факт. Трябва да се преборим с тази ситуация, защото геополитическият избор на България е ясен и с подобно силно руско влияние в България ние няма да напредваме, няма да можем да се наложим като значим фактор и в Европейския съюз, и в НАТО.

Преди време призовахте страната ни по-категорично да окаже подкрепа на Христо Грозев, но за такава май не се чу. Или греша?

Вижте, питате ме в момент, в който стана ясно, че един документален филм, направен по разследването на Христо Грозев за Навални, е номиниран за "Оскар“, което е признание за неговото дело.

Да, затова ви задавам и въпроса: къде сме ние.

Той е един от най-добрите журналисти. Ами вижте, вместо именно онези фактори, за които говоря, да се вслушат в думите на Христо Грозев и неговите предупреждения – той говори, и това е много тревожно, той има данни за готвен преврат от проруски сили в България в определен момент… Той е човекът, журналистът, който в голяма степен разкри истината за тези експлозии в български складове за муниции, имаше една серия взривове и т.н. Христо Грозев трябва да се слуша по-внимателно и да се взима предвид това, което казва. Той е международно признат разследващ журналист и това, което той прави, е в интерес на България и България му дължи своята пълна подкрепа и закрила, както впрочем и на всеки български гражданин.

И на финала искам да ви задам въпрос, което отдавна се каня да направя. Вие наясно ли сте какви са външнополитическите приоритети на служебното правителство, което ще управлява страната поне до началото на април? Според злите езици – може да се окаже и до септември-октомври.

Не, не съм наясно, защото служебното правителство си е служебно правителство. То не се опира и не е отговорно пред парламента, а пред президента, и всичко там е обтекаемо. Трябва да се следят изявленията на президента главно, защото той е източникът на неговата власт, а те, изявленията на президента, по отношение на войната в Украйна са крайно проблематични. Така че аз съчувствам на българската дипломация в момента, тъй като тя е поставена в едно много деликатно положение.

Цоня Събчева
Следете всички новини на агенция "Фокус" и чрез:
facebook
Google Новини
Всичко важно от ефира на радио "Фокус" слушайте и в нашите подкасти в:
Spotify
Google Podcasts
Soundcloud








Зареждане! Моля, изчакайте ...

ИЗПРАТИ НОВИНА
Актуални теми
Скандално от Северна Македония: Българският език не съществува, ние ги
Иранската ядрена сделка
Войната в Украйна
Зима 2022/2023 г.
Отношенията София-Скопие
назад 1 2 3 4 5 напред
Виж още

Анкета
Ако изборите са днес, коя формация бихте подкрепили?
ГЕРБ
ПП
ДПС
Възраждане
БСП
ДБ
Български Възход
Пеканов/проект на Президента
Друг
Няма да гласувам
Не съм решил/а

Част от
НОВИНИ
ЗА НАС

За контакти:

тел.: 0882 801 801

focus@focus-news.net

За реклама:

Тарифи (виж)

тел.: 0885 39 39 42

sales@focus-news.net
©2000 - 2022 Медия груп 24 ООД. focus-news.net - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от focus-news.net, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в focus-news.net е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.