Стефан Тафров, кандидат за народен представител от 24 МИР София на коалиция Демократична България, която е под номер 25 в интегралната бюлетина, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус“ "Това е България“.

В 14-минутно обръщение към нацията руският президент Владимир Путин обяви частична мобилизация, обвини Запада в ядрен шпионаж срещу Русия и предупреди, че Москва също има различни оръжия за унищожение и е готова да използва всички налични средства, включително колосалния ядрен арсенал, за да се защити. Според него, САЩ подтикват Украйна да пренесе бойните действия на територията на Русия. Путин твърди, че целта на Запада е да раздели и унищожи страната му и направи аналогия с 1991 година, когато след бурни събития и след забраната на комунистическата партия Съветския съюз се разпадна. Той смята, че разпадът не е дошъл отвътре, а отвън, и сега предстои второто действие на трагедията. Два дни по-рано обаче обществените палати на Луганската и Донецката република се обърнаха към т.нар. "глава на републиките“ да проведат референдум да се присъединят към Русия. Дори такива апологети на Путин като Александър Дугин вече признават приключването на т.нар. "военна операция“ и съобщават за началото на война, която всъщност се води от 25 февруари. И кой знае защо по примера на Втората световна война вече я наричат Отечествена. Руският президент твърди, че не блъфира, но можем ли да приемем думите му за чиста монета и да не се запитаме: дали все пак действията и заплахите в речта му не са отчаян блъф? Наш гост е Стефан Тафров – бивш зам.-министър на външните работи и дългогодишен посланик във Франция, Великобритания, Италия и Малта, и постоянен представител в Организацията на обединените нации (ООН). Сега Тафров е кандидат за народен представител от 23 и 24 МИР София на коалиция "Демократична България“, която е под № 25 в интегралната бюлетина. Случайно ли речта на Путин съвпадна със заседанието на Общото събрание на ООН?

Мисля, че не бива да се търси някакво специално търсене на този момент. Налага се това, което съобщи Путин, заради неуспехите на руската армия в Украйна, които през последните седмици действително изненадаха целия свят. Явно Путин е в паника, явно е много разтревожен, че губи войната и че това ще доведе до края на неговия диктаторски режим. Това е основната причина.

А има ли нещо сигурно и сериозно в отправените от Путин заплахи?

О, има, разбира се. Вижте, от една диктатура, абсолютно безогледна и кървава, каквато е тази на Путин, всичко може да се очаква. Така че трябва да се приемат съвсем на сериозно неговите заплахи за ядрена война, например. Това е безпрецедентно, което той върши, в следвоенната история на Европа, и съвсем сериозно трябва да се приемат тези заплахи.

При такъв случай готов ли е самият Путин за глобална война? Защото тръгвайки към ядрена ескалация, той неизбежно ще получи достоен отговор.

Да, разбира се, че ще получи. И ще бъде трагедията за Русия, за неговата страна. Но той не се интересува от съдбата на собствената си страна, той се интересува от съдбата на собствения си режим и от собственото си оцеляване. От съдбата на тези стотици хиляди млади руснаци той не се интересува, той ще ги изпрати да мрат на фронта в Украйна без да му мигне окото, стига това да отложи края на неговия режим.

Този край обаче не се ли предизвестява именно и в тази реч от сутринта и не се ли кодира там?

Най-вероятно е така, защото това ще доведе до разширяване на недоволството в Русия срещу неговия режим, тъй като ще засегне всяко руско семейство, където има мъже, които са в резерва и които ще бъдат изложени на опасността да бъдат мобилизирани в Украйна и да умират за кауза, която е дълбоко неясна за тях. Това, което се случи веднага след речта на Путин, е, че свършиха самолетните билети за дестинации, за които руснаците нямат нужда от визи. Просто младите, изобщо руснаците, които са заплашени от мобилизация, тези, които имат средства, изкупиха тези билети, и ще се опитат да избегнат мобилизацията. Това се случи. Разбира се, рублата ще доведе до нови проблеми руската икономика – това се случи.

Г-н Тафров, Путин не е ли изправен пред край, залезът му е неизбежен, и този залез вероятно ще бъде и катастрофичен? На какво се надява?

А, не мога да ви кажа. Не мога да вляза в главата на един човек, който е очевидно неуравновесен, нека да го наречем психически, да го наречем възпитано. На какво се е надявал Хитлер, на какво се е надявал Сталин? Това е този въпрос, на който не можем да си отговорим – историята не отговаря на това. Това е едно задълбочаване на лудостта на това управление и в известен смисъл няма изненада, защото нямаше надежда, че самият Путин ще получи някакво просветление. Той си казва: "След мен по-добре и потоп. Аз мога и да си ида, но и Русия заедно с мен ще завлека след себе си, ще завлека и света“ – това си казват диктаторите в такива моменти.

Няма ли да се стигне до ситуация, в която той вътрешно може би ще бъде спрян?

Никой не може да го подскаже това. Това е нещо, за което можем само да спекулираме. Русия е абсолютно непредвидима страна. Това не е демокрация, тя няма опит за демократично управление. Затова всякакви прогнози, какво ще се случи в Русия, са много трудни. Това е истината. Има такава надежда, вярно е, защото той със себе си завлича и този кръг от хора, които са се възползвали от неговата диктатура, които просто са откраднали много пари, и сега ще се опитат по някакъв начин да ги спасят. Те може би ще се обърнат срещу него. Това е може би известна надежда, но никой не може гарантира каквото и да е.

Как ще повлияе речта на Путин вътре в Русия, като изключим вече първите реакции с изкупените самолетни билети, и какъв ще бъде колективният отговор на Запада, на демократичния свят?

Тази реч допълнително ще сплоти демократичния свят, свободния свят и неговите институции, именно Европейския съюз и НАТО. Това е очевидно и от реакциите на всички страни. Така че той ще постигне обратен ефект Путин на този, който търси. Ще се засили подкрепата за Украйна от страна на Запада, включително с оръжия. В тази ситуация обаче на мен ми се иска като българин да обсъдим какво казва България. Защото в първите часове на тази злокобна новина, която дойде от Москва, дойдоха реакции от почти всички европейски страни, членове на НАТО. В България имаме само едно изявление на министъра на отбраната, но нямаме изявление на министър-председателя и на президента.

С какво си обяснявате това мълчание?

Не мога да ви кажа. Питайте ги тях. Имат пресслужби, питайте ги. Президентът Йоханис,  например, на Румъния излезе с много категорична позиция, в която осъди ескалацията на войната, на агресията. Надявам се и нашият президент да излезе с подобна позиция.

А какво може да се случи за България при ескалация на напрежението в Украйна от Русия, г-н Тафров?

Неблагоприятни последици. Всяко напрежение близо до нашите граници е лоша новина за България. Именно затова в тази ситуация България трябва първо да реагира ясно и недвусмислено на ситуацията, без да се опитва да се измъква, да се снишава или каквото искате да го наречете, и да съдейства за единството на двете институции, които определят националната сигурност на България, а именно НАТО и Европейския съюз. България трябва да бъде част от решението вътре в тези две институции, което минава през единство и сурово осъждане на руската агресия в Украйна.

Вие казвате, че няма реакция на премиер и президент, и е точно така. Но ние сме и в кампания за предсрочни избори. Смятате ли, че партиите у нас също реагират адекватно?

Аз не съм проследил реакциите на всички партии. Знам само, че ние в "Демократична България“ осъждаме категорично тази ескалация на напрежението и настояваме всички държавни институции, включително президента и министър-председателя, да реагират по начина, по който ви описах. Това, което говоря, не е мое лично мнение, а е позиция на "Демократична България“. И призоваваме всички политически партии да реагират по съответния начин. Ние вече го правим. Вече е публикувана много сериозна декларация, в която се казват нещата, и дори и повече, така по-подробно нещата, които ви говоря до този момент.

Какво ще се случи, ако на фона на ескалиращата  война в Украйна България не стигне до правителство след 2 октомври?

Нищо хубаво няма да се случи. Ще продължи политическата криза, което ще отслаби страната ни. И затова "Демократична България“, която обединява разумните хора в България, ще се бори за това да не бъде разпускан преждевременно парламента, да се състави правителство, така че да се излезе от тази политическа криза, която отслабва от една страна парламентарната република, и от друга отслабва външнополитическите позиции на страната в критичен за света момент, който обсъждаме в момента.

Вие сте дългогодишен посланик, бил сте и зам.-министър на външните работи, как формулирате външната политика на България? Как ви изглежда тя? Ние имаме ли такава?

Е, разбира се, че имаме външна политика. Вижте, в България трябва да наричаме нещата със собствените им имена. И всички колебания, опити за снишаване, за разводняване на нашата атлантическа и проевропейска позиция  се дължат на факта, че в продължение на десетилетия България е проядена от действията на руската агентура. В България има руски агенти за влияние. И затова много важна задача на следващото правителство, което се надявам да бъде съставено, е да се справи със зловредното въздействие на чуждата агентура в България, на руската агентура, която я виждаме и в медиите, и в икономическия живот, и която, простичко казано, ни струва много пари, а ни струва и рискове за националната сигурност. Така че това е нещо, за което "Демократична България“ ще настоява в следващия парламент.

Казвате да се справи, но как?

Когато първо се назове проблемът, говори се за това, медиите трябва да помогнат за това и гражданите постепенно да осъзнаят проблема, че това, което ни спира, е зловредното влияние на руските тайни служби върху българското общество, което продължава вече десетилетия.

Знаете, че в 47-ия парламент, чийто член бяхте и вие, не можа "Демократична България“ да наложи помощта за Украйна с оръжия. Излезе се с една твърде витиевата, размита формулировка, която кой знае колко не ни представи добре пред демократичния свят. На какво разчитате?

Именно "Демократична България“ взе инициативата за внасяне на такъв текст, с който България официално се ангажира за доставка на оръжие на Украйна. Другите политически партии, включително и тези от коалицията, не ни подкрепихте, права сте. За това питайте тях, не нас, защо го направиха. Ние ще продължим да действаме в тази посока и в 48-ото Народно събрание.

Не ви ли питат избирателите, как успяхте да съжителствате съвместно с БСП, която особено по външнополитическите акценти, особено по отношението на войната в Украйна и към Русия е на позиция, диаметрална на вашата?

Така е. Ние имаме сериозни различия, диаметрално противоположни позиции с БСП по този въпрос. Проблемът е, че ако бяхме отказали да влезем в тази коалиция, значеше повторно разпускане на Народното събрание и повторни избори в рамките на много малко време. А пък алтернативата – някакъв вид мнозинство с ГЕРБ, също не е привлекателна, тъй като ГЕРБ по време на 12-годишното си управление неговият лидер Бойко Борисов със  съвсем последователни действия обслужваше руските стратегически интереси в България. Именно по времето на ГЕРБ се построи този газопровод "Руски поток“ с 3 млрд. лева от джоба на българския данъкоплатец, който обслужи геополитическите интереси на Кремъл на Балканите, помогна на Кремъл да заобиколи Украйна като транзитна страна за доставка на газ и подготви всъщност войната в Украйна. За това решение ние нямаме все още, и разбира се, и за много други, никакво обяснение от страна на Бойко Борисов и на ГЕРБ. Спомняте си когато руските тайни служби, това беше доказано, се опитаха да убият Сергей Скрипал в Англия, всички страни от Европейския съюз изгониха руски дипломати, реагираха, само с изключение на България. Така че имаше много такива случаи, които доказаха, че Бойко Борисов и ГЕРБ обслужват руските стратегически интереси в България. Така че алтернативата на БСП не е никак привлекателна.

Ако в следващия 48-и парламент се стигне до сходна ситуация, какви компромиси вие бихте били склонни да направите, и какви да не направите? Къде ви е червената линия?

Колкото по-силна е "Демократична България“ в новия парламент, толкова по-малко ще ни се налага да правим компромиси. Така че ние компромиси с нашите принципи, с геополитическата ориентация на България няма да направим при никакви обстоятелства. Това е сигурно.

Ако получите пак пореден сблъсък с БСП при съставяне на евентуално бъдещо правителство?

Ще защитаваме нашата, в крайна сметка и предишното правителство не отстъпи от геополитическата ориентация на България, въпреки присъствието на БСП вътре. Така че ние ще продължим, и ако бъдем по-силни, ще наложим имено тази линия на поведение.

Г-н Тафров, какво е най-неотложното във външната политика, което страната ни трябва да предприеме? Кои стъпки трябва да подреди?

Внасяне на яснота, вие съвсем уместно насочихте разговора в тази посока, на моменти българската позиция е неясна, създава впечатление за снишаване. В момента най-важният въпрос е отношението към руската агресия в Украйна. Всяка неяснота, всяка колебливост вреди на България и на нашите дългосрочни интереси. Това не е националният интерес на България. Националният интерес на България е Русия да изгуби тази война, Украйна да съхрани териториалната си цялост и светът да се избави от опасността, която представлява диктатурата на Путин. По този повод аз искам да ви кажа, че лично това не ни прави русофоби, защото ние се възхищаваме от всички смели руснаци, които се противопоставят на тази тирания. И затова девизът на моята сега предизборната кампания по време на тези избори, аз съм кандидат в 23 и 24 Софийски район, са думите на Захари Стоянов, които много обичам – когато са го обвинявали, че е русофоб, той казва: "Аз не съм русофоб, аз съм тиранофоб“. И аз като Захари Стоянов мога кажа: Аз не съм рософоб, ние от "Демократична България“ не сме русофоби, аз съм тиранофоб. Ние от "Демократична България“ сме тиранофоби. Това сме ние.

Ще съумее ли опозицията на президента Путин все пак да наложи своята дума в Русия? Ще съумее ли да се изправи?

В интернет се разпространява призив за митинги срещу мобилизацията още тази вечер в Москва и в други големи градове. Може би тази мобилизация, която удря по всяко семейство, ще доведе до създаването на онази критична маса на недоволство, на недоволни граждани, които ще ускорят края на режима. Никой не си представяше на времето, че комунистическият режим в Съветския съюз ще свърши, но той свърши, защото се провали морално, икономически и политически. Същото ще се случи с режима на Путин в момента. В това съм убеден.

Много си мислих дали да ви питам за тези нелепи референдуми, които искат в Луганската и в Донбаската републики, включително и в Запорожието, за присъединяване към Русия. Но дали реално те ще повторят съдбата на Крим? Тоест, дали след референдум Русия ще има основание да засили присъствието си в тях и да ги използва като военен плацдарм?

Вижте, всичко е въпрос на съотношението на силите. Те нямат никакво отношение по въпроса за бъдещето на тези украински територии. Ако украинската армия успее да освободи голяма част от тях, тази част, която е освободена, няма да бъде откъсната от Украйна. Това е един отчаян опит на местните руски сепаратисти по някакъв начин да съберат повече подкрепа от страна на Русия. Ясно е, че режимът на Путин е решил да им помогне. И по този начин, когато обявят тези територии за руска територия, те пред самото руско население ще кажат: "Ето това е руска територия, затова се налага мобилизация, затова ние ще ви изпратим на фронта в Украйна да умирате“. Но аз не мисля, че руският народ ще бъде излъган така лесно. Затова това е абсолютно второстепенен въпрос. Тези референдуми са една комисия, би било смешно, ако не беше трагично.

И един въпрос, който е встрани от Русия, но който по някакъв начин има и пряка връзка с него най-малкото за паричната ни и икономическа политика – членството на България в Еврозоната.

То е много важно. "Демократична България“ изцяло подкрепя членството на България в Еврозоната, защото там, в Еврозоната се изработват най-важните политики на Европейския съюз в икономическата сфера, това има и политическо значение. Освен това, България вече фактически е член на еврото, всъщност е възприела еврото, защото ние, както знаете, имаме валутен борд, и БНБ няма как сама да определя монетарната си политика, налага й се да се съобразява с решенията, които се вземат в Европейската централна банка (ЕЦБ), където в Управителния съвет обаче няма български представител. Когато България се присъедини към еврото, ние ще имаме български представител в Управителния съвет на ЕЦБ и ще можем да влияем върху решенията, които се взимат от този Управителен съвет, така че те да се съобразяват и с интересите на България. Така че има много причини, поради които България само ще спечели от членството си в еврото, и затова то трябва да се случи час по-скоро, колкото е възможно по-скоро.

В европейските институции дали не трябва да се промени поведението на страната ни и на нейните представители? И от консуматори на решения те да се превърнат във фактори за решението, в инициатори на решението?

Разбира се, че трябва. Но когато една страна е много корумпирана, когато една страна заради тази корупция продължава да бъде най-бедната в Европейския съюз, това е много трудно да се случи, просто нейният глас не се чува, не се чува достатъчно силно. Вижте какво се случи с нашите съседи, с румънците – ние вървяхме успоредно дълги години, но по време на управлението на Бойко Борисов, 12-годишното, Румъния ни задмина, защото в голяма степен реши въпроса с корупцията, която също беше проблем за тях, благодарение на което сега се радва на много ускорено икономическо развитие, и ние така да се каже им дишаме праха. Гласът на Румъния сега в Европейския съюз, пък и в НАТО се чува много по-силно, и това е пример, който си заслужава да следваме.

И на финала не мога да не ви попитам за мястото и ролята на страната ни на Балканите. До един момент тя имаше амбиции за балкански лидер, дори във Варна се проведоха няколко срещи на президенти на съседни държави, и от известно време страната ни все повече и повече губи, да не прозвучи силно, но ми звучи справедливо, авторитета си на Балканите. Какво трябва да направим спрямо съседите си, спрямо Западните Балкани, спрямо целия регион, за да можем отново да стоим достойно и да подкрепяме развитието и европейското бъдеще на този регион?

Вижте, същата причина, поради която не се чува гласът ни достатъчно в Европейския съюз, е валидна и за Балканите – една корумпирана страна, една бедна страна, която не е привлекателен модел за други страни, например за Северна Македония, няма да има силно влияние, няма нейните претенции за лидерство да имат реална почва. Така че докато не си оправим тук нашите български работи, не изкореним корупцията или поне не я ограничим, и от това не започнем да се развиваме икономически по-добре, няма да играем сериозна роля на Балканите, това е сигурно.

Възприемат ли вашите избиратели девиза ви, че не сте русофоб, а тиранофоб?

О, да. Това мисля, че се приема много добре. И аз прекарвам по 4-5 часа, някой път целия ден по улиците на София в разговори с избиратели, и това, което чувам от тях, много ме насърчава. Всеки нормален човек прави разлика между руския народ, между руската култура и режима на Путин. И разбира се, не искат България да бъде по никакъв начин свързана с режима на Путин, биха искалаи Русия да се превърне в демократична, просперираща страна, с която да имаме добри отношения. Но това засега изглежда много трудно, защото Русия е в дълбока криза, мрак се е спуснал над Русия с този режим, и това разбира се, е тъжно за всички, включително и в България.

Цоня Събчева