Станимир Илчев, съпредседател на Национално  движение за стабилност и възход, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България".    

Преди два дни бившият председател на Народното събрание проф. Огнян Герджиков съобщи, че НДСВ се завръща в политиката. Новината бе потвърдена и от бившия заместник-икономически министър Милен Керемедчиев. Разбрахме, че след Политическия съвет и след Националния съвет на партията през януари ще последва конгрес, на който ще бъдат приети нова програма и устав и ще бъде избрано ново ръководство, след което НДСВ ще поеме курс към участие във всички избори, които ни чакат занапред. Ще се възроди ли НДСВ? Наш гост е Станимир Илчев – съпредседател на Национално движение за стабилност и възход. Новината, че НДСВ се връща на политическата сцена изостри интереса към вашата партия, г-н Илчев. Каква благоприятна ситуация съзряхте точно сега, за да направите политически ренесанс?

Ако може да се нарече сегашната ситуация благоприятна, това би породило нова вълна от въпроси и спорове. Ситуацията всъщност е неблагоприятна за страната и това е една от причините да се активизираме. Другата е по-дълготрайна, по-сериозна, тя е основната причина. Ние си позволихме прекалено дълга пауза между последното ни участие в избори – това бяха изборите за Европейски парламент през 2019 г. Страдахме през това време от някои според мен излишни предразсъдъци и скрупули за скромност, за въздържаност. Например в момента, в който Огнян Герджиков беше номиниран и назначен за премиер в служебния кабинет от президента Радев, ни даде основание тогава да преценим – погрешна впрочем преценка, но решихме, че не бива да ходим на парламентарни избори, защото ни се сториха прекалено остри критиките и подозренията, които се изразяваха общо взето в едно банално положение, че  един вид царистите се връща във властта през задния ход и т.н., и т.н. Сега тези мотиви са изчерпани, заглъхнали. Нас ни ръководи идеята да се възстанови ролята ни в обществения процес, казано в най-широк смисъл, и в политическия процес по-конкретно, и в парламентарните и общински избори, които предстоят, защото само едно такова участие осмисля съществуването на която и да е политическа формация. Освен това наблюдаваме не заглъхване на катаклизмите в парламента, а тяхното задълбочаване. Наблюдаваме усложненост на ситуацията, а не нейното регулиране. И нещо крайно неприятно – наблюдаваме как противоречия между отделните партии и парламентарни групи в парламента, които би трябвало да са политически, идеологически и дори философски, се превръщат в кавги, в свади, в лични вендети, в саморазправи. Има опасност пленарната зала на българското Народно събрание да се превърне в нещо като зала за разследвания, зала за повдигане на обвинения, зала за търсене на сметка от едни депутати спрямо други, без това да е нито тяхната основна функция, нито прерогатив на народния представител.

Г-н Илчев, вашето име се споменава най-често за бъдещ председател на НДСВ. Как приемате такава вероятност? Вие сега сте съпредседател в триумвират с Олимпи Кътев и Съби Давидов, но ваши колеги ви виждат като бъдещия лидер на партията.

Известно ми е това. Не предизвиква някакво особено вълнение у мен или стъписване, не съм изненадан. Има обаче и други имена. Аз самият съм готов да лансирам едно-две, хайде до три имена, не сега, разбира се, но когато наближи конгресът. Възможностите да бъде оглавено НДСВ от подходящ човек не са малко. Ние през годините допуснахме разпиляване на кадровия ресурс на НДСВ, но тази идея сега да се консолидираме вече вълнува мислите на много от моите колеги и бивши народни представители, и бивши министри, заместник-министри, областни, заместник-областни управители, както и членове на някогашните ни експертни съвети, които вършеха чудесна работа. Аз вече се виждам или предстои да се видя с много от тях. Дори мога да кажа, че с хора като Милен Велчев, Николай Василев, Любомир Дацов, Красимира Мартинова – навремето заместник-министър на транспорта, с отличните познавачи на българския социум, на българската социална политика и политика на доходите и на труда Христина Христова, Лидия Шулева, със Соломон и Гергана Паси, с Милен Керемедчиев, няма да изброявам имената на 15-20 наши национални активисти, които са в ролята на областни координатори в момента, между тях има юристи, икономисти, хора с частен бизнес, хора в академичната сфера с великолепна реализация, някои от тях – шефове на катедри, преподаватели. Деканът на Юридическия факултет в Софийския университет Даниел Вълчев е един от тях. Има хора на подобни позиции във Варна, в Бургас, в Благоевград. Т.е. при нас и палитрата в нейната пълнота е налице и съдържанието й. Всичко опира до желание да си сътрудничим първо помежду си, второ, с подходящи потенциални партньори и трето, с онези групи в българското общество, които на времето подкрепяха НДСВ и са съхранили положително впечатление от политиката, особено през мандата 2001-2005 г.

Когато информирахте Негово Величество Симеон ІІ за вашите политически намерения, каква бе неговата реакция?

Той каза, че това е много интересно. Запита ни, разбира се, дали сме сигурни, че ще се справим с такава задача, която сами сме си поставили пред нас. Обърна внимание върху това, за което и аз говорех, макар и в по-преки категории – именно сложната обстановка, прекалено тежката стигма, която тежеше над НДСВ. Не сме спорили, нямаше и смисъл. С много от тези процеси от близкото минало сме наясно всички, и Негово Величество цар Симеон ІІ, и сегашното ръководство на НДСВ, и стотиците наши активисти и симпатизанти. Ние бяхме в някаква степен жертва на една пропаганда още от първите дни на мандата. Спомнете си, как един всекидневник изписваше с едър шрифт цифрата 800 и всеки ден отмерваше като един метроном на смъртта – 799, 798. Да не говорим, че фразата на царя от 2001 г. беше по злонамерен начин променена, тя беше направо изкривена, деформирана. Никой не цитираше повече неговото предложение, неговата така да се каже много благородна оферта към тогавашното българско общество да предложи пакет от икономически мерки, които обаче в съчетание с българското трудолюбие и предприемчивост да променят живота ни през следващите 800 дни. Той апропо започна да се променя през тези 800 дни. Аз сега наблюдавам, разбира се с умерено любопитство – няма с какво да ме изненада едно такова положение, при което познавачи на народопсихологията, познавачи на българския манталитет, литературни творци, както и политици, било действащи, било от близкото минало, твърдят най-спокойно, че българинът трябва да смени чипа си, сиреч да промени част от своя манталитет. Е,  тогава тази фраза предизвика взрив от добре подклаждано възмущение – как така ще си сменяме чипа?! Намеса в нашата народопсихология ли се готви?! За бога, искат да ни направят небългари или нещо такова. Но това е един случай. Лично аз доста убедително успях да изуча и да подредя минимум четири-, петформени пропагандни кампании против кабинета "Сакскобургготски“ и против хората от тесния кръг, с които той работеше тогава, включително и срещу мои колеги от парламентарната група. Тя беше най-голямата – 120 души, през 2001 г. Т.е. имаше много хора за обстрелване и това беше направено.

Ако политическият процес е като река, както обичате да го оприличавате, нали знаете мисълта на древногръцкия философ Хераклит, че човек никога не стъпва два пъти в една и съща река, защото реката вече не е същата и човекът вече не е същия. Ако приложим тази максима към партиите и политическия процес, то какво различно НДСВ е сега?

За реката това е валидно, но тук няма съмнение, че участват в този вековечен и необратим ход на реката и на реките хора с лодки, салове или плувайки сами, някои дори храбреци плуват срещу течението. Аз мисля, че казано на прост език - отвъд образите, ние сме се заели да съберем част от хората, не живеем с илюзията, че ще съберем всички, всичко живо – не е възможно, част от хората, които създадоха НДСВ и които бяха неговият двигател, плюс хора, които имат искрено любопитство към периода 2001-2009 г., плюс съвсем нови хора, които не са длъжни да знаят всички тези детайли, най-малкото защото са били млади или дори невръстни. Комбинацията от това обединително усилие трябва да даде резултат. Няма никакво съмнение, че предлагаме – ние вече предлагаме и ще го направим още по-категорично и ясно – на хората от НДСВ, които на времето по една или друга причина предприеха свой собствен път в политиката, да се обърнат с лице към нас сега. И това са на първо място колегите ни от Българска нова демокрация (БНД) и от "Новото време“, което също се превърна в един момент в партия. Впрочем с "Новото време“ ние си сътрудничехме точно тогава – през 2019 г. те излъчиха неколцина много качествени кандидати за евролистата. Ние – също. А имаше и трета група младежи, които се присъединиха, както се казва, в движение, ад хок. В нормални приятелски отношения сме с почти всички наши бивши министри, които след това бяха в "Българска нова демокрация“. Това са и Шулева – това име го споменах вече, но също така и Николай Свинаров. И тук просто трябва да се постъпи тактично, с внимание към амплоато на всеки от тях. Някои хора са с толкова големи ангажименти, че практически не е възможно да заемат активна позиция в рамките на едно партийно действие. Те обаче са много важни със своята солидарност, със своята подкрепа, със своите идеи. Като казах идеи, се сетих, че ние на конгреса ще предложим програма, в която има големи количества политическо и управленско ноу-хау или технологии за управление. Част от процесите у нас бяха зле управлявани, а други са в пълен хаос. Затова стигнахме до драмата "Шенген“, до колебанията за еврозоната, както и до големите сътресения в правосъдната сфера.

Знаете ли, г-н Илчев, някои виждат близост между вас и "Български възход“ на генерал Стефан Янев, може би защото и двете партии в името си съдържат думата "възход“. Дори някои предлагат бъдещото име на такава коалиция: "Българко движение за стабилност и възход“. Има ли нещо вярно в кулоарните слухове?

Може би е вярно, че някои предлагат. До мен между другото точно такова конкретизирано предложение не е стигнало, но картината е любопитна от друга гледна точка. У нас наистина има толкова много партии, толкова много опити непартийни структури да получават имена, емблеми, абревиатури, че понякога настъпва една такава терминологична, лингвистична суматоха. Аз сега се сещам за един откровен опит, не опит, а консумиран опит за плагиатство. Например крилатият израз, ключовата фраза на една от нашите кампании на времето беше "Европа ни чува“. Това беше и върху материалите на Антония Първанова, когато ходехме на евроизбори. След това аз издадох една скромна брошура, която беше по-скоро моят отчет от петте години в Европейския парламент и сложих заглавие "Европа ни чува“. След две или три години изведнъж слоганът, както се казва на такъв пиар жаргон, слоганът на ГЕРБ се оказа "Европа ни чува“. Дори тогава, още на другия ден сутринта в едно телевизионно студио ваш колега показа – аз му бях подарил тази книжка, хвана тази книжка, показа я и каза един вид "Какво става тук?“. Добре, че не тръгна спекулацията, че НДСВ е дало този слоган на ГЕРБ, защото ГЕРБ ще включи в своите листи техни хора и т.н. Но това беше възможно и беше неприятно и неприемливо. Сега, "Български възход“ се казва партията, създадена от генерал Стефан Янев. Когато се видяхме за първи път на живо с него и пихме кафе,  както се казва, един от моите колеги му обърна внимание, той се засмя в неговия спокоен генералски да кажем стил и каза "Не, не, не сме визирали нито тази дума от вашата абревиатура, стана спонтанно. Освен това ни казаха хората, които отговарят за регистрацията на партиите, че това не е дублиране на цялото име и няма никакъв проблем. Но сътрудничество може да има, както се казва, при определени условия. Ние първо трябва да влезем в парламента, второ, те да повторят влизането си в парламента, там да се срещнем на полето на новите задачи, които стоят пред страната, и да намерим допирни точки. Без тези условия всичко друго е в света на хипотезите и на въображението.

Кои са вашите партньори, къде ще ги търсите, къде ще застанете – в дясно, в ляво, в центъра?

Ние оставаме там, където бяхме – в центъра. Ние бяхме либерално-центристка партия. Не се боим от думата "либерална“. Много често казвам на някои по-млади колеги: четете Симеон Радев, четете Стамболов или каквото е писано за тях, Захарий Стоянов четете. "Либерал“ идва от "свобода“, от Libertad, от Liberty. Либертарианците са хора, които се грижат преди всичко за свободата на личността и за своята собствена индивидуална свобода. Те никога не спекулират с гръмки фрази за повсеместна солидарност, за безкрайно голяма социална помощ, за интернационализъм от всякакъв характер. Либералният човек е преди всичко свободният човек, който свободно възприема другите и е много загрижен и те да съхранят своята свобода. От тази гледна точка либералният центризъм, националният либерализъм е част от нашия профил и смятам да остане такъв. Който ни приема като такива, ще се отнесе към нас доброжелателно. И обратно – този, който смята, че не сме подходящи за неговата собствена партия и програма, и стилистика, няма да ни обърне внимание. Във всички случаи, ако с днешна дата трябва да отговарям на този въпрос, ние не бихме могли да си сътрудничим с ГЕРБ по никакъв начин, тъй като от там още през 2009 г. тръгнаха най-антилибералните действия, най-антииндивидуалистичните подходи. ГЕРБ изгради мрежа, в която човекът има значение единствено, ако гласува за тях, при положение че е беден, ако се подчинява на някакъв местен лидер, при положение че е малодушен и независим, и ако е неудържим кариерист, ако е на някакво по-високо равнище. Вие се вгледайте в динамиката на човешкия капитал при ГЕРБ и ще се натъкнете на някакво отвратително явление, на изхвърляне на хора, след като са употребени, на изхвърляне на хора, които не носят нищо положително за образа на техния лидер. Аз бих запитал, къде са такива фигури като Искра  Фидосова, Цецка Цачева, Цветан Цветанов, Цвета Караянчева – това са различни хора с различни качества. Много от тях са били – заслужено или незаслужено, обект на критики. Но едно е да те критикува опонентът, общественото мнение да се насочи рязко срещу теб, друго е твоето ръководство, твоят лидер да забрави, че съществуваш, само защото това не му носи дивидент. При нас не е възможно такова отношение към хората и не е възможно да се сближим с партньор, който изповядва такава не прагматична, а цинична философия.

В заключение – на въпроса "Ще се възроди ли НДСВ?“, краткият отговор е "Да“, така ли?

Така е, такъв е краткият отговор, защото ние вече го доказваме с действията си и с изявленията си.

Цоня Събчева