Руслан Стефанов, програмен директор и главен икономист на Центъра за изследване на демокрацията, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус“ "Това е България“

В началото на годината на 12 януари парламентът задължи служебното правителство да промени Националния план за възстановяване и устойчивост в честта за енергетика. Със 187 гласа политическите сили се обединиха в защита на въглищните централи така, че след предоговаряне с Европейската комисия те да работят до 2038 година. Ангажиментът за затварянето произтича от закрепения в договора с Комисията План за възстановяване и устойчивост до 2025 година България трябва да намали въглеродните емисии с 40% спрямо нивата им от 2019 година. Срокът за договарянето е 31  март. Сега е 9 февруари. Не закъсняха реакциите в отговор от Европейската комисия, откъдето ясно ни беше обяснено, че заложените от нас ангажименти в плана да съкратим въглеродните емисии с 40% представляват параметър, който не може да се промени. В този дух прозвуча и коментара в дадено от тези дни интервю от зам.-председателя на Европейската комисия, наблюдаващ Механизма за възстановяване и устойчивост Валдис Домбровскис, че България трябва да покрие определени договорни цели, за да получи плащане. Тези дни вицепремиерът Атанас Пеканов информира, че страната ни не може да изпълни ангажиментите си за намаляване на вредните емисии. Тогава какво е възможно да предоговорим от Плана за възстановяване и устойчивост и какви ще бъдат последствията? Наш гост е Руслан Стефанов – програмен директор и главен икономист на Центъра за изследване на демокрацията. Г-н Стефанов, България бе една от последните две държави, закъснели с внасянето на плана, и се оказа седмици по-късно първа, която поиска предоговарянето му. Какво реално е възможно да се случи?

Мисля, че партньорите ни бяха пределно ясни, че няма да се случи много, т.е. не може да се случи много. Със сигурност това, което българският парламент направи, беше изключително безотговорно. Там е искане за предоговаряне всъщност на фундамента, на най-изначалната идея в Плана за развитие, защото тук бих си позволил да ви поправя за това, че енергийният преход или зеленият преход, Зеленият пакт, за който се говори в Брюксел, всъщност не е нищо друго освен едно ускорено развитие на икономиките на Европейския съюз, тъй като в световен мащаб това е тенденция, която се предполага, че всички са се договорили. Ясно е, че има промяна в климата, ясно е, че е взето решение да се върви в тази посока. Големите икономики, американската и китайската, инвестират изключително големи ресурси в тази насока. И онези икономики, които не направят инвестиции, т.е. пропуснат преминаването в инвестиционни потоци, в инвестиционни стоки, в потребителски стоки, които да отговарят на тези тенденции, ще имат проблем след време структурен в икономиките си, такъв, какъвто един от тях, разбира се, са т.нар. централи, използващо твърдо гориво. Точно от тази гледна точка не бива да гледаме на този План като на нещо, което е спуснато от Брюксел. То е изключителна необходимост за българската икономика да премине в по-висока степен на добавена стойност. И в това отношение изключително неразбираемо, безотговорно ми се струва това поведение на българския парламент, което е разбираемо от гледна точка на краткосрочния политически хоризонт на парламента, който прехвърли горещия картоф на служебното правителство, без обаче да обясни какво всъщност е това. А тук с какво се сблъскваме? Всички знаем вече, че Румъния, Унгария, Хърватия изпреварват в последните 5 години темповете на ръст на България. Т.е. получава се едно постепенно отдалечаване по доходи на България от това средно ниво. Или поне не се скъсява тази дистанция както на всички нас ни се иска. Това се случва, защото в българската икономика няма достатъчно инвестиции за разлика от Румъния и Унгария, където инвестициите са по 23%, по 25% от БВП, това, което се отделя грубо казано, за да се осигури в бъдеще растежа и доход в една икономика. Българските инвестиции се стагнират под 20%, нещо, което е достатъчно най-вероятно за една високоразвита икономика, но изключително недостатъчно за една икономика, която трябва да се развива. И тук вече идва важният въпрос: защо тези средства в Плана за възстановяване и развитие са важни за българската икономика? Забележете, не за правителството, защото българското правителство благодарение на това, че дълги години спазвахме фискална дисциплина, ограничавахме се в много аспекти така, че да имаме достатъчно средства, в момента наистина има достатъчно наличен ресурс, за да се разпределя и съответно да отговаря за лични субсидии. Проблемът обаче е, че българската икономика няма този ресурс, т.е. ние в момента инвестираме по-малко в нашето общо, колективно бъдеще, в резултат на което тези пари, които са изключително важни за българската икономика, тяхната роля не е просто допълнително да се вкарат едни свежи пари в икономиката, тяхната роля е да привлече нови средства. И тук веднага ще дам пример. България остана последната страна, последната всъщност в Европейския съюз, която има излаз на море, но няма никаква законодателна рамка за развитие на офшорния вятър. И въпреки че имаше подготвен такъв законопроект, българският парламент не намери необходимост да го реализира, в резултат на което нека да ви дам пример, Румъния в същото време успя да развие тази рамка и вече има два готови проекта за офшорен вятър. В резултат на това след 5 години, тъй като трябва в момента да започнат да инвестират, след 5 години те ще имат в икономиката си едни 2 милиарда или 3 милиарда, или повече плюс, благодарение на тези средства от Плана си възстановяване и развитие. Е, България няма да ги има тези средства, и съответно ще сме по-бедни с тези 3 милиарда. Ето така след време когато се зададе въпросът: защо България е по-бедна, - ето това е отговорът. А тук вече идва спорът за решението в Българското Народно събрание, то беше като онзи цар от "Малкия принц“, който очевидно смята, че няма смисъл да се издават безсмислени заповеди. Това направи българският парламент – издаде една безсмислена разпоредба за българското правителство, което е да промени фундамента, и то временно българско правителство забележете, така да промени фундаменталното  разбирателство между България и Европейската комисия, и съответно всички останали страни-членки, с което разбира се България с изключителна смелост се простреля в крака и показа на всичките  си партньори, че на нас със сигурност не може да се разчита за каквито и да било договорки,  и че съответно сме изключително недалновидни в своите сметки, тъй  като това, което ние смятаме, е, че едва ли не някой ни задължава за нещо, и затова пък ние няма да му искаме парите, но няма и да изпълним и тези договорки, за които сме се задължили. В крайна сметка това, което ще стане, е, че партньорите, съседите ни Гърция и Румъния, които ще направят тези промени, защото са се договорили и изпълняват своите договорености, след 5 години ще са по-богати от нас. Това, за съжаление, ще е резултатът. И разбира се, оттам насетне всичките последствия, които ще има за съответните региони въглищните и т.н., остават за наша сметка, за сметка на България. Пак казвам, това отново трябва да се разглежда не като някакво подаяние, а по-скоро като сериозна идея за структурна реформа, която много хора са забравили. И от която България има необходимост, за да може да продължи да расте и да има доходи.

Г-н Стефанов, при това положение на фона на вашия анализ как да възприемем, как да разберем действията сега на служебното правителство, в което вицепремиерът Пеканов, плюс две министерства – на енергетиката и на икономиката, плюс синдикатите работят някакви проекти по предоговаряне, които не е ясно дали ще внесат. Защо България е готова да зачеркне над 12 милиарда лева безвъзмездно финансиране заедно с още 3 милиарда от Фонда за справедлив преход? Не се връзват всички тези ходове.

Връзват се много добре. И те са, че малки малцинства в българската енергетика, които все пак имат влияние, са по-добре организирани от всички останали. То и затова всъщност е нужна т.нар. "визия“, а тази визия е реално за промяна в структурата на икономиката. А и затова тези средства са предоставени, за да може да има  ефект  от тази промяна. Вижте, тази промяна ще дойде, ако някой се заблуждава в противното. Не трябва да забравяме, какво беше 2019 година, сега покрай кризата с енергетиката, с цените и с Украйна, де факто получиха глътка въздух въглищните централи. Но въглищните централи са на загуба, в момента пак ще излязат на загуба, бяха на загуба и преди, т.е. пазарът ще ги изхвърли. Това е ясно, че ще стане. И това, че българските депутати, пак казвам, са решили, че могат да променят законите на пазара, законите на еволюцията или договорките със своите партньори с Европейския съюз, не означава, че това ще се случи. Няма, светът ще продължи да се върти. И съответно това, на което обричаме българските граждани, е да продължат да дишат замърсен въздух, да продължат да субсидират губещи въглищни производства, да продължат да лъжат огромна част от хората, които са заети, и техните семейства, в тези региони и отрасли, и съответно да ги закрепостят там за собствената си изгода. Съответно лъжат се тези компании и тези синдикати, които смятат, че това именно е дългосрочният интерес. Не, не е това дългосрочният интерес. Затова именно има такива по-големи и ясни договорки, които се постигат. Те са за преструктуриране на европейската икономика. Не е бъдещето в това, да продължим да упорстваме колкото се може по-дълго да имаме въглищни централи, просто защото те естествено ще бъдат изхвърлени от пазара. Вижте само, пак за да покажем как недалновидно е цялото това решение, вижте т.нар. "визия“, която Центърът ни критикува много сериозно, която беше представено отново от временното българско правителство, което говори за изграждане на ядрени мощности, водородни мощности, много още мощности за възобновяема енергия – къде, само си помислете, къде ще останат всички тези мощности, кой ще ги поеме? В момента има заявки за 33 гигавата при 13 съществуващи или 12 съществуващи в момента в нашата система, има за 33 гигавата заявки за нови възобновяеми енергийни източници. Ако сложим към тях 4 гигавата ядрени мощности и сложим и всичките водородни блянове, които са заложени в тази т.нар. "визия“, то показва само едно на целия свят и на Европа, че България просто няма представа какво иска да прави с енергетиката си и с икономиката си, което означава само едно: сигнал към инвеститорите и той е: "Бягайте“. Но със сигурност ще има адски много спекуланти, които привлечени от тези блянове, ще преповторят всичките възможни лоши решения, които сме правили в миналото. А именно, ако забелязвате, периодично в българката енергетика идва някой, който иска да инвестира 1 милиард. Не, не е това решението. Някой ще прави язовири с  отгоре фотоволтаични панели, друг щял да прави много с цялата енергетика, трети и т.н., и т.н. Т.е. непрекъснато, ако ви прави впечатление, някой идва с идеята с 1 милиард. Ами не, идеята е, че демократизацията на енергийната система изисква ние най-сетне да дадем на домакинствата възможността да продават електроенергия от собствените си производства, ако те могат да направят такава. Не, България продължава да е една от малкото страни, които заробва домакинствата, дава им някакви субсидии да се сложат примерно слънчеви панели, след това им казва: "Но не, няма от тези панели да печелите, няма да можете да произвеждате електроенергия,  ще я  използвате само за собствени нужди“. Е, защо могат всички инвеститори да го правят това, а домакинствата да не могат? Къде ни е тук социалната политика, къде ни е политиката за работа с общностите и с енергийно бедните, питам в този случай. Но вижте, ако някой ви каже, че непременно ще инвестира един милиард, то това се оказва много по-важно отколкото примерно 100 000 български домакинства да могат сами да произвеждат и да продават електроенергията, и съответно няколко общини или училища, или други да вършат същото това. Това е всъщност фундаментът на този План за възстановяване и устойчивост. Т.е. тук се сблъскват двете тенденции: едната е съществуващата централизирана – на големите инвеститори, подкрепени от държавата със сериозни субсидии, и другата е визията, която има в Европа, децентрализирана, с повече власт на домакинствата и съответно и възможности да се включат в електроенергийната система. Това е, което всъщност се опитваме да спрем. И разбира се, политически нещата се представят много лесно, като се казва: "Ами тук ние пазим българските въглищни централи“. Ами не е така за съжаление, напротив, вреди се на всички тези семейства и работници, които са в съответните райони, тъй като те просто биват заблуждавани, че работните им места ще бъдат запазени.

В крайна сметка може би ще се наложи неизбежно въглищните централи да бъдат затворени, докато средства за гарантиране на работните места и трансформацията на производства няма да има? Как ще се обясни това?

Аз бих казал, че в случая решението и на Българското Народно събрание, и на всички останали, включително и от няколко правителства е точно това, че никой не иска да поеме важната роля, за която се изисква визия и решителност, за да обясни какво точно иска да направим и как ще го направим, а предпочита краткосрочно да се печелят гласове. И това, което описахте, е точно това, към което отиваме с плавни стъпки. Отново казвам, забележете колко фундаментално неработещо е това, значи, ние знаем за това нещо, че има такава договорка в Европейския съюз и по принцип в демокрациите нещата се случват сравнително бавно, така че да могат всички да се адаптират, да имат възможност да вземат съответните решения, да се подготвят, и това беше идеята на Плана за възстановяване и развитие, той и затова се казва така. Забележете, това са средства в допълнение на средствата, които са по оперативните програми. И това, което се случва, е, че ние след като сме знаели, а ние знаем за това нещо още от 2010 година – тази идея за енергиен преход, тя не е от сега, не е от 2019 година, не е от 2020 година, не е от войната в Украйна, тя е от много отдавна. Тя е откакто България е член на Европейския съюз – тогава тези неща започнаха да се говорят, и беше ясно, че се отива натам. Ние сме сложили подписи, не едно, няколко последователни български правителства, администрации, парламенти, всичките са знаели, че това предстои. И всъщност никой нямаше доблестта и визията да излезе да обясни на българските граждани защо се прави, че всъщност това се прави с идеята в бъдеще България да има по-високи доходи за повече хора и възможността да развива повече модерни производства, които да носят по-висока възвръщаемост. И това за съжаление обрича страната ни на ниската инвестиция, което става факт. Значи, ние в момента, ако погледнете, сме в дъното по отношение на инвестиции. Знаете, какво се случва, когато човек не инвестира – съществуващата инфраструктура започва да се разрушава, а пък нова такава не се създава, и съответно когато няма инвестиции, в бъдеще съответно доходите от този капитал, който се инвестира, намаляват.

Г-н Стефанов, няма инвестиции, но има заеми. Докога ще издържи така българската икономика?

Ами това сме го видели многократно. Три фалита мисля, че има по време на комунистическия режим в България, и след това има още един фалит в самото начало на прехода: т.е. един фалит в началото, който беше резултат от натрупаните дългове през 80-те години, след това имаше натрупани дългове в следствие на банковата криза, и почти фалит 1996-1997 година с вече много сериозни последствия за българската икономика. Така че със сигурност натрупването на дългове е най-прекият път към загуба на суверенитета и съответно определянето на важните решения за нашето бъдеще и за бъдещите поколения в България от друго място. Гърците мисля, че също го изпитаха много непосредствено. Да, Европейският съюз пази и е много хубава платформа за развитие, но той все пак не предпазва от неразумно поведение на политическите лидери една държава. Така че ако много настояваме да не използваме непрекъснато предоставящите се възможности, тези неща се трупат и съответно се случва това, което неизбежно води до загуба на суверенитет, пак казвам, натрупване на дългове води до това. България все още е много далеч от там, но много бързо може да стигне тези нива, които са неустойчиви, тъй като тя е периферна, малка икономика, и само за сравнение 2 пъти по-малка от словашката икономика. Така че в това отношение не мисля, че се изисква много време, за да стигнем такъв неприятен сценарий. Отново казвам, това при условия, че непрекъснато се дават такива невероятни възможности с такива сериозни ресурси да се разполага. Забележете, това със сигурност е най-големият ресурс в историята на България, който българските управници имат на разположение за инвестиции – Планът за възстановяване и развитие заедно с оперативните програми, плюс бюджета на страната, т.е. невероятна възможност да се прояви визия, решителност и предвидливост, за да се получи едно по-добро бъдеще. И други пъти сме говорили в ефира на Радио "Фокус“, тук е изключително важно да се отбележи, че тяхната цел не е за да се инвестират от държавата, и държавата да бъде техен инвеститор, тези средства са за да се осигури максимално участие на частния сектор. Под частния сектор, забележете, пак държа да подчертая това, тъй като много често се заблуждава българската общественост, това не означава непременно многомилиардни компании, в частният сектор са и българските домакинства. И всъщност, това е едно от големите предизвикателства, което и Европейският съюз се опитва да направи, а именно да пренастрои българската икономика към възможността домакинствата, общностите, по-малки групи да инвестират, всъщност, да се подпомогнат повече малки, микро и средни предприятия, тези, които реално са 99% от българската икономика. Т.е. да не подпомагаме този 1% от най-богатите фирми и индивиди, това, което беше направено например със субсидията за гориво, а в същото време виждате колко много други нуждаещи се има. И всъщност, начинът, по който тези средства да бъдат оползотворени и добавените към тях реформи – забележете, това е ключов момент, тъй като…

Кои реформи?

… тези средства знаем, че те ще минат и ще заминат, но ако променим структурата, ако променим стимулите, това е вече нещо друго, а ние не искаме да изпълним точно тези договорени реформи. Така че това вече създава определен проблем.

Само едно уточнение: кои реформи?

Вътре в Плана има много реформи, докато ние сме се съсредоточили върху реформите за правосъдие и вътрешен ред или специално за добро управление, които несъмнено са най-важните. Вижте, и там е всъщност голямата драма. Ние обсъждаме и се хаби обществена енергия за реформи, които за света, а и за здравия разум са самоочевидни, те нямат необходимост от обяснение и те би трябвало да са извадени пред линия. И тук вече е важно да се обясни, колко фундаментално проблематично е това забавяне на реформите, тъй като вижте, ясно е, че концентрацията примерно на власт в съдебната система в една фигура, без значение кой е той или коя е тя, тази концентрация е нещо, което в демокрацията не би трябвало да я има. Т.е. би трябвало да има деконцентрация, иначе всеки ще се стреми да контролира тази позиция. И е ясно, че не трябва да го има. Ако ние все още не можем да го разберем, не можем да постигнем преодоляване на този фундаментален проблем, какво остава за много по-сериозните реформи от типа на българските примерно регулаторни агенции да разбират в дълбочина какво означава инвестиции в научно-изследователска и развойна дейност, какво означава да се направи една нова технология, какво означава да имаш високообразовани хора, които произвеждат много силно ценени продукти. Помислете си, хората говорят за изкуствен интелект, който е разработен от хора, на които техният труд вероятно когато са започнали да го правят, е било преди 10 години. Това нещо изисква администрацията да го разбира, да го насърчава, не просто да го толерира, а  съответно данъчно да бъдат оценени, здравно да бъдат подсигурени, социално да бъдат подсигурени и т.н., и т.н. Т.е. това вече показва, че в България въобще не сме стигнали до този дебат. А това е дебатът, който реално трябва да водим. И настина много, много, много други такива дебати, както споменах за офшорния вятър – нещо съвсем очевидно, повече от ясно. Всички други държави в Европейския съюз са го разбрали, единствената индустрия, която е изцяло европейска, контролира се тук от Европа, има я тук, разположена е, и защо България не е част от нея? На кой му хрумна изобщо, че това не трябва да се случи и защо не се случва още преди 10 години, когато е тръгвала тази индустрия да прохожда? Ами сега примерно големите инвестиции, които бяха направени по време на администрацията на Байдън в офшорен вятър в Източното крайбрежие, познайте кой ги строи – европейски компании. Има ли български там и кога ще има? Т.е. това са въпросите, докато ние се занимаваме с едни фундаментални въпроси, за които се очакваше да бъдат разрешени много отдавна. И никой не го интересува и няма да ни чака. Светът няма да чака ние да разрешим фундаменталните си въпроси, докато той дискутира много по-деликатни и много по-важни. Ние се конкурираме в момента в свят, който е далеч, далеч, много, много конкурентен. Помислете за Китай, помислете за Азия, помислете за Индия, помислете за Африка. Това са държави, за които може би сме загубили поглед върху тях, те в голямата си част са много по-бедни от България, но също правят своите инвестиции в своите развития. И ако ние не направим тези промени, ако непрекъснато си мислим, как имаме някаква странна идея за нулева схема с Брюксел, т.е. ако ние нещо печелим, те нещо губят или ако те нещо спечелят, ние нещо губим, при условия преди това, забележете, това са сериозни договорки, които преди това са минали през цялото институционално договаряне, всички български министерства, всички български външни министерства, всички български представители в Брюксел, колко пъти са минали и са ги подписали, през колко очи, ръце и т.н. са минали тези договорки, и сега изведнъж българската казва: "Вие предоговорете“. Ами не могат. Можеш да предоговориш проект, може да извадиш един, но да предоговаряш фундамента – кой може да чака това да се случва? И аз бих казал, че най който не може да чака, това са българските потребители и българските данъкоплатци, защото те в крайна сметка ще поемат тези допълнителни субсидии, загуби и т.н., а няма да може да се разпредели това бреме с Европейския съюз. И ето сега за Фонда за справедлив преход: някой дали ще излезе и да каже, че ние 100 милиона евро се отказваме от тях, с чиста ръка на сърцето, защото никой не иска да направи промени в трите въглищни района. Т.е. Стара Загора, Кюстендил и Перник се отказват от 100 милиона евро ресурс за преструктуриране. Кой ще го признае?

Цоня Събчева