Радомир Чолаков – втори в листата на ГЕРБ-СДС за 16 МИР Пловдив-град, в интервю за предаването "България, Европа и Светът на фокус" на Радио "Фокус"

Казвам добър ден на втория в листата на ГЕРБ-СДС в Пловдив – г-н Радомир Чолаков. Радвам се да Ви видя.

Добър ден, г-жо Кузева.

Ще започна с усмивка. На вас няма кой, независимо дали Ви харесва или не, дума да Ви каже относно това колко работят депутатите. Припомням и на нашите слушатели: Като шеф на Комисията по правни въпроси в 48-то Народно събрание, колко беше най-дългото заседание – 18 часа или нагоре?

18 часа.

Какви най-важни решения, най-ключови такива успяхте все пак да вземете в предишния парламент?

Вие се шегувате, но истината е, че наистина 48-то Народно събрание беше много ефективно. И между другото, по признание на външни експерти и наблюдатели, то е било едно от най-ефективните Народни събрания въобще, защото ние свършихме доста работа, независимо от напрегнатата обстановка, независимо от това, което един или друг приказваше после по медиите. Да кажем, Правната комисия от 10 закона от Плана за възстановяване и развитие, които са включени и които трябваше да бъдат приети, ако не се лъжа, ние приехме пет за два месеца и половина. И ако имахме още два месеца и половина, щяхме да приемем всичките 10. Например Законът за медиацията, Законът за правната помощ – това са изменения и допълнения съответно на Закона за медиацията, Закона за правната помощ. Законът за защита на лицата, подаващи сигнали. Сега ми прави впечатление, даже одеве четох в интернет колко колеги, юристи, външни се гордеят, че те били участвали в писането на тези закони, че всъщност едва ли не са тяхна заслуга. Аз се радвам, междудругото, защото успехът има много майки и след като сега много хора пишат по "Фейсбука“ как е тяхна заслугата за приемането на един или друг от законите, които споменавам, това означава, че те са успех. Истината е, че ги писахме в Народното събрание с няколко експерта на Правната комисия, защото проектите, които бяха внесени от Министерството на правосъдието, бяха меко казано лоши, та се наложи да ги преписваме. Но няма значение, пак казвам, нека всички се гордеят в момента. Това са добри закони, които бяха приети в 48-то Народно събрание. И пак да кажа – ако имахме малко повече време, щяхме да приемем всички.

Обаче трябва да Ви попитам защо бяха лоши тези законопроекти? На недоглеждане, на недомислие, на нещо друго ли се дължи – как бихте го определили?

Зависи. Да кажем в Закона за правната помощ имаше някои пропуски, които трябваше да бъдат отстранени, включително пропуски на Министерството на правосъдието, които то си признаваше. Бързали са да изпълняват плана и са правили грешки, а в Закона за медиацията между първо и второ четене се наложиха много сериозни редакции, които бяха направени. А специално Законът за защита на лицата, подаващи сигнали, той беше написан в 47-то Народно събрание от "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“ и той си беше "бухалка“. Значи той беше създаден и беше концепиран като "бухалка“. Сигналите трябваше да отиват в КПКОНПИ и си спомнете, че те искаха Бойко Рашков да стане шеф на КПКОНПИ. И си представете за какво става дума – значи всеки иска да пуска доноси до КПКОНПИ и Бойко Рашков да проверява доносите. Това беше тяхната концепция. Концепцията на европейската директива, която трябваше да бъде транспонирана, е точно обратната – става дума за лица, които подават сигнали, и те самите трябва да бъдат защитени, за да не бъдат преследвани заради това, че са подали сигнал. Т.е. законът не беше за разследване на сигналите, а за защита на лицата, които подават сигнали. Ето това нещо…

Което е резонно да се направи.

Разбира се, че е резонно. Пак ви казвам, нашите колеги се бяха изкушили да си правят "бухалка“. Ние просто транспонирахме директивата правилно и в момента имаме един много добър, струва ми се, Закон за защита на лицата, подаващи сигнали. А как се разследват вече тези сигнали – то си пише в закона, има си редица процедури, всичко ще си върви както трябва по закон. Пак казвам, бяха се опитали, както в много други случаи, между другото, някак си много им се искаше да злоупотребяват с властта. Иска им се да злоупотребяват, но не им позволявахме и няма да им позволяваме.

Вие говорите малко по-общо, малко по-абстрактно. Имаше парламентарни групи, които казваха: "Ако не се случи това, ние няма да направим това“ – дори и в случая с г-н Рашков.

Да, да.

Това Народно събрание работеше, това е истината и аз мога да го кажа като парламентарен репортер.

Това Народно събрание работеше.

Е къде толкова нишката се скъса? Кой точно ще направи правителството ли? Има ли някакво съжаление в момента и у Ваши колеги, и у други партии – може и да не ги назовавате конкретно, че все пак това Народно събрание не остана? Сега, вече през призмата на времето.

Аз мисля, че в момента всички, които не подкрепиха правителството, което беше предложено от ГЕРБ – правителството на проф. Габровски, съжаляват в момента, защото то беше възможното правителство. Между другото, като персонален състав беше почти безупречно и не ни стигнаха, ако не се лъжа, шест или седем гласа, за да мине правителство в зала. Ако то беше подкрепено тогава, ако беше получило необходимите 121 гласа, то щеше да работи и до ден днешен, аз съм абсолютно сигурен в това, и всички щяхме вече да сме се убедили, че то е едно добро правителство. И между другото, щяхме да сме приели и законите за съдебната реформа, и за еврозоната, и всичко щеше да бъде прието, заради което сега казвам "Ама нали то не ги приехте законите“. Ами да, не ги приехме, защото няма парламент, а няма парламент, защото няма правителство. Така че ако тогава го бяха подкрепили, в момента всичките задачи в чек листата щяхме да сме ги изпълнили, нямаше да има тази финансова драма, която се задава. Така че според мен партиите, които не подкрепиха правителството, би трябвало да съжаляват и съм абсолютно сигурен, че съжаляват. Сега ще минем още един цикъл на избори, за да получим пак същото, което е жалко.

Знам, че определяте като един най-големите Ви успехи в работата на Правна комисия, че научихте противниците в Парламента да си говорят. Сега вече, след като си проговорихте, ще успеете ли да направите правителство, как определяте шансовете?

Аз мога да кажа за Правна комисия, която имах щастието да ръководя. В Правна комисия, независимо от публичните дебати, дебатите в медиите, независимо от думите, които сме си разменяли в медиите, истината е, че вътре в самата комисия някъде към края започнахме да работим страшно професионално и се видя, че – нещо, на което аз винаги съм настоявал, – когато стремежът е законите да бъдат приемани с консенсус, ти на чисто професионална база винаги можеш да постигнеш съгласие с колегите си. Винаги може да се разберете. В крайна сметка, 23 юриста, колкото и да имаме различни представи, ако ни е ясна целта, ако е ясно какво искаме да постигнем с едно или друго законодателно решение, ние накрая започнахме да намираме правилната формулировка и не сме се делели на партии. Значи разумното мнение на колега от ПП или от ДПС, или от "Възраждане“, или от ГЕРБ – ОК, ако е разумно предложението, то биваше приемано. Така че аз видях, че е възможно, аз видях, че е възможно законите да бъдат приемани с консенсус, което означава, че е възможно Народното събрание да работи с максимално възможен консенсус. Разбира се, сега има някакви теми, по които ще има разделителни линии, но е възможно. Германският Бундестаг, между другото, съм наблюдавал и са ми казвали – там законите по принцип се приемат с консенсус, по принцип. Това е целта на законодателството, разбирате ли? Защото един закон, който бива приет с един глас разлика, не е стабилен. Ако след това се промени мнозинството, той бива отменян и това непрекъснато разклаща политическата и правната система на страната. Така че за мен стремежът трябва да бъде и занапред всички закони или максимално законите да бъдат приемани с консенсус. Аз видях, че е възможно. Надявам се, че моите колеги от ПП, ДБ и от останалите партии също да са видели, че е възможно, и да спрат с това детинско упорство "Ще стане на моето. Аз така съм казал и вие сте длъжни да го приемете“. Това е… как да кажа, малко болшевишки подход, който не ни отива в ХХІ век.

Проф. Герджиков не веднъж и два пъти критикува във времето, че нашите закони много бързо се променят. То на моменти даже на принципа проба-грешка. Т.е. казвате, че ако с консенсус се решава, тогава по-добре се обмисля и не се налага такава бърза редакция от следващо Народно събрание.

Ами да, разбира се, че е така. всеки професор по право и всеки нормален юрист ще ви каже, че законодателният процес трябва да е бавен. И наистина законите трябва да се преглеждат, обмислят от всички възможни гледни точки, от гледна точка на всички възможни техни последствия и да не се бърза. Мога да ви дам няколко примера. Гледам, че в момента има голяма дискусия за видеонаблюдението на изборите. Значи по време на 18-часовото заседание на Правна комисия мисля, че някъде в 3.00 часа през нощта стигнахме до въпросното видеонаблюдение. Това беше изричното настояване на колегите от ПП и ДБ, да има видеонаблюдение, видеозаснемане, всичко да е онлайн и така. Аз преди това бях водил разговори с администрацията на Министерски съвет и те ме предупредиха, че няма да има техническа възможност това да се случи. значи първо, че ще бъде много трудно с осигуряването на камери, и второ, че ще бъде много трудно с обезпечаването на чисто сървърно пространство или как се казва, време. Значи вие си представете записи от 12 500 секции, които трябва да се източат онлайн и да бъдат някъде в пространството. И ми казаха хората абсолютно честно: "Г-н Чолаков, администрацията може би няма да може да се справи“. И в 3.00 часа през нощта на Правна комисия аз им го съобщих това нещо. Казах: колеги, ОК, нямаме нищо против, ние сме за видеонаблюдение, но ви информирам, че администрацията на Министерския съвет си притеснява, че може би няма да се справи. "Не, не, не, не, не! Искаме да стане, искаме да стане, искаме да стане веднага!“. Стана и сега, в момента, слушаме тая дискусия: ама то може би ще има прекъсвания, ама то сега как ще бъде, ама сега се купували някакви телефони. Извинявайте, не е сериозно, извинявайте. Ето ви едно прибързване. Защо го бързахме, истерично – "Не, не, не, това трябва да стане“? Втори пример – законът…

Защото ще ви кажат, че след това ГЕРБ не искат видеонаблюдение, че нещо друго искат, и то под масата. Така че…

Ама ние, разбирате ли, ние точно…

Вие нямате правилен ход.



Да. Вижте, аз наистина много съжалявам, защото няколко пъти, именно заради този популизъм, и ние се поддадохме и гласувахме неща. Ето, аз съм гласувал видеонаблюдението, с пълното съзнание, че съм бил предупреден от администрацията на Министерски съвет, че ще има проблем, но както Вие казвате – ако не го гласуваш, си мафия. И ние гласуваме прибързани закони, само и само за да не каже някой, че сме мафия, след което създаваме проблеми. Вторият пример – прословутият Закон за разследване на главния прокурор. Знаете, че беше истерия, в последните дни беше истерия да бъде на всяка цена прието. Имахме становище на Върховния касационен съд от 23 страници, в което Върховният касационен съд – опитайте се да си представите, това са най-добрите съдии в България, всички – бяха казали, че в шест пункта може би законопроектът "Зарков“ би се оказал противоконституционен. И аз питах, питах: абе, колеги, имаме тук становище на Върховния касационен съд. Министър Зарков казва: "Не, ще приемете моето, защото трябва да го приемете. Вие сте длъжни да го приемете, аз така съм казал“. Сега, от една страна имаме мнението на един човек, от друга страна имаме мнението на Върховния касационен съд. Как бихте процедирали вие в тази ситуация? И решихме да не бързаме, за да дадем време на Министерството на правосъдието да види дали пък няма някакви грешки наистина в законопроекта, който бяха внесли. Обвиниха ни, че сме мафия. Оказва се сега, че те все пак са редактирали закона. И министърът, и заместник-министрите му в последните дни казаха "Да, направихме някои изменения. Да, вярно, технически, да, вярно, палиативни“. Да де, ама сте правили изменения, което значи, че трябваше да се доработва този закон. Защо тогава беше този натиск?

Кажете ми за прословутата съдебна реформа, по-точно за контрола над главния прокурор. Каква е тази своебразна фиксация, която усещаме и като че ли се изхожда от това, че някой, отивайки на работа, върши престъпление?

Истината е, че както знаете, 2009 г. Европейският съд за правата на човека е взел едно решение, с което е казал на България, че главният прокурор е твърде безконтролен и трябва да се създаде механизъм той да не е безконтролен, главният прокурор по принцип. 12 или колко години вече, 13-14 години след това българската правна система, за съжаление, не може да се справи с този въпрос. Знаете, че има едно голямо изменение на Конституцията по времето на министър Христо Иванов, с което изменение на Конституцията е трябвало да бъде решен – уж, този проблем, но той не е бил решен. Колегите от ГЕРБ в третия мандат са се опитали също да направят необходимите изменения в законите, които пък за съжаление бяха обявени за противоконституционни. Ето сега имаме законопроекта на сегашното Министерство на правосъдието, който най-вероятно може да бъде приет в следващото Народно събрание, пак заради натиска. Но ако се окаже, че Върховният касационен съд е прав, значи най-вероятно той също ще бъде противоконституционен. Истината е…

А ГЕРБ как би гласувал?

Ние казахме, че ще подкрепим закона, защото има пък и нещо вярно в това. Значи имаме мнението на Върховния касационен съд, имаме мнението на Министерство на правосъдието, най-доброто в такъв случай може би наистина е да се приеме закона, да отиде в Конституционния съд и Конституционният съд да реши кой е крив и кой прав. Аз лично нямам намерение повече да превръщам себе си в боксова круша в един спор между Министерство на правосъдието и съдебната система. ОК, ако зависи от мен, ще го приемем закона, нека да отиде в Конституционния съд и той да реши кой е крив и кой е прав. Но това, което вие питате всъщност, и то е също много резонен въпрос – този проблем стои от 2009 г., но едва в последните две години той придоби такава ярост, с такава ярост се поставя въпросът за разследването на главния прокурор, че наистина става вече подозрително. Ако се окаже вярно, че са плащани пари, за да бъде махнат Гешев, то това може да обясни цялата тази агресия и цялата тази истерия, с която се настоява на всяка цена да бъде и приет определен закон, който между другото, ако започнем да го четем внимателно, ще видим в него, че всъщност там махането на главния прокурор ще зависи в много голяма степен от изпълнителната власт, от министъра на вътрешните работи. Т.е. на министъра на вътрешните работи му се дават възможности да отстранява, косвено, разбира се, чрез механизмите, предвидени в закона, главния прокурор.

Чуваме и тези дни словесни, хайде да ги наречем, престрелки, фойерверки между институциите.

Ами вижте, то някъде трябва да има истина. То не може непрекъснато да сме мнение срещу мнение и не може непрекъснато да си избираме кое мнение ни харесва и кое мнение не ни харесва. Значи ако прокуратурата има сведения за това, че са плащани пари, за да бъдат писани закони или за да бъдат предприемани някакви действия за премахване на главния прокурор, действащия главен прокурор, то аз бих очаквал обвинителни актове в много скоро време. Защото това е голям проблем, ако това е така. Това е огромен проблем. Но пак казвам, наблюдавайки истерията, с която се настояваше за т.нар. "механизъм за разследване на главния прокурор“, който всъщност е механизъм за спешно отстраняване от длъжност на действащия главен прокурор, то тогава не говорим въобще за нормален законодателен процес, а за нещо друго.

Вие сте втори в листата на ГЕРБ-СДС в Пловдив-град. При всички случаи трябва да го приемате като комплимент, защото водач на листата в Пловдив-град е г-н Бойко Борисов – лидерът на ГЕРБ.

Да, така е, и благодаря за доверието.

Кажете сега обаче, защото е важно - хората ги интересуват парите им.

И правилно ги интересуват. Вижте, истината е, че пак повлечени от вълната на популизма, ние допуснахме да бъде изтърван държавния бюджет. Това стана още 2021 г. при актуализацията на Асен Василев, след това при следващата актуализация през 2022 г. Не е нормално бюджет или актуализация на бюджета да се приема в предизборна обстановка. Това всички го знаят. За съжаление, ситуацията беше такава, особено в 46-тия парламент, знаете. Вижте, 45-ият парламент работи 20 дни. Единственото, което направи, беше да измени Изборния кодекс и да въведе машините силово, впрочем, за една нощ пак. И беше разпуснат.

Следващият – малко повече от месец.

46-тият парламент работи около 40 дни, да, около 40 дни някъде. И единствената задача, която му беше поставена или която се очакваше, беше да се актуализира държавния бюджет. Актуализирахме държавния бюджет, направихме белята по внушение на Асен Василев, мнозинството, разбира се – ГЕРБ винаги е гласувало "против“ тези глупости, които бяха правени тогава, и беше разпуснат. 47-ият парламент продължи политиката, икономическата на министъра Асен Василев и трябва да ви кажа, слава богу, че свалихме правителството, слава богу, че свалихме правителството, защото иначе не знам какво щеше да се случи с държавните финанси.

Политиката на Асен Василев на хората им звучеше добре – с по-високи доходи, от всички по много, без финансова дисциплина, на която пък вие много държите. Това звучеше добре по телевизора.

Ама разбира се. Вижте, те измамиха хората. Има ли някой съмнения, че те измамиха българите и продължават да ги мамят? Сега, за съжаление, аз си задавам въпроса българите докога искат да бъдат мамени? Докога те ще вярват на тези хубави приказки – ние ще ви вдигнем доходите без да вдигаме приходите. И откъде ще ги вземем тези пари? Ами, ще вземем заеми. Е добре де, в смисъл, ние нормални ли сме?! За какво става дума? В смисъл, те лъжат. И българите позволяват да бъдат лъгани, защото както вие правилно казвате, искаме да чуваме хубави неща. Ами добре, ето – казаха ни хубави неща и изтърбушиха държавния бюджет. И сега, както казват…

Като ти каже финансовият министър Росица Велкова, че държавата е пред фалит и като това излиза от най-отговорната институция, че може да се промени курсът лев към евро, заем от Международния валутен фонд – това звучи страшно.

Държавата в момента не е във фалит. Курсът няма да се променя. Проблемът все още не е актуален, да го кажем така, и това е благодарение на това, че ние свалихме онова правителство. Ние просто спряхме тези процеси. Ако онова правителство беше останало още няколко месеца, наистина в момента щяхме да си говорим за всички тези неща като за реалност. Слава богу, слава богу този процес беше спрян. Нещата имат оправяне. Министър Велкова предупреждава какво може да стане, ако продължава политиката на Асен Василев. Аз обаче съм абсолютно убеден и мисля, че ние повече няма да подкрепяме актуализации на бюджета или нови бюджети. Вижте, 49-ият парламент сега, живот и здраве, това, което се очаква, е служебното правителство да внесе проект за държавния бюджет за 2023 г. Моето лично мнение е, че този път не само парламентарната група на ГЕРБ-СДС, а всички отговорни политически сили трябва да откажат да гласуват каквото и да е, докато не се състави правителство. Значи първата и единствена задача трябва да бъде съставяне на редовно, отговорно правителство и никакви законопроекти не трябва да се гласуват преди това, защото рискуваме отново да бъдем измамени. Гласувайте ни тук Изборния кодекс – хоп, след това закриваме парламента. гласувайте ни сега една актуализация или нов бюджет – хоп, хайде след това ще разпуснем парламента. Не, стига вече са ни лъгали, стига вече сме играли тези игрички. Първо редовно правителство и след това всичко останало, за да знаем, че този парламент има хоризонт и че това правителство ще има хоризонт. И ангажиментите, които се поемат с държавния бюджет, някой ще ги изпълнява.

Вие поискахте вот на доверие от гласоподавателите, да го наречем, за следващите четири години. Обещахте конкретни минимална работна заплата, средна и т.н.

Това е изпълнимо. 3000 лева в края на един пълен четиригодишен мандат. И след като бъдат оправени грешките, които бяха допуснати от правителството на "Промяната“, в края на четиригодишния мандат – 3000 лева средна работна заплата, 1500 лева минимална заплата, 1200 лева средна пенсия. Това обещаваме и това моите колеги гарантират, че ще бъде изпълнено в края на мандата. Ама те, нещата, не могат да става с магическа пръчка.

Борисов всеки ден говори за фискална дисциплина. Знам, че държите на тези неща.

С магическа пръчка – само шарлатаните. Ако искате да ви обещаят и да ви излъжат – гласувайте за шарлатани.

Какви са първите стъпки, които ще предприемете? Решаваме, че утре започва 49-ия парламент, какви са и нагласите на ГЕРБ? Моята лична социология от последните седмици показва, че по което и време да вляза в хранителна верига или в кварталния супермаркет, има по-малко хора и те внимават какво купуват. Българинът обеднява. Трябва ли, не трябва ли да се въведе таван на цените? Редовият българин го интересува следващия месец как ще се справи и дали ще е още по-беден.

Всички обедняват. За съжаление това е последствието от онези злополучни 7 месеца управление на "Продължаваме промяната“. Сега вижте, има две много бързи решения и много болезнени. Има едно по-неболезнено, само че бавно. Двете бързи решения са, едното например рязко спираме потреблението. Това е. Боли. Ще кажете: ами не може.

Ще има ли призив: "Не купувайте. За Бога, братя, не купувайте!“

Не, не. Ама знаете ли, тогава на министър-председателя Димитър Попов, ако не се лъжа, му се подиграваха, а то всъщност от икономическа гледна точка това е правилен призив. Та, един от механизмите, и той е в учебниците по икономиката, за намаляване бързо на инфлацията, е рязкото намаляване на потреблението. Това е единият. Вторият е Централната банка рязко да вдигне лихвите. Само че пак боли, защото много хора ще фалират. Това е обаче също механизъм за много бързо намаляване на инфлацията. И по-относително безболезненият, но по-бавен начин е редовно правителство, колкото и странно да ви звучи. Трябва да има редовно правителство, което да започне да подготвя необходимите закони, които да бъдат приети. Защото то става дума за изменение в много закони между другото, за да може да бъде плавно овладявана инфлацията. А второто много важно нещо е: всички регулаторни органи с изтекли мандати да бъдат актуализирани, да бъдат подменени. Защото истината е, и това го казаха и други колеги, които познават работата на администрацията, при служебни правителства и в ситуация на безвремие, в която се намираме, истината е, че администрацията и особено контролните органи не са толкова припрени в изпълнение на работата си. Значи, тук трябва наистина редовно, отговорно правителство, което да задвижи цялата машина отново, и особено контролните органи, които много бързо да си влязат в правомощията. В момента държавата е така, как да кажа, в насипно състояние. И това нещо трябва много бързо да бъде прекратено, което пак казвам сигурно за 8-и път, ще стане чрез редовно правителство. До края на годината могат да се овладеят процесите, ако се изпълнят тези условия, пак казвам: редовно правителство, подкрепено от достатъчно голямо парламентарно мнозинство, с гласуване на доверие, потягане на регулаторните органи и изобщо потягане на цялата контролна администрация.

Г-н Чолаков, започнахме с това, че Вие бяхте консенсусният човек, който научи колегите в Правна комисия, да си говорят. Сега успявате ли да си говорите с вашите настоящи конкуренти в предизборната кампания? С кои от тях сте готови да говорите за правителство?

Вижте, както няколко пъти отбелязахме, г-н Борисов също, други мои колеги, то има 3 варианта за съставяне на правителство. Единият е коалиционно правителство между партии, които подписват споразумение, разпределят си министерските постове – нормалната процедура, която при сегашната ситуация, при сегашната степен на напрежение между политическите сили най-вероятно няма да е възможна. За съжаление просто дотам се докарахме. Тази ирационална омраза, която беше нагнетена в последните 2 години, докара дотам, че политическите партии да се срамуват и да се страхуват да направят коалиция, което е най-нормалното нещо в целия цивилизационен свят. Не знам как се докарахме дотам, честно ви казвам, не знам. Някой ни проми много лошо мозъците, и ни накара да се мразим, което ние в човешки план, както казахте в Правната комисия, това нещо го нямаше. Не мога да си обясня какво става когато се излезе на парламентарната трибуна или някой излезе по медиите и започва да обижда ГЕРБ, да ни казва, че сме зверове, мафия и не знам си какво още. След като ние сме нормални хора и в Правната комисия, както казвате, имахме нормално човешко и чисто професионално общуване. Но за съжаление най-логичният начин – коалиционно правителство, може би няма да може да стане. Другият вариант: правителство на малцинството, което да бъде предложено от първата политическа сила, което да бъде подкрепена от по-широко мнозинство в парламента. И другото е експертно правителство, което пак да бъде подкрепено от по-широка коалиция в парламента. Най-възможният вариант е третият. Връщаме се може би в началото на нашия разговор, когато казахме, че в момента много политически сили съжаляват, че не са подкрепили правителството на проф. Габровски. Но това беше решението, така ние си представяме, че ще изглежда приблизително следващото редовно правителство на България: експертно правителство, което да бъде предложено от една политическа сила, и да бъде подкрепено с максимално възможния консенсус, за да започнем да излизаме от всички тези кризи, в които се намираме.

Няма как да пропуснем темата, стана модерен разговорът за ядките. Като чуеш ядките по телевизията, не правиш вече асоциацията с ядките за хапване, а за ядките от магистралите. Стрелят ви сериозно по тази линия. Излиза служебният министър Шишков, показва една ядка, след това и г-н Нанков от ГЕРБ като експерт и бивш министър. Има ли значение коя точно ядка ще покажеш по телевизията?

Нека да ви го кажа така: значи, ясно е, че от 2020 година срещу политическа партия ГЕРБ започна война. Това е истинска война. Война, която я водят засегнати олигарси, засегнати хора. Няма нужда да връщаме темата. Те, заинтересованите са ясни поименно – кои имаха интерес от войната срещу политическа партия ГЕРБ до степен, в която политическата партия трябваше да бъде заличена, изчегъртана, ако си спомняте този израз. Има един принцип в стратегията: винаги удряш най-силното място на противника. Най-силното място на политическа партия ГЕРБ и на трите мандата на г-н Борисов беше, че през тези мандати в България се строеше. И те удариха точно там. Разбирате ли? В най-силното ни място.

В слънчевия сплит.

В слънчевия сплит, да. Понеже гордостта на ГЕРБ бяха магистралите, трябваше да бъде дискредитирано строителството на магистралите. И за 2 години те успяха да дискредитират изобщо идеята, че е възможно в България да се строят магистрали. Те впрочем ги спряха и в момента изобщо не се строи. Но пак казвам, целта беше да се удари ГЕРБ на най-силното място, в това, че тази партия изграждаше България. Колкото до г-н Шишков, той просто изпълнява тази програма: удряме ГЕРБ в силното място магистралите, но аз не бих кредитирал нито едно от неговите изказвания, защото този човек има да си връща. И между другото една от поуките, до които аз стигам в последните 2 години, защото във всички тези проблеми, които имаме, ние трябва да си вадим поуки. Та, една от поуките, които аз си изваждам, е, че не бива да се назначават реваншисти на ключови позиции. Не бива. Не бива да се назначават хора примерно, които мразят ръководството на БСП, не бива да се назначават хора, които имат да си връщат на ГЕРБ, защото по времето на ГЕРБ са били уволнени, а те са уволнени, защото поради тяхна небрежност се е стигнало до човешка жертва. Разбирате ли? Така че не бих кредитирал по никакъв начин нищо от това, което Шишков казва. Шишков има интерес личен да си връща на ГЕРБ. А отделно силите, които водиха и продължават да водят война срещу ГЕРБ, имат интерес ГЕРБ да бъде удрян в най-силното място. Така че служебният министър Шишков е един много удобен инструмент. Но при следващо редовно правителство такива кадрови грешки не бива да се правят и да бъдат назначавани хора с реваншистки амбиции, защото това както виждате просто влошава целия политически климат.

Има формални разговори, има и неформални разговори. Какво ви казва г-н Бойко Борисов? В последните години живеем в някаква перманентна кампания, в перманентен експеримент? Аз лично така се чувствам като гражданин.

Ами вижте, той това, което г-н Борисов казва, той го казва всеки ден. Вие виждаме пълните зали, виждате срещите с хората, на които идват стотици – в Пловдив 4 000 души, което в момента никоя друга партия не може да направи. Така че обществената подкрепа ние я имаме, тя е видима. Това, което г-н Борисов казва, той го съобщава публично. Ако имате предвид дали нещо по-специално казва на кандидатите за народни представители – не, ние даже не сме се чували с него. Вижте, в партията, вярвайте ми, хората си имат много голямо доверие. Значи, в тази партия има много голямо доверие между хората. И ние дори сме се шегували, че в пленарната зала понякога няма нужда да си говорим, няма нужда да си приказваме, ние работим като едно тяло, като една машина. В смисъл, това са хора, които са с много сходни политически, пък и чисто личностни виждания по въпросите, и наистина имаме си доверие. Имаме си доверие и няма нужда да си даваме инструкции. Ние знаем какво трябва да се направи и в държавата, и в следващия парламент. Така че да отиваме на 2-ри, да гласуваме с бюлетина № 2, да приключва тази агония, да се прави редовно правителство и да се захващаме за работа да връщаме стабилността.

Узря ли избирателят? Извади ли си поуките в тези 2 години? Аз съм го казвала и друг път в ефир, не ме притеснява – синът ми е на прясно навършени 20 години, а за последните 2 години, откакто има право да гласува, е упражнил правото си на вот повече пъти отколкото гражданин преди 10 години за цяло десетилетие, което е абсурд.

Да, така е. Ами вижте, надявам се, искрено се надявам, защото жал ми е, не бива хората да позволяват толкова пъти да бъдат излъгвани. Не бива. Сега, има го може би този проблем, че много хора, които са гласували за "Промяната“, не искат да признаят пред себе си, че са били измамени. Много боли. Много боли да признаеш пред себе си, че си бил измамен, че си допуснал да бъдеш измамен.

Сещам се в момента за президента Радев, който каза "Аз бях първият излъган“.

Ами да между другото, той си призна.

Без да конкретизира лица, партии.

Разбира се. Ама то беше ясно. Между другото това е един хубав пример. Ето, президентът си призна, че е бил измамен. Ако всеки си признае пред себе си, че е бил измамен, мисля че ще бъде прекратена тази, как да кажа, авантюра, в която много хора бяха хвърлени.

Паметника на Съветската армия да го има ли, да го няма ли, да се мести, да не се мести и точно сега ли? Това ли пък беше най-важният въпрос и то по време на кампания? И вашето лично мнение.

Резонно е това, което казвате. Едва ли в предизборна кампания това беше най-важната тема. То е важна тема между другото, но може би не е уместно да се обсъжда точно в предизборна кампания, когато страстите са малко по-нажежени. Всъщност, откъде дойде идеята да се маха паметника? Кой я пусна в публичното пространство? ДБ ли беше?

Тръгна, да, от Столичния общински съвет.

Но струва ми се, че от гражданина, който беше счупил плочата. Да, един гражданин беше счупил плочата, колегите от ДБ скочиха веднага. Ние ги последвахме, защото това е логиката, това е мнението на групата. Не беше подходящ моментът. Но вижте, ние, ако ме питате за моето лично мнение, ние този дебат не можем да го отлагаме до безкрай. Аз съм казвал и по други поводи. Значи, паметниците са знаци, те са знаци, които дългосрочно въздействат върху общественото съзнание. И ако щете, един паметник може да бъде елемент на хибридна война, който действа много дългосрочно. Няколко пъти беше казано: "Ама то и във Виена паметник на Съветската армия, и в Будапеща“ – да, има. Обаче вижте ги как изглеждат. Във Виена Паметникът на Съветската армия, скулптурната фигура излъчва смирение, в Будапеща скулптурна фигура излъчва надежда, тя представлява една жена, която държи палмово листо. А нашият "Шмайзер“ високо вдигнат във въздуха на мен лично малко ми внушава агресия. И не знам дали в центъра на столицата, не знам дали в градската среда трябва да има знаци, които възпитават агресия. Ако трябва да зачетем по някакъв начин паметта на загинали войници или да кажем на борбата срещу фашизма, изобщо всички тези исторически факти, със сигурност има други по-възпитателни стилистични начини на въздействие. Но пак да кажа, много от паметниците по времето на комунизма, които бяха изградени, внушават агресия. И между другото комунистите много добре знаеха значението на знаците, и това, че тези техни знаци внушават агресия, ние тези плодове ги берем и към ден-днешен. Това не са случайни неща.

Ето, че в кампания сме, много партии успяват да втвърдят електоратите си чрез тази тема.

Аз мисля, че темата в момента слезе от актуалния дневен ред и на политическите партии и на обществото.

Темата на темите коя е за ГЕРБ? Знаем и на какво геополитическо място сме, събитията в Украйна, банковата криза.

Ами те наистина много кризи се събраха. И в такава ситуация, знаете ли, наистина ние трябва много бързо да се сплотим като общество и да стегнем себе си, да стегнем държавицата си, държавата си. Защото на нас в момента ни трябва крепост. България трябва да стане крепост срещу всички тези стихии, които ни заливат, геополитически, и всякакви, финансови, за които говорим, за да може ние да защитим българите. Това не може да стане, пак казвам, с магическа пръчка, не може да стане с еднократен акт, трябва да се гледа система по система. Но ако ме питате за личното ми мнение, всяка система трябва много бързо да бъде подготвена като крепост, която пази българите, българските граждани, българския народ от всички тези кризи, и от всички тези стратегически, геополитически заплахи, които ни заливат отвсякъде. За целта трябва да прекратим политическата криза, да се опитаме да преодолеем тази омраза. Доколкото зависи от ГЕРБ, вие виждате, че непрекъснато протягаме ръка и не сме казали лоша дума за никой, и и да се стягаме, защото предстоят тежки времена в международен план и България трябва да стане остров на стабилността за нас.

Благодаря ви, г-н Чолаков. Нещо пропуснахме ли да кажем?

Сигурно много неща, но да се надяваме, че ще имаме възможност по-нататък. Най-важното е да разговаряме, знаете ли? Най-важното е да разговаряме и да си даваме време, да не прибързваме, да изслушваме всички възможни гледни точки.

За това започнах и интервюто с това, че Вие сте човекът, който накара колеги да си говорят, тръгвайки от абсолютно различни изходни позиции.

Ами то не е сложно. Когато си добронамерен, когато наистина намеренията са добри…

Ако единият се държи по-популистки? Вие никога не сте обещавали, даже са го критикували Борисов за това. Не казвате ето ви големите пенсии, от всичко по много сега, веднага. Как обяснявате на хората, че трябва да се подходи разумно и че не може всичко да се случва с магическа пръчка?

Вижте, държавата в крайна сметка е като едно семейство. Както в едно семейство хората знаят какви са доходите на майката, знаят какъв е доходът на бащата, знаят, че бабата има нужда от пенсия, че децата трябва да бъдат изпратени на училище, и винаги трябва да има заделени едни пари, защото може да протече покривът. Абсолютно по същия начин се, как да кажа, трябва да се отнасяме към държавните финанси като към нашия семеен бюджет. Нали, ясно е, че децата трябва да бъдат изпратени на училище, трябва да имаме пари за лекар, трябва дето се вика да се погрижим за бабата, но да видим какви са доходите на майката и на бащата, за да не взимаме бързи кредити, и да имаме предвид, че може да протече покривът, и да имаме малко спастрени пари за зор заман, ако се наложи да го поправим. Ако се отнасяме към държавните пари, към държавния бюджет по същия начин, по който се отнасяме към семейния си бюджет, да видите колко лесно почват да се подреждат нещата. Аз не мога да си обясня защо хората масово се отнасят към държавния бюджет като към нещо чуждо: "Абе там има едни пари, дай да вземем да ги изядем“, защото ние в последните 2 години точно по внушение на Асен Василев, точно това правихме – има едни пари, давай да ги изядем. Ако започнем да се грижим за държавните пари като за своите, като семейния си бюджет, ще видите как всичко ще се нареди.

Благодаря Ви.