close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Всички
Политика
Общество
Спорт
Други
Проф. Румяна Коларова: ПП и ДБ искат да формират блок, който да се конфронтира с ГЕРБ
23:57 / 24.01.2023
3862
©
Проф. Румяна Коларова, председател на Българската асоциация за политически науки, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България"    

С връщането на празната папка за неизпълнения трети мандат става ясно, че и този парламент се провали с невъзможността да състави правителство. Преживяхме тази невъзможност за евроатлантическа коалиция, странна ни изглеждаше и другата, на т.нар "статукво“, не ни достигна разум за постигане на формула за свръхширока като служебно правителство на парламента. След инициираната от Корнелия Нинова лидерска среща с последвалите коментари на Бойко Борисов и Мустафа Карадайъ се заговори за Коалиция на опита, но в 49-ия парламент, срещу което "Демократична България“ и "Продължаваме промяната“ побързаха да замислят голяма дясна коалиция, наречена от тях самите Коалиция на доброто. Засега такива се очертават желанията, но си спомняме, че на финала на 45-ия, 46-ия, 47-ия парламенти добрите намерения постлаха пътя за очертаващата се като перманентна политическа криза. Какви биха могли да бъдат възможните коалиции за следващия парламент и как избирателите ще бъдат подготвени за тях? Наш гост е проф. Румяна Коларова – председател на Българската асоциация за политически науки. Проф. Коларова, въз основа на видимите дадености какво ни очаква след началото на април, за когато се очертават следващите предсрочни избори?

Аз мисля, че по-важният въпрос е, какво ни очаква след разпускането на парламента. Може би още по-важният въпрос не само и за резултата от изборите, но за това, което може да бъде организирано в следващия парламент, по-важният въпрос е: какво може да направи този парламент преди да се разпусне. Вижте, преди да стигнем до нощта след изборите, със сигурност трябва внимателно да наблюдаваме и да оценяваме онова, което става в момента в действащия парламент, и разбира се, онова, което ще се случва в предизборната кампания.

Проф. Коларова, тогава да вървим подред. Какви са вашите прогнози? Какво ще се случи до края на този парламент?

Сега, ясно е, че в рамките на този парламент има два алтернативни разказа. Единият разказ е, че в този парламент нищо не може да се случи, защото имате едни политици, които са безумно корумпирани, чиято основна цел е да се запази статуквото, други едни политици, които блокират абсолютно всички възможни промени, и съответно други, дори един мой колега ги нарече прогресисти. Значи, те са двигателите на социалния прогрес, от които се очаква евентуално на следващите избори да победят и да постигнат своите задачи. Сега, това е единият разказ. Вторият разказ разбира се, е, че както в този парламент, така и в следващия единствено възможните решения ще бъдат решенията, базирани на компромис, решенията, базирани на сътрудничество между политически противници, които имат много ясни разделителни линии помежду си. За мен тези два разказа не само че са взаимно изключващи се, но в някаква степен тези два разказа обясняват неефективността на досегашните парламенти. Защото вижте, единственият начин да се направи съдебната реформа, единственият начин да се приемат тези антикорупционни закони както в този парламент, така и в предишните, беше да се повлече мнозинство, което включва именно партиите на статуквото. Не може да търсиш постигане на тези цели чрез противопоставяне, чрез непрекъснато сочене с пръст, че това са лошите, че това са онези, които никога и по никакъв начин няма да се поправят. Така в политиката нищо не се променя. И от тази гледна точка според моите виждания, ако в този парламент имаме някакъв вид ефективни законодателни актове, ако наистина се приемат ако не два, то поне един от двата закона, свързани с борба срещу корупцията, то тогава ще има превес на разказа, който казва: единственият начин да тръгнем напред е да постигнем някакъв вид съгласие. Ако няма нито един закон, който е приет, ако в края на краищата този парламент приключи мандата си с единствено законодателни актове, обслужващи очакванията за държавни субсидии, за някакъв вид дотации, за някакъв вид разпределителни решения, тогава е ясно, че ще бъде другият разказ – разказът, че в парламента има едно мнозинство, което блокира всички необходими и конструктивни решения, които могат да ни извадят от политическата криза.

Според вас кой разказ ще се случи?

Ами скоро ще видим. Тепърва ще видим. Истината обаче е, че не може и двата да бъдат. В края на краищата, ако няма ефективен законодателен процес, то тогава очевидно ще победи разказът, че в този парламент има мнозинство, което блокира абсолютно необходими законодателни актове. Ако те бъдат приети, явно ще победи разказът, че в края на краищата всичкото това, че има едни лоши, които как целенасочено създават корупция, целенасочено водят държавата към разруха, ще се наложи този разказ. Така че това е на първа стъпка. Това са, ако щете, първите резултати, първите действия, които ще ни дадат индикация накъде отиваме. Сега, не по-маловажно обаче е това, което евентуално ще се случи в предизборната кампания.

Проф. Коларова, как тези два разказа – всеки поотделно – ще повлияят на кампанията?

Сега, тук вече ситуацията е малко по-различна. Очевидно в предстоящата кампания се вижда едно намерение, което засега все още  не е абсолютно гарантирано, едно намерение да се формира наново блок от партии, които наричат себе си "антикорупционни“, "партии на протеста“, "партии антистатукво“ и т.н. Това е поне засега заявено намерение. Аз съм виждала формирането на такива блокови коалиции, които обединяват партии, преминаващи през електорална ерозия през тези 30 години много. И искам да ви кажа, че това е най-контрапродуктивната стратегия. Безспорно в момента "Продължаваме промяната“ преживява електорална ерозия. И бих казала, че тази партия за първи път е наясно с електоралната си ерозия преди началото на предизборната кампания. Защото разбира се, че тя вече веднъж преживя свиване на електората си на предишните изори, но тогава неясно как и защо, въпреки че социолозите имаха устойчиво данни, показващи все пак свиване на електората, лидерите на тази партия непрекъснато казваха, че това са или недобросъвестно подадени информации, или тенденция, която просто социолозите не могат да уловят. Аз знам, казвали са ми колеги за срещи и обсъждания на данни с ръководството на "Продължаваме промяната“ и за устойчивото твърдение, че всъщност на изборите те отново ще бъдат първа политическа сила, отново ще бъдат много преди ГЕРБ. Така че от тази гледна точка тепърва ще видим, как ще постъпи тази партия, в момента казахме, ситуацията е различна. В момента вече е ясно, че те знаят вече, че техният електорат се свива. Дали това те си го обясняват с категоричната антируска позиция, която отстояват, или си го обясняват с така да кажем по дясно-център мерките, които се опитват да прокарват, но според мен те продължават да имат лява политика и поне Асен Василев се опитва някак си да не изглежда категорично антируски, но въпреки това, според мен, това е начинът, по който те си обясняват загубата на електорат. И разбира се, това е логиката, която следват, в желанието си да направят коалиция с "Демократична България“. Но моето мнение е, че това би била една коалиция, която ще покаже по-скоро слабост отколкото сила, макар че е ясно, че намерението е да се формира блок, който много категорично да се конфронтира с ГЕРБ, и от конфронтацията с ГЕРБ да спечели подкрепа едва ли не залагайки на онази стратегия, която през 2017 година гарантира победата на ГЕРБ над БСП след загубата на президентските избори. Знаете, че тогава категоричната позиция на Бойко Борисов, и въобще категоричните послания в предизборната кампания бе, че ГЕРБ е единствената алтернатива на БСП, с което те върнаха обратно електорат. Така че аз си мисля, че "Продължаваме промяната“ са заложили на тази стратегия. Дали и "Демократична България“ покорно ще приеме тази стратегия по същия начин както досега в парламента те покорно приемаха всички ходове на "Продължаваме промяната“, тепърва ще видим. Но истината е, че в предизборната кампания това ще бъде големият въпрос. 

Проф. Коларова, дали коалицията между "Демократична България“ и "Продължаваме промяната“ няма да ги доведе до взаимно повличане надолу?

Вижте сега, в края на краищата това е проект, който бих нарекла втори Реформаторски блок или трета Синя коалиция. Или тук мога да кажа още няколко имена на такъв тип предизборни коалиции, като бих казала, че никога в политиката нещата не се повтарят. С други думи каква е заявката, какъв е планът, е едно, реално погледнато какво ще се случи, е друго. Много ясно е обаче, че в политическото пространство срещу или в съревнование с този нов реформаторски блок няма да бъде нещо монолитно, а напротив, мисля че в предизборната кампания, както и сега още, когато се обясняваше резултатът от лидерската среща, и в предизборната кампания ГЕРБ, БСП и ДПС в никакъв случай няма да декларират готовност за коалиционни отношения. С други думи срещу този реформаторски блок със сигурност ще има ГЕРБ от една страна, дясно, съответно БСП от друга страна, консервативно и аз не знам как да го нарека ляво, още няколко играча плюс разбира се "Възраждане“, като радикално дясната националистическа партия. Вижте, в този случай се търси една логика, която Андрей Райчев е обяснявал, логиката на политическия център. С други думи логиката е, че тогава, когато имате партия или коалиция, която се позиционира между два полюса, това печели. Истината обаче е, че в никакъв случай не бих казала, че обединението между "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“ ще бъде центристко. В никакъв случай те не са центристи. И те не са центристи по много теми. По някои теми те имат съвпадащи позиции, по други теми те имат  позиции, които се различават. Така че има два сериозни проблема: проблемът с единството и проблемът с позиционирането. "Продължаваме промяната“ не на предишните, а на по-предишните избори успяха да се позиционират точно като някакъв приемник в център, като някакъв приемник на компромис между враждуващи политически сили, но не бих казала, че това е имиджа, който те в момента имат. Казахме, че първият фактор, който ще определя, какво ще се случи в следващия парламент, е това, което са правили в сегашния парламент. Вторият е начинът, по който партиите се позиционират предизборно. Третият  обаче, и това е много интересно, е начинът, по който избирателите ще гласуват на следващите избори. Тук нямам предвид точно за коя партия ще гласуват, а имам предвид с каква нагласа ще отидат те на избори – дали ще отидат с нагласа, че това са едни междинни избори, че това са едни избори, след които възможното конструктивно решение е временно правителство, такова правителство, каквото ние всички настоявахме да се формира в този парламент, но не успя да се формира в този парламент, или ще отидат да гласуват с нагласата, че трябва те да решат въпроса кой да има мнозинство в парламента.

Смятате ли, че избирателите ще тръгнат с такива нагласи, като изключим твърдите ядра.

Тук това искам да кажа, че твърдите яра в случая едва ли ще решат въпроса. По-скоро въпросът ще решат всички онези рационални избиратели, които в края на краищата трябва да направят стратегически избор – дали очакват, дали гласуват в очакване на следващите местни избори и съответни следващи парламентарни избори, с други думи гласуват ей така като на генерална репетиция, или отиват да гласуват с мисълта, че е крайно време една от политическите сили да получи значително мнозинство и значимо мнозинство, така че да се формира кабинет. Така че това е третото неизвестно и третият  фактор, който в последна сметка ще предопредели това, което ще се случи в следващия парламент. Защото ето да кажем, ето да се върна аз назад: 1991 година никой не очакваше, че в парламента ще влязат само 3 партии, както 2013 година никой не очакваше, че в парламента ще влязат само 4 партии. Нали? И това е избор, който направиха избирателите, като в крайна сметка голямата част от твърдите ядра си гласуваха за своите партии, но голямата част от избирателите, онези, които гарантират минаването на 4-процентната бариера, и които и се групират около приемливи алтернативи, те избраха друго. И от тази гледна точка аз винаги съм казвала, че българските избиратели са доста важен субект, когато става дума за политическата констелация, за партийната констелация.

Дали избирателите от периферията, за която вие говорите, че ще окажат решаващата роля, ще приемат готвеното обединение "Продължаваме промяната“-"Демократична България“, както Татяна Дончева го нарече "мелез на маймуна с кашалот“?

Не, не, това не е периферия, не го възприемайте, не го наричайте периферия, защото това не е периферия. Това са рационални избиратели или избиратели, които имат някакъв вид стратегическо мислене, които не винаги гласуват за този, когото харесват, и те не са периферия на никого. Те могат да отидат на избори, могат да не отидат. И от тази гледна точка затова ви казвам, че наистина това е фактор, който тепърва в предизборна ситуация ще могат социолозите да тестват и евентуално да правят прогнози дали има готовност за избори, дали има групиране на вота, до каква степен има групиране, в каква посока е групирането и т.н. Така че от тази гледна точка ето ви три фактора, заради  които отсега по никакъв начин не можем да определим до какъв резултат ще доведат.

Не може да се знае колко партии ще влязат в следващия парламент, така ли?

Така. Но така или иначе в следващия парламент според мен ще си има една група, която в никакъв случай няма да има мнозинство около "Продължаваме промяната“, която ще продължи с този тип стратегия, която видяхме от 2020 година, стратегията на желание за окончателна победа, стратегията на очакване, че хората най-накрая ще дойдат на себе си, да кажем ще забравят страховете си, както се говореше, или ще изтрезнеят и ще видят реалностите. Няма никакво значение как го наричаме. Но това е стратегия, значи, те очакват някакъв вид електорално чудо от моя гледна точка.

Е, може ли да дойде това чудо, особено след провала в управлението през 6-е месеца и най-вече след този скандал с "Nexo“?

Вижте, допреди половин час участвах онлайн в семинар, на който се обсъждаха проблемите на корупцията. И това, което се коментираше от експерти от двете страни на Атлантика, е, че всъщност корупцията е дълбоко присъща на всички демократични общества. Коментираха се корупционни скандали не само в  Европейския парламент, но да кажем и в Съвета на Европа, където много добре знаете, че не става дума за бюджети, а става дума за граждански права и за честни избори. Това, което всички подчертаваха, бе,  че в корупцията няма добри-лоши, но когато говорим за корупционни практики, за съжаление, в политиката няма една партия, която е добра, или да кажем едно правителство, което е добро, в което няма никаква корупция, напротив. И всъщност големият въпрос, и за мен това е проблемът, пред който сме изправени, безспорно и това всички го казват, в България има корупционни практики, които повече не могат да бъдат толерирани, има законодателни разпоредби, които повече не могат да останат така. И това засяга както върховенството на правото, с други думи степента, в която може да виреят корупционни практики, а така и ако щете едни норми на политическо благоприличие, които трябва да бъдат общоприети. Но едновременно с това фактът, че е дошло крайно време да се сложи край на тези практики, на този модел на политически морал, това не означава, че има едни, които са добри, и има други, които са лоши. И всъщност, борбата срещу корупцията не е бяло срещу черно, не е добрите срещу лошите, както много често се представя. Борбата срещу корупцията изисква някакъв вид национално съгласие. Изисква във всички партии, и в новите, и в старите, да се приемат определени правила и норми, да има нещо, което да се приема за недопустимо. А в този случай вие виждате, какво се случва в България – на каквото и събитие да сме свидетели, винаги едните казват: "Лошите са нашите политически противници, ние сме в бяло“, както и другите твърдят точно обратното. Нали? Така че тази форма на диалог, всъщност на  липса на диалог, тази форма на политическо противопоставяне по никакъв начин не може да доведе до намаляване на корупцията. 

Цоня Събчева
Следете всички новини на агенция "Фокус" и чрез:
facebook
Google Новини
Всичко важно от ефира на радио "Фокус" слушайте и в нашите подкасти в:
Spotify
Google Podcasts
Soundcloud








Зареждане! Моля, изчакайте ...

ИЗПРАТИ НОВИНА
Актуални теми
Швеция и Финландия в НАТО
Градският транспорт в София
Войната в Украйна
Проверяват офиси на фирма, търгуваща с криптовалута
Кауза Колежа
назад 1 2 3 4 5 напред
Виж още

Анкета
Ако изборите са днес, коя формация бихте подкрепили?
ГЕРБ
ПП
ДПС
Възраждане
БСП
ДБ
Български Възход
Пеканов/проект на Президента
Друг
Няма да гласувам
Не съм решил/а

Част от
НОВИНИ
ЗА НАС

За контакти:

тел.: 0882 801 801

focus@focus-news.net

За реклама:

Тарифи (виж)

тел.: 0885 39 39 42

sales@focus-news.net
©2000 - 2022 Медия груп 24 ООД. focus-news.net - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от focus-news.net, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в focus-news.net е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.