16:09 / 05.09.2025
13702
Китайският лидер Си Дзинпин проведе мащабен военен парад, обявен да отбележи 80 години от края на Втората световна война. Той бе придружен от руския президент Владимир Путин, севернокорейския лидер Ким Чен-ун и още 26 държавни и правителствени ръководители от Азия, Близкия изток, Африка и Латинска Америка, повечето известни предимно с диктаторските си режими. На натоварения с печална слава площад "Тиенанмън“ стояха и словашкият премиер Роберт Фицо, и сръбският държавен глава Александър Вучич, и българският вицепремиер и председател на БСП Атанас Зафиров. Дефилето на най-модерна военна техника и официалните зрители предизвикаха оживени коментари в световните медии. Как със събитието, чиято кулминация бе въпросния апарат, Китай се постара да пренапиша историята и да се демонстрира като водещ играта в новия световен ред, и участието в тази драматургия на българския вицепремиер печалба ли бе или бе поредното лепнато петно на нашата държава?
Гост впредаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус" преподавателят СУ "Св. Климент Охридски“ проф. Татяна Дронзина.
25-ата среща на върха на Шанхайската организация за сътрудничество, известна като ШОС, в китайския град Тиендзин, предхождаща парада, не послужи ли като загряващо събитие на китайските претенции за лидерство и за ключова световна роля, и какви сигнали изпрати?
О, да. Тя послужи като началото на един политически маратон, който започна с нея, премина през тристранната среща Русия-Монголия-Китай и завърши с военен парад и последвалите разговори с президента на Русия Путин. Формално това са различни формати, но в международната практика често се съчетават официален многостранен форум, двустранни и тристранни разговори и символични актове, какъвто беше този на парада. Събрани за среща на върха на Шанхайската организация за сътрудничество, тези високопоставени лица участваха и във внимателно оркестрирания по-късно парад. Тяхното присъствие имаше за цел да провъзгласи славата на Китай като център на незападния свят, а Китай се постара да изпрати послания за единство сред своите съюзници и партньори, тъкмо в разрез с атаките на САЩ срещу собствените им приятели при президента Доналд Тръмп. Ако ми разрешите искам да напомня на слушателите, че Шанхайската организация за сътрудничество със самото си създаване през 2001 година се представя не само като регионална структура за сигурност, но и като алтернатива на западния модел на международни отношения. Тя има няколко основни принципи, които Шолц формулира чрез т.нар. "шанхайски дух“. Той включва взаимно доверие и взаимна изгода, равнопоставеност между държавите, независимо от техния размер или мощ, уважение към културното многообразие, ненамеса във вътрешните работи, колективен подход към сигурността и развитието, като нека подчертая, че този така рекламиран момент за ненамеса във вътрешните работи, всъщност не е толкова безусловен, доколкото всички си спомняме, че преди 2 години руските сили нахлуха в Казахстан. Това със сигурност е станало с китайско одобрение, за да потушат може би не въстанието, но протестите срещу режима на Назарбаев. Има обаче нещо, което на мен ми се ще тук да го почертаем специално, и то е, че ако по-рано ШОС имаше амбициите или по-скоро тя прикриваше амбициите на Русия и Китай да управляват тази част от света, сега по-трудно прикрива съперничеството между две велики нации, като Индия и Китай. И ми се струва, че ШОС не може да направи нищо по отношение нито на тези различия, нито на някакви други, защото тя не е съюз, не е ос, не е лагер. Тя е просто платформа за диалог и нищо друго освен това. И затова не би трябвало да ни учудва, че съвместното изявление, което наброява 6 000 думи и което, така има едно тромаво название, при по-внимателно разглеждане се указва една такава колекция от баналности. В него има нещо за тероризма, нещо за изкуствения интелект, нещо за туризма, нещо за образованието, нещо за ледниците, но няма план за постзападен свят.
А какъв модел за нов тип международни отношения предлага ШОС, ако изобщо предлага такъв?
Да, предлага или по-скоро предлага елементи на такъв. Нека започна с това, че ШОС все повече лансира идеята си за един многополюсен свят, като отхвърля западния модел за еднополюсна хегемония. Той създава визията за един международен ред, където различните центрове на сила ще съществуват паралелно, но не за сметка един на друг. Това подчерта между другото и Путин вчера в интервюто си след приключването на всички церемонии, 40-минутно – аз внимателно го изгледах, то беше само за руски журналисти, които му създадоха разбира се пълен медиен комфорт. Този постзападен световен ред трябва да се радва на едно суверенно равенство, което се противопоставя на практиката на Запада да налага демокрация, ненамеса във вътрешните работи, т.е. ШОС напълно отрича всякаква намеса в името на правата на човек или на нещо друго, и се подчертава, че всяка държава има правото да избере своя политически и икономически път – отново един принцип, който е повече принцип, отколкото реалност. ШОС също така настоява и за сигурност чрез сътрудничество, а не чрез блокова конфронтация, въпреки че се залага на неделимата сигурност, в смисъл, че сигурността на една държава не може да бъде за сметка на друга, без повече уточнение обаче, и както винаги военното измерение в нейния дискурс се концентрира върху тримата зли врагове, т.е. тероризма, екстремизма и сепаратизма. Разбира се тук става въпроси за инфраструктурни и икономически връзки, ШОС се стреми да се позиционира като икономически мост между Азия, Европа и Близкия изток, особено чрез инициативата, която е китайска между другото, "Един пояс – един път“, тя залага на културния плурализъм, и още веднъж, за разлика от западния модел, който залага на универсални ценности, тя залага на един релативизъм, в смисъл, че всяка нация има право на свой път, защитава принципа на ненамесата и суверенитета, защитава многополюстността и баланса между големите сили и отрича глобализацията по западни правила. Тя настоява за една регионална интеграция, която нарича "евразийско сътрудничество“. Обърнахте внимание, това е Европа плюс Азия, където живеят 52% от цялото население на земята днес.
Проф. Дронзина, как Владимир Путин и Си Дзинпин си разпределиха ролите в събитията, за които досега говорите, и успяха ли да постигнат целите си?
О да, имаше такова разпределение и позволете ми да започна с разпределението на срещата на ШОС в Пекин. Ролята на президента Си беше да бъде домакин и център на вниманието, той откри срещата, говореше за нов тип международни отношения и за ролята на ШОС като платформа за многополюсен свят. Той изгради своя образ като икономически визионер, който акцентира върху инициатива "Един пояс – един път“, говори за инфраструктурни проекти, за инвестиции, за банки, за взаимна свързаност и т.н. Той пожела да се утвърди като дипломатически лидер, като позиционира Китай като сила, която предлага алтернатива на западния ред и създава мрежа от партньорства. В същото време ролята на Владимир Путин беше различна. Той беше партньор по сигурността, тъй като изведе на предан план въпросите на борбата с тероризма, военната координация и противопоставянето на Запада, който той често отъждествяваше с НАТО. Освен това, той се прояви като енергиен и геополитически играч, като подчерта значението на руските енергийни ресурси, транспортните коридори за свързването на Евразия. Тук искам специално да подчертая, че в двустранните разговори между Китай и Русия беше подписан един много сериозен пакет от документи, включително отнасящи се и до строителството на втория газопровод, а именно "Силата на Сибир-2“. И е в крайна сметка Путин се яви нещо като легитиматор на китайската визия. Присъствието и речите му показаха, че Русия подкрепя китайското лидерство в ШОС и също залага на многополюсния модел. Така че в обобщение можем да кажем, Си се прояви като архитект на икономическото и политическото измерение на ШОС, а Путин някак си застана пред публиката като гарант за военната и енергийната тежест на организация. Малко се промениха тия роли по време на парада. Тогава президентът Си беше в ролята си на домакин и символ на китайската мощ. Той посрещаше чуждестранните лидери и произнесе основната реч, която наистина беше много кратка, аз очаквах да бъде по-дълга между другото и с повече акценти в нея. В този реч той подчерта китайската визия за нов тип международни отношения и демонстрира, че Китай е център на събитието. Парадът беше и средство за вътрешна легитимация, разбира се, че не може без вътрешни послания и послания към вътрешната публика. Той показва силата на Китай и обвързаността на тази сила, именно на армията, с него. А Владимир Путин вземаше ролите на почетен гост и стратегически партньор. Сега, безспорно той свиреше втора цигулка, както и изобщо свири в отношенията между Китай и Русия. Присъствието му имаше символика, защото Русия показва, че ето, Китай в момента на напрежение със Запада, но Путин в никакъв случай не беше в центъра, той нито водеше, нито задаваше тона. Той по-скоро легитимираше китайските инициативи и получаваше дивиденти от демонстрацията на близост между двете страни. Така че ако трябва да обобщя: Си беше водещият режисьор, а Путин важен съюзник, който чрез председателя Си подкрепя китайското послание за алтернатива на западния ред.
А защо европейските лидери бойкотираха парада на Си Дзинпин?
Да, това е един добър въпрос. И трябва да кажем, че вероятно тяхната мотивация е съчетана от политически и стратегически символични причини. Първите си символични, бих казала аз – парадът не беше само юбилейни честване, а демонстрация на военна мощ. Всеки, който го е гледал, видя показа на новите ракети, ядрени носители и стратегически дронове, въпреки че най-секретните проекти разбира се не бяха демонстрирани, нито пък тези, които са в процес на разработка. За Европа, където военните паради не се ползват като инструмент за легитимация, подобно послание носи по /…/ милитаризация и противопоставяне, което европейската публика няма да одобри. Геополитическият контекст какъв беше? Ами този парад съвпада с войната в Украйна и с откритата подкрепа на Китай към Русия – икономическа, дипломатическа, индиректна, а може би вече пряко и военна. Присъствието на Путин като почтен гост направи де факто сцена за демонстрация на руско-китайски съюз, което е изключително неприемливо за европейските държавни глави. И най-после политическото послание, което участието на европейските лидери би донесло, е легитимиране на китайската визия за нов международен ред, което е в противоречие с възгледите на западните демокрации. Както знаете, от 1919 година Европейският съюз възприема Китай като системен съперник, което беше формулирал като използване в стратегическите визии на Съюза, а не само като партньори. Най-сетне вътрешнополитическите фактори и вътрешноевропейските фактори, смятам, че европейската публика, европейските гласоподаватели нямаше да подкрепят такова присъствие, най-малкото поради факта, че всеки такъв парад им навява мисли за нацисти, за съветски паради, а щеше да обрисува и европейските лидери като прекалено отстъпчиви пред Китай. И без това има такива обвинения вече към тях.
Какво послание отправи гледката с присъствието на официалната трибуна до Си Дзинпин и Владимир Путин на българския вицепремиер Атанас Зафиров?
Трябва да кажа, че аз лично бях, как да ви кажа, не изненадана, бях възмутена, бях притеснена, бях разгневена от това, защото тези действащи политици имат своите позиции в правителството на България, и макар че те са в отпуска или че не са командировани за сметка на Министерския съвет и т.н., и т.н., извинения, които са доста плитки, които според мен изобщо не хващат дикиш. И въпреки, че китайската преса употребяваше повече и по-често техните имена, като наблягаше на партийните им постове, всъщност за световната общественост и за всеки, който се интересува от този проблем впечатлението е, че присъства вицепремиера на българското правителство. За мен това е една недопустима крачка в страни, крачка в неправилна посока. Забележете, че повечето от хората, които присъстваха от западния свят, бяха бивши – те бяха или бивши министри, или бивши публични личности, или бивши, някакви бивши, както беше в случая с Румъния, а не актуално действащи политики, както е в България. За мен това е политически скандал.
Какво печели БСП и държавата от делегацията ни в Китай на въпросните знакови събития?
Ако Вие виждате някаква печалба за страната, кажете я, моля ви се, защото аз не я виждам. Тази делегация не беше държавна, от друга страна БСП има право да избират с кого и как да се срещат винаги, когато не представят това за държавно дело, каквото впечатление беше оставила. Ако искате да ми кажете, че България има полза от развитието си с Китай – да, тя има такава полза. Само че позволете ми да кажа, че тази полза би съществувала тогава и винаги, когато отношенията са основани не на идеология, а са основани на интереси. В това отношение ние имаме като че ли една изключително кратка памет, защото на мен ми се ще да припомня нещичко, и това нещо е, че само допреди 10-на години тук се говореше и можеха да се видят в медиите едни такива заглавия: "Китайски бизнесмени се заемат с /…/ у нас“, "Интелигентен град на бъдещето ще изникне на изток от София“, "Българо-китайски завод ще сглобява електроавтобуси“. Това са само една малка част от всички бомбастични формулировки, които циркулираха в медийното пространство тогава. Трябваше да се посадят черешови градини, лозови масиви, да се построят фабрики за трактори, електробуси, осветителни тела и не знам още какво. В крайна сметка истината е, че имаме едни минимални инвестиции от Китай между 2011-та и 2013-та. Той не е реален инвеститор с влияние в България. Затова аз започнах отговора с факта, че ако вие виждате някакви ползи, ги кажете, защото аз продължавам да не ги виждам.
