Проф. Даниела Дашева - зам. ректор по научната, международната и проектна дейност на НСА "Васил Левски" , професор по "Теория и методика на спортната тренировка", ръководител на катедра “Теория на спорта" и член на Академичния и Научния съвет на НСА, в интервю за предаването "Спортът на фокус" на Национална радиоверига  "Фокус"

Професор Дашева, изминаха почти 3 месеца  от срещата в Народното  събрание по повод бетинг компаниите и агресивната реклама. Хвърляме поглед назад: какво се промени за тези 3 месеца? Защо изведнъж затихнаха гласовете "За“ и "Против“ намаляване на рекламата и сякаш всички се примириха със статуквото?

Ами поводът да се чуят гласовете на бетинг компании преди 3 месеца беше евентуалната промяна в Закона за хазарта, разбира се и ограничаване на някои от правата им по отношение на рекламиране и що се отнася до реклами на печалбите, на тези, които носят дивиденти и при младите хора. След като парламентът приключи, разбира се, този закон не беше представен нито за обсъждане в Комисията за децата, младежта и спорта, нито във Финансовата комисия, т.е. никъде. Той спря, Народното събрание приключи, и с това спря и разговорът за това какво може да се направи по отношение на Закона за хазарта. Аз във всеки случай смятам, че когато има някаква промяна в този закон, винаги ще има реакция на бетинг компаниите, тъй като това е в основата на тяхната дейност. И сега понеже няма нищо, което да ги засяга, и затова има мълчание. В момента всичко се случва така, както се случваше преди. Част от тях може би поограничиха някои от много агресивните реклами, като с това искат да покажат, че по един или друг начин те са направили нещо, и може би могат да направят и още някои подобрения в техните рекламни кампании, така че да отговорят на изискванията на другата страна, т.е. различни организации, които са против, особено тези, свързани с децата, Национална мрежа за децата и други такива.Така че те направиха някакви подобрения, но смятам, че има още какво да се желае, но няма парламент, няма възможност за нов закон, за нови мерки.

Много от клубовете и техните  ръководители протестираха , защото те разчитат на тези пари от бетинг компаниите. Обаче аз си задавам въпроса: преди да се появят тези хазартни фирми клубовете как са се издържали?

Ами тогава системата на финансиране беше различна що се отнася до българския спорт. Фактът, че професионалните клубове не могат да съществуват без наличието на спонсори или без наличието на хора, които инвестират в спорта. Тези бетинг компании, те значимо инвестират във футбола, в спортните игри преди всичко, но и в други спортове. Така че въпросът е много сложен. Защо? Крайно време е ние да отворим разговора за закон за спонсорството в спорта, защото вероятно ако има такъв закон за спонсорството в спорта, което също е много сложен проблем, може би ще се намери възможност клубовете и професионалните такива да бъдат финансирани от различни компании.

Срещу приспадане на част от печалбата. Само че мнозина се опасяват, че ако това се случи, ще има фиктивно дарение и спонсорство на спортни клубове или футболни клубове, и фирми ще прикрият по този начин своята печалба. Как гледате на това?

Ами ако има контрол и ако се обвърже законово така, както трябва, аз смятам, че няма да има такива черни скрити каси. Защото тази практика не е някаква нова практика, ние няма да бъдем първите, които всъщност ще я въведем, тя е въведена в нормалните страни, така че ние можем само да се учим и да намерим тук нашата специфика, за да може тя да се приложи. Това е единственото, което трябва да намерим механизмите за контрол, така че да не се случва това. Иначе, има я практиката, тя не е нещо ново, наистина.

Много се говори за това, че в България има големи, хубави, модерни зали, но те са недостъпни за по-скромните финансово федерации и клубове. Сега от тази година в бюджета се разделиха двете пера: едното е за бюджет за самите федерации, другото е за наем на зали. Защо някак си не могат да стигат състезателите до тези големи зали, и те стоят като едни заключени храмове на спорта?

Аз не съм убедена твърдо, че бюджетът на федерациите е разделен по отношение на самите федерации и наеми на залите. Доколкото знам, в бюджета на федерациите влиза и наема на залите. Раздели се финансирането или заплащането на треньорските кадри, т.е. на треньорите и състезателите по една друга програма. Факт е, че България има достатъчно вече зали в големи размери, в които да се провеждат значими спортни събития, разбира се и концерти, защото те няма как да се издържат само от значими спортни събития, и на малките населени места, на градове с не такова многобройно население, са им необходими малки многофункционални зали, за да може децата и населението да спортува, разбира се, на преференциални цени или въобще от общината това да се заплаща. Т.е. механизмите също в това направление в редица страни са установени. Хубаво е да се учим от добрите практики и да ги въведем. Нямаме нужда повече от строителство на огромни зали. България е малка, тя е достатъчно районирана вече по отношение на големите спортни зали. Вижте какво става със залата в Русе – кой и какво, какви състезания се провеждат там? Т.е. тя е вече в Министерството на младежта и спорта да я управлява, а всъщност няма големи състезания. От какво се храни тази зала или тя стои затворена, ако някой не осигури концерт? Ето, Русе. Няма как да построим същата голяма зала и във Велико Търново, и в Плевен. И какво ще стане? Кой ще ги управлява тези зали? Какви средства ще трябват за всичко това? Така че малки, многофункционални зали, за да може масово хората да практикуват спорт, клубовете да могат да практикуват в тези зали.

А вашият коментар за язвата "Арена Бургас“?

Ох тази "Арена Бургас“ мисля, че стана пословична. Аз не знам кога ще бъде открита тя. Вече не знам в какво се съдържа проблемът в "Арена Бургас“, защото станаха години. Аз последната година не съм ходила в Бургас, но преди една година ходих и видях една конструкция все още. Сега разбирам, че тази конструкция е придобила малко по-добър вид на зала. Явно там нещата от самото начало не са добри и хубаво е да се завърши. Не знам с чии усилия ще бъде това да се завърши тази зала. И накрая, когато тя бъде завършена, да бъдат изложени фактите такива, каквито са. Защото сигурно има неща, които просто не са да речем легални. Нека да се знае това, защото много усилия се хвърлиха там, много средства се хвърлиха там, много приказки се изговориха там. Просто аз не виждам вече тази зала, тя загуби възможност едно състезание да проведем по лека атлетика, губим други възможности. Крайно време е да се намерят сили и разбира се и влияние тя да се завърши, но след това фактите да бъдат налице, защото тя похарчи много пари, настина вместо да отидат за  Зимния дворец, залата в Бургас ги похарчи, пък тя много харчи, още много, много харчи. А сега с оскъпяването аз не знам докъде ще стигне на всички материали, вероятно още ще похарчи.

За да се стигне до високия, големия елитен спорт, винаги се тръгва от ранна детска възраст. Харесва ли ви това, което се случва с българските деца? Имате ли наблюдения учениците спортуват ли, родителите, училищата, как стоят нещата?

Учениците до една възраст или децата до една възраст спортуват. Аз обиколих или бях по-скоро поканена на няколко състезания, и видях, че има масовост, и на леката атлетика има масовост, има много деца, които се занимават с лека атлетика, таекуондо има много голяма масовост, баскетбол и т.н. Има деца, които до определена възраст се занимават – дали родителите са причина, по-скоро повече родителите, които ги водят на тренировки или ги записват в спортни клубове, има много деца, които се занимават с футбол. Тук обаче въпросът сега, че здравният статус на децата и на младите хора в България е трагичен, това е факт. Ние няма как да си зариваме главата в пясъка и да го отричаме. Всяко 4-то дете е със затлъстяване, постоянното седене пред телефоните уврежда и зрително, и въобще двигателно тези деца. Така че това са факти, които ние не трябва да крием. Има известна масовост, но нишката някъде между практикуването на спорт до определена възраст, да речем 10-12-13 години, и след това се къса. Т.е. липсва ни една, аз ще нарека междинна, подсистема от системата на спорта в България, това е когато едно дете, което е талант, преминава в елитния спорт, т.е. т.нар. млад елитен спортист. Крайно време е тази система да я изградим, тя да не бъде само така каквото се случи и който попадне, а просто трябва да я има тази система. Това, разбира се, ще подсигури и повече елитни спортисти на върха, защото когато има такава система, повече примери и отново повече деца, които да се занимават със спорт. Наистина това липсва.

А не е ли по-важно масовостта? Защото четох една статия на колегите от вестник "Сега“, които разсъждаваха по темата, че треньорите нахъсват и амбицират, и настървяват по-високо елитните, по-способните деца, а масата деца, които не искат да ходят по състезания, просто искат да спортуват, остават някак си встрани, и те се отказват. Как да решим този проблем? Да има клубове, които не са за високо спорно майсторство, не са за медалите и купите, а просто за здравето на тази млада част от нацията?

Те като че ли повечето клубове вече са за здравето на децата. Това, което казах, тази масовост създава възможности за по-добър подбор и селекция на талантливи деца. И когато я има тази масовост, ние можем да се надяваме, че в другата подсистема могат да влязат повече деца, от които повече деца ние след това ще имаме повече елитни спортисти. А тя като липсва, няма как. Загуби се в България, понеже клубовете станаха някак си такива едни малки частни структури, те се стремят да привличат деца, за да съществуват, за да плащат на своите треньори. И всъщност, когато има много деца, един треньор не може да обърне внимание на абсолютно всички деца. Плюс това той не може и да селектира онова дете, което е талантливо. Така че тук въпросът с клубовете стои отворен: как да направим така, че клубовете да привличат повече деца, да имат тази масовост, но в същото време в тях да има онзи подбор и селекция, който имаше в годините, така че да вървим нататък към другата част на системата и да изкачим върха, защото иначе няма как да решим въпроса с българския спорт в бъдеще време.

Ако трябва да се обърнете към родителите, които сега имат малки дечица, и искат да ги запишат на спорт, какво човешко обръщение бихте направили към тях, за да ги запалите?

Аз бих казала на родителите: нека децата да им спортуват, защото това е преди всичко здраве. Но освен здраве, това възпитава у тях и редица качества, които по-нататък ще са им необходими в живота. Наистина някъде чувам, че България е в криза, че няма какво да се храним, пък искаме да имаме спорт – аз това не искам да го чувам. Аз искам да чувам, че българските деца спортуват. Защото храна винаги се намира, има как, но спортът е нещо, което всъщност изгражда бъдещите граждани на България. Наистина, няма как да се оправдаваме с това. Нека да не се оправдаваме. Защото всеки казва: "Е, спорт сега“ – няма такова нещо. Спорт. Както храната, така и спортът е нужен. Еднакво нужни са те, еднакво необходими са за младите хора, наистина, така е.

 

Бойко Серафимов