Проф. Антоанета Христова, политически психолог, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус“ "Това е България“

Несъстоятелността на политическия модел избива в нелепа сатира на сексистка основа. Вечерта на 4 януари телевизията на Слави Трифонов "7/8“ пусна иронична песен, посветена на бившата говорителка на Кабинета "Петков“ Лена Бориславова. В тази насока сценаристите на Слави имат богата предистория още от 2000 година, когато след скеча "Надка на Кол“ дълго се извиняваха на тогавашния външен министър. Така че "Лена хищна хиена“ не е новаторство в редиците им, но не е само екипът на "7/8“ герой в пошлата политическа стилистика. Години наред продължи гаврата с Цвета Караянчева, рапирането на Христо Петров, по-известен като Ицо Хазарта в парчето му "Депутатът Христо“ се фокусира върху гласа и очилата на Десислава Атанасова. Така в обществото систематично бе създавана подходяща почва за избиване на комплексите върху нелюбимите или поне нехаресвани политици. И се оказа, че това е много подходящо, когато засяга врага и опонента, и ужасно вбесяващо когато удари твоите партийни редици. Как липсата на критерии в политиката доведе до провокацията "Уморена кака Лена“? Коментира политическият психолог проф. Антоанета Христова. Проф. Христова, пошлостта в политиката не е ли последната капка за несъстоятелността на политическия модел?

Качеството на политиците и политиката стана много ниско. Ние не можем да се изненадваме на това, което ни се случва и което виждаме всеки божи ден което по своята същност е нарушение на социалната норма, нарушение ако щете на някаква етика на отношенията, и то съвсем основна етика. Та, не може да ни изненадва. В последните 2-3 парламента нагазиха хора, които са взети от улицата, хора, които не са готвени за това да бъдат политици, хора, които нямат ценностна ориентация за това, хора, които не могат да се бият за идеи. И затова се хващат за това, което прави другият в обществото слаб, формално слаб. Битката с простотия не е от днес. Но по някакъв начин се чувствам в несправедлива ситуация да го коментирам когато знам, че са атакувани жени преди Лена Бориславова, и то по един възможно най-груб начин, че са атакувани ако щете мъже политици, също по един изключително груб, несъществен от политическа гледна точка начин, свързан с външна форма, сексуална ориентация или с някакъв друг несъществен признак за политическата битка. Затова в последно време съм все по-убеден привърженик на идеята, че трябва генерално да подходим към прилагането на технология за подобряване на качеството на хората, които са в парламента, а оттам и на политиките.

Този генерален подход как ще изглежда?

Ще ви кажа. Какво ни прави впечатление на всички избиратели, включително и на мен, това не е нещо, което го откривам като експерт: в големите партии, в старите партии има едно или постоянно присъствие, или хора, които са пълнеж. Този пълнеж е много важен за тези партии, защото той играе ролята на войници, които могат да не се изказват, но които подкрепят решенията. В същото време този пълнеж демотивира състезанието за политическо място на младите хора, на тези, които учат и искат да се развиват. Малките партии, при които голяма част от тях между другото съществуват 2 или 3 да го кажем мандата в парламента максимум, и след това изчезват, са партийки, които са произведени не за да правят политика, а за да прокарват определени интереси. Това са случайно събрани отново послушни хора. И затова моята теза е, че проблемът на големите партии те трябва да си го решат вътрешно, че създаване на система за развитие на кадровия потенциал не е просто "хайде, младите“, а младите, които могат, младите с образование, младите, които са изтъкнати, доказват, че могат да водят политически битки и че не са една нула в парламента. Докато партии, които създават кал в парламента и лепкащи се там, където е интересът, и които имат много къса перспектива, при тях решението е друго. Големите партии имат дълга перспектива. Те даже когато бъркат, даже когато правят недостатъчно коректни вътрешнополитически действия, свързани с кадровия потенциал на тези големи партии, пазят своята по-дълга перспектива, т.е. далечното бъдеще, в което трябва да оцелеят, и това, че трябва да отговарят, да пазят твърдите си избиратели. Това ги прави доста по-обрани от най-малките, които влизат за кратък период от време, и знаят, че трябва да го оползотворят максимално. Затова предлагам, то не е моя идея, тя е стара идея, но аз я възстановявам и смятам, че това е моментът, в който тя трябва да бъде разгледана изключително сериозно и да бъде вкарана в обръщение, това е да повишим процента за влизане в парламента от 4 на 8. По този начин малки несъществени политически партии, които нямат голяма представителност, и които могат да бъдат вкарани в примерно половината квартал "Люлин“, и за да бъдат играчи и да получават мандати, такъв тип политически партии няма да имат шанс. Напротив, те ще са хората, които са там, ако са сериозни, ще имат шанс да бъдат конкуренция да влязат до по-големите, да представят идеи и да могат да се конкурират с вече установени политически сили. По този начин естествено ще уедрим политическото пространство и съм убедена, че ще го направим по-конкуриращо се и по-качествено. Това е само една технология. Има и други. Да ви кажа, мечтая да създадем политически елит. Ще ми кажете: няма политически елит в тази държава. Защо да няма? Я да си спомним какво беше началото на демокрацията и колко хора от тогава стоят отстрани, наблюдават и се възмущават, и техният опит абсолютно никой от тези партии, които са в парламента, не използва. Защо не ги използва?

Страхуват се от конкуренция. То е прост отговорът, проф. Христова. Конкуренцията е много опасно нещо. "Има човек – има проблем. Няма човек“, нали знаете – Сталин?

Отговорът е прост, но мен не ме удовлетворява като избирател. И затова, защото по-важно е избирателят какво го удовлетворява. Затова смятам, че избирателят трябва да си го поиска. Трябва да поиска тази промяна на създаване на елити, елити, които са на принципа примерно на двукамерния парламент, елити, които да, в момента двукамерният парламент горната камара горе-долу в България се реализира чрез Конституционния съд, но въпреки всичко говорим за политически елит. Говорим за хора, които са учени и които имат опит, и които най-важно от психологична гледна точка трябва да им се използва чувството на отговорност към самите себе си, че не трябва да излагат себе си пред обществото, и че трябва да пазят отговорността на голямата кауза в името на държавата и на самите себе си като имидж. Трябва да мислим за тези неща. Не казвам, че съм открила точно как нещата да се случат, но казвам, че трябва да седнем, да говорим, да го измислим, и максимално бързо да го приложим, ако не искаме утре да дойде президентска република и авторитарна система на управление на държавата. Защото партийното се затрива, а партийното трябва да бъде засилено, трябва да му се даде енергия, трябва партиите и политическите лидери да бъдат поставени в нова среда, за да забравят действията си в стари стереотипи и да превключат в нова конкуренция и в нови условия. Който оцелее – оцелее.

Партийното се срива, защото липсата на критерии в политиката доведе до провокацията "Уморена кака Лена“. Ние така и не разбрахме откъде е дошла г-жа Бориславова, какъв е нейният професионален бекграунд. Една измислена биография, която е поднесена в последния момент. Не сме наясно, как дойде нейния лидер Кирил Петков, така че да заслужи да стане министър-председател. Ето, това е големият ни проблем днес – измисляме фалшиви биографии за хора, които трябва да пробутаме на даден пост. И тогава, когато те ни провалят, ние казваме: да бе, той не става за нищо, то беше ясно от началото. Но защо трябваше да се стигне до провала?

Аз си мисля, че българският избирател си взе големи поуки. И една от поуките, един елемент от зрелостта в резултат на негативния опит е, че вече не искат нови неща, нови хора. Т.е. ние много дълго време, а и някои хора все още, си викат: "Нов, кой нов ще ни спаси?“ Няма да ни спасят новите. Новият, за да се появи, той трябва да е тръгнал отрано, трябва да си е проходил пътя, трябва да е натрупал опит, трябва да е доказал качества, и чак тогава да влезе в позиция да ни управлява. Докато стигне дотам, трябва един човек много хляб да изяде. Т.е. това не може да се случи на 20 и на 25, даже на 20 е 25 би било гениално, ако ти си направил изключителни обществени постижения, доказал си опита и си доказал, че можеш да влезеш в политиката като част от даже от една партия, първо депутат трябва да станеш, за да те видим как се държиш в парламентарната зала. Т.е. моята теза е, че трябва да върнем нещата на правилните им места. Трябва да можем да оценяваме, що е то това авторитет, какво значи зрялост, какво значи натрупан опит, какво значи доказан човек, и да престанем да мразим доказаните. Защото в последните две години дадени обществени настроения срещу известните, срещу авторитетите, срещу доказаните, срещу титлите, включая аз съм професор, включая позицията на професор, една атака срещу всички възможни позиции, за които човек се е борил да ги постигне, защото е имал своята отдаденост на тях и може да го докаже със знания, опит и достижения. Всичко беше сложено на масата на ударите. И това беше една изключително характерна стъпка по посока на реализацията на псевдореволюцията. А псевдореволюцията убива авторитетите, тя трябва да убие всичко авторитетно от миналото, за да създаде своите авторитети. Но тази революция не успя. Не успяха всички, които бяха включени в нея, включително определени медии, включително определени анализатори. Към днешна дата се ядосвам, че доста медии продължават да използват примерно тези анализатори, които доказаха, че бъркат в анализите си. И си задавам въпроса, когато говорим за критерии, оценка и качество, на каква основа се греди критерия, оценката и качеството когато някой е публичен или когато не е публичен, на каква основа? Разви ли обществото сензитивност към фалшивостта и манипулацията, разви ли? Все още смятам, че не достатъчно сме се научили да ги отсейваме нещата, въпреки че сме по пътя – това е добрата новина. Ние сме по пътя на отсейването. Революцията заедно с псевдоанализаторите и псевдожурналистите не успя. Сега е въпросът наистина да им се покаже къде им е мястото – постепенно, постепенно и не грубо, но с ясното пренебрежение на всички граждани, на по-голямата част от гражданите.

Смятате ли, че това е възможно, проф. Христова? Че ние имаме стари традиции, много по-стари от провокациите като "Лена гладна хиена“, много по-стари традиции за системата на познанства и връзки, на интерес, че и народна поговорка имаме: "Интересът клати феса“.

Ще ви каже, че човекът, не всички хора, но обикновено по-голямата част от човешкото същество като потенциал има способност, заложена му е способността да оцелява. То е заложено още от първобитно-общинния строй. Тогава племето е трябвало да оцелее. Затова е трябвало в ситуация на криза, ситуация на липса на храна или на война със съседното племе да се мобилизира, да се развие, да създаде технологии по-нататък които да го правят по-силно. Мисля си, че в момента тези многопластови кризи, в които се намираме, ни дават много голям шанс. Дават много голям шанс на хората, които се усещат. Самата аз осъзнавам, че никога не бих се замисляла за повишаване процента за влизане и не бих си го разрешила да го сложа като част от моето публично говорене, ако в момента не смятах, че това е важен елемент, който ни дава перспектива да излезем от кризата. Т.е. всеки човек узрява за определено решение, узрява за определено рисково поемане на позиция. Мисля си, че ако повече говорим за тези неща, без да се страхуваме, че някой може да има друго мнение – напълно нормално е някой да има друго мнение, важното е да го докаже. Трябва да отворим дебата, и трябва да станем, т.е. в нас има потенциал да се чуем, за да излезем от кризата в момента, но ние не можем да излезем от тази криза до следващите избори, които чукат на вратата в момента. Ние можем обаче да подложим необходимостта от този дебат сега, за да стане той свръхактивен след следващите избори.

Цоня Събчева