Проф. Антоанета Христова, политически психолог, в интервю за обзора на деня на "Радио "Фокус" "Това е България"

Започва предизборната кампания. 26 партии и 6 коалиции влизат в надпревара за гласа на избирателите. С какво поведение те тръгват към тази кампания и за 48-я парламент? Наш гост е проф. Антоанета Христова, която е политически психолог. Каква предизборна кампания ни очаква, проф. Христова?

Очаква ни интересна предизборна кампания, поне интересна за наблюдателите и много безинтересна за много голяма част от избирателите. Защо за наблюдателите е интересна, например за мен? Защото виждам как от старта тръгват различни групи политически партии, политически лидери: едни, които са опитни, с ясен профил, разбиращи къде се намират и защо тичат, и други, които имат едни декларирани цели, но други реални цели, които са объркани от това, което се случи, защото то не е било очаквано, и които продължават поради неопитността си и лошия си политически бекграунд да правят изключителната грешка да запазват старите си стереотипи на нападения, на агресия, на негативизъм, които не дават вече в тази нова ситуация позиция, по-точно обратното – рушат още повече според мен доверието към тях. Когато казах,  защо за гражданите е безинтересна – защото ми се струва, че избирателите са разделени на твърди избиратели, които както знаем, по класически са привърженици на отделните политически партии, те са изключително мобилизирани, особено в партиите, които преживяха много големи удари през последните две години, имам предвид особено партия ГЕРБ и СДС. При тях мобилизацията е много голяма, защото знаете, когато някой е бил удрян, удрян, удрян, удрян, заврян в ъгъла като самочувствие и като усещане за несправедливост към него, то той е в ситуация, в която може да направи връщане, т.е. да даде реванш на избори, е много силно мотивиран да участва и да спечели. В същото време има много голяма група избиратели, извън тези твърдите, за които говоря, които обаче са били заложили в миналото на новите политически субекти, да го наречем така, и които са силно разочаровани. При тях има две дилеми в момента. Едната дилема е дали да не гласуват на 2 октомври, или да гласуват за по-сигурното, а по-сигурното в конкретния случай е отново ГЕРБ-СДС. Или пък някои от тези, които са разочаровани примерно от ИТН, предимно подчертавам ИТН, тъй като там имахме голяма концентрация в началото на избиратели, след което постепенно – спад, докато сега се стигне, че не е сигурно дали ще влязат в

парламента. Та тези, отливащите се избиратели от ИТН, вероятно ще избират между "Възраждане“, предимно и основно "Възраждане“, и по-малко партията на ген. Янев. Така че имаме такава една колебаеща се, все още невзела решение група хора, които на практика ще решат въпроса за това, дали ще имаме относително нормална активност на 2 октомври или не, или спадът ще бъде драматичен като активност.

Каква активност очаквате?

Нали казах, не съм сигурна. Ако наистина кампанията мотивира хората да вземат решение, някакво решение за гласуване, може да достигнем нивата на последните парламентарни избори. Но ако не ги мотивира, се притеснявам, че може да паднем и под 35% активност, което ще бъде много лошо за крайния резултат, по-точно за легитимността на тези избори и за евентуалната легитимност на бъдещо правителство. Но въпреки всичко, надеждата ми е, че поне 35-40% ще запазим като минимум активност, за да може политическите партии все пак да имат някаква представителност, макар че аз съм сигурност, специално аз, ако имаме 35-40% активност, няма да говоря въобще за легитимност на изборите.

Проф. Христова, основният въпрос е, дали след изборите в 48-я парламент ще се състави правителство и между кои?

Това е много сериозен въпрос на който заслужава голяма награда този, който може днес да отговори.

Защо?

Защото не знаем процентите. От една страна, не знаем, какви ще бъдат съотношенията и дали ще имаме един, който много ще изпъкне над останалите политически партии. На практика по-вероятно е да има правителство, ако се случи такъв резултат – ако имаме един много категоричен победител, който на практика ще бъде мотивиран да направи правителство първо, и спрямо който другите ще се наложи да се съобразяват. Т.е. желаещите да влязат във властта по-малко ще имат самочувствието… хайде да го кажем да търсят малки партийни, тяснопартийни дивиденти. Т.е. самият акт на включване във властта ще го разглеждат като вид позитив за партията им на базата на практика лошите резултати. И затова мисля си, че чисто психологически на такава голяма разлика между първия и останалите бихме могли да допуснем, че тази разлика ще определи създаването на правителство. Но ако нямаме такава голяма разлика, ще има голямо боричкане вътре в групичката, която мине 4-процентовата бариера, и отново ще има много голяма сложност за правене на правителство. Ако ме питате, кой с кой може да се събере, аз не съм убедена, че издигнатата теза, но мисля, че тя вече малко е загърбена, но беше издигната тезата от ГЕРБ, че трябва да бъде проевропейско правителство. Това не говори нищо на българите. Смисълът на правителството, това е да преодолеем кризите. Т.е. това трябва да бъде форма на национално обединение около антикризисни мерки, което национално обединение трябва да търси опита, отговорността и все пак някаква близост на ценности. В този смисъл, колкото и странно да звучи на много хора, аз смятам, че старите партии, тъй като БСП и ГЕРБ са две противоположни и не бихме могли да търсим никакво съвместно действие предвид противоположността на методите, на разбиранията им, на ценностите им, на технологията за постигане ако щете на целите, то според мен, но не съм убедена според политиците, добра комбинация би било между ГЕРБ и ДПС.

А осъществима ли е тази комбинация?

Не зная. Аз казвам кое би било по-стабилно. Затова, защото и ГЕРБ, и ДПС са изключително авторитетни в своите европейски семейства и защото са декларирали наистина и проевропейски, а и доста толерантен стил на поведение. Сега, въпреки че ДПС в момента води много ярка битка срещу Прокопиев, той си има своето основание и си мисля, че тази битка не би могла да облече целия образ на ДПС като нетолерантна. Напротив, те са просто категорични в позицията, която заемат по темата. Но иначе по отношение на другите политики виждаме, че те от много години успяват да се съобразяват и да балансират. В същото време ГЕРБ в момента се опитва да покаже доста толерантно лице. Даже доста негови привърженици се дразнят, защото казват: "Стига, като ни удари някой, да сме подавали другата буза“ – така се възприема отвътре поведението на ГЕРБ, което означава, че този стремеж към демонстриране на толерантност, откритост, отвореност, готовност за диалог, на фона на голямата агресия и поляризация преди това може да се разглежда като основа за бъдещо лечение на това общество, което застана дето се казва брат срещу брата и родини срещу семействата в името на това, кой е за предишните управляващи, кой е за ПП или просто за ПП и срещу ПП. България се раздели от последната формула, която, дето се казва, задъни почти всички политики, които можеха все пак по някакъв начин да ни държат малко над водата.

А с какво поведение партии и коалиции тръгват в кампанията?

Както казах, едните са объркани, другите са с ясен профил. Обърканите са новите. Защо? Защото както казах, те, независимо, че чувам, че за тях работят израелски специалисти и генерали, не виждам обаче да успяват да излъчат категорично послание за това,  те какво могат и какво искат да направят. Досега негативното говорене им изигра лоша шега, защото негативното говорене не показа, че те могат да вършат работа. То, ако е било негативно, то трябваше да спре в един момент с взимането на властта и след това вече да се покажат само действия, така да го кажем, политическо действие, законодателство, позитивен напредък, резултативност. Точно обратното – само негативни приказки, без резултативност. Т.е. това като че ли тежи вече като камък на шията на последно управляващите и ми се струва, че им е трудно да променят стереотипа на говорене и на поведение. Обратно, виждаме, че ГЕРБ-СДС в момента говори доста структурирано. Те са първите, които показаха програма, и заявиха, че могат и ще се опитат да се справят наистина с кризите. Така че тях ги оставям, едните – в обърканата група, другите – в ясната. Отделно "Възраждане“ е с много ясен профил. "Възраждане“ може да не се харесва на много хора, но "Възраждане“ има много последователно говорене. Това последователно говорене ще обере в голяма степен, както казах преди малко, разочарованите от "Има такъв народ“, защото това е говореното на бунтарите, говоренето на недоволните, говоренето на тези, на които им куца всичко това, което се случва в България, и искат някаква генерална промяна, без да знаят каква точно да бъде тя и какво ще им донесе тази генерална промяна. А те са много в тази държава, вярвайте ми. И ми се струва, че "Възраждане“ успява да насочи много точно посланията си към този вид избирател. Така че "Възраждане“ и ДПС, разбира се, са с ясни послания. ДПС си имат специфичен таргет и си го познават много добре. А "Демократична България“, ПП и БСП според мен ще обират негативите от управлението.

И на финала не мога да не ви попитам, какви са най-големите интриги и изненади, които ни очакват след вота?

Най-голяма интрига е, каква ще бъде разликата между ГЕРБ-СДС и втората партия, която и да е тя, защото може и да е "Възраждане“. Втората интрига е, дали ще има съмнение в машинното гласуване. За тази цел трябва да има много голяма активност в деня на изборите. Третата може би интрига е, все пак колко ще падне ПП. Четвъртата интрига за мен е,  Корнелия Нинова как ще се справи с предизборната кампания и фактически за мен любопитна е интригата, какво ще се случи след 2 октомври за БСП, въпреки че виждам, че БСП не може да се оправи с лидерството. Но ми се струва, че тук Румен Радев има претенции към БСП и той се меси, и активно ще вземе позиция, той и неговите хора, по отношение на това какво ще се случи с БСП след 2 октомври, тъй като БСП е необходима на новата левица, да го кажем така, докато сегашното ръководство на БСП се възприема като част от старата левица. И да, това са, четири интриги и разбира се, дали ще има правителство. Моята надежда е да има правителство, защото ако няма, това означава, че ще продължи служебният кабинет. Не че той е лош или вреден, просто служебният кабинет трябва да не управлява, за да имаме възможност да се случва законодателна дейност, да работи парламентът и държавата да не е с вързани ръце, и да не се навява на идеята, въобще на никой да не му хрумва идеята, че би могло да има промяна на управлението на страната по посока на президентска република, тъй като тя на нас не ни отърва много, не ни пасва много като народопсихология. Но това е голяма тема и ако въобще някой иска да я постави, тя наистина трябва да бъде обговорена от много експерти.

Цоня СЪБЧЕВА