Пламен Панов, зам.-кмет: Европейска столица на културата постави Пловдив и България на картата на света

Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" със заместник -кмета по култура, археология и туризъм Пламен Панов, по повод 7 години Пловдив "Европейска столица на културата 2019"

На 12 януари отбелязахме 7 години от откриването на инициативата "Европейска столица на културата - 2019". Всъщност Пловдив беше първият български град, който стана носител на тази престижна титла. Вие лично какво си спомняте от този ден?

Винаги се вълнувам, когато се връщам към тази дата. 12 януари е моментът, в който за Пловдив започна нещо велико. Всъщност "започна“ е формално казано, защото това беше кулминацията на дълга подготовка, която извървяхме заедно – Общината в лицето на тогавашния кмет Иван Тотев, фондация "Пловдив 2019“ и гражданите, за които каузата беше лична. Помня огромната енергия, натрупана още от спечелването на титлата през 2014 г., и как тя се материализира в онзи студен януарски ден, изпълнен с хиляди гости и туристи. Усещаше се, че се случва нещо изключително, че очите на цяла Европа са вперени в нас. Европейската столица на културата стана повод за огромна гордост, която днес е част от идентичността на пловдивчани. Пловдив стана първият български град, който носи титлата Европейска столица на културата. Помня всички международни медии, които бяха в града. По това време бях служител в Министерството на културата и участвах в подготовката на различни събития – например изложбата на Римския стадион за падналата Берлинска стена. Спомням си как стояхме на терасата на Централна поща и гледахме впечатляващата кула за спектакъла "Ние сме всички цветове“. Обзема ме буря от емоции, защото това беше реалният старт на една историческа година за града ни.

Така беше. Какво означаваше това за България въобще и какви възможности даде на страната ни факта, че Пловдив стана първата Европейска столица на културата?

Европейска столица на културата трансформира нашия град в много направления и това са ефекти, които стартираха далеч преди самия 12 януари. Инициативата промени първо града икономически и затвърди Пловдив като икономически център. Европейска столица на културата показа, че културата, като ресор, е не просто низ от различни събития, а е мощен двигател за промяна. Показа, че културата може да променя градската среда, може да съживява забравени зони и има реална добавена стойност към икономиката, туризма. Проектът постави културните политики на преден план в обществения дневен ред. Градът започна още по-живо да се интересува какви са събитията, които ще се случат. Качеството на самия културен продукт се повиши значително, тъй като институтите и неправителственият сектор трябваше да отговорят на високите очаквания. Това е безспорно най-значимият формат на Европейския съюз, който показва реалната европейска интеграция на държавата именно чрез култура, и това се случи именно чрез Пловдив. И до днес титлата помага на нашето изкуство да бъде по-разпознаваемо в чужбина. Това е най-значимият формат на ЕС, който демонстрира европейската интеграция чрез духа и творчеството. Трябва да сме горди, защото Пловдив проправи пътя, по който други български градове ще се борят за титлата през 2032 г. Безспорен факт е, че всичко това се случи толкова успешно благодарение на гражданите на Пловдив, на администрацията, водена изключително успешно от тогавашния кмет и на иновативната структура на фондация "Пловдив 2019". Всичко това спомогна да се преодолеят всички предизвикателства и да се реализира в България инициативата в такива мащаби. Това беше нещо безпрецедентно в онези времена. Казвам го като човек, който е бил част от екипа, участващ в подготовката на апликационната форма. Тогава не бях заместник-кмет, но бях пряк свидетел как една обща идея може да обедини енергията на хиляди хора, че градът трябва да спечели, да се представи на високо ниво и да реализира титлата през 2019 година.

По това време още не бяхте заместник-кмет, заехте поста няколко месеца по-късно. Какви са преките резултати от 2019-а – като реализирани проекти, средства и наследство?

Цифрите са суха материя, но са важна част от картината. Община Пловдив инвестира близо 20 милиона лева в културно съдържание между 2017 и 2019 г. Важен урок беше налагането на конкурсния принцип при финансирането, което научи културните оператори как да подготвят успешни проекти на национално и европейско ниво. Държавата предостави около 16 милиона лева за културна инфраструктура. Благодарение на това днес имаме три нови галерии – "2019“, "Капана“ и обновената постоянна експозиция на Градската художествена галерия, която беше започната тогава и довършена в следващия мандат 2020-2023 година. Реновиран бе централният площад с експонирана археология – място, което не беше реконструирано от 50 години. Титлата "задължи“ местната власт всяка година бюджетът за култура да се повишава с 10%. Именно заради тази ангажираност градът да се представи на добро ниво се случиха редица проекти. Това беше стартът на Източната порта - като идея, да се говори за нея и впоследствие да се реализира. Това темпо позволи инвестиции в обекти като Голямата и Малката базилики, къща "Клианти“ и Римския стадион.

Така че говорим за близо 700 събития, по данни на фондация "Пловдив 2019", които се случиха само в годината на титлата. Говорим за множество спонсорства и партньорства, които се реализираха, и контакти с международни културни институти, с наистина големи културни организации. Натрупаното ноу-хау и партньорствата с международни институти са безценни. Въпреки че COVID-19 частично забави инерцията, ние взехме мъдрото решение да запазим фондация "Пловдив 2019“ като инструмент за управление на това наследство. Така днес имаме структура, не само знак за памет, че тук се е реализирал този проект, но която успя да запази ДНК-то на европейската столица, запази форматите, които се родиха по повод титлата. Тя продължава до ден-днешен през 2026 година да функционира като един инструмент и е част от наследството на Европейска столица на културата.

Нека откроим видимите резултати. Квартал "Капана“, например, беше напълно преобразен.

Точно така. "Капана“ е живото доказателство за културата като двигател на промяната. От занемарено място той се превърна в прекрасен квартал на творческите индустрии и водеща туристическа атракция. Създаде се един модел, в който фондация "Пловдив 2019" тогава отправи отворени покани, отвори възможността за културната общност да кандидатства, да наеме част от тези пространства в "Капана", като покриваше разходите за наем на тези културни оператори, които искат да стартират своята творческа индустрия в квартала. Общината имаше план да реновира периферната инфраструктура или съпътстващата инфраструктура, както е правилно да се каже.

И днес "Капана" вече живее собствен живот. Той се развива, той е динамичен, посещава се от всички, които идват в нашия град. Моделът беше успешен. Сега прилагаме същия подход към подлез "Археологически“. Искаме да го обновим и отворим за култура. В рамките на предстоящите събития на 16, 17 и 18 януари ще направим своеобразен "тест“ на пространството с интерактивна изложба, която ще припомни емоциите от 2019 г. Събитията са по проект, част от Плана за възстановяване и устойчивост. Това ще е и едно прекрасно намигване към всички гости на града, към всички пловдивчани, към тази емоция от Европейска столица на културата.

Как продължава това наследство днес? Има проекти като кино "Космос“ и Тютюневия град, които през годините се движат по-бавно по независещи от Вас причини. Какво искате да видите реализирано скоро?

Тези проекти са част от същата енергия за съживяване на забравени пространства. Кино "Космос“ не се случи в 2019-а, но се случва през 2025-2026-а и вече се реализира в мандата на кмета Костадин Димитров. То ще бъде модерен център за съвременно изкуство и сме щастливи, защото ще бъде място за разнообразни събития. То е част от това наследство. Ако Пловдив не беше станал Европейска столица на културата, темата за "Космос“ едва ли щеше да е толкова приоритетна. Планът ни е фондация "Пловдив 2019“ да поеме управлението му. Ръстът в туризма също е впечатляващ благодарение на Европейска столица на културата, именно заради тази обвързаност между събитийния календар на града с фокус върху културата, с многото културни събития и разпознаваемостта на града. Ако през 2012 г. градът разполагаше с около 3-4 хиляди легла, днес те са над 8000. Големи хотелски вериги стъпиха тук заради устойчивия ръст и разпознаваемостта на марката "Пловдив“.

Ако сравним 2014-та с 2025-а година, ще видим 40% ръст при реализираните нощувки и това е напълно нормално. Причината е, че тези процеси, които тръгнаха от Европейска столица на културата във всички сфери на обществения живот, правят града ни много по-разпознаваеми и много успешен и в туристически план.

А как се промениха самите пловдивчани?

Промяната е видима. Мониторинговите доклади показват рязко повишаване на посещаемостта на културни събития. Мисля, че хората са се променили и към това да бъдат много по-чувствителни, когато нещо не им харесва в културната сфера. Когато има някаква тема на дневен ред, те са много активни, идват, предлагат решения или дават адекватна критика – това също е част от свободата да бъдеш Европейска столица на културата, в която гражданите имат право на силен глас и мнение за това какво трябва да се променя в техния град, което е нещо изключително похвално. Гражданската активност на неправителствения сектор при реализацията на културни събития е също много впечатляваща. Миналата година спечелихме 3 милиона лева от Национален фонд "Култура“ по Плана за възстановяване и устойчивост. Въпреки кратките срокове през август, когато е летен сезон, когато хората са в режим на ваканция и почивка, културните оператори се мобилизираха и представиха много качествени проекти само за месец. Създадоха много качествено съдържание, което в момента е в ход и се изпълнява. Мисля, че тази симбиоза между администрация, творци и граждани е това, с което Пловдив се различава от останалите градове.

Всички тези, говорим за проекти, като "Космос", като Тютюневия град, за който споменахте, говорим за тези политики за забравени пространства, които трябва да се върнат към живот, всички тези идеи продължават да се реализират и да се обсъждат и днес. Именно защото те са били част от тази енергия на всички граждани, които имаха за цел 2019-а година да бъдат изпълнени с живот. Именно заради това, че тези ефекти са в своя ход, в момента, например, вече реализираме кино "Космос". То не се случи в 2019-а, но се случва през 2025-2026-а, в мандата на Костадин Димитров, именно като част от това наследство.

И ние сме щастливи, защото така, както е замислено, кино "Космос" да бъде място за съвременно изкуство, място, което да домакинства на големи състави, съвременни, то се случва и то е част от това наследство. Може би, ако Пловдив не беше станал Европейска столица на културата и всичко това не се беше случило, темата за кино "Космос" нямаше да бъде чак толкова важна сега. Но ние работим именно в тази посока, като част от наследството на Европейска столица на културата фондация "Пловдив 2019" да поеме впоследствие управлението на кино "Космос".

Огромен е ръстът в туризма, благодарение на Европейска столица на културата, именно заради тази обвързаност между събитийния календар на града с фокус върху култура, с многото културни събития и разпознаваемостта на града. Днес ние знаем, че през 2012-2013 години, когато градът се готвеше и не беше толкова разпознаваем, в града е имало около 3-4 хиляди легла.

В годините вече виждаме много по-голяма разпознаваемост, марката "Европейска столица на културата" движеща се в пълна сила, различни процеси, програмата, която се прави. И днес ние имаме близо 8000-8500 легла, които показват, че и самият туристически бизнес в нашия град има причина да се развива. Създават се нови хотели, нови места за настаняване, големи хотелски вериги стъпиха в Пловдив, което показва един устойчив ръст.

Ако сравним 2014-та с 2025-а година, със сигурност ще видим един поне 40% ръст при реализираните нощувки. И това е напълно нормално. Ние имаме устойчив ръст именно заради това, че тези процеси, които тръгнаха от Европейска столица на културата във всички сфери на обществения живот, правят града ни много по-разпознаваеми и много успешен и в туристически план.

А как се променят хората на Пловдив, след тази инициатива?

В различни разрези можем да гледаме, в много различни аспекти можем да търсим. Ние правихме едно проучване, когато в 2020 година излезе мониторинговия доклад на Европейска столица на културата, и там ясно се виждаше, на база анкетираните близо 8000 души, как в процеса на подготовка и кулминация през 2019-а година съществено се повишава ръстът на хората, които посещават културни събития.

В момента нямаме нови данни, но виждаме ясно, че интересът към културните събития в нашия град е много голям. Когато отидеш на събития на операта, или на драматичния театър, или отидеш на платен концерт, който няма най-евтините билети на света, виждаме всъщност доста хора, които посещават тези мероприятия. Ние виждаме един устрем, повече хора посещават културни събития, което означава, че хората са преживяли по-голяма трансформация или имат по-голям интерес към културните събития в нашия град. Аз мисля, че хората са се променили и към това да бъдат много по-чувствителни, когато нещо ни им харесва в културната сфера. Когато има някаква тема на дневен ред, те са много активни, идват, предлагат решения или дават адекватна критика – това също е част от свободата да бъдеш Европейска столица на културата, в която гражданите имат право на силен глас и мнение за това какво трябва да се променя в техния град, което е нещо изключително похвално.

Гражданската позиция, която пък се проявява от неправителствения сектор, при реализацията на културни събития, също е много впечатляваща. И знаете ли, много е хубаво да кажем, когато говорим за промяна, че миналата година, когато се готвихме за Плана за възстановяване и устойчивост, ние спечелихме финансиране в размер на 3 милиона лева от Национален фонд "Култура". Тогава ние трябваше много бързо да действаме, да обявим специална процедура за културния сектор в нашия град, който да представи свой проект и с който Пловдив да кандидатства и евентуално да спечели тези 3 милиона.

Впечатляващото е, че въпреки кратките срокове през август месец, когато е летен сезон, когато хората са в режим на ваканция и почивка, нашият културен сектор реагира. И тук е тази препратка, която правя към реактивността, за която става дума, когато говорим за това как секторът се е променил. Секторът реагира изключително адекватно, представи бюджети, представи конкретно разписани проекти, които в последствие влезнаха в големия проект на Пловдив. Всичко това се случи в рамките на месец, и то месец преди да се отвори културният календар, където пък обичайно имаме културни оператори, които кандидатстват. В рамките на 2 месеца този сектор се мобилизира да създаде едно много качествено съдържание, което в момента е в ход и се изпълнява.

Предстоят три вълнуващи дни – 16, 17 и 18 януари под надслов "Пловдив си ти“. Какво да очакваме?

Това е прекрасен фестивал, който фондация "Пловдив 2019" подготви. Програмата е наситена. Стартираме в петък (16 януари) от 18:00 ч. в подлез "Археологически“ с интерактивна изложба, последвана от сетове на известни пловдивски диджеи Pacho & Pepo и Max BG от 19.00 до 20.30 часа. Те са добре познати, изявявали са се в Маями, Лондон, Ню Йорк, Чикаго, Мадрид и др. Те ще забавляват публиката в подлеза и района. В събота на сцената пред Общината ще имаме музикални срещи с Теодоси Спасов и приятели (13:00 ч.), Стефан Вълдобрев и "Обичаните заподозрени“ (15:00 ч.) и Графа (17:00 ч.). Вечерта програмата продължава в "Капана“ на сцена "Ядрото“ с DJ Димо от 19.30 до 23.00 часа. Освен това, Природонаучният и Етнографският музей ще работят с вход свободен и удължено работно време до 23:00 ч. в събота и неделя. Това е чудесна възможност да бъдат посетени новите експозиции - зала "Африка" на РПНМ и "Светът на ютията“ на РЕМ. Ще има различни детски работилнички, уъркшопове за хляб и други занаятчийски изделия в Дондуковата градина и представяне на книгата на проф. Христо Пимпирев за Антарктида.

Пълната програма е на сайта на фондация "Пловдив 2019“. Каним всички да усетят пулса на града, защото "Пловдив си ти"!

И нека времето да е с нас!