close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Всички
Политика
Общество
Спорт
Други
Пламен Димитров: Поведението на политиците додея на всички
14:43 / 23.09.2022
4142
© Личен архив
Пламен Димитров, президент на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ), в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус“ "Това е България“.

Какви са резултатите след двудневната 572-ра Пленарна сесия на Европейския икономически и социален комитет научаваме от Пламен Димитров – президент на Конфедерацията на независимите синдикати в България, по-известна с абревиатурата си КНСБ. Дебати за организирането на гражданското общество, за ефективността в здравеопазването и социалните политики, за подкрепата в криза на малките и средни предприятия – кои от тях бяха най-интересни и с принос и за нашата действителност?

Над 20 становища бяха приети на двудневната сесия на Европейския икономически и социален комитет. Между впрочем, по две от тях имаше и български докладчици. Милена Ангелова от Асоциацията на индустриалния капитал и Мария Минчева от Българска стопанска камара бяха докладчици по тези теми, свързани с малките и средни предприятия. Имаше сериозни анонси за спешното им подпомагане, за да може да бъде запазена заетостта, и иновациите да бъдат стимулирани в тези много тежки времена, но все пак с ресурс, който стои срещу нас по Плана за възстановяване и устойчивост и по всички възможни финансиращи инструменти на Съюза. Дебатът за здравеопазването беше също доста сериозен с комисаря по здравеопазване. Там имаше наистина сериозни предизвикателства, а и което засяга и България в огромна степен – за гарантиране качеството на здравеопазването и най-вече достъпа. Нашата здравна реформа всички знаем, че повече от 20 и няколко години се върти като че ли в кръг и най-накрая никой не е доволен от нея, нито пациентите, нито работещите в системата. На пазара на труда, за който сигурно ще си говорим малко по-късно, беше изключително важно това, което коментирахме по препоръките, които Еврокомисията прави всяка година за това как да се развият съответните политики и предизвикателствата най-вече свързани с войната в Украйна и цените на енергоносителите. Не е само български феноменът, който ще споделя след малко – че работодателите много ясно заявяват загрижеността си, че ще почнат да съкращават масово работници, ако наистина няма адекватни и продължаващи мерки за подкрепа и по повод на цените на ел. енергията, и по повод на цените на лекарствата и на газа. Така че същите предизвикателства, но в европейски мащаб, или по-скоро с европейско решение, които за съжаление към настоящия момент не са достатъчно ефективни, бих казал аз, и това е може би една от сериозните критики, които ние изложихме и пред комисарите, защото каквото и да е взето за момента като действие, то не води след себе си до сериозен ефект върху понижението на цените или пък овладяването им по някакъв начин, за да могат оттук нататък да станат по-предвидими и бизнесът да може да планира, пък и хората малко по-спокойно. Това – накратко.

КНСБ започна национална протестна кампания "Да защитим доходите от инфлацията и работните места в кризата“. Аргументи за нея вие сте изложили очевидно и в Брюксел. Но началото на поредицата от акции, които ще се проведат в продължение на месец в отделните региони, предприятия и институции в страната, дадохте от триъгълника на властта с празен хладилник пред Министерския съвет. Изтъквате ли въпросните наши аргументи при срещите ви с участниците от предизборната кампания, те как се приемат и какво очаквате да постигнете?

Казваме това, което хората ни казват. 85% от нашите синдикални членове и техните лидери заявяват ясно и просто, че проблемът в момента №1, 2 и 3 е проблемът с доходите и с цените. Всичко останало е важно, но не е толкова важно в края на краищата. От тази гледна точка всички, които отиват към изборите и се борят за властта, трябва да си дадат сметка, че трябва да намерят подобни решения. Ние предлагаме някои от тях в нашия Меморандум за икономическо и социално развитие на България. Така че има какво да слушат и от работодателите, и от нас. Доколкото според десетилетията опит, който сме натрупали и най-вече прагматичния подход, който ни карат нашите членове да заемаме винаги, без значение кой управлява, да казваме точно това, което хората искат, само може да помогне на България в този тежък момент. Иначе аргументите са много ясни. Инфлацията наближава 18%, и то тази, която е официалната. Личната инфлация, истинската инфлация на хората е тази, която гледат в магазините. Там цените на 20-те стоки и услуги, които се купуват всекидневно, минаха 50%, някои от тях минаха и 100% увеличение на годишна база. Така че говорим за изключително тежки удари върху хората и колкото по-студено става и неясно как ще се справим и с топлото, независимо дали е парно, дали е дърва, или каквото там отоплява. Слава Богу, токът не е с много по-висока цена, но и той в края на краищата се движи като разход. Хората стават все по-тревожни и затова и ние решихме, че трябва да изразим тази тревожност в тези ясни, настойчиви послания, и то преди изборите. Защото избори след избори, ако това ще бъде всъщност рецептата, очевидно няма да реши тези тежки проблеми в тази тежка зима, която ни чака.

Смятате ли, че политиките, представени от политици в кампанията и от управляващи, са фокусирани върху доходите, а не проявяват формална, преиграна, понякога дори безсмислена загриженост?

Не толкова, не дотам, че да ни убедят и да убедят и хората. Очевидно и затова е тоя натиск да се говори повече, да се действа повече всъщност в тая посока. В някои сектори положението е "добро“ – в кавички да го кажа така, или хайде не в кавички, сравнително добро. В индустрията, цялата да речем, на годишна база към юни месец заплатите са увеличени с около 17% - около 280 лева в повече получават работещите, но това е по-скоро в тежката индустрия, в големите предприятия. В малките предприятия картината е доста по-различна. В сектора на услугите имаме около 15-18% увеличение на заплатите на годишна база. Но ако стигнем до публичния сектор, там, където плаща правителството на тези, които работят в него, увеличението е около 8%, т.е. 120 лева всъщност на годишна база са получили в повече хората, работещи в бюджетните системи. И много други данни илюстрират това, което ви казвам – че очевидно чуваемостта и действието по-скоро не е такова. Те говорят тези неща, а друго се случва. В сегашния момент хората не искат да слушат вече обещания, искат реални действия. Ние започнахме срещите с водещи партии – имам предвид тия, които ще влязат в Народното събрание, и на всички казваме едно и също. Имахме онзи ден с ИТН среща, следващата  седмица ще имаме и с останалите, с "Продължаваме промяната“, с ГЕРБ, с БСП, с другите. Без значение кой как се определя – леви, десни, идеологията в момента не вълнува толкова много хората. Вълнуват ги действията, както казах, и то такива, независимо дали щял да се увеличи дефицитът, защото едни либерални момченца обясняват, как това не било възможно, как било много страшно. По-страшно е хората да не могат да изкарат зимата, да мръзнат и някои да не могат да стигнат до нейния край, защото имаше такива случаи по време на Виденовата зима през 1997 г.

Вие за какво настоявате и на тези срещи?

За същото, което ви казвам – 850 лева минимална заплата от 1 януари, 12-13% увеличение на заплатите всяка година, и то сега, от 2023 г., около 12% увеличение и на пенсиите. Това сме сметнали как става в макрорамката на бюджета, как се осигуряват тези милиарди. И естествено, най-важното, което споменах, е успокояване на бизнеса, гарантиране на всички тези помощи, които минават през енергийната система, включването и на частния сектор там, тъй като в момента държавната енергетика плаща само единствено тези компенсации, 1 милиард лева на месец. 1 милиард лева всъщност се генерира като печалба от държавната енергетика и тя плаща на всички небитови потребители. Това трябва да продължи, защото както казах в началото, това пази работните места. Ако това спре, ще имаме десетки, да не кажа хиляди уволнени буквално за няколко седмици. Това е всъщност ключовият въпрос за запазване на работните места. И както казах вече, доходите би трябвало да продължат да растат с ускоряващи се темпове.

Защо заедно с "Бюджета 2023“ трябва да бъде преактуализиран отново "Бюджет 2022“?

Точно поради това, което казах – всъщност, за да могат да додадат на всички ти, които не са получили, им трябват около 140 милиона допълнително на управляващите, които и да са те, или на парламента, за да направят служебното правителство тази актуализация – тя е малка актуализация, да разшири енергийните помощи, които няма да стигнат в момента, за да могат да си купят хората дърва. Един кубик дърва, не знам дали знаете, но мина 180 лева. Миналата година беше 70-80 лева. Дори и тези, които получават помощите за дърва, енергийни помощи, които 80-90% от тях са за дърва, няма да могат да си купят тия 5-6 кубика, които им трябват да изкарат зимата. Ще купят, но половината. Тези, които трябва да платят парното, което е с около 40% по-скъпо в София и с около 30% по-скъпо във всички областни градове и сигурно ще се увеличи още, тъй като както виждаме, че цената на газа расте, също няма да могат да покрият тези сметки. Това е най-спешното, което трябва да се направи – да гарантираме, както казах преди малко, с тази актуализация, че средствата стигат на ежемесечна база от генерираната печалба от енергетиката да се покриват и да се плащат съответните помощи, за да стои все пак цената за небитовите потребители, разбирайте предприятията, за училищата, за болниците, за всички, които са в тоя кюп, в едни такива рамки от около 250 лева на мегават, което не е много малко, но все пак е в някаква степен поносимо. И ако не можем да се справим с цените на газа, не само с неговата доставка, а и с цените, с които ще дойде, да въведат и газови помощи. За това трябва актуализация в "Бюджет 2022“ заедно с приемането на "Бюджет 2023“. А резерви, преструктуриране на разходи, които няма да бъдат направени, има. Да видим дали всичко това, което ви разказах, може да стане без да се увеличава дефицитът, без да се генерират допълнителни дългове, без да обременяваме всички, които идват след нас, младите поколения. Така че това е възможно и съвсем реално, реално постижимо.

Г-н Димитров, сякаш все повече се центрираме върху доходите и някак забравяме за не по-малко сериозния проблем за пазара на труда. Как изглежда пазарът на труда в България и какви са заплахите, какви са рисковете пред него?

Аз споменах някои ключови от тях. Ще повторя, тъй като мисля, че е важно да се повторят. Пазарът на труда в България е горещ. Всъщност около 200-240 хиляди души се търсят на пазара на труда по различни професии и специалности. За мен, сега може би не е единствено вярна тая причина, но за мен е – че не се намират подобни хора, а българите продължават да емигрират навън, за да работят, е ниското заплащане в масовия случай. Но в тази ситуация, освен всичко друго, както казах, са заплашени и съществуващи работни места – споменах вече, заради неяснотите около високите цени на газа и ел. енергията. Всички големи предприятия, които ползват газ или като суровина, или като гориво в производствения процес като сериозна компонента – имам предвид тяхната себестойност, със сигурност са заплашени 1 към 1. Ако държавата не намери начин за подкрепа, в тях започват масови уволнения, и то точно на прага на зимата, и тогава тая безработица, която в момента е паднала до 4% и е достатъчно ниска, средната говоря, с изключение на някои региони, където тя си е традиционно висока – говоря, където няма предприятия и няма работни места, но средната все пак е поносима, тази безработица може да я видим и двойна, и то точна на прага на зимата. Затова споменах вече, че всички тези мерки, които ви споменавам, нямат политически оттенък, те не са леви или десни, те не са на тази или на онази партия, а парламентът, в момента в който се сглоби, и което зависи от него, служебното правителство трябва да го подготви и да му го внесе като мерки, за да може да гарантираме отново, че икономиката ще продължи да работи поне с тия темпове, и предприятията ще имат тая перспектива, която имат в момента, а работещите ще запазят работните места през зимата и ще получат някой лев увеличение, за да могат да посрещат все по-високите цени на основни стоки и услуги.

Изправени ли сме пред стагфлация?

Аз споменах вече – повече от половината от инфлацията идва от български фактори. Инфлацията в Евросъюза е под 9%. В България е двойно повече.

А стагфлация?

Възможна е от това, което идва отгоре и от нефункциониращия пазар. Разбирайте, казано по друг начин, регулаторите, които трябва да следят за прозрачност на ценообразуването и да няма спекулативни надценки, всъщност не работят. Аз давам много често един пример, вие може да дадете сигурно още няколко такива и всеки, като се замисли – ако помните, когато се беряха черешите в Кюстендилско преди няколко месеца, имаше проблем, че не можеше да се намери кой да отиде да бере череши. Хората, които имат черешови градини, собствениците, можеха да платят не повече от 1-1,10 лева, за да могат да им ги оберат, и толкова де факто получиха. Оттам насетне цялата печалба – от това, което виждаме в София и може би сме го забравили, но аз запомних тогава, защото бях ужасен – 5 лева бяха черешите тогава нашите, българските, не гръцките. И всяко нещо, за което може да се сетите – с млякото е така, с прасковите от Сливен, които произвеждаме, и къде ли не всъщност, това показва едно драматично нефункциониране на пазара. Между 15 е 20% остават в земеделските производители, независимо какво произвеждат, от общата продажна цена на пазара. Всичко останало отива някъде в търговците. Е, това ли е нормалният пазар? Няма такъв пазар нито в Германия, нито във Франция. И това е – забележете, само на бързооборотните стоки в тия няколко сектора, които споменах. Ако вземем по цялата верига – за това всъщност говорим, че има нефункциониращ пазар, липса на регулатори и както искате го наречете. Спекулация ли е, не знам, може и спекулация да е, но спекулация ще го наречем, когато контролният орган, антимонополният орган – Комисията за защита на конкуренцията, излезе и каже, че има монополно образувание и съответно картелизация. Такъв сектор е и секторът на горивата. Виждаме, че и там от правителството го удариха на молба накрая – "Лукойл“ да намали цените на горивата, независимо че всички знаем, че "Лукойл“ продължава да преработва руски нефт "Урал“, който продължава да е доста по-евтин от "Брент“. И т.н., и т.н. От там идва тази голяма инфлация и затова всъщност трябват мерки, антиинфлационни мерки, които не са непременно да орежем доходите на хората, плащанията към социално слабите или към пенсиите, както някои си представят: идваме на власт, къде да закърпим нещата – ще поорежем малко и ще спрем инфлацията. Мерките да възстановим пазара, да функционира нормално, да няма спекулации са реалните антиинфлационни мерки и тогава можем наистина да видим нещо устойчиво.

Тези мерки залегнали ли са във Визията за социално-икономическо развитие на България през следващите четири години?

Предложили сме много от тях. Сигурно могат и още да бъдат казани. В края на краищата, ние сме синдикат, не сме организация на бизнеса, нито пък държавата. Така че всеки трябва да даде своя принос в това как да се оформи обща визия. Ние с работодателите, между другото – давам ви новина в аванс, в средата на следващата седмица ще предложим на всички партии, които отиват към избори, проект за Национално тристранно споразумение, по което работим около два месеца. Там има конкретни мерки за бизнес средата, за икономическото развитие, за енергетиката, за Зелената сделка, за пазара на труда, за доходите, за пенсиите, за всички ключови въпроси. Ако има някой, който иска да чуе всъщност от реалния живот какво излиза, от бизнеса и от хората, които работят, това би било според нас най-прагматичната и най-работеща работна версия, визия за какво трябва да се прави в България. Не искам да го нарека "програма“, защото тия думи вече девалвираха. Говорим за набор от неща, които трябва да се направят в следващите 12 месеца поне.

Дали няма да ви обвинят самите партии, че изпреварвате формирането на кабинета с това споразумение?

Който иска да обвинява, каквото иска. Положението наистина е, както споменах вече и обясних с факти и с числа, изключително тревожно и няма никакво време да оставим партиите да се налудуват в момента и да правят пак нови и нови безсмислени и неносещи нищо на хората в края на краищата упражнения в обвинения – този какво взел, оня на кого дал. Мисля, че това вече додея на всички. И най-важното още веднъж – тяхната отговорност като представители на народа, защото това казва Конституцията, е да се осъзнаят в каква ситуация се намира държавата, какво предстои пред нас и ако ни тласнат след тези избори в още едни избори, с тежка зима, смятам, че може да се стигне до драматична делегитимация на цялата политическа система, т.е. никой да не отиде да гласува. Не както сега говорят политиците и политолозите, че около 40% ще гласуват. Ако вървим на още едни избори през януари и февруари и не сме направили правителство сега, каквото и да е то, с ясни ангажименти – както ви споменах, ние се опитваме да дадем кои трябва да бъдат те, аз прогнозирам, че на следващи избори, пети поред, след тези имам предвид, в рамките на една година и нещо, може да стигнем до драматични нива на 10, 15, 20% гласуващи, което значи наистина делегитимация на целия демократичен процес. Това е опасност, която в крайна сметка зависи от партиите, а не от всички други организации, включително и от синдикатите.

Цоня Събчева









Зареждане! Моля, изчакайте ...

ИЗПРАТИ НОВИНА
Актуални теми
Отношенията София-Скопие
Черно утро в София! Тежка катастрофа отне живот!
Парламентарни избори 2022 г.
Иранската ядрена сделка
Взрив в "Арсенал" – Казанлък, има пострадали
назад 1 2 3 4 5 напред
Анкета
Ще успеят ли партиите да съставят правителство?
Не
Да
Не мога да преценя
Все ми е тая

Част от
НОВИНИ
ЗА НАС

За контакти:

тел.: 0882 801 801

focus@focus-news.net

За реклама:

Тарифи (виж)

тел.: 0885 39 39 42

office@mg24.bg
©2000 - 2022 Медия груп 24 ООД. focus-news.net - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от focus-news.net, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в focus-news.net е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.