close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Всички
Политика
Общество
Спорт
Други
Петър Витанов: Европа е изправена пред сериозни изпитания, които ще имат политически последици
00:38 / 16.09.2022
3154
© Личен архив
Петър Витанов, ръководител на Делегацията на БСП в Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус“ "Това е България“.

За речта на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и за бъдещето на Европейския съюз продължаваме разговора с Петър Витанов – ръководител на Делегацията на БСП в Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент. Г-н Витанов, коментатори у нас вече нарекоха председателя на Европейската комисия след тази й реч "западно млекопитаещо левичарче“. Изразът е взет от "Задочните репортажи“ на Георги Марков. Би трябвало обаче като социалист казаното от Урсула фон дер Лайен да ви допадне. И затова ви питам – хареса ли ви речта?

Ама не разбирам въпроса, "като социалист“. Какво ляво е казала г-жа фон дер Лайен? Аз не виждам нищо ляво и не виждам и чак толкова популистични неща. Напротив, всъщност речта й се очакваше с огромен интерес, защото Европейският съюз се намира в изключително тежко състояние. Не самият Европейски съюз като такъв, но държавите членки. Защо? Най-вече поради тежката инфлационна и енергийна криза. И затова погледите бяха вперени в тази посока, какъв ще бъде отговорът на Европейската комисия, защото това е двигателят на Европейския съюз. Вместо това в началото чухме силно патетична реч с основен фокус Украйна. Добре, разбирам го, но това, което на мен ми липсва са два елемента, два момента от тези ключови въпроси. Първият по отношение на Украйна – не се говори за мир, говори се за солидарност с Украйна. Разбирам го, добре, съгласни сме, но не се говори за мир, не се вижда никакво политическо решение. Поне аз трудно мога да бъда убеден, че може да има военно решение на този конфликт. Според мен Европейският съюз трябва да търси политическото решение. Да, има някои държави като Франция, като Германия, в които все още тоя разум надделява, но тук по-скоро се коментираха военните успехи на Украйна, а не някаква перспектива за мир. И другото нещо, което ми липсваше – дума нямаше за земеделието. В момент, в който има продоволствена несигурност, не само за страни от Третия свят и за държави в другия край на света, но дори и за някои от по-отдалечените от конфликта в Украйна европейски държави, дума не беше спомената за земеделието, при което в крайна сметка 1/3 от средствата, които идват от Европейския съюз, отиват за земеделие, за зеленото, за устойчивото земеделие, за гарантиране и осигуряване на продоволствия. Така че от тази гледна точка, имаше неща, които на мен не ми допадат. Сега, колкото до енергийната криза – имаше някакви решения, които бяха предложени. До какво ще доведат – предстои да видим. Може би много хора очакваха, де да знам, някаква реч, която с магическа пръчка да даде решение на всички проблеми. Такива няма. Каквото и да си говорим, тая зима според мен сме я отписали, но поне с тези мерки, ако има възможност да се ограничи това каскадно увеличение на цените на енергоресурсите, би било добре. Но може и да ги коментираме, ако представляват интерес?

Да, разбира се, ще стигнем и до там. Но защо председателят на Европейската комисия избра точно тези акценти, около които завъртя аргументите си в речта – Украйна, газ, енергоносители, водород като бъдеще на Общността?

Според мен завъртя около Украйна поради една причина. Няма какво да се заблуждаваме, темата е изключително драматична, тя е много сериозна, тя безпокои немалко граждани на Европейския съюз и е в основата на системата за сигурност, въобще не само в Европа, бих казал и в целия свят. Затова е съвсем естествено да се обърне внимание. Но има и още една причина според мен – защото в Европа продължава да расте евроскептицизмът. И много хора започват да си задават въпроса: добре, ние сме тия, които наложихме санкции, и се предполага, че ние няма да сме тези, които ще платим цената. Но в даден момент излиза, че всъщност тези, които налагат санкции, търпят по-големите щети. И може би затова в речта си г-жа фон дер Лайен акцентира върху тежките цени на санкциите, които плаща Русия. Мен не ме интересува това. Аз живея в България. Мен ме вълнува не дали Русия е приземила една голяма част от въздушната си флотилия поради липса на резервни части или как да има резервни части от хладилници и перални – мен не ме интересува това, за да ме убеждават колко ефективни са санкциите спрямо Русия. Аз искам да знам, какво се предлага за европейските граждани, защото тази зима ще бъде много тежка. Тежката зима означава, че някои ще трябва да избират – или да се топлят, или да ядат. И за да не се налага такъв избор, трябва да има ефективни колективни, устойчиви мерки. Това по-скоро е причината, защо акцентът беше толкова много върху Украйна и толкова много върху необходимостта от солидарност, и необходимостта от търпение, защото и на тях им е ясно. А когато казвам, че ще има тежка зима, тя, освен че ще е тежка социално, икономически, тя ще е тежка и политически. Защото вие виждате – и понеже пак говорим, че съм социалист – какво ще се случи на изборите в Италия. Само другата седмица гледайте и ще се убедите в правотата на думите ми – ще има един десен блок, който ще управлява страната. Джорджа Мелони, последният останал там неофашага, който не е управлявал тая страна, след като Салвини се изреди, преди това Берлускони и там десницата просто провидя поредната си звезда и ще видите как ще има един десен националистически блок, който ще управлява Италия. Защо се случва това – ами ето заради това, защото вече има много сериозна доза европейски скептицизъм относно възможността за проява на някакъв колективен разум. И може би, за да се стопират тези залитания към екстремни, крайни политически формации, се прави тази реч.

А очаквате ли бунтове за глад и студ през зимата в Европа?

Надявам се до бунтове да не се достига, защото все пак, каквото и да си говорим, европейските граждани са може би едни от най-заможните. Но се опасявам, че има държави като България например, която е изключително бедна, където социалната търпимост на повишаващите се цени на енергоресурсите е много ниска. И тук на хора наистина ще им се налага да правят избора дали да гладуват, или да се топлят. И което в ХХІ век в най-богатата общност само допреди една година изглеждаше невъзможно. Не че не е имало подобни колизии, но не са били толкова масово. Така че според мен Европа е изправена пред много сериозни изпитания, които ще имат своя политически оттенък и политически последици, свързани, пак ви казвам, с избуяване на някакъв екстремизъм, на някакви крайности, най-вече десни, но и леви. И така. Което не е добре за политическите системи, не е добре за бъдещите решения. Каквото и да си говорим, да дадем управлението на Европа на някои, които нямат опит, преди всичко са популисти, нямат капацитета, е много, много, много, много, много опасно. И мисля, че го видяхме и тук, по нашите ширини.

Да, видяхме го и в България, изпитахме го на гърба си. Г-н Витанов, говорим за мерки в енергетиката, за мерки в овладяването на каскадно растящите цени на енергоносителите. Какви са те?

Преди да ви отговоря, искам да обърна внимание на нещо, което казахте преди малко. Водородът, мерки срещу пожари и бедствия или някакви колосални средства за хората с ментални проблеми в Европейския съюз – моите уважения, ама няма да променят първопричините на кризите. Те може да помогнат за последиците. Така че това, което каза фон дер Лайен, малко ми се стори като излишно, защото включително и водородът. Сега извинявайте, някаква нова банка за водород – 3 милиарда. Е колко са 3 милиарда – два водородни проекта в Европа. Да му отделим 15 минути ми се стори прекалено много. По въпроса с енергетиката, защото тук са сериозни нещата – да, целта е да се ограничи потреблението в пиковите часове и може би една ефективна мярка би била диференцирането на електричество, произведено от газ, и това, произведено от други енергийни ресурси, значително по-евтини, като от АЕЦ, като от ВЕЦ-овете, като от възобновяемите енергийни източници, дори въглищата. Когато се направи това нещо, се предполага, че хората биха имали възможност да изберат по-евтиното, но би имало по-евтино електричество, няма да го има в пиковите часове и може би някаква част от тях ще преразпределят домакинските дейности за по-късни и по-ранни части от деня, което в някаква степен би могло да регулира системата, защото в пиковите часове се включва електричеството от газ, което допълнително оскъпява цената. Може би това в известна степен би регулирало цените, някаква стъпка е. Това, което е хубаво, другото – TTF, който е борсовата цена или борсовият индекс, който има съществен принос в методологията и изчисляване на цената, без всъщност голяма част от сделките да минават по него. И може би неглижирането на този индекс в определянето на цената също ще доведе до понижаване на цените. Това, което се предлага за свръхпечалбите, пак като социалист аз го одобрявам, в известна степен. Защо? Защото признакът за солидарност е важен в едно общество, за да върви то напред. В момента, поради войната, поради ръста на цената на газа заради спирането на доставките от Русия правят цената на електричеството изключително висока. А на някои производствените им разходи останаха много ниски. Те с ниски производствени разходи, правят огромни печалби. Пазарно ли е – пазарно е. Морално ли е – ами, в известна степен може да се поспори, защото на гърба на войната и на гърба на тия хора, които плащат тия непосилни сметки, някои правят милиони и милиони. И затова ограничението в печалбите според мен е някаква положителна мярка, ако е в рамките на разумното. Прави се в редица държави. Същевременно обаче какво означава ограничение в печалбите – държавата има право да прибере печалбата над 180 евро на мегаватчас, т.е. средства, които са отгоре. Това със средствата, които тя експроприира или събира, те се компенсират, финансират се най-уязвимите групи граждани. Това е добре, но трябва да бъде ясен този механизъм, защото дори – ето например това, което предлага, ами предлага се част от тези средства, събрани от една държава, например износител на ток, каквато е България, да бъдат споделяни с държавата вносител на този ток, защото техните граждани плащат тези високи цени. И сега тук е спорно, доколко това е разумно, както е, когато се отнемат печалби, и винаги трябва да сме наясно и с факта, че това би торпилирало допълнителни инвестиции в този сектор, който пък от своя страна, ако няма инвестиции, няма да има нови източници, цената на съществуващите ще се повиши в един дългосрочен план. Така че много внимателно и балансирано трябва да се правят тези промени. Но като цяло аз съм ОК с отнемането на свръхпечалби, защото някои наистина направиха много пари, не поради някакви свръхусилия, а поради войната.

Срамува ли се Европа от причините, които стоят в основата на кризите до степен, че те не бяха признати и в речта на фон дер Лайен?

Да се срамува?! Че никой не признава, че Европа има каквато и да било вина. Може би… А, не, не, спомена нещо, че – видите ли, ние е трябвало да послушаме тези, които ни казваха още отдавна, че Русия не е устойчив или надежден партньор. Може би има право в това. Ама аз не съм усетил някаква нотка на срам у председателя на Европейската комисия.

Нито посочване на източник? Прочетох речта и видях, че източниците на кризите в нея отсъстват.

В речта на фон дер Лайен имаше само един източник на всички беди и това беше Русия, включително беше обвинена за световната продоволствена криза. Не че войната не оказва своето много неблагоприятно въздействие или влияние върху тези жизненоважни суровини, не че Русия не блокира и не завладя част от украинските пристанища, през които излизаше украинското зърно. Да, това е факт, но не е само това причината.

Можем ли да направим изводи за състоянието или бъдещето на Съюза от казаното от председателя на Европейската комисия?

Не, от казаното трудно можем да направим някакви генерални изводи. Вижте, аз не съм евроскептик. Европейският съюз е основан на много солидни и ясни икономически правила и който си мисли, че тоя Съюз, видиш ли, ей сега ще се срути – просто не е познал, просто не познава функционирането на Съюза. Не, той няма да се срути. Напротив, свободната търговия е нещо хубаво, нещо, което е в основата на просперитета на всичките тия държави. Така че той почива на много солидна основа, но със сигурност може да се направи много повече така, че да няма чак такова разслоение между различните страни членки и така, че да има още по-голяма форма на солидарност, така, че в тая криза, която е предизвикана отвън в известна степен, поне тези, които са потърпевши, солидарно да поемат тежестта. Защото има някои държави – ами, моите уважения към Португалия, но тя си взима газ от Мароко и от Алжир, защото е на Иберийския полуостров, и си свирка, и им е лесно да кажат какво да се прави. Ама има други държави, които са зависими на 100% от газа от Русия. Така че не знам, може би ми се иска да видя повече солидарност и – аз съм си пацифист, искам да видя и стъпки за мир, постъпки за мир.

В Европейския парламент гласувахте и директива, уреждаща размера на минималната работна заплата. Размерът на минималната работна заплата в България стана 710 лева от 1 април, докато в края на юни средната заплата е определена на 1710 лева. И въпросът е: постижимо ли е и за българите минималната заплата да стане 50% от средната за страната?

Вижте, в директивата не се определя минималното  възнаграждение, но се говори за адекватност на минималната работна заплата, защото един от големите проблеми е в това. Значи примерно, в 22 или 23 държави има минимална работна заплата. Там, където я има, тя би следвало да почива на някакви правила, защото в България просто някой плюнчи пръста и казва "Вдигаме я с 50 лева или със 70“. Няма механизъм, който да регламентира вдигането на тая минимална работна заплата до някакви нива, които позволяват достоен начин на живот. И затова в Европейския съюз казваме: трябва, за да може минималната работна заплата да бъде адекватна, трябва да се въведат критерии. Сега дали ще е процент от медианната, дали ще е процент от средната работна заплата, дали ще бъде обвързана с малката потребителска кошница, дали с голямата – всяка държава трябва да го направи, но трябва да има ясни критерии, по които да определя. Но разбира се, ние не задължаваме да има минимална работна заплата, нито пък се опитваме да я приравним с тая на Люксембург, защото там минималната работна заплата е осем пъти по-висока. Просто се опитваме да сложим термина "адекватност“ така, че да няма работещи бедни. Това е целта на директивата. Знаете ли, кой беше против въвеждането? Скандинавските държави. Те нямат минимална работна заплата, но при тях има много силно развито колективното  договаряне. И тогава, когато има колективно договаряне, при колективното договаряне винаги колективните договори са по-добри от минималните работни заплати. Затова една част от директивата насърчава ролята на синдикатите, дава възможност и задължава синдикатите да участват при взимането на подобни решения. Дава им много повече права в тристранното сътрудничество, защото големият проблем на България е, че само 17-18% от работещите са обвързани с колективно договаряне, докато примерно в едни скандинавски страни това са 80-90% и винаги тия колективни договори са много по-изгодни за тях. Така че тази директива за минималната работна заплата има много измерения. И да, тя не решава проблема, но създава предпоставки за неговото решаване, прави стъпки в тая посока.

Въпросът е, как държави като България ще се съобразят с тези стъпки?

На първо време според мен този термин – адекватност, той не е случаен. България трябва да въведе някакъв механизъм при определянето на минималната работна заплата. Ето сега чувам, че ние, ако не се лъжа, като политическа партия от години искахме да я обвържем с медианната. Някои искат да я обвържат със средната работна заплата. Някои пък смятат, че трябва да е с потребителската кошница, защото това би гарантирало някакъв достоен начин на живот. Дори при средната работна заплата не е сигурно, че тя е адекватна. Така че това, което ще се задължи в България, е да я обвърже по някакъв измерител, който в крайна сметка да даде адекватност на това минимално възнаграждение.

И по още един въпрос искам да ви попитам, г-н Витанов – в Европейския парламент имаше всъщност в деня на речта на председателя на Европейската комисия, но часове по-рано, имаше дискусия, повдигната от Европейската народна партия, за незаконния арест на лидера на опозицията, бившия министър-председател и председател на ГЕРБ Бойко Борисов. Различни отзиви се чуха, включително и критики, че социалистите и зелените са реагирали – извинете, цитирам, доста невъзпитано, освирквали са и т.н. Каква беше всъщност атмосферата в залата?

Ще трябва да разочаровам вашата аудитория, ама в Европейския парламент нямаше особен интерес към темата. Да, в залата присъстваха основно представители на Европейската народна партия и може би български журналисти, което в общи линии потвърждава и очакването, че това е тема, която се вдига за употреба в България непосредствено преди изборите. И в общи линии такъв беше и тонът на дебата. Сега разбирам, от партията на Борисов там подчертаваха, че две съдебни инстанции са постановили, че арестът е незаконен. Да, той наистина е незаконен и с това си мисля, че въпросът беше изчерпан. Но там е важно късане на ризи, такива работи, защото то им е свързано буквално с  преизбирането след две години. Така че аз разбирам и патоса, с който колегите отиграха темата. От друга страна, аз си мисля, че този въпрос беше решен преди четири месеца. И трябва да ви кажа, че Европейската народна партия се опитваше многократно да повдигне темата в Европейския парламент, просто не събираше необходимото мнозинство. Тя и сега не го събра, всички други партии са против, но по силата на правилата на Европейския парламент във всяка сесия по една от партиите има право да постави тематичен дебат. Този дебат този път се падна на ЕНП и те затова го използваха. Разбира се, не може да предложат резолюция, защото няма да съберат необходимото мнозинство. Затова в общи линии се ограничиха само до дебата, като според мен ЕНП повдигнаха този дебат без да има какъвто и да било проблем в България. Защото този проблем – да, действително арестът беше незаконен, съдът е признал правата на Борисов, че са нарушени, и мисля, че с това въпросът е приключил. Сега защо се повдига четири месеца по-късно, 15 дни преди изборите – оставям на вашите слушатели да преценят. Но наистина важната тема е върховенството на закона, което между другото, трябва да се отнася както за политическите лидери, по същия начин и за битите студенти под колоните на Министерския съвет, които нямат такава възможност да наемат скъпи адвокати и да се ползват с привилегията на солидно медийно внимание. Макар че тази тема е силно предизборна, по-скоро трябва да се върнем към общия европейски контекст. Да, в България има проблем, той не произтича от идването на власт на промяната, имаме го отпреди това. И да, той е системен проблем, който трябва да решаваме, просто не му беше мястото сега, защото нямаше кворум.

Цоня Събчева









Зареждане! Моля, изчакайте ...

ИЗПРАТИ НОВИНА
« Септември 2022 г. »
пон
вто
сря
чтв
пет
съб
нед
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
Актуални теми
Български национален отбор по футбол
Избори
Гърция-Турция
Войната в Украйна
Парламентарни избори 2022 г.
назад 1 2 3 4 5 напред
Анкета
Ако изборите бяха днес, коя формация бихте подкрепили?
ГЕРБ
ПП
БСП
ДБ
Възраждане
ДПС
Български възход
Друга
Не съм решил/а
Няма да гласувам

Част от
НОВИНИ
ЗА НАС

За контакти:

тел.: 0882 801 801

focus@focus-news.net

За реклама:

Тарифи (виж)

тел.: 0885 39 39 42

office@mg24.bg
©2000 - 2022 Медия груп 24 ООД. focus-news.net - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от focus-news.net, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в focus-news.net е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.