Огнян Атанасов, вицепрезидент на КНСБ, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България"   

КНСБ и Конфедерация на труда "Подкрепа“ протестираха пред Народното събрание под надслов: "Да защитим енергийната сигурност на страната“ заради поетия в Националния план за възстановяване и устойчивост ангажимент за намаляване на въглеродните емисии от енергетиката с 40% до края на 2025 година спрямо нивата им през 2019 година. Синдикалистите настояха парламентът да задължи правителство да започне преговори с Европейската комисия за предоговаряне на плана. Какъв е резултатът на протеста на синдиката пред Народното събрание? Отговаря ни вицепрезидент на КНСБ Огнян Атанасов, който е и наш гост. Би трябвало да сте доволни, г-н Атанасов, парламентът гласува решение, с което задължи Министерския съвет да промени Националния план за възстановяване и устойчивост в част "Енергетика“, а политическите сили се обединиха в защита на въглищните централи. Ще успее ли правителството да предоговори плана? Очаквахте ли такъв успех?

Не само ние трябва да сме доволни, цялото общество, цялата страна, цялата икономика, бизнесът трябва да бъдат доволни, защото всъщност станахме свидетели на нещо историческо – всички парламентарно представени сили без изключение се обединиха около национална идея за защита не само на енергийната сигурност, но и на националната ни сигурност, и това, което видяхме в четвъртък като решение, е изключително важно. Тези 40% намаление на емисии в енергетиката до 2026 година спрямо 2019 година всъщност обричаха на затваряне половината от енергийните ни въглищни мощности и загубата на хиляди работни места. Така че ние естествено сме доволни от това решение, но трябва да кажа, че това като че ли беше най-лесното. Оттук нататък предстоят битките. И аз се надявам Министерския съвет, в чието задължение вече ще бъде изпълнението на това решение, да направят необходимите стъпки. Ние, разбира се, ще направим всичко възможно да помогнем, както и досега сме помагали, с наша експертиза.

А смятате ли, че правителството ще успее да предоговори плана? Какво показва вашата експертиза?

Да, ние смятаме, че правителството ще успее да предоговори, защото има всички обстоятелства за предоговаряне на тези 40%. Благодарение на въглищните централи и АЕЦ Българя генерира 8 млрд. лева през последната година, които отидоха за компенсация на бизнеса, бизнесът не прекрати работа, напротив, доста добре се развива, а пък и ние с вас като потребители се възползвахме също от това, за да не плащаме високи сметки за електроенергия. Аз ще се опитам да ви кажа няколко мотива, които биха могли да послужат на правителството в преговорите, които се надяваме в срока, който е поставен от Народното събрание, да започнат. На първо място България в момента е енергийният стожер на Балканите. Ние изнасяме за всички наши съседни страни големи количества електроенергия, и всъщност това се признава от всички тях. Около 2 000 мегавата всеки ден отиват в съседните нам страни и ако се върнем към това, което Европейската комисия искаше преди известно време – Западните Балкани да се развиват и да се приобщават към Европейския съюз, какъв по-добър пример от това? Ние не приемаме тезата, че служебно правителство не може започне предоговаряне за отпадане на тези 40%, защото в края на краищата служебното правителство също е правителство и не е ясно, колко време още напред ще бъде служебно правителство. А ние не можем да чакаме повече. Поетият ангажимент за намаляване на емисиите с 10% всяка година от 2026 година ще бъде пагубно. Тези хора в момента, които работят там, и осигуряват енергийната сигурност на страната, осигуряват тези средствата с труда си, са поставени на един непрекъснат натиск – дали ще работят, дали няма да работят, как ще си намаляват емисиите, какви мощности ще бъдат затворени, кога ще бъдат затворени? Надяваме се с това решение поне това напрежение сред хората, и то в четвъртък си мисля, че стана ясно, да падне, за да могат да си работят в следващите няколко години, когато е ясно, че енергийните цени няма да се успокоят и ще бъдат високи. И тази наша въглищна енергетика е абсолютно необходима. Дори и в този момент, в който ние с вас си говорим, тя осигурява 50% от електроенергията на страната. Така че в разговорите с Европейската комисия трябва да бъдат посочени всички тези доводи. Освен това, самата Европейска комисия предложи нов план към Общоевропейските планове за възстановяване и устойчивост, вие знаете, REPowerEU, за да защитим зависимостта си от руските енергоносители. В края на този месец вероятно този план ще бъде отворен и всички европейски страни ще могат да предоговарят своите планове в техен интерес, разбира се. Там България участва с около 500 милиона евро допълнително. 

Т.е. ние ще успеем да се вмъкнем тук в този план, за да имаме късмет да предоговорим въглищните централи и да ги спасим?

Да, и още няколко довода бих искал да ви дам стига да имаме време.

Разбира се, слушам ви.

В обществеността много се говори за тези емисии, 40%, 55% и т.н. Трябва да сме наясно: ние сме категорично "За“ общоевропейските политики, какъвто е пакетът "Fit for 55", където имаме задължение ние като Европейски съюз да намалим емисиите с 55%, въглеродните емисии от цялата икономика в сравнение с 1990 година. И понеже понеже спряхме мощностите през 90-те години, България е намалила емисиите си, ако вземем 2020 година, която беше доста сурова година, в сравнение с 1988 година, която е годината приета в Споразумението за Киото – малко е сложно, опитвам се да ви обясня, защото има няколко варианта – това, което в момента ние докладваме, е по Споразумението за Киото, и базовата година е 1988 година. Повечето държави ползват като базова година 1990-та, и пакета "Fit for 55", който е за европейските страни, всъщност ползва като базова година 1990-та и намаление с 55% до 2030 година. Ние това вече сме го изпълнили. Нашето намаление на въглеродните емисии 2020 година в сравнение с 1988 година е 58%, ако е сравнение с 1990-та, сигурно ще е 55%. Т.е. ние сме преизпълнили това, което се иска от нас и нямаме никакъв проблем. Още едно число ще ви кажа, всъщност емисиите, които нашата страна произвежда в целия Европейски съюз, този дял е само 1.5%. 1.5% са нашите емисии от общите емисии, произведени в Европейския съюз, който пък от своя страна има само 9% в целия свят произведени емисии. Така че виждате, че ако трябва да говорим за някакъв принос за климатичните промени, то това, което България всъщност дава като емисии, е изключително незначително, и не можем да бъдем обвинявани за това, че ние сме голям замърсител, който едва ли не цапа, и трябва при тези условия, когато икономиката в момента има нужда от електроенергия, да си затваряме въглищните централи. Да, може би някой ще каже: "Никой не е казал, че ще затваряме въглищни централи“, но всички експерти, вие предполагам си спомняте, че преди един месец ние събрахме в КНСБ и депутати, и енергийни експерти, хора от мините, от централите, и те бяха абсолютно наясно – не може това намаление, което се иска от нас, 8 400 000 т през 2026 година в сравнение 19 млн. т емисии, което е и даже над 40%, да не е съпроводено със затваряне на над половината от въглищните ни мощности. Това ще бъде пагубно за държавата. 2026 година е само след 3 години. Няма с какво тези базови мощности да бъдат заместени. За толкова години няма как да бъдат построени толкова ВЕИ, които обаче имат и много по-малък коефициент на полезно действие. Т.е. те не могат по никакъв начин да заместят тези базови мощности. И мисля, че това са достатъчно добри доводи пред Европейската комисия. Сега, ние не искаме, повтарям пак, не искаме Министерския съвет и г-н Пеканов, които отговарят за евросредствата, да отидат сами и да се борят за постигане на тази цел. Има достатъчно добри експерти в България, включително и при нас, синдикатите, и още от петък всъщност трябва да започнем да правим предварителна комплексна оценка по поетите по Плана ангажименти и да се изготви анализ с конкретни действия. Чухме от министъра на енергетиката в сряда, че е готова вече енергийната стратегия, която ще ни бъде представена през следващата седмица. Като казвам това, не мога да не отбележа, че ние не сме доволни от факта, че поредната стратегия, която се предлага, всъщност е станала без наше участие, както беше приет и Плана за възстановяване и устойчивост с тези 40% намаление на емисиите в енергетиката без наше участие. Това, което ни се представи последните дни, преди да бъде представен пред Европейската комисия Плана за възстановяване и устойчивост, въобще не коментираше тези 40%. Бяха ни представени новите проекти за батерии и за купуване на влакове и т.н.,  нещо, което всъщност сега се оказа, че трябва да бъде осъществено. Така че има и още нещо: вероятно знаете, че по наше предложение беше създаден Консултативен съвет по Зелената сделка. В този Консултативен съвет по Зелената сделка в момента работят няколко комисии, една от тях е Комисията по енергиен преход. В тази Комисия за енергиен преход се разглеждат различни сценарии за развитие на енергетиката до 2030 и до 2038 година. Ние настояваме Министерство на енергетиката да внесе доклад в Консултативен съвет по Зелената сделка, където са представени всички – представители на изпълнителната власт, на законодателите, на синдикатите, на НПО-ата ако щете, и този доклад, ако бъде приет от Консултативен съвет, да бъде представен в парламента, където явно е мястото да се вземат такива важни решения, каквото важно решение, касаещо въглищните централи "Марица Изток“, спомняте си, беше 2020 година за защита на въглищните централи. Ние ще попитаме все пак това решение за намаление на емисиите, което беше в Плана за възстановяване и устойчивост, дали отговаря на решението на парламента? Защото смятаме, че не отговаря и е в нарушение.

Вие не сте били информирани за него?

Не, не бяхме. Така че ние абсолютно сме наясно, че хич няма да й е лесно на изпълнителната власт да започне преговори с Европейската комисия, но това трябва да стане във възможно най-кратки срокове. Няма нищо лесно, но обстоятелствата са такива, че са изключително в полза на такова разумно решение, и аз съм убеден, че европейските чиновници ще разберат мотивите, които аз така само леко засегнах, и ще можем да стигнем до правилното решение.

Г-н Атанасов, вие разговаряхте ли с вицепремиера Пеканов дали той ще приеме подкрепата на вашата експертиза?

Неколкократно сме разговаряли с вицепремиера Пеканов. Сега трябва да признаем, че той е един от хората, които се съпротивляват на такова решение и смята, че преговорите с Европейската комисия ще бъдат много трудни, но ние сме изпратили до него сигурно десетки становища с наши предложения, експертни при това много от тях. Той е ползвал разбира се, предполагам, че и сега ще ползва, когато започнат преговорите с Европейската комисия. Ние със сигурност ще се включим в този процес, дори вече сме започнали работа с наши конкретни предложения към Министерския съвет и към Министерство на икономиката за развитие на българската енергетика.

Например? Бихте ли казали някои от предложенията, които сте отправили?

Те са свързани с развитието на комплекса "Марица изток“ и отново във връзка с Плана за възстановяване и устойчивост, с изграждане на индустриална зона в комплекса, в която да започне подготовката на терените и привличането на инвеститори. Като ние обаче ще настояваме това да стане с участието на работниците, т.е. те трябва да бъдат участници във всички тези процеси и трябва да бъдат измислени механизми, чрез които това да стане. Настояваме да започне изграждането на енергийни кооперативи в региона, енергийни кооперативи, които са свързани с енергийна ефективност за живеещите в региона на Гълъбово, Раднево, мините около Перник и Бобов дол. Ей такива няколко предложения, които вече може би от една седмица сме започнали да разработваме и ще ги представим на Министерски съвет.

А консултирали ли сте вашите идеи с работещите?

О, да, разбира се. Даже още в понеделник ние имаме среща в КНСБ, първоначално започваме с енергийните и миньорските федерации, за да видим по какъв начин да изградим тези енергийни кооперативи и точно по какъв начин ще бъде участието на работниците, които ще бъдат гарант, че инвестициите в региона всъщност ще допринесат за неговото развитие.

А какво ще бъде дяловото финансово участие на работещите в енергийните кооперативи? Те с какво ще участват, какъв е техният апорт, тяхната вноска?

Вижте, има много варианти. Ние ще се опитаме да проучим опита по енергийните кооперативи, който има в Холандия и в Германия. За съжаление законодателството в България в тази посока е доста слабичко.

Не предвижда такива, ако трябва да сме честни.

Не предвижда такива, но не е невъзможно тяхното създаване. Ето, давам още един пример, който е свързан и със защита на работните места. Като казвам защита на работните места, знаете, че има един Фонд за справедлив преход, който е свързан с териториалните планове за развитие в тези, въглищните региони, които в момента за съжаление са поставени "на трупчета“. Защо са поставени "на трупчета“? Защото Европейската комисия иска от нас и в тези териториални планове ние да включим тези 40% намаление на емисиите в енергетиката, да посочим до 2026 г. какво ще бъде затворено, да посочим колко души ще напуснат, няма да имат работа в следствие на това затваряне. Е, няма как ние като синдикати да допуснем, особено в тази обстановка, такива записи в териториалните планове. Дори и да загубим, мисля, че вече и загубихме първите средства по Фонда за справедлив преход, но… Вижте, аз преди малко ви казах – 8 милиарда са генерирани от енергетиката само за една година. Хайде да сметнем колко пари дойдоха по Плана за възстановяване и устойчивост – 2 милиарда и нещо. Ами несъпоставими са нещата! Били сме причина с тези искания, които имаме, да няма второ плащане. Ама то второ плащане така или иначе няма да има. Държавата трябва да изпълни 66 реформи, за да получи второто плащане по Плана за възстановяване и устойчивост в размер на 700 милиона и да приеме 22 законодателни промени.

Промени в 22 закона.

Да. Нищо не са приели все още, едно, две или три, а за тези 66 реформи, които примерно 40 – инвестиции, 26 – не знам си какво, там нищо не е направено. Нищо не е направено и ние по тази причина няма да получим скоро второ плащане, а не за това, че ще искаме предоговаряне на Плана за възстановяване и устойчивост.

Без да режа вашия ентусиазъм, г-н Атанасов, но вие имате ли план "Б“? Какво ще се случи, ако не успее намерението и гласуването на правителството и вашето желание, и остане свиването на 40% от въглеродните емисии?

Ами каквото се случи и през 2022 г. Знаете ли какво се случи през 2022 г.? Това, което държавата ни е поела като ангажимент за 2022 г. във връзка с тези намаления, т.е. ние имаме до 2026 г. всяка година – 2022, 2023, 2024 и 2025 г., намаление по 10% на емисиите. Казах ви, ние трябва да намалим с 8,5% милиона тона емисиите си в края на 2025 г. в сравнение с 2019 г. През 2019 г. базовите числа, които са заложени в Плана, са 19 500 милиона тона. Т.е. за 2022 г. ние трябваше да намалим емисиите си с 1 555 000 – цитирам по памет. Не само че не сме ги намалили, а сме ги и увеличили, по простата причина, че в момента централите работят на пълна мощност. Е, какво се случва според вас?

Това вероятно може би ще доведе до връщане допълнително на пари по Плана, но може би вие ще предпочетете да върнем пари, отколкото да си загубим централите?

Ами не зная, въпрос на преговори е. Това, което в четвъртък се взе, е национално отговорното решение. В тези трудни времена, в недостига на електроенергия около нас на Балканите, в целия Европейски съюз… Защо една Германия отваря въглищните си централи? Защото има нужда, защото няма руски газ, защото не може да купува електроенергия от Франция и имат недостиг. И знаете ли, колко е делът на Германия например във въглеродните емисии на Европейския съюз? Казах ви колко е нашият – 1,5%. Знаете ли колко е делът на Германия? 25%. Защо Германия може да си отвори въглищните централи, а ние ще трябва да ги затворим? Какво ни дават на нас? Тези примерно 2,7 милиарда нали ни ги дават за възстановяване и устойчивост, а не ни ги дават за затваряне на въглищните централи?

Колко човека спасявате от ТЕЦ-овете? 12 000 работници някъде четох.



12 000 през 2026 г., още толкова – 2038 г., но това са само пряко заетите в мините и ТЕЦ-овете, не само в "Марица изток“, а изобщо в цялата страна. Като сложим веригите на доставките и това, че ще пострадат семействата, говорим за над 100 000 човека. Но освен тези 100 000 човека, сложете още 100-150 хиляди човека – бизнесът, които казват, че ще бъдат загубени като работни места, ако не получават компенсациите, които се осигуряват от въглищните централи и АЕЦ "Козлодуй“ в момента. Така че помислете си за каква катастрофа става въпрос! И още нещо – 2026 г., ако това продължи, ще имаме перфектната буря. Първото нещо, което всъщност вече е променено от Плана за възстановяване и устойчивост, е да отложим либерализацията на пазара, на битовия пазар, на който сме ние с вас, който трябваше да започне като стъпка за тази година, успяхме да го отложим за 2026 г. Ако не успеем да го отложим за по-нататък, 2026 г. е перфектната буря. Битовите потребители – на свободен пазар, т.е. трябва да си плащаме не сегашните суми, а четири пъти повече за електроенергия; затворени половината въглищни мощности, не е ясно каква част ВЕИ-та, фотоволтаични централи ще бъдат направени и доколко те ще могат да покрият липсата на електроенергия. И ние какво – от износител на електроенергия в целия регион трябва да се превърнем във вносител. Откъде, като в момента и всички страни около нас изпитват недостиг на електроенергия и ние ги снабдяваме? Ето, в сряда в Министерството на енергетиката ни казаха, че 650 мегавата изнасяме за Гърция, само за Гърция, откъдето идват и приходите. Е, защо трябва да го правим? Кой ни принуждава?

Много ви благодаря за това, че приехте да бъдете наш гост, благодаря ви че споделихте пред слушателите за плановете, които сте набелязали, и ви стискаме палци те да бъдат приети.

Само още нещо, ако има време, да вмъкна, понеже разговорът ми тръгна от там. За да защитим работници от всякакви колизии, ние предложихме и още нещо, което не беше прието в Плана за възстановяване и устойчивост, но е включено към териториалните планове евентуално в бъдещето. Ние предлагаме създаване на едно предприятие, държавно предприятие на въглищните региони, в което да бъдат насочени евентуално хора, ако се стигне до някакво затваряне на рудници – не дай си Боже. Това предприятие ще се занимава с подготовката на терените – има 140 000 дка, които трябва да бъдат рекултивиране в целия регион, с подготовката на терените, за да могат да бъдат привличани инвеститори. Аз дълбоко вярвам, че районът предлага добри условия за развитие и на ВЕИ, но ние не искаме да бъдат изграждани само фотоволтаични централи, разпарчетосани и разхвърляни някъде, които да произвеждат ток и някой да печели от тях. Не, такова нещо ние няма да допуснем. Ние искаме, ако ще бъдат изградени такива фотоволтаични централи, те да бъдат обвързани с производство на зелен водород, което всъщност ще осмисли идеята за превръщане на комплекса "Марица изток“ във водородна долина. И това въобще не е неосъществим проект, напротив. Това го има в разработените сценарии, които се разглеждат в Консултативния съвет по Зелената сделка, и ние се надяваме много скоро всички тези неща да видят бял свят, както и нашите конкретни предложения, които ние ще направим тук в близките дни, защото всъщност нямаме време. Срокът за промяна на Плана и отваряне на преговори с Европейската комисия е краят на март месец. Така че ние трябва да сме готови, добре огледали, осмислили отвсякъде. Всички сме заинтересовани това да се случи, защото ясно е – към 2038 г. сме поели ангажимент и няма да има работещи централи, но този преход трябва да стане постепенно. Докато ако стане в рамките на следващите три години, ще бъде пагубно за страната ни. 

Цоня Събчева