Д-р Теодора Иванова в първото си интервю като председател на Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД), за сутрешния блок "Добро утро, България" на Радио "Фокус" 

От скоро Държавна агенция за закрила на детето (ДАЗД) е с нов председател – д-р Теодора Иванова. Тя е наш гост днес. Преди близо два месеца приехте предизвикателството да застанете начело на ДАЗД. Трудно ли взехте това решение? И въпреки много краткото време, може ли да кажем какви са приоритетите пред вас и екипа ви? 

Разбира се. Не, не беше никак трудно това решение, защото през последните 21 години аз съм част от екипа на ДАЗД. Целият ми професионален път е свързан с Агенцията, защото съм тук от самото й създаване. Заемала съм различни позиции през целия период и мога смело да кажа, че това вече е моя мисия и кауза. Също така познавам много добре колегите. Имам тяхната подкрепа и уважение и това беше още една причина да приема предложението на министъра на труда и социалната политика министър Лазаров. А по отношение на втория ви въпрос, свързан с приоритетите – Агенцията продължава да полага усилия, за да изпълнява ангажиментите и дейностите, разписани в Закона за закрила на детето, част от които ние вече успяваме да финализираме. Те са свързани с разработване на различни методически указания по различни теми, които касаят детските права, функционирането на телефонната линия, работата с децата от Съвета на децата, решения, които се взимат от членовете на Националния съвет за закрила на детето, и не на последно място, усилията, които полагат експертите в случаите на деца с международен елемент, а именно – тогава, когато се намесва държавата, за да си върне тези деца в България, както и мерките, които предстоят да се вземат.  

Споменахте Националната телефонна линия за деца 116 111 – какво показват данните, за какво най-често търсят подкрепа хората и децата, възрастните? 

Тази линия знаете, че съществува от 2009 г. Ние имаме специално решение на Комисията за регулиране на съобщенията. И искам само да отворя една скоба, за да кажа, че телефонната линия на ДАЗД е част и от Глобалната мрежа на телефонните линии, където членуват 167 телефонни линии в 140 държави. На тази линия се обаждат деца, обаждат се възрастни, които искат да подадат сигнал за дете, които искат да бъдат изслушани, консултирани, подкрепени от психолози, които 24 часа денонощно, 7 дни от седмицата и абсолютно безплатно работят на тази телефонна линия. За нас линията е изключително важна като общество, защото вече 13 години България има изградена национална система за подаване на такива сигнали. По отношение на статистиката, която вие ме попитахте, от началото на годината до 7 ноември има подадени на телефонната линия 24 309 обаждания. От тях 6463 са проведените консултации. Децата най-често питат и задават въпроси, свързани с насилието между тях и върху децата. Проблеми в училище, проблеми във взаимоотношенията между самите тях. Родителите, възрастните питат най-често за това как пълноценно да общуват с децата си. Много често имаме въпроси, породени от тежки родителски конфликти в семейството. Кибертормозът също е една от темите, по които много често се налага децата да получават необходимите консултации.  

Д-р Иванова, в края на месец октомври започнахте информационни събития в училищата за Линията за деца. Смятате ли, че учениците ще ви чуят? 

Да. Опитът ни показва, че точно това е правилният път. Ние стартирахме тези информационни срещи, които минаха при засилен интерес. Вече в Агенцията постъпват покани от много училища в страната, което изключително ме радва, и аз разбирам, че посоката е вярна. Използвам вашия ефир да благодаря на всички, които ни подкрепят в популяризирането на линията, защото още веднъж искам да подчертая, че това е един телефон, който във всеки един момент може да помогне и да промени към по-добро нечия детска съдба. Ние влизаме в училищата, разказваме на децата, те задават към нас въпроси. Установихме, че директният контакт с тях на място е най-полезен при популяризирането на тази изключително важна линия за нас. Децата вече знаят, че могат да споделят с консултантите, които съвсем спокойно и професионално ще ги консултират и изслушат. Разбира се, че предстоят много такива събития в различни градове на страната ни, така че ние доволно ще подаваме информация към медиите. Но искам да спомена за още една кампания, която стартира.  

Да, кажете? 

Тя е благодарение на Националното сдружение на общините в Република България, които подкрепиха нашата инициатива – на сайта на всяка една община да се качи банера на телефонната ни линия. Искам да благодаря на всички кметове на общини в България, които вече го направиха. Те подеха нашия апел за сътрудничество, за популяризиране на линия, а съм убедена, че и други кметове ще се включат в нашата кампания. 

Бих искала да си поговорим малко повече и за проверките, по които работи Агенцията и е работила от началото на годината. Можете ли да ни кажете малко повече за тях? 

Ама разбира се. Контролът е изключително важна част от дейността на Агенцията. От началото на годината досега са извършени 154 проверки, но проверките сами по себе си са различни видове, които съвсем накратко бих искала да разкажа и за тях. На първо място се извършват планови проверки, които са в резултат от извършения контрол от миналата година за следващата година се прави съответният планов контрол. На второ място са ни проверките по сигнал, с който непрекъснато хората се обръщат към нас, за което им благодаря. И на трето място, контролът е по извършване проследяване на изпълненията на дадени вече от нас задължителни предписания. Няма да разказвам с подробности, но искам да акцентирам върху трите ни планови проверки, защото те са много важни, тъй като ще определят насоката за развитие на държавните политики за децата в България. Първата планова проверка е извършена в социални услуги за осигуряване на подслон на деца на територията в страната. Това са т.нар. кризисни центрове, където временно се настаняват деца, жертви на насилие. Тази проверка вече е приключила, съответните анализи са налице, те се качват на сайта на ДАЗД. Всеки, който го интересуват тези неща, те са публични, достъпни за всеки. Втората ни проверка е свързана с петте регистрационно-приемателни центрове на Държавната агенция за бежанците (ДАБ). С любезното съдействие на ръководството на ДАБ ние посетихме тези центрове, където установихме спазват ли се условията за прием на малолетните и непълнолетните чужденци, търсещи международна закрила, на първо място, и второ, гарантирано ли е правото на децата на закрила срещу насилие, жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. И двете проверки приключиха, съответно дали сме нашите препоръки към съответната администрация. В момента тече третата проверка, която е в отделите за закрила на детето и социалните услуги в общността по отношение на превенцията, на риска от извеждане на дете извън семейството. Това е изключително важна проверка и ние с нетърпение чакаме анализите и резултатите, когато тя приключи. 

Кога се очаква те да излязат? 

В края на месец ноември приключват проверките, предполагам, че в рамките на двайсетина дни ще бъдат готови и обобщените резултати. 

Вие работите и над много международни случаи, нали така? 

Точно така, да. 

Можем ли да кажем за някои от тях, колко са такива международни случаи сега у нас, над които работят експертите на Агенцията?  

Експертите работят през цялата година по тези случаи. Само за последното тримесечие те са три. Три деца в риск от сексуално насилие и ранен брак и четири деца от изоставяне от техните биологични родители, български граждани, на територията на различни държави. Едното дете е в Косово, едното е в Украйна и още две деца имаме, по които работим, и те са на територията на Великобритания. Но това, което искам да подчертая пред вас, е последния случай, по който работихме, и той е свързан с дете с холандско гражданство. Детето е на 11 години. Беше обявено от Шенгенската информационна система като безследно изчезнало. То е установено от нашите гранични власти по повод влизането й в България и веднага беше настанена в защитена среда. Детето беше отвлечено от неговия баща – забележете, въпреки решението на холандския съд, че е лишен от родителски права. ДАЗД незабавно координира работата по случая заедно с посолството на Кралство Нидерландия в България заедно с Отдела за закрила на детето – "Сердика“, полицията в град Сливница. По време на престоя детето беше настанено в такъв специален център. Холандското посолство осигуряваше непрекъснат контакт, превод и подкрепа. Два дни по-късно дойде майката, която си взе детето, придружена от холандския социални работници, а ДАЗД – държа да подчертая, получи благодарствено писмо от посолството за усилията, които положи българската държава като цяло, за да може изходът за това дете да бъде положителен. 

А майката е българка? 

Не, майката също е холандка. Тя дойде и си взе детето, и го прибра в Холандия. 

Агенцията е пряко ангажирана по темата, свързана с трудностите около подготовката на децата за осиновяване, вписването в регистрите за осиновяване, разсиновяване също така на децата. Какво предприехте в тази посока? 

Точно така. Това е една тема, изключително болезнена, и в резултат на много идентифицирани трудности в процеса на подготовката на децата за осиновяване ДАЗД инициира разработването на две методически указания, които вече смело мога да кажа, че са финализирани и представляват един страхотен, огромен труд, който ще помогне на хората, които са ангажирани в процеса на осиновяване, как да действат в различните етапи на осиновяването. Първите се казват Методически насоки за подготовка на дете за осиновяване и те дават общата рамка за подкрепата на специалистите – тези, които осъществяват директната работа с детето, за да могат да гарантират най-добрия му интерес. Тук бяха включени представители на различни институции – на Министерството на труда и социалната политика, Министерство на правосъдието, Агенцията за социално подпомагане, акредитираните организации. Тези методически насоки вече са факт.

Освен тях, Агенцията насочи усилията си върху разработване на специални методически указания на дирекциите "Социално подпомагане“ за вписването в регистъра на деца, които могат да бъдат осиновени, при условията на пълно осиновяване. Вие знаете, това са най-уязвимата група деца – лишените от родителска грижа. Тези вече методически указания дават насоките на социалните работници, на психолозите, на юристите как да работят в различните хипотези, когато трябва да впишат деца в тези регистри. Смятам вече, че те също ще бъдат в полза на социалните работници. И не само на тях. Агенцията успя да разработи още един механизъм, който държа да обявя и него, който в момента е на съгласувателна процедура, за да се разпише от различните министри, а това е механизъм за работа и сътрудничество между институциите по работа на деца, въвлечени в родителски конфликти. Знаете колко са тежки тези родителски конфликти и как те влияят на детето. Така че ние се опитахме чрез този разработен механизъм, тази схема да разпишем отделните стъпки за действие в работа, когато има случай на дете в риск, когато родителите са в тежък родителски конфликт. Ние сме единствената институция, която разполагаме с информация за броя на разсиновените деца. Само за миналата година ще ви информирам, че те са 21 на брой, така че ни предстои сега да насочим усилия как да минимизираме това разсиновяване, което оставя изключително тежък отпечатък върху децата. 

Последен мой въпрос и ви моля за по-кратък отговор. Ежедневно сме свидетели на случаи на насилие между и над деца във физическата среда и във виртуалното пространство дори. Как Агенцията е ангажирана по тази проблематика? 

Ние разработваме непрекъснато различни политики в тази област, като почиваме на различни международни документи, които няма как да ги изброя в момента поради краткото ни време. Но разработихме Национална програма за превенция на насилие и злоупотреба с деца. Тази програма е вече готова, тя е финализирана. В нея участваха всички компетентни институции, граждански сектор, хора, които имат дългогодишен опит. Така че работим като дългосрочни политики и по тази тема.  

Д-р Иванова, ние ви пожелаваме успех! 

Благодаря, благодаря ви!