Мартин Димитров, избран за депутат от "Демократична България" в 48-ото Народно събрание, в интервю за предаването "Това е България“ на Радио "Фокус“. 

За новото Народно събрание, държавния бюджет ще говорим в следващите минути с Мартин Димитров, избран за депутат от "Демократична България" в 48-ото Народно събрание. Здравейте.  

Здравейте.  

Готов ли сте за утрешния тържествен ден?  

Утрешният ден е важен, защото ни чака много работа и бюджета е само едно от спешните неща. Така че всички трябва да сме готови.  

Всички очаквания са, че държавният бюджет ще бъде първата задача, с която вие, новите депутати ще се заемете. Така ли е? И от всички ли зависи това, ще постигнете ли консенсус?  

Ние от "Демократична България“ дори предлагаме нещо повече – да се разделят разговорите по създаване на правителство от конкретните експертни действия. Тоест, да се водят двете направления от различни хора, така че разговорите по бюджета да се случват независимо от това в каква посока се развиват разговорите за създаване на правителство. за целта има няколко важни условия. Едното е бързо да има Бюджетна и Правна комисия, които са най-важните. Второто важно нещо е финансовият министър, който знаете, единственото правителството има право да внесе бюджет за разглеждане в парламента, никой друг, да проведе и да проведем консултации по основни да го наречем акценти, които трябва да се случат, като компенсациите на електроенергията, въобще необходимостта от мерки, които да компенсират инфлацията. Например ние държим много на това и дефицитът да бъде около 3%, тоест, да не бъде голям, защото в такива времена живеем, че после няма връщане назад или връщането назад е трудно. Така че е важно не да имаме един парламент, който е замръзнал дълго време и да чака дали или няма да избере правителство, а експертната работа да се върши от самото начало. Това е нещо, на което много държим от "Демократична България“.  

Това са всъщност и очакванията на хората – вие, депутатите веднага да се заемете със съществените неща. Имате ли опасения обаче, че наистина разговорите ще тръгнат в посока на това ще има ли правителство, ще се разберете ли за коалиция, и сякаш важните неща на деня ще останат на заден план? Това са опасенията на хората.  

Да. За целта точно за това искаме двата разговора да бъдат напълно разделени, което никога не е правено в България. Обикновено като зацикли разговорът за създаване на правителство зацикля всичко останало заедно с него. Това не трябва да се допуска в ситуация на криза. Защото в нормална ситуация би могло приемането на бюджета да се забави, и това не би имало някакви по-сериозни последствия. Ситуацията не е такава. Имаме война, която се води на 400 км от България, имаме енергийна криза, която днес е още по-голяма, макар и цената на газа да спадна и да има в момента положителни тенденции, които ще видим до кога ще продължат. Тоест, експертните разговори по подготовка на бюджета, и не само, по тези 22 законопроекта, свързани с Плана за възстановяване и устойчивост, които просто трябва да се приемат, тъй като ние не трябва да губим тези средства, те трябва да бъдат инвестирани в българската икономика. Тоест, не е само бюджетът. Така че тези експертни ключови решения не трябва да зависят от разговорите за създаване на правителство, а те трябва да се случват паралелно, отделно, по отделна писта си го представете.  

Закъсняваме ли обаче ние с Плана за устойчивост и развитие? Какви биха били последиците, ако ще забавим с приемането на важните 22 законопроекта? И кога евентуално се очаква България да получи средства?  

Обещали сме до края на годината да свършим много важни реформи и да имаме резултати. Не можем да се отметнем и не трябва да се отмятаме от това обещание. Така че както казах, не е само бюджетът. Законите и реформите, свързани с Плана за възстановяване и устойчивост, трябва също да ги направим до края на годината, каквото сме обещали като държава  към Европейската комисия, към нашите партньори, стриктно трябва да бъде изпълнено. Важно е тези средства да бъдат инвестирани в българската икономика. Те ще помогнат и за съдебната реформа, която е толкова важно, и за която много се говори, но не е направено достатъчно, да се отвори сега една перспектива да се свърши повече, и като реформи, като електронизацията ако щете, и въобще подобряването на конкурентоспособността на малките фирми, тоест, добра среда за тях. Така че това експертно направление също трябва много да се движи по отделна писта и не трябва да допускаме да стане жертва на трудностите примерно по създаване на правителство. Те не трябва да пречат на другите направления. Знам, че това е трудно, което ви казвам, но това трябва да бъде целта.  

Г-н Димитров, моля ви да внесете разяснения, защото тези пари по Плана за възстановяване и развитие, много хора си ги представят като едни пари от Европа, които ще дойдат тук и изпълнителната власт ще реши какво да се прави с тях. Това така ли е или има конкретни инвестиции, които трябва да бъдат направени с тези пари?  

Това са пари срещу реформи. Изпълнителната власт има малко да решава, защото много ясно е разписано те за какво точно се инвестират и какво точно се случва с тях. Както ви казах например, те ще финансират случването на съдебната реформа, например. Тоест, това включва законодателство, включва структурни промени, включва подготовка на целия процес. Също така дигитализацията. Това включва представете си законодателство, включва отново технологични изменения, структурни промени и т.н. Тоест, ако тези реформи, защото става въпрос за реформи, и те са страшно смислени, ако се направят както трябва, не тръгнат да се правят обаче проформа, каквато лоша практика е имало в България, а тръгнат да се правят смислени неща, ще бъде много полезно. Защото то затова се казва План за възстановяване – то е възстановяване от пандемията. Тогава знаете, нямаше още война когато се прие този Плана за възстановяване, но идеята е възстановяване от пандемията, икономиката да тръгне да расте обратно. И сега, когато се вижда, че част от Европа ще навлезе в рецесия, което означава липса на растеж, каквато опасност има и за България, видяхте прогнози на Българска народна банка, тази опасност съществува и за България, но много важно е ние да продължим с растежа. А за да продължим с растежа, трябва Плана за възстановяване и необходимите мерки и реформи да се случват смислено, за да можем да продължим 2023 година с икономическия растеж.  

Какъв трябва да бъде държавният бюджет за 2023 година: по-социален или по-консервативен?  

Трябва да бъде по-умен бих казал аз. Защото не трябва да допускаме голямо нарастване на дефицита, което вече беше поискано от нас и за което се говори. И много хора не си дават сметка, че това означава сериозни заеми при тежки лихви и заробване на бъдещи поколения. Това не трябва да го правим, защото допуснем ли сега един голям дефицит, и догодина има опасност да е същото, и да влезем в спирала, която може да се превърне в дългова спирала, може да загубим добрата ни експозиция. Знаете, че външният дълг на България не е висок за разлика от много европейски страни, отнесен към БВП. Така че бюджетът трябва да бъде умен в смисъл: дефицитът да бъде около 3%, близък до 3%, но заедно с това да се предвидят и необходимите компенсации основно за цените на тока, парното, газа. Много чувствителни теми са това за българското общество. Но тези компенсации да ги насочим, тоест, да ги таргитираме, да ги насочим по-конкретно към уязвимите групи. Например много сериозно се работи по идеята да има две тарифи за ток, парно, газ, и ако човек може да влезе в първата тарифа, сметката да бъде по-малка, което първо, стимулира спестяването – хората да бъдат разумни, да влязат в едно обичайно потребление, второ, така сами си намаляват сметката, и трето, е въпрос на справедливост, защото един човек да речем, то стана популярно, топли басейн или някакви много големи къщи, трябва да си плаща пък повече. Такава е справедливостта. Така че може да има компенсации, и те да не костват прекомерен дефицит. Затова трябва да е умен този бюджет за 2023 година.  

Вижданията по отношение на дефицита струва ми се съвпадат с вижданията на ГЕРБ-СДС. Ще намерите ли допирна точка по отношение на бюджета?  

С тях не сме разговаряли по тази тема и не знам доколко ни съвпадат вижданията. Имали сме през годините сериозни спомени с ГЕРБ, например когато се опитаха да национализират пенсионните фондове, ако си спомняте. Освен това, ние много държим да няма увеличаване на данъците. И тук не знам кой, освен нас, е на тази много важна иначе позиция, защото ако искаме да продължим растежа и да запазим работните места данъците не трябва да се увеличават. Така че и по тази тема ще бъде важен дебатът. Ние имаме своите много сериозни аргументи и на всички ще ги кажем.  

Какви са очакванията ви по отношение на работните групи, по отношение на преговорите и разговорите? Оптимист ли сте, че ще се прояви диалогичност, и "Демократична България“, и ГЕРБ-СДС, и останалите партии, с които би могло да се случи някакво общо управление?  

За последните въпроси, които обсъждаме с вас – бюджета, Плана за възстановяване, необходимото свързано законодателство, ви гарантирам, че "Демократична България“ много сериозно ще подходим по темата и ще имаме своите предложения, идеи, ще водим дискусия независимо от това какво се случва с другата картина или работата по създаване на правителство. Тоест, аз призовавам и към всички към подобно отношение. Ситуацията е прекалено отговорна и не трябва да се допуска каквото и да било лековато отношение към тези теми. Нужен ни е много смислен бюджет, нужен ни е работещ План за възстановяване и устойчивост, нужно парламентът бързо да започне да работи. Така че това сериозно отношение ви го гарантирам от страна на "Демократична България“ и силно се надявам да го видя и от останалите.  

Аз не искам да влизаме в такъв сценарий, г-н Димитров, но какво би станало, ако все пак се стигне дотам, че не се приеме нов бюджет, Народното събрание да трябва да се разпусне преди това да се случи?  

Веднага ви казвам, че такъв риск няма, ако всеки носи своята отговорност. Ще бъде приет бюджетът, освен ако някой по веригата действително не си свърши работата. Но /…/ варианта, в който не се избира правителство, е необходимо така да бъдат построени трети мандата, и най-вече третият мандат, и да се каже директно на обществото. Аз съм за, между другото, е важно нещата да се казват и обясняват на хората докрай, всичко трябва да се казва. Трябва да се каже така: Ако отиваме във вариант, в който няма правителство, трябва да се каже директно. Третият мандат, ако трябва ще бъде даден по-късно и задържан по-дълго, така че тези важни неща: 1, 2, 3, 4, да се приемат. Възможна е такава ситуация, тя не е най-добрата за България, но е възможна такава ситуация. Ако се стигне до нея, това трябва да бъде обяснено на хората, да се каже защо третият мандат се задържа по-дълго, да се приеме бюджетът, да се приемат необходите закони, свързани с Плана за възстановяване, да направим максимума да си стабилизираме икономиката, ако това е сценарият, който е пред нас.  

Добре. В очакване сме. Имате ли вече решение на това, тъй като броени часове буквално остават до конституирането на новото Народно събрание, ще подкрепите ли друг председател на Народното събрание, или имате своя кандидатура, или все още не сте взели решение?  

И за да завърша първо предишната тема, ние ще бъдем и много конструктивни по отношение на разговорите за създаване на правителство от "Демократична България“, като ще отстояваме обаче категорично без отстъпване нашите изключителни приоритети, като борбата с корупцията, съдебната реформа, неувеличаването на данъците и поддържането на разумен, нисък бюджетен дефицит. По отношение на вашия въпрос за бъдещия председател на Народното събрание, сега, след малко отивам на парламентарна група. Въпросът предстои да бъде обсъден.

Евелина БРАНИМИРОВА