Лъчезар Заркин, син на убития в Старозагорския затвор поет Георги Заркин, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България"  

53 години след написването й в Старозагорския затвор, излиза книгата на политическия затворник, журналист и поет, убит без съд и присъда, Георги Заркин. Книгата е "Апостола“, посветена на Васил Левски. В затворническата килия от ноември 1967 до януари 1968 г. Георги Заркин написва романа си "Чест“. Произведението е посветено на разрушаването на язовирната стена край Враца на 1 май 1966 г., довела до смъртта на над 500 човека заради огромното наводнение. Аварията тогава е скрита от медиите в комунистическа България. Синът му Лъчезар издава за него книгите "Вулкан“ в две части, както и романа му "Чест“, плюс стихосбирките "Отвъд чертата“, "От храма на самообречените“, "Приливи и отливи“. Лъчезар Заркин сега е наш гост и той ще представи и книгата, чиято премиера предстои да бъде в сряда. Здравейте, г-н Заркин, здравейте.

Здравейте, г-жо Събчева. Много се радвам да чуя вас и вашия екип и да благодаря на национално радио "Фокус“, и да поздравя и всички слушатели, които с интерес винаги слушат предаванията на Радио "Фокус“. Благодаря за вниманието, благодаря за хубавите и истински неща, които споменахте и казахте за Георги Заркин и за издаването на неговото творчество, с което се старая и съм се заел да го правя, разбира се, с помощта на приятели, както искрени приятели и българи, и италианец вече в лицето на отец Паоло Кортези, който е отец на Католическата църква в Белене. Помогна за поредното издание на творчеството на Георги Заркин, а именно трагедията в стихове "Апостола“. Тя е написана в затвора през 1970 г. в три тетрадки с дебела подвързия. И интересното при нея като творчество е, че тя е в стил Шекспир – 250 страници в пет действия, в стихотворна форма. Всичко е пресъздадено по много талантлив начин. Това е мнението на академични литературоведи, в което част от слушателите ще се убедят, а предполагам, че ще бъде видяна най-после и на сцена, изиграна. Но издаването й се случи, пак повтарям, с помощта на отец Паоло Кортези, който пое финансирането, издаването, отпечатването на книгата "Апостола“. Книгата достигна до моето семейство благодарение на това, че някои от творбите, написани в тетрадка, чрез администрацията на затвора по съответния ред, проверени, са изпратени в тогавашното време – 60-те и 70-те години, в Съюза на българските писатели. Преглеждайки и непреглеждайки творчеството на Георги Заркин, те връщат официален отговор на официална бланка, че неговото творчество няма необходимите литературни качества и не могат да бъдат отпечатани, и че трябва да се поучава, да чете повече съветска литература и съветска поезия. Разбира се, този отговор Георги Заркин отказва да подпише, това писмо, но трима милиционери от администрацията на Старозагорския затвор го подписват, и вече те, базирайки се на този официален орган – Съюза на българските писатели, че неговото творчество не представлява никаква литературна ценност и необходимост, пропускат неговите тетрадки, разбира се, някои, не всички, да бъдат изнесени от затвора и да бъдат в моето семейство. Много късно, с голямо закъснение се появяват вече във вида, в който са предназначени да бъдат, т.е. в завършена книга. Но всичкото това нещо е свързано, разбира се, с финансиране, за което аз не желая да се оправдавам, нямам такива намерения, но винаги са ми помагали честни и отговорни хора. Но прави впечатление, че липсва държавна политика по отношение на такова творчество, което има според мен и според други специалисти национално значение, няма подтик, подкрепа на държавна институция, която просто да съдейства да може едно творчество, коренно различно от социалистическия реализъм, да бъде представено на по-широк кръг читатели, да послужи за възхищение, за преклонение пред честни българи, които – не единичен случай е Заркин, са писали такива стойностни, искрени и заслужаващи уважение и поука художествени произведения. И като се знае при какви условия е писано, в условията на усилено строг режим, без да бъде писано в творчески бази, в присъствието на секретарки на писатели и т.н., просто стойността на такова творчество е според мен много голяма и поучителна за всички нас и гордост най-вече за нашата страна, защото в тъмното социалистическо минало, тоталитарно, комунистическо, просто това е уникално, да си в лапите на звяра, в деветте кръга на ада и в теб да няма злоба и омраза, да създаваш творчество, да пресъздаваш национални герои и да възпитаваш в патриотизъм, в честност – това просто си е геройство. Така смятам и така и други хора смятаме. И ползвам възможността да благодаря още един път за вниманието, за уважението на екипа на Радио "Фокус“ заради това, че винаги обръщат внимание на някои по-значими и по-специфични неща, за да запознаят слушателите, а пък слушателите в България на Радио "Фокус“ никак не са малко, и то с основание предпочитат и обичат това радио.

Благодаря, благодаря ви за оценката. Г-н Заркин, ужасявам се при мисълта, че и днес от Съюза на българските писатели биха могли да изпратят такъв отговор за творбите на вашия баща и затова чудно ли е, защо католици ще представят книгата му за Апостола?

Ами защото това са също, както нас, достойни хора, които преценяват и си дават реална сметка и представа, какво представлява това творчество, какъв човек е бил Георги Заркин, какво то би допринесло, когато се размножи, каква възпитателна цел би се отразило на по-младите хора. Защото у нас много читалища, много училища неслучайно и заслужено носят името на нашия Апостол Васил Левски. А вътре в тази книга, създадена, е описано, и то аз го сверих, по исторически достоверен начин дейността на Българския таен революционен комитет, прощаването на Васил Левски с неговата любима, за да се отдаде на организиране на борбата за освобождение на България, също така прощаване с майка му и неговото абсолютно достойно и честно държане пред държавния турски съд. И разбира се, накрая, както историческата истина, трагедията не завършва с хепи енд. Това е самата действителност, такава, каквато е била, и така са пресъздадени, повтарям, исторически верни нещата.

Има ли личен елемент, биографичен, извайвайки образа на Апостола от вашия баща?

Личен елемент много прецизно, с прецизна точност го е видял отец Кортези в предговора на книгата. Аз останах много изненадан, разбира се, приятно изненадан, защото той свързва образа, дейността, делото донякъде на Георги Заркин, условията при изграждане на тази книга, защото дейността на Георги  Заркин в по-съвременни, по-други условия се припокрива донякъде с начина на направа на организация, организация, която си поставя за цел освобождението от тоталитаризма, най-меко казано тоталитаризма. И организацията, която изгражда Георги Заркин в затвора, се е наричала "Вулкан“. Разбира се, това много упорито и ревниво се крие от органите на "Държавна сигурност“, включително и в наши дни, но отец Кортези прецизно, интуитивно може би е усетил нещата в един такива близки образи, които са готови и са си отдали живота за свободата в различни епохи, в малко по-различни епохи.

Къде ще бъде представена книгата?

Представянето на книгата ще бъде в Конкатедралата в София, която се намира в близост до Централни хали на 1 февруари, сряда, от 19.00 часа. Да заповяда който обича, който има възможност, ще бъде и артистично представена, някои стихове от г-жа Силвия Лулчева, ще има и музикален съпровод, ще има интересни хора, интересни идеи. Благодаря ви, че обръщате вниманието към таи книга. И в последствие ще бъде представена на 17 февруари в община Карлово, когато се отбелязват 150 години от обесването на нашия български Апостол.

"Страната на розите“ – друга драматична приказка на вашия баща е под печат и в скоро време ще излезе. Няколко думи да ни кажете за нея.

Благодаря, че ме подсещате и в мен напират едни радостни чувства, защото е завършена и готова една драматизация на приказка, също в стих, която по един пак казвам, невероятен начин излиза от лапите на затвора. Защо? Защото всяка дума в нея е синоним. Четейки едно дете тази драматизация на приказка, както подчертах, в рими в рамките на 80 и няколко страници, детето я разбира като битово-вълшебна приказка, но четейки я възрастен, той разбира, че става въпрос за съвсем други, исторически процеси, защото съдържанието на приказката е, че навлизат едни много красиви пеперуди в една много красива, плодородна, богата страна. И тези пеперуди – т.е. комунистическите идеи олицетворяват красивите пеперуди – снасят едни гъсеници, които опасват всичко и се ражда едно момче, което е подпомогнато от зората, и успява да надвие чудовището, чудовището, което е съветвано от червения Дявол, зорко пазено в Долината на огледалата, и в крайна сметка приказката завършва с хепи енд. Този разказ го разказва един дядо, който е на смъртно легло, разказва го на своите внучка и внук. Страхотно съдържание, страхотен замисъл и за голяма радост, умните милиционери не са съумели да проумеят, за какво става въпрос и са пропуснали, като са проверили книгата, оценена, че няма никакви необходими литературни качества и достойнства.

Абсолютен късмет е за България, късмет и гордост, че тези книги са стигнали до нас.

Абсолютно, да.

Тези книги, скрити в изстрадани тетрадки, написани с кръв, са стигнали до нас.

Така че с голяма радост българските читатели ще имат тази възможност. Дано се обърне внимание и на такъв вид творчество, не само на Заркиновото творчество – сигурен съм и съм убеден, че има и друго творчество, което е съвсем реалистично, съвсем патриотично, да се обърне внимание, но както от сърце обръщат внимание честни и достойни хора, така и държавни институции да обърнат внимание на този факт, не да възпитават поколенията с поезията на съветски разузнавачи и терористи, а да възпитават поколенията с български патриоти, отдали живота си за освобождението на България от комунизма.

Много ви благодаря за това, че приехте да бъдете наш гост, за нас беше чест.

И аз ви благодаря много за вниманието и за уважението. Живи и здрави да сте целият екип и много здраве и творчески успехи на всички!

Цоня Събчева