Кузман Илиев, икономически и политически анализатор, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус“ "Това е България“.

Предизборната кампания в България продължава сякаш без да има особена връзка с ключови събития в Европейския съюз. В традиционната си годишна реч пред Европейския парламент председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен настоя за  намаляване на потреблението с 5%, за данъци за енергийните компании и преразпределяне към домакинствата на 140 милиарда евро от свръхпечалбите на производителите. Фон дер Лайен предложи и таван на цената на тока. Съдейки по изявите на политическите фигури от партиите у нас в кампанията, кризите като тема не са артикулирани точно по този начин. Вместо тях чуваме надцакване за ръст на пенсии и минимални заплати, и затова, че всяка партия или коалиция планира мерки за справяне с проблемите. Самите мерки явно са оставени за по-късно, за след изборите. Какви икономически идеи все пак предлагат партиите? Наш гост е Кузман Илиев – икономически и политически анализатор. Г-н Илиев, ориентирате ли се, какви са всъщност намеренията на партиите? Която и от тях да попадне във властта след изборите от 2 октомври, какво ще предприеме?

Не е много лесно да се направи някаква ориентация в предизборна обстановка, защото прави впечатление винаги покрай избори, че много неща се обещават. Вие преди малко в анонса, даже в радиото казвате: да напомним, че купуването и продаването на гласове е незаконно. Това де факто е криминално деяние. Само че какво правят политиците, когато ви казват: "Ние ще дадем безплатно общинско жилище или ще получите едни придобивки, които не сте изработили“, "Ние тук обещаваме компютри за всеки“, но те тези пари е ясно, че отнякъде трябва да дойдат, те трябва да бъдат изработени, но никой не говори за това.  И в момента в тази кампания прави впечатление, че има продължение на тази тенденция и така от бюджета, който беше направен и в актуализацията му видяхме всъщност, че всички политици и всички партии гледат на него като на шведска маса, от която всеки може да вземе каквото си иска. И този, който обещава най-много, печели и най-много, защото всъщност си преписва тези политически дивиденти, и това нещо после се капитализира и се изразява в повече електорална тежест, повече избиратели  гласуват за тези хора, като кажат ето да речем: "Ние ви вдигнахме пенсиите“. Ами вие ги вдигнахте пенсиите при актуализацията с 1.5 милиарда, обаче така ги вдигате, че без да вдигате осигуровките, които да покрият тези разходи, всъщност вие какво казвате на следващите кабинети: тези пенсии ще се плащат от данъци. А разходите растат на правителството постоянно, тези обещания са там, няма как да оставите пенсионирате с по-малко пари в тази изключителна икономическа и енергийна криза, на всички това е ясно, че тези следващи, които дойдат, трябва да ги платят. И когато това нещо се сумира, ние виждаме как догодина трябва да имаме 11.3 милиарда дефицит, което е нещо рекордно, което вкарва България в дългова спирала, което няма как да бъде орязано, защото този, който го ореже всъщност ще предизвика такъв изключителен социален отпор до излизане на хората на улицата. И това ще бъде нормална, естествена реакция на пенсионерите, на хората, които в момента са най-раними от тази инфлация, която всъщност изяжда доходите. Аз не казвам, че не трябва да се вдигат пенсиите, естествено, че трябва да се вдигат пенсиите вместо да изтичат по джобовете на някакви олигарси за обществени поръчки, на които ние не можем да им видим смисъла. Но това нещо трябва да е финансирано, трябва да е разумно, и не да е през дълг, а да е през орязване на непродуктивни, безумни разходи, за   които нямаме съмнение с вас, че голяма част от разходи на държавата, за съжаление, при нейната неефективност са такива.

Всъщност, какъв процент от бюджетните разходи могат да бъдат орязани и по какви пера?

Представете си сега, че вие се явявате на избори и излизате с платформа: "Аз ще орежа разходите“. Вие мислите ли, че ще гласува за вас един човек, хайде, да са двама, камо ли процент от гласувалите. Абсурдно е. За съжаление, българските граждани във времето така са възпитавани политически или по-скоро така са невъзпитани политически от гледна точка на разбиране как функционира икономиката, че това всъщност са техните пари в здравеопазването, и ако има източване на клинични пътеки, се точат техните пари, а не някакви си просто ресурси. Хората не си дават сметка, че колкото повече политиците обещават, толкова повече те ги загробват в дълг, толкова по има място да са по-неефективни. На мен ми прави впечатления, че има такива взаимоизключващи се обещанията на партиите в момента. И честно да ви призная, няма много смисъл да им четат платформите в тази избирателна система нашата в момента. Защото какво се получава? Аз ви обещавам да речем, че ще орежа разходите, че ще съм фискално консервативен и че ще намаля данъка. Само че другият, който обещава, че ще увеличи разходите, и че ще увеличи данъците, ще махне примерно Плоския данък, печели някакъв резултат, аз също  печеля някакъв резултат – заедно правим коалиция. Както между другото, се случи в предходния кабинет – ние в една и съща коалиционна структура – може ли да използваме сега имена на партии? Аз мога ли да използвам имена на партии?

Разбира се. Сложили сме затова опознавателен сигнал.

"Демократична България“ и БСП – две коренно противоположни ужким като философия на правене на политики формации. "Демократична България“, ако четете при тях вътре в платформата пише: "Разходите на държавата не трябва да минават около 35%, ако може да са и по-малко, защото така ще остане повече за бизнеса“. Това е само на ужким. Щото вътре са Зелените, които искат, ако може ние цялата икономика да я сринем. Това е мое лично мнение, не искам да се натрапвам, всеки си преценява. Обаче това звучи интересно за намаляване на разходите на "Демократична България“. Отсрещната страна са БСП, които казват: "Повече разходи, повече социални придобивки, повече ако трябва дълг, ние имаме нисък дълг“. Това са съвсем коренно противоположни програми, но те са коалиционни партньори. На кого да вярваме? И  какво се получава? Че в крайна сметка, ако погледнете разходите, които са рекордни, на правителството, тежестта на БСП е била по-голяма. Само че какво казват "Демократична България“ на собствените си избиратели при това положение? Явно никой не го интересува, хората не се интересуват какво се е случило в реалността. И ако няма ясна политическа отговорност и възможност България наистина да има някакви мнозинства да се сформират, които да носят отговорност, може би с промяна на избирателната система, половината примерно да са мажоритарни гласове – трябва да има дебат за смесената система, то ние винаги ще сме изправени в абсолютен парадокс: вие четете програмата на една партия, гласувате за нея, тя влиза в коалиция с коренно противоположни играчи, и се получава тотален миш-маш.

А заложените конкретни стъпки за преодоляване на икономическата нестабилност и енергийната криза доколко са изпълними?

За мен най-големите въпросителни и проблемни участъци от публичната политика така, както тя трябва да се реализира, са в сферата на енергетиката. Час по-скоро там наистина трябва да се направят някакви елементарни базови неща, които ако не се направят обаче, проблемите и дефицитите на европейско равнище и на българско тук, наше, местно, ще са толкова големи, че практически българският бизнес ще бъде принуден да затвори кепенците, ще бъде принуден да загуби пазари, той ще оперира в една невъзможна ситуация и няма да може да плаща заплати, ще настане безработица. Тези базова неща изискват прогнозируемост на цените на електроенергията, на газа, предполагат възможност да се сключват дългосрочни договори. Защото забележете, г-жо Събчева, на европейско равнище най-голямата грешка, ако щете на буквално европейско равнище, и тя тук вече дойде като рикошет, беше ориентирането  към т.нар. "спотови цени“, тоест, цените на борсата днес. Там има много спекулативен капител, там реално, които търгуват, са абсолютно виртуални, няма почти никакви доставки. Това е нещо, което е много колебливо надолу-нагоре като цена, и въобще не дава на предприемачите абсолютно нищо да калкулират като приходи, и като разходи. За съжаление с тези трилиони, които се наляха, тези пари отиват точно на тези борси и правят невероятни движения най-вече нагоре, инфлационно движат цените на енергоресурсите, на акциите, на облигациите. Борсовият свят е тотално друг, откъснат свят от нашия земния, той не обслужва реалната икономика този свят, той е много тежко спекулативен с ниските тарифи и многото пари. И ако ние не направим наистина на нашата българска независима енергийна борса пакети, в които да има количества реална енергия, произведена да речем с ниска себестойност от АЕЦ "Козлодуй“, някакви количества – аз не казвам да изнасяме електроенергия, напротив, но да произвеждаме още повече, че да можем да изнасяме, да има такива количества на борсата, които да са по дългосрочни договори 3 и 6 месеца, за година, 3 години, 5 години, 10 години, за да може производителят да е доволен, защото той знае какви количества трябва да предложи, купувачът пък, някоя фирма или институция през търговец, за да може да си купи и да си замрази цената на някакви нива. Аз ви казвам, че ние влизаме в ситуация на абсолютна предприемаческа слепота – нищо не можем да изчисляваме, енергоразходите само растат. Това за момента от програмите, които гледам, не е добре адресирано. Никой не разбира, че нещо трябва да се случи, и то това трябва да е наистина едни дългосрочни ангажименти, ако искате едно двустепенно ценообразуване, както го забелязвам сега в Португалия и Испания, а именно електроенергията, която се произвежда на една по-ниска себестойност, ако щете от АЕЦ "Козлодуй“ – там инвестицията е направена отдавна, там да произвеждаш на 60 лева е абсолютно възможно, а продаваш на 1 200 лева и то се случва реално, част от тези количества да си остават на вътрешния пазар, а по-скъпите генерации, които са много скъпи заради въглеродните квоти, да се изнасят за външен пазар, така че да можем да се възползваме от нашата далновидност, да не затворим въглищните централи, имаме ядрени мощности, които тук са ни достатъчни, да можем да се възползваме от това. А не, простете, но да плащаме постоянно цената на дефицити в Европа, които така или иначе се случиха, защото там наистина радикалното Зелено движение управлява цяла Европа, то управляваше и в нас, и направи така, че тъй като нямат въглищни мощности, като нямат ядрени централи и ги затварят, те нямат достатъчно електроенергия, получават дефицити, цената е огромна, тя на интегрирания пазар или при нас е отговорна, и буквално, извинете за разговорния начин, по който ще го кажа, но кел файда като ние ще сме си запазили въглищните централи и АЕЦ, а и трябваше да правим и други мощности, за които не зная, дали не ни разрешиха, дали ние не бяхме достатъчно далновидни, не ги направихме, поне засега.

А какво е обяснението – защо изнасяме евтиното, а за нас остава скъпото?

Не толкова, де факто това, което се получава, е един общ микс, тази цена се равнява по най-скъпата генерация на електрическа енергия. Просто така се случва на т.нар. "борси“. Ние някак си допуснахме, че дългосрочните договори не са пазарно явление. Сега ние с вас ако сключим един договор и се разберем, че цената за следващите 10 години ще е тази и тази, за да сключим този договор, и вие като да речем производител, и аз като купувач, сме съгласни, че това нас ни устройва. Това си е точно толкова пазар, колкото на борсата да се срещнат днес някакви спекулативни играчи, които правят някакви сделки с предварителна информация от някакви държавни институции. Нали се сещате, че и това се случва, и в България видяхме за секунди, какви сделки се направиха. Това е точно толкова пазарно, колкото е и на борсата. Но като цяло цяла Европа по отношение на газа и по отношение електрическата енергия избра спот цените, днес, тук, сега. Има и геополитически елемент, на вас ви е ясно, че идеята е била със сигурност да се изолира "Газпром“. Добре, а за дългосрочните договори примерно с американците за втечнен газ къде е инфраструктурата, за да можем ние тук да го регазифицираме този газ, който трябва да дойде с корабите през морето, да преплува през океана и да дойде? Защо инфраструктурата не е изградена? Не може само да разчитате на нещо, което очевидно е имагинерно и което е неустойчиво. В един момент, ето сблъскват се блоковете геополитическите, ясно е коя страна взимаме и сме тежко неготови. Това са базови неща, които засягат стратегическото оцеляване на българската икономика, енергийната сигурност и в някакъв смисъл те не са просто вече въпрос на икономически растеж, а за оцеляване на по-бедните хора, по-бедните региони, тук примерно за Северозапада е въпрос на оцеляване, буквално.

Помагат ли ни идеите, които лансира в речта си председателят на Европейската комисия Фон дер Лайен, за намаляване на потреблението на електроенергия с 5%, за данъци на енергийните компании, за преразпределяне на 140 милиарда евро от свръхпечалбите на производителите, за таван на цените на тока?

Това означава, че Европейската комисия прави гигантски скок към т.нар. "корпоративизъм“ през 20-те години в Италия. Ние го познаваме като фашизъм и ни плаши, но всъщност корпоративизмът икономически измислен от Мусолини е точно това – да се слеят бизнесът и държавата, всичко да се определя практически от държавни насоки, административни актове, и бизнесът да се съобразява и да взима предвид това, което днес е решил Дучето. В случая Европейската комисия прави най-страшното, срещу което ужким се изправя срещу Източния блок, обвинявайки Русия в наследник на Съветския съюз. И Европейската комисия започва да конфискува печалбите на енергийни дружества, които не генерират електрическа енергия от газ, да ги конфискува по най-наглия начин, при положение, че  всъщност наличието на печалби в тези компании показва, че ние всички с парите си сме гласували да купуваме такъв тип ресурси, защото ни е било важно, защото те са ключови, за да има икономика, за да има лекарства, за да има транспорт, за да има цивилизация. Вместо логиката да е: "А, там са се оформили сериозни печалби, значи ние трябва да реинвестираме тези печалби в нова инфраструктура, в нови ядрени централи, изкопаеми горива, в проучвания, в добив, да видим, Европа не знае какво има като минирали, не знае какво има като шистов газ, не знае какво има като конвенционален газ – огромни находища са, също и в България си имаме достатъчно, ако погледнем сигурно за век обезпечение напред. Вместо да се направят тези неща, най-лесното, което може да направите, е да кажете: "Ще вземем печалбите, ще ги разпределим за бита“. Да де, но то няма да има ток, защото няма да има кой да го произвежда при такава логика. Аз ви давам конкретен пример за  България, сега ще ви го кажа. За ТЕЦ "Марица 2“, държавният, на 180 евро те искат да сложат таван на цената. При това положение практически нашата генерация трябва да работи на загуба, като прибавите вътре в разходите и въглеродните емисии. Това какво означава? Ако за АЕЦ-а не е проблем, то за въглищата това е изключителен проблем, и де факто те са в невъзможна ситуация да оперират, ще трябва пак бюджетът да ги подпомага, това са пари на данъкоплатците. Виждате ли, това и нас ни засяга изключително много. Тази изкуствена мярка наказва онези, които всъщност в момента спасяват системата. Защото ние спасяваме системата благодарение на това, че изнасяме въглища за региона, за сърбите, благодарение на това, че изнасяме електроенергия за Гърция, за Румъния, за Сърбия, даваме на македонците – хората, където излязоха на площада и ни обиждаха, и ни наричаха с всякакви имена, сета им продаваме, там да няма режим на тока, защото сме били далновидни и някакво поколение хора все пак са създали капацитет. А с тази идея за 180 евро таван за мегаватчас на електрическата енергия виждате, че това директно слага "Х“ на възможността на такъв тип собствен ресурс ключов, който е 45% от нашия енергиен микс – въглищните централи, мините, които са свързани с тях. Да не говорим, че те трябва да бъдат затворени през 2026 година, ние с вас сме говорили, защото просто ние сме поели едни ангажименти в Плана за възстановяване за 40% намаляване на въглеродните емисии от енергетиката. Там има и ангажименти за това, че с меки мерки ние ще преквалифицираме тези хора, защото те няма да имат работни места, ще им се дават някакви пари временно и ще ги уволним.

Сегашната идея на отваря ли още една криза за България – с въглищните централи?

Мисля си, че все пак има здрав разум в Европа, или ако няма, то така ще бъде притиснат политическия елит в Европа от протести, абсолютно наистина основателни, оставете руската линия и някакви тук шпиони. Хората като ходят на тъмно по улиците, и им е студено, и цените хвърчат с по 30% на година, и наистина виждат хората как обедняват и спестяванията им се топят, те са недоволни. Това ще притисне европейските политици, които най-вероятно ще се съгласят на някакви дерогации, отлагания на затварянето на въглищните централи. У нас независимо кой управлява България, трябва да се бори за 10-15 години отлагане на затваряне на въглищата, да се мисли за трансформация, вътре възможностите всичките, които са на новите технологии, да се възползват, така че да си запазим капацитет. Сигналите, които пазарът ни дава, ние трябва да правим инвестиции, трябва да правим капацитет, не да го затваряме, не да го рушим, не да ставаме въглеродно неутрални, тоест, практически само да затваряме, и в един момент да е толкова студено, да сме толкова мръсни, да е такава дезинтеграция, да сме толкова обеднели, че просто да има по-малко хора, и ето видите ли планетата била зелена. Няма логика в това и няма абсолютно никакъв смисъл. Това би отворило голям проблем действително за България. Но аз си мисля, че ще успеем все пак, надявам се искрено, с новите формации, които суверенът изпрати в парламента, да се преборим за някакво отлагания на това безумие. Дори самите германци ще са принудени да си ги отварят пак централите, или да отлагат затваряния на ядрените.

Г-н Илиев, дали идеята за намаляване на потреблението на електроенергия, макар и с 5%, няма да доведе до режим на тока у нас?

Не мога да провидя, че ще има режим на тока заради намаляването и ограничаването на потреблението на електроенергия, колкото мога да кажа, че това всъщност е олицетворение на изключително обедняване. Когато на вас ви кажат: "Използвайте по-малко ток“, когато на вас ви кажат: "Дръжте си климатика на тези и тези градуси или парното не го пускайте много“, на вас ви е студено и вие като потребител, общо взето представете си във всеки един друг вариант, в който на вас бизнесът ви каже: "Вместо ние да подобряваме услугата и да ви даваме по-добро качество на по-добри цени, вие ограничете ползването на услугата, за която си плащате“, ние ще излезем на улицата и този доставчик ще го линчуваме и ще се откажем от услугите му. Представете си с интернет някой да ви каже: "Като ви е много бавен интернета, ползвайте по-малко“ – това е безумно. Този подход е най-лесният политически, като кажеш: "Използвайте по-малко енергия“. Тя цивилизацията е базирана на енергия. Проблемът е, че някой е пречил на създаването на капацитет за предлагане и за производство на електроенергия, и съответно на генериране на всички други форми на енергия, тъй като електроенергията е само 20% от цялата енергия, която ползваме. И тук режим на тока все се надявам да няма. Може да дойде единствено по линия на това действително доставките на газ да не са достатъчни, много хора да се стреснат, че цената му е много висока, да преминат на електроуреди, примерно да преминат на климатици, да пуснат бойлерите. И в един момент инсталациите, особено в определени квартали, в определени кооперации, които са планирани да има "Топлофикация“ там, в един момент елинсталациите да не издържат. Това са аварии, това наистина може да предизвика режим на тока, ако действително тези сценарии с по-високите цени на газа, изключително високите цени на газа се материализират. Това, между другото, е реалистична опасност. Аз видях не малко икономически, и политически фигури и прочие, които казваха: "Цената, на която се купуват станциите, няма някакво значение, това, че слотовете са заети,  няма проблем, ако трябва да наддаваме, трябва да даваме луди пари“ – не, тези цени ще отидат в микса газовия, цената му, ако е изключително висока, това ще удари всички по веригата. Това ще удари бизнесът, който купува газ, това ще удари и бита, защото цената ще трябва колкото и да я пазим, да тръгне нагоре, това ще удари и топлофикациите, оттам и "Булгаргаз“, ще удари цялата система. И пак ви казвам, в един момент ако цената много скочи на бита, колкото и да е пазена, хората просто ще избягат към евтината и субсидирана, държана ниско цена на електрическата енергия и ще предизвика такъв тип аварии просто от липса на капацитет.

И да се върнем пак към икономическите и финансови идеи на партиите за тези избори и за това, че като ги слушаме, не става ясно какво управление ще видим след 2 октомври.

Много сте права. Не искам да бъда многословен по темата, нашите слушатели, в случая по-скоро, всички те имат  мнение, и виждат безидейността, виждат хаоса, виждат липсата на посока. Тези проблеми, всичките, които ги изреждам, са по-скоро възможност за това ние като общество да седнем на масата и да си кажем: "Ей хора, така не можем да продължаваме“. Трябва да има отговорност, трябва да има визия, трябва да дойде някой да каже, ако трябва да ставаме социална държава, да теглим дълг, какво ще се постигне и да си носи отговорността, трябва да дойдат след това други, които да кажат: "Не, трябва да сме фискално дисциплинирани, България не може да си позволи да задлъжнява, да са ниски данъците, държавата разходите й да са малки от БВП“, трябва да имаме ясна визия и ясна отговорност. Това, пак ви казвам, за мен минава през някаква промяна на избирателната система. Всичко друго е някакъв микс, едно съшито с кръпки палто разноцветно, което ако видите някой на улицата с него, ще се смеете с глас, защото очевидно човекът няма да е добре, няма да е психически здрав. Само че в политическото ни битие ние го позволяваме това и дори го намираме за изключително нормално да се явяват с платформи коалиции, които нямат нищо общо идеологически заедно и съвместно. Накрая се получава ето този тюрлюгювеч от идеи, изразен в политики, в които се настанява и тотален хаос във фискалните параметри на държавата, тоест в здравето на хазната, тотален хаос в културната политика на държава към гражданите й, тотален нихилизъм към историята, към бъдещето на България. Знаете ли, г-жо Събчева, вие повдигате най-важният въпрос. Това безхаберие и липса на визия, яснота и отговорност има нещо много страшно като изражение, това ще ви го кажа точно статистически как е: България е най-бързо умиращата държава в света. От ООН излязоха с данни, че през 2100 година ние ще сме с 60% по-малко от колкото сме сега. 3.5 милиона човека някъде ще са избягали или няма да са се раждали нови деца, които да покрият хората, които са си отишли от земята. Това е най-големият проблем на България – демографският, а той е пряка функция на здравата икономическа теория и практика. Ако ние нямаме добра работеща икономика, с доходи, една функционираща държава с ясни параметри, не да се разпростира навсякъде, ако ние нямаме един Европейски съюз, в който наистина да има разум, и не стратегически да се унищожаваме енергийно, трябва да ви кажа, че тези тенденции при нас, както виждате, ще се отразят най-тежко. Ние сме и най-бедни и най-страдащи демографски. Ако обърнем обаче играта, и сега си вадим изводите, направим енергийния капацитет и сигурност, направим здрава икономика, държим данъците ниски, финансовата стабилност я удържим, защото тя буквално е изпусната, може пък да има наистина шанс да дойдат наистина хора, които разумно и държавнически да се държат, и в името не просто на последващия мандат, а в името на това България във времето да пребъде и наистина да бъде топ дестинация в Европа, като една от най-мощните културно държави в Европа, наистина ние ще живеем и по-добре, ще оцелеем, ще обърнем и демографския проблем. Това е големият залог, и партиите, между другото, това тук ни липсва, че не говорят за демографския проблем, а той е ключовият.

Какъв е най-добрият държавнически, управленски сценарий за България, г-н Илиев?

Не зная. И може би, ако с вас си позволим да влезем в такъв тип спекулация, справедливо ще бъдем обвинени, че накланяме везните. Суверенът, българският, така нареченият, е изключително интуитивен. Много пъти инертен, но той наказва грешките. Ако ви прави впечатление, играчи, които във времето са направили глупости, той си ги наказва. Проблемът, който аз съзирам, е, че не се появяват алтернативи, които да базират своите визии на много сериозна подготовка: в икономика, ако щете правно да стоят добре, да не почват от първия ден с гафовете и да нарушават Конституцията, ако щете да познават историята на България, геополитическите й интереси, да имат визия какво ще се случва в секторите "Енергетика“, "Здравеопазване“, със спорта какво правим, защото здравата нация маха натиска върху здравните системи, респективно освобождава ресурс за иновации, за инвестиции. Тези неща, ако не почнем да говорим разумно, ако щете малко и хладно, зад емоцията в тях, а само седим и се ежим, и си вадим компромати постоянно по време на кампанията, ние ще се въртим в един омагьосан кръг, Параграф 22 след Параграф 22, хората ще се отвратят от политиката. Накрая не 2 милиона няма да отидат до урните, ами след това ще отиде и 1 милион, и 500 хиляди ще отидат. Буквално ще станем за смях. Но и прави са си хората. Не почнем ли да говорим за тази толкова сериозна материя, която засяга бъдещето на България, няма такъв управленски вариант, който да я спаси – ако дойдат тези десните с левите, ще стане страшно. Същото ще е. Виждате как хора, които дойдоха и казаха: "Правим промяна на това, което Борисов почна да прави 2020-та“, а именно да харчи повече, отколкото трябва, да трупа дефицити, наистина да почне да гали определени групи електорални и т.н., дойдоха хора, които го надградиха и направиха още по-големи разходи. Това означава, че те се увличат, като влязат вътре и като чуят електоралните групи, които казват: "Давайте, давайте, давайте“, и те си казват: "Явно това е политиката – аз да давам“. Ама ти не даваш твои пари, бе приятелю. Ти даваш парите на този човек, който работи, а на него след това трябва да му вдигнеш данъците, той ще загуби работното място, ще зависи вече от социалната система – ти му вкарваш такива грешни навици и такова грешно очакване за живота, че той после как да е уверен, щастлив и самостоятелен гражданин?

Затова с експерти като вас, г-н Илиев, ние започваме този разговор, и смятаме да настояваме за неговото продължение. Смятаме да настояваме да го видим вече на управленско държавно равнище.

Благодаря ви от сърце. Продължавайте в тази важна мисия. И наистина вие давате трибуна на много смислени хора с най-различен спектър на идеи. Финално бих искал да кажа: трябва да се отворят идеите и да се чуват всякакви мнения. Прави ми впечатление в момента, че истерията, партизирането и идеологическата рамка влиза не толкова по отношение на добрите и разумните разговори за политики, а за да се лепват имена, да се разделяме на лагери по някакви, даже заставаме зад други държави, не зад България, и не се вслушваме. Не се вслушваме и не говорим по същество. А това е много голям проблем, и накрая ще води до разединение, да слаба икономика и до общество, което вътре се самоизяжда, и както ви казвам, умира.

Цоня Събчева