00:02 / 22.11.2022
4157
Крум Зарков, министър на правосъдието, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България".
Със становище от преди месец Венецианската комисия препоръча по-цялостен подход към отговорността на главния прокурор, който да включва не само разследването му. Анализът бе по проекта за изменение на Наказателно-процесуалния кодекс, изготвен в мандата на предходния правосъден министър Надежда Йорданова. В обновеният след становището пакет от промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закона за съдебната власт, от екипа на служебния министър на правосъдието Крум Зарков предлагат допълнителни изменения в двата проекта, като се въвежда механизъм за разследване на главния прокурор, както и такива, свързани с неефективно разследване и защитата на правата на пострадали от престъпления. Промените в НПК и Закона за съдебната власт са необходими, за да се изпълнят условията по Плана за възстановяване и те трябва да се приемат най-късно до юни догодина. Ще получат ли подкрепа новите идеи на екипа на служебния кабинет, ще бъдат ли изпратени и те за становище на Венецианската комисия? Наш гост е служебният министър на правосъдието Крум Зарков. Добър ден. Добър ден и честит рожден ден! Много здраве, много късмет ви пожелаваме и ви благодарим, че в този ден отделяте внимание и на нашите слушатели!
Благодаря и аз, че отделяте внимание на тези толкова важни теми. Добър ден на вас и на вашите слушатели.
Министър Зарков, обяснимо е, че след представените от вас промени най-дискусионните се оказаха предложенията за разследване на главния прокурор. Защо предлагате данните за престъпление на главния прокурор и неговите заместници да бъдат разследвани от върховен съдия, избиран на случаен принцип, след като подобен ход се обсъжда от две години и не се приема?
Първо, наистина сте права, че това се оказаха най-дискусионните предложения, и това има причина. А причината е, че този въпрос виси над България без да намира отговор вече повече от 15 години. Делото "Колеви“, по което сме осъдени, от 2008 година за неефективното разследване на главния прокурор. Така че е нормално това да предизвика внимание. Иначе, отговорът на вашия въпрос се крие в основната причина да се счита, че нямаме ефективен механизъм на разследване, а именно йерархическата структура на прокуратурата и възможността за влияние на главния прокурор над всички останали прокурори, които би трябвало да разследват. През годините различни опити, различни идеи са били изтъквани, и както вие правилно споменахте в анонса, предишният кабинет под ръководството на Надежда Йорданова беше изработил този механизъм, а именно съдия с ранг на върховен съдия да провежда това разследване, за да не е подопечен на главния прокурор. Най-общо казано това е идеята.
Според основния закон в България съдиите не могат да провеждат разследвания, дори да са върховни магистрати. Тази дейност по Конституция е единствено в правомощията на структурата на държавното обвинение, сиреч на прокуратурата. Това как ще се преодолее?
Да, точно затова, ако този закон бъде приет, съответният магистрат, съдия, ще придобива качеството на прокурор за времето, когато тече разследването, което той води. Тоест, ще бъде изготвен списък от съдии, които имат желание за това, и ако те бъдат изтеглени на случаен принцип, спират да бъдат съдии и стават прокурори за времето, когато тече разследването, и ако се наложи и обвинението, до произнасяне на съда. Това е принципът на закона.
Преди близо две години заради сходни законови изменения, предложени от ГЕРБ, Конституционният съд в своето Решение № 7 от май 2021 година се произнесе, че само през законови промени не може да се въвежда подобна извънредна контролна фигура, така, както вие предлагате, която да разследва единствено главния прокурор и заместниците му, а е необходима промяна в Конституцията. И ако за нея пък е необходимо свикването на Велико Народно събрание, как предложените от вашия екип промени ще бъдат приети?
Вие сте права да припомняте Решение № 7 от май 2021 година, което касаеше специален прокурор – сходен, но същият механизъм. Ние сме взели предвид това, което конституционните съдии казаха тогава, и считаме, че предложихме механизъм, който отговаря на техните изисквания, тъй като не се съмнявам, че този закон ще мине на конституционна проверка, тоест, че някой ще сезира Конституционния съд да се произнесе. И ако Конституционният съд отмени и този закон, очевидно е, че Велико Народно събрание в момента не може да бъде свикано, така че въпрос ще остане да виси с всичките последици, които има това за страната ни и за правовия ред.
Всъщност, Венецианската комисия препоръча цялостен подход към решаването на проблема по механизма за разследване на главния прокурор. В какво се състои вашият подход?
Венецианската комисия правилно обръща внимание на цялостния подход, тъй като всъщност тук става дума за повече от едно нещо. Ние непрекъснато говорим за разследването, но разследването на евентуално извършено престъпление от страна на главния прокурор е едно, а въпросът за неговата отчетност и отговорност е нещо далеч по-широко. Ако наказателното преследване може да се реши с този закон или с механизъм за разследване, то за отчетността отговаря Висшият съдебен съвет (ВСС) и за контрола над дейността като цяло на прокуратурата. Затова, и Венецианската комисия обръща внимание, че общият проблем не може да се реши в наказателно правната сфера. Действително тук опираме до Конституцията, доколкото тя определя как е конституиран ВСС. Но въпреки това ние сме направили възможното на законово ниво с промени в Закона за съдебната власт все пак да съобразим някои от препоръките.
А защо предлагате 13 гласа от Пленума на ВСС да бъдат достатъчни главният прокурор да бъде избиран, освобождаван, предсрочно и временно отстранен? Докато досега необходимите гласове са 17? Защо 13?
Точно във връзка с това, което си говорихме преди малко. Ако Конституцията казва, как трябва да бъде класифициран ВСС, тя не определя никъде различните изисквания за мнозинства да бъдат взети решения. В Закона за съдебната власт законодателят по-късно е предвидил, че трябва квалифицирано мнозинство за това, за да бъдат вземани решенията за избор, освобождаване, предсрочно и временно отстраняване на главния прокурор. Ние считаме, че няма основание за това и нормалното мнозинство от 13 гласа ще направи този механизъм далеч по-ефективен. И предлагаме точно такава промяна в Закона за съдебната власт. Ние видяхме в миналите месеци няколко пъти, 2 пъти всъщност, подобни процедури, и не виждаме причина за различно мнозинство. Различно мнозинство има нужда обаче при избора на председатели на върховните съдилища, където предвиждаме освен тези 13 гласа да има необходимост от вътрешно междусъдийско мнозинство, така че да не могат различните квоти всъщност да избират една връз друга, най-общо казано. Така че това са промени, които могат да се случат на законово ниво без да има необходимост да се отваря Конституцията с всички трудности, които произтича от това, а и рискове честно казано, и които да допринесат за по-качественото изпълнение както на венецианките препоръки, така и на нашите си проблеми.
А, министър Зарков, кой ще контролира втория ад хок прокурор, който ще осъществява вътрешноинституционалния контрол върху съдията, който пък ще контролира главния прокурор? Малко е сложна конструкцията, но не се ли получава така?
Думата не е "контрол“ – ще се опитам да обясня. Тук думата не е "контрол“, но ако трябва да се отговори кой ще контролира, то най-пръв отговор е съдът. Всъщност, как ще функционира системата, ако бъде приета? При сигнал за евентуално извършено престъпление ще се изтегля съдия, който да извършва разследването. Ако този съдия счете, че е събрал достатъчно доказателство, за да повдигне обвинения, при внасянето на обвинителен акт ще бъде избиран втори, който да осъществява вътрешноинституционалния контрол. Ако и той счете, че всичко е наред и трябва да се продължи с обвинението, то последната дума има съдът.
Съдът в кой състав?
Компетентният съд.
Който ще разглежда, добре. Какво предвиждате чрез отсяващия механизъм за първоначалните жалби, сигнали и съобщения за престъпления, извършени от главния прокурор или негов заместник?
Всъщност, това беше една от бележките, които дойдоха от прокуратурата при първоначалното обсъждане на различните варианти на законопроекта. Те казаха общо взето: "То първия ден могат да завалят стотици сигнали и всякакви безумия. Вие не можете да изпразните съдилищата, за да се занимават всички съдии с това нещо“. И затова ние сме изградили механизъм, който е заимстван от начина, по който работи Европейският съд по правата на човека, и където при явна неоснователност на жалбите и при очевидно несъответствие или несъбиращи се данни за престъпление механизъм няма да започва. Това не означава, че сигналът ще отиде в кошчето, просто няма да се разследва по този специален ред, а по общия.
Бих помолила да ни дадете повече информация по предложенията за промени в НПК, свързани с неефективното разследване и защитата на правата на пострадали от престъпления? Зная, и друг път сме говорили с вас, това е тема, която дори анонсирахте при встъпването ви в длъжност. Както се казва, близка ви е до сърцето.
Да, действително. Вижте, ние се съсредоточихме отново по въпроса за главния прокурор. Но истината е: с този законопроект ние отговаряме и на много други въпроси, много от които по-пряко ще засягат гражданите, отколкото този за главния прокурор. Всъщност, повече от 70 са делата, по които сме осъдени в Европейския съд по правата на човека за неефективно разследване или защита правата на пострадалите. Именно на тези дела и на тези проблеми ние отговаряме с този закон. Има много примери, но ще дам може би най-важния: възможността за обжалване на отказ за образуване на досъдебно производства от страна на прокуратурата, и тази възможност ще бъде дадена или на пострадалия от престъплението, или на ощетено юридическо лице, ако има такова, или на лицето, което е направило сигнала. Това ще позволи когато всеки един от нас или от вас сезира прокурора и той просто откаже, да не свършва всичко дотук, а да има още една стъпка. И за да бъде тази стъпка ефективна, ние осигуряваме и достъп до материалите на проверката на тези лица, за да могат те действително да се запознаят със свършеното от прокуратурата и да продължат нататък. Това е според нас мярка, която ще засили гражданския контрол върху работата на прокуратурата, а и оттам и нейната ефективност.
Въвеждате и съдебен контрол в началната фаза на процеса. Той в какво ще се състои?
Да, това е другата страна на същата монета. Става дума за монопола на взимане на решения от страна на прокуратурата затова дали да образува или не досъдебно производство. Всъщност, вие знаете, нашата правна конструкция е такава, че това са едни от малкото актове на прокуратурата, които не подлежат на съдебен контрол. В разумни граници ние ще отворим този контрол, което надяваме се да допринесе за действително по-ефективното разследване. Знаете ли, прокуратурата често изтъква, че 95, понякога 98% от делата, които внасят като обвинения в съда, всъщност завършват с обвинителни присъди. В същото време цари едно усещане, че меко казано не всичко е наред. Тоест, трябва да погледнем към онези дела,които никога не стигат до съда.
И може би в тях ще влязат и онези, че няма осъдени от висшите етажи на властта за корупция?
Много е вероятно, да.
А търсили ли сте връзка в работата по новия законопроект за реформа в Антикорупционната комисия и промените в НПК и Закона за съдебната власт?
Ето, по линия на въпросите за обжалването такава връзка има, доколкото този принцип е залегнал и в идеята за нова Антикорупционна комисия. Но иначе, те са различни. Антикорупционната комисия ще се занимава с разследването във висшите етажи на властта, но на висшите етажи на изпълнителната власт. Тя не може да разследва магистрати и съдебната власт. Затова ни трябваше друг законопроект, за да решим въпроса с главния прокурор. Антикорупционната комисия трябва да извърши качествени разследвания, свързани с висшите етажи на политическата власт и евентуалната злоупотреба с тяхното служебно задължение за лично облагодетелстване най-общо казано.
А докъде стигна процедурата по междуинституционалното съгласуване на предложените от вас промени?
Продължаваме да работим в Министерството на правосъдието. Сега трябва да се получат съответните становище, както вие казахте, както от Дирекция "Модернизация на администрация“ на Министерския съвет, така и от финансовите ведомства за т.нар. "финансова обосновка“, и се надяваме съвсем скоро време да можем да го качим за обществено обсъждане. Това ще трае около 14 дни, и след това Министерски съвет, и да се надяваме – парламента.
А ще изпратите ли и вашите промени на Венецианската комисия?
Не. Мисля, че Венецианската комисия достатъчно ясно каза, какво трябва да се направи. Нейното становище е по-скоро положително, има важни детайли, за които сега ние с вас разговаряме. Но това, което правим, е, че държим в течение друг важен орган на Съвета на Европа, а именно Комитета за изпълнение на решенията на Европейския съд по правата на човека, където България е под специално наблюдение от доста дълго време, и се надяваме с тези промени да го свалим.
А допускате ли, министър Зарков, че в Народното събрание за да се укротят страстите, е за предпочитане да се оставят остроконфликтните теми, като бюджет, Изборен кодекс, а да се тръгне към реформите в антикорупционните институции и в съдебната система? Тоест, народните представители да започнат работа по законопроекти, които вие внасяте, и по които се предполага, че ще имат повече допирни точки и консенсус.
За съжаление, скорошната ни история показва, че точно антикорупционните закони, тези, свързани със съдебната система се оказват често най-конфликтни. Така че аз не бих ги сложил в графата "неконфликти“. Но да, вие сте права, че те част от Плана за възстановяване и устойчивост, би трябвало да има около тях изграден вече достатъчно широк консенсус, детайлите трябва да се обсъждат, разбира се, няма нищо лошо в това да има дебат, но струва ми се, че Народното събрание и нито една държавна институция не може да си позволи лукса да подбира работата си. Темите са тези, които стоят на дневен ред, те са и бюджетни, те са и корупционни, те са и други, и те трябва да бъдат решавани. Затова Народното събрание е избрано, затова служебното правителство е назначено, затова утре надявам се ще бъде избрано ново редовно правителство. Това е нашата работа. И ние някак си не можем да подбираме между по-лесното и по-трудното. Парламентът, политиката е въпрос на спор, на дебат, понякога на конфликт, важното е накрая да се стигне до решение. Надявам се тези решения да са добри. Това, което правим в служебното правителство, е по корупционните и по други теми да предложим онези решения, които според нас са най-добри, след което е от компетенцията на Народното събрание да вземат финалното решение.
Ползвам, че сте наш гост, г-н министър, за да ви попитам и по горещата тема от дни насам: гласуването с хартиена бюлетина. Вие не криете вашата позиция, но защо смятате, че това гласуването, гласуването с хартиена бюлетина застрашава целия изборен процес?
Знаете ли, не гласуването, и не хартиената бюлетина сама по себе си. Това, което застрашава изборния процес е непрекъснатата смяна на правилата, а това, което според мен наистина сериозно застрашава, е омешването на два различни видове способи за гласуване, като хартиения и машинния, в един и същ момент в една и съща секция. И това го казвам, защото ние в крайна сметка го видяхме. Това създаде огромни проблеми, когато се случи. И не виждам никаква причина да се връщаме назад, след като бяха приети изменения съвсем наскоро и те проработиха – преди 3 месеца имаше избори и никой не се оплака от тях, никой не ги атакува, никой не ги касира. Ако си спомняте, в 20.20-20.30 часа започнаха да излизат протоколите от секционните избирателни комисии, нямаше Арена "Армеец“ с чували отпред, нямаше припадъци. Просто това за мен е непонятно, защо този въпрос, сред всичките остри въпроси на дневния ред, част от които с вас обсъждахме сега, можем да намерим и други, някак си този изплува най-отпред. И страхувам се, че това политиканстване, защото в крайна сметка може би става за това дума, ще бъде скъпо платено.
Скъпо платено с какво и как?
Със загубено политическо време, с невъзможност за съставяне на правителство, с изостряне на и без това изнервената обстановка, и в крайна сметка с провала на още една легислатура.
Цоня Събчева
