14:31 / 23.08.2025
3479
Кристиан Талев-Криско, рап и поп изпълнител, основател на фондация "Слънчеви деца 2024“, в специално интервю за съвместната рубрика на Радио "Фокус“ и Български спортен тотализатор
Здравейте! Разговарям с Кристиан Талев-Криско, популярен български рап и поп изпълнител, който заедно със своята фондация "Слънчеви деца 2024“, Български футболен съюз (БФС) и Български спортен тотализатор ще са в основата на футболната и музикална фиеста "Заедно за децата“ на 2 и 3 септември на стадион "Юнак“ в София. Г-н Талев, как се стигна до идеята за подобно събитие?
Здравейте! Първо поздрави на всички слушатели на Радио "Фокус“! Радвам се, че днес можем да си поговорим няколко дни преди благотворителните събития, които организираме заедно с БФС и държавното тото, които също изключително много помагат и подкрепят нашата кауза. Идеята за специално тези два концерта, които ще са на 2 и 3 септември на стадион "Юнак“, е на БФС. Те се свързаха с нас и ни предложиха да се включат под няколко различни форми към нашата фондация. Всъщност първото нещо, което ни предложиха, което е наистина страхотно, е, че от всеки един закупен билет от четирите квалификационни мача на България за Световно първенство, част от приходите ще бъдат заделени за фондация "Слънчеви деца 2024“. И малко по-късно решихме да направим и два благотворителни концерта, ден преди мача с Испания. Всички вярваме, че обществото ни ще прояви най-голям интерес именно тогава, като имаме предвид какъв дразнител е националния отбор на Испания, къде се намира в момента като място в света и с какви невероятни играчи разполага. Все пак става дума за настоящия европейски шампион. И смятаме, че ще се получат няколко много хубави събития, които ще са в полза на деца и младежи със специални потребности.
Лесно ли убедихте вашите приятели и колеги поп-звезди да участват и да пеят благотворително през тези два дни?
Да. Хубавото е, че когато става въпрос за нещо, което всички вярваме, че има смисъл, всички артисти, както и футболните легенди, приеха на драго сърце. Така че смятам, че всички ще дойдат с голямо желание да бъдат част от събитията и да ни подкрепят.
Бихте ли обявили техническите подробности за това събитие, цена на билетите, какво ще се случи с приходите? Изобщо всичко, което е интересно и за желаещите, които искат да посетят стадион "Юнак“ в началото на идния месец?
Да, цената на билет е 20 лева на ден, в които реално самите събития ще бъдат доста-доста дълги. Те ще започнат още от ранния следобед и ще завършат късно вечерта, може би към 23:00 часа, като разбира се всеки може да дойде и да присъства толкова, колкото има желание. В началото ще се започне с футболните легенди, които ще бъдат там, ще раздадат автографи. Говорим за хора, като Христо Стоичков, Краси Балъков. Няма да ни стигне времето да изброяваме всички, но хората могат да влязат и в комуникационните канали на нашата фондация, на БФС, и навсякъде могат да видят пълния списък с артисти, публични личности и футболисти, които ще присъстват на събитията на 2 и 3 септември.
Това е чудесно и приходите вероятно ще бъдат насочени изцяло към фондация "Слънчеви деца 2024“. Как се развива тя, след като оповестихте нейното създаване в средата на декември миналата година и имаше бум от дарения? Спомням си за Любо Киров и неговите 10 хиляди лева, което наистина е много достойна постъпка. До този момент, ако не е тайна финансовоq разбира се, колко пари сте събрали и задоволява ли ви темпото на събиране на приходите заради голямата цел – изграждането на център за деца със специални образователни потребности в София?
Не само Любо Киров. Тук държа да кажа, че много хора, публични личности, артисти и спортисти участват с дарения. Също така един от първите, които ми звъннаха и изявиха желание да направят дарение, беше баскетболната ни звезда Александър Везенков. Имаме наистина много хора, които се включват. За момента сумата, която сме събрали, е 1 милион и близо 100 хиляди лева. Разбира се, сега юли-август е една идея малко по-лежерно, което е нормално, хората пътуват, на почивки са. Но смятам, че темпото ще се увеличи през септември и отново ще наберем скорост. Какво да ви кажа за темпото? Аз смятам, че това, което успяхме да съберем чисто като средства за този кратък период, е изключително голямо. Ние взехме решението фондацията освен да събира средства за голямата ни цел, да имаме и текущи активности. Иначе най-много искаме да изградим такъв център, който е за интегриране на деца и младежи в обществото. Подчертавам, навсякъде използвам случая да кажа, че това няма да бъде болница – аз не искам да навлизам в здравеопазването, защото не смятам, че компетенцията ни е достатъчно голяма. А и аз лично смятам като човек, който е родител на дете със специални потребности, и от нашата информация и опит, които сме натрупвали, че тези деца и младежи имат най-много нужда от интегриране. Какво имам предвид? Много родители имат такива деца, които хората ги приемат странно и затова те ги държат постоянно в къщи или ги изолират, с което съответно, разбира се, ситуацията става още по-зле. Това, което ние искаме чрез този център, е най-вече развитието на тези деца чрез спорта, изкуството, разбира се, ще имаме и рехабилитационни програми и смятам, че е много важно да се работи и с родителите. Първо, като методи и знания, които трябва натрупват, освен това, родителите също имат нужда от поток информация, имат нужда от психолог. Освен, че събираме средства за изграждането на този център, паралелно вървят и споменатите активности. Бяхме организирали зимен лагер за деца и младежи със специални потребности. Там успяхме да закараме малко над 20 дечица. В момента работим и по идеята за летен лагер към края на август-началото на септември. Сътрудничим си с една страхотна организация – Медицински център Блокс, чрез който успяхме да организираме всеки месец напълно безплатно там да ходят деца и младежи със специални потребности и напълно безвъзмездно да им бъде оказвана рехабилитационна и медицинска подкрепа. Работим с няколко дентални клиники, с които извършваме безплатни прегледи. Гледаме паралелно нашата фондация бъде доста активна, защото все пак това, което искаме, е доста амбициозно, изграждането такъв център е сложна задача и в крайна сметка никой не знае докъде ще успеем да стигнем, надяваме се на най-доброто. А то е същност е да успеем да намерим парцел, защото ако трябва да плащаме и за парцел, вече задачата би станала доста, доста тежка. Така че работим и в тази посока и силно се надявам да имаме успех.
Има ли развитие точно около този акцент от цялата операция, парцела, след като през пролетта се срещнахте със зам-кмета на София Надежда Бачева? Какво ви обещава Общината? Имат ли сили да го направят, има ли воля да го направят?
Г-жа Бачева беше много любезна и проведохме няколко срещи. Заведе ни на един парцел, в жк "Дружба“, който е доста добър. Това е само предложение и ще трябва да се измине много дълъг път, за да се случат там нещата. Водим преговори с двама частни инвеститори, които изявиха желание да ни покажат техни места, които смятаме, че са много подходящи. Но все пак става дума за нещо, което е доста голямо и съответно се случват доста бавно нещата. Пак казвам, сега, лятото, темпото е леко забавено. Надявам се до края на годината да имаме яснота най-вече върху казуса с парцелите, към кой точно се насочим и какви са най-големите шансове фондацията да може да се сдобие с такъв парцел. И съответно, тогава и хората, когато знаят, че имаме "земя под краката" си в буквален и преносен смисъл, мисля, че още повече ще можем да форсираме нещата с повече събития, за които вече да говорим и да се случват нещата.
В една от своите песни пеете "Пътят е като живота – има начало и край. Начинът, по който ще го извървиш, зависи само от теб“. Как оценявате този текст, който вие сте написал, години по-късно, вече минавайки през метаморфозата на това да бъдете избран и да осъществите подобна мегаидея?
Все повече тези думи отекват в главата ми и все повече вярвам, че наистина човек каквото сам успее да направи, това е най-важното. Не трябва да разчитаме на неволята или да се надяваме някой друг да направи нещо за нас. Единството, което може да направим, е, чрез нашата идея, ако тя е достатъчно добра, а тя е, според нас, да заразим повече хора, които да повярват, без значение дали е конкретната идея, за която в момента си говорим, или нещо друго, което може да се осъществи. Това, което много ме кара да се усмихвам, е, че по този въпрос се говори много-много повече последните 6 месеца, отколкото преди половин година. Виждам как обществото започва наистина да приема проблема по-различен начин, с много повече отворени обятия към всякакви хора с различни специални потребности, което смятам, че на първо ниво и е най-важното нещо.
Ако сравним ситуацията в Европа и Испания, където наскоро бях, там подобни деца, които са част от нас, както и инвалидите, те са на светло, те са част от обществото, имат си своя социален живот, своите разходки вечер, своята обмяна на мисли, чувства и съвместно прекарване с другите хора. Защо в България крием инвалидите, хората в неравностойно положение, децата със специални образователни потребности? Защо обществото според все още не е готово и тук ли е вашата мисия, за да промените това?
Ами аз смятам, че обществото започва да става все по-готово, но според мен въпросът е на много по-дълбоко ниво. За да се стигне до това да ги крием инвалидите, много други неща в обществото трябва да се променят, за да се променим. Положението с такива деца и младежи по света, естествено е много по-различно от България. Аз съм давал няколко пъти един пример: преди 7-8 години за първи път, когато ходих до САЩ и до Канада, ми направи силно впечатление как на Ниагарския водопад, много голям процент от хората, които работеха там като персонал, бяха със синдром на Даун и с аутизъм. Тогава, разбира се, аз не съм бил родител, но въпреки това ми направи силно впечатление, че обществото там работи по този въпрос и е много важно за тях тези хора да бъдат част от обществото. И после започна да ми прави впечатление, че в западните държави, където и да отида, като публично място, заведение, винаги има поне по един човек от хората, които работят там, който е със специални потребности. И те по този начин все повече ги интегрират. Ние ще черпим със сигурност ноу-хау от държавите, които са се развили повече от нас и се надяваме да имаме успех. Както се казва, дори на един човек да му променим живота, това е един цял човешки живот.
Вашата идея е достойна за уважение и аз стискам палци да се осъществи. И в същото време виждаме как нашето общество все още като че ли не е готово не само за това, а и за това да се промени. Харесва ли ви това, което виждате при случаите от последните дни: загиналото детенце след парасейлингът в Несебър, катастрофата на "Константин Величков“, убийството в Първомай?
Няма как на някое човешко същество да му харесва нещо от нещата, които изброихте. Това е нашето отражение. Всичко, което се случва, е отражение на нашето общество. Аз винаги съм казвал, дори да вземем за пример един жилищен комплекс или един блок, където хората по някакъв начин разчитат един на друг, макар и малко – като видим един блок, в който около него е страшна мръсотия, боклуци, хвърлят се неща от терасата, общите част са занемарени – то това е една малка извадка от държавата. Всичко, което се случва, е резултат от нашето поведение, възпитание и възприятие за живота. За съжаление, много неща не са цветни, но единственото, което може да направим според мен, е да се опитва всеки един от нас да дава някакъв пример, макар и малък. Защото истината е, че всяко нещо има значение. Аз затова казвам, че за нашата фондация е много важно всеки, който направи дарение от сърце, е хубаво да се дава гласност, защото то заразява по този начин. Аз го виждам и във фондацията. Когато един човек направи някакво дарение и ние кажем: "Ей този човек вижте какво направи, какво хубаво нещо направи“, веднага има още 5-6 човека, които от неговия сектор, веднага се включват. Така че когато един човек каже: "Доброто трябва да се прави тихо, за да бъде чисто“, аз не съм съгласен. Защото когато пък стане нещо лошо, всички го разбираме. Ето, казвате нещастни случаи, смътни случаи – веднага всички разбираме за тях и се говори нонстоп за това нещо. А когато се случи нещо хубаво, някой направи едно дарение да речем, всеки казва: "О не, тихо трай си, защото така се прави“. Не е така. Всеки, който направи нещо хубаво, трябва да се говори два пъти повече за това нещо, отколкото за лошите работи. Това е единственият начин да обърнем малко палачинката и хората да чуват малко повече позитивни неща, да виждат, че могат да се случват нещата.
Ето сега Радио "Фокус“ ви дава шанс да благодарите на най-големите дарители на фондация "Слънчеви деца 2024“?
Наистина списъкът ще бъде много дълъг и нашата идея е да направим един много дълъг списък с всички големи дарители, които са например над 5 хиляди лева, понеже са частни лица, физически, други са през много компании, има хора, които пък въпреки това предпочитат да не ги споменаваме. Така че в момента ще запазя мълчание, без да правя някакъв списък с имена, но със сигурност на края на годината ни се иска да направим един такъв списък и хората да видят. Но въпреки това, в нашите социални мрежи, в Facebook, в Instagram, част от големите дарения, които хора или компании искат да бъдат публични, сме ги оповестили.
Това е ваше право, разбира се. Искам да ви попитам: усещате ли промяна във вашата музикална кариера, която е пречупена през призмата на вашето ново амплоа, вашата нова кауза, която защитавате, като начин на писане на текстовете, промяна в музиката, стремеж да достигнете до по-голяма аудитория, излизайки от амплоато, в което сте били досега?
Бих казал, че е възможно да има такава промяна, но все пак аз гледам да разграничавам двете неща, защото те са много различни и малко е деликатно, деликатна е тази тема. Защото музиката все пак е музикален бизнес, защото в музиката, както във всеки един отрасъл, тя е като един магазин, който предлага нещо на потребителите. Но въпреки това, със сигурност през последните години, откакто съм родител, нещата, които гоня към като послания, са много по-различни от нещата, когато съм бил на 20 години разбира се.
На кого искате да благодарите, извън дарителите, за тези последни 8 месеца, през които се разрасна кампанията "Слънчеви деца“? Може би на семейството, на вашите роднини, хора, организации? Кой ви помага най-много? Назовете ги, за да ги научат читателите и слушателите на "Фокус“, те го заслужават.
Разбира се. Ами със сигурност един от най-големите герои е жена ми Цвети, която също като майка се налага да преминава през доста трудности. Само хора, които имат в семейството си и в къщи детенце със специални потребности, знаят, че това е едно наистина голямо предизвикателство, призвание и уроци всеки ден. За хората, които най-много помагат извън дарителите, искам да благодаря, естествено, на моя приятел и мениджър Пламен Кътев, който освен, че е мой мениджър от може би над 13 години, е и човекът, който най-много ми помага с фондацията. Така че това са първите две имена, които веднага ми излязоха.
И накрая, вече сме към финала на лятото, какъв е вашият апел или обръщение, дори зов към всички слушатели и читатели на "Фокус“ ?
Това, което бих искал да кажа на слушателите на Радио "Фокус“ е, че истината винаги е в това дали правим добри неща и дали сме добри хора. Може да звучи клиширано, но понякога много често го забравяме. Когато човек е здрав, без значение дали е болен от хрема, когато човек е здрав, той може да мисли за всякакви глупости. Обаче, когато човек е болен, дори от най-малкото, той мисли единствено за това как да оздравее. Не трябва да забравяме, че този живот не ни е даден, просто ей така, ние трябва да носим отговорност и ако имаме възможност, да помагаме с най-малкото нещо на света, дори ако някой помоли да споделите във Facebook или в Instagram някаква кампания, която е за събиране на пари за някой човек, който има нужда, дори вие да не ги дарите, само това, че споделяте и го разпространявате, това е пак нещо малко, но полезно и хубаво. Така че нека се стремим, хайде дори да не е всеки ден, ама поне на няколко дни да се опитваме нещо много мъничко хубаво да правим за някой друг, без да търсим изгода от това нещо.
Бойко СЕРАФИМОВ
