14:49 / 13.11.2026
186
Красимир Балъков даде ексклузивно интервю за ФОКУС.
Легендата на родния футбол беше гост в нашето студио и отговори на различни въпроси, свързани с футбола, ресторантьорския бизнес, балансирания начин на живот и здравословното хранене.
Г-н Балъков, предстоят последните два двубоя на България в Лигата на нациите с Исландия и Естония, какви са Вашите очаквания?
Моите очаквания са, че би трябвало да направим много по-добри мачове от предишните. Това беше тенденцията от последните срещи, които изиграхме. И чувството за комуникация между треньорския щаб и състезателите ми дава вяра, че отборът ще даде всичко от себе си, защото има някаква симбиоза в момента и би трябвало резултатите да бъдат по-добри.
Това ли е важното в отношенията между треньори и играчи? Комуникацията, разбирането, усещането помежду им, защото видяхме, че при предишния наставник още в първите му месец-два имаше една история, едно противопоставяне със Светослав вуцов, мерене на его и нещата не завършиха добре.
Александър Димитров подаде оставка сам, видя, че това е по-разумния вариант. Това не означава, че е слаб треньор. Той е добър специалист, просто някои неща не можаха да напаснат между него и състезателите в самата съблекалня. Не знаем какво е било, не сме вътре в кухнята, но това се долавя от интервютата на играчите. Това няма нищо общо с неговите качества като треньор. Аз го уважавам много, защото когато аз бях начело на националния отбор, той водеше младежкия състав и имахме много добра комуникация. Пожелавам да се реализира за в бъдеще като треньор на друго място. Но после дойде нов треньор, Атанас Рибарски. И с него се познавам. Не толкова добре, но се познаваме. Но кое ми прави впечатление? Че в момента изказванията на футболистите след мачовете са малко по-различни от преди. И това показва, че атмосферата в съблекалнята, която е много важна за националния отбор, е в по-добро състояние. И на базата на това аз смятам, че резултатите сега ще бъдат по-добри. Ще се вдигне малко и желанието, и мотивацията. Сигурно, за да се докажат самите футболисти, защото те трябва да се доказват. Те постоянно трябва да се доказват. И ще видим дали така ще бъде, но аз смятам, че може да бъде така.
Тоест Рибарски е намерил точния подход към всеки?
Ами той е бил отстрани, гледал е човека и явно е намерил те, които са така по-ярки личности и които играят в чужбина. По някакъв начин се вижда, че има по-добра атмосфера. И това е добре за отбора.
Преди 7 години Вие бяхте начело на нашия представителен тим. Съжалявате ли за нещо, защото точно тогава, аз бях свидетел на живо, станахте жертва на едно активно мероприятие, след което България беше обвинена в расизъм. Тази акция имаше за цел да компрометира тогавашния президент Борислав Михайлов, мир на праха му, и се стигна до цялата тази ситуация. Можеше ли това да бъде избегнато и съжалявате ли, че така приключи Вашия престой начело на националния отбор?
Знаете ли, много ми е тежко и трудно да говоря по тази тема. Тя по-рядко се е отваряла в обществото през годините и това е нормално и логично. Това беше най-тежкият момент в моя живот и във футболната ми кариера като цяло. Какво съм преживял и как съм го преживял, си знам само аз. И какво е било, и какво не е било, пак си знам само аз. Лошото е, че тогава ние като държава, независимо кой какви интереси е имал, просто стъпкахме името си. Трябваше да се защитим по някакъв начин, трябваше да излезем в публично пространство. Не казвам като футболна нация, защото това няма нищо общо с футболната нация, то има общо с обществото и начина, по който се представят нещата. Там нямаше категоричен отговор от държавата. И за това съжалявам. Аз фактически си останах като капка в морето – всички въпроси бяха задавани към мен и аз трябваше да отговарям. Аз на тази тема съм малко компетентен, но съм интелигентно компетентен, за да отговоря какво се е случило и какво съм видял. И не искам да връщам нещата назад, но тежко време беше, много тежко. То мина и замина, дай Боже да не се случва никога на никой.
Лошото е, че нацията ни излезе расистка, а мисля, че ние не сме такива.
Ами така излезе. Ние имаме много по-друг манталитет от западния. Ние сме малко по-свободолюбиви хора и обичаме свободата, но не смятам, че това, в което бяхме обвинени тогава, е било вярно. То е форма на усещане донякъде – кое минава за расизъм и кое не. Но както и да е, минало, заминало, по-добре тази тема да я забравим.
Предстои ни мач с Люксембург. Този тим не е това, което беше. Какво промени тази скромна държава, така че да ни победи насред Пловдив? Какви изводи трябва да направим?
Вече няма малки и големи, всички се опитват да играят футбол, и то съвременен футбол, а при нас някъде все още куцат нещата. Ние си ги знаем горе-долу къде куцат, но проблемът е, че всичко е свързано с финанси и много трудно се намират тези финанси, за да се подобрят условията на детския футбол. Не на мъжкия футбол, а на детския футбол, защото това е разковничето. Знаем всички, че трябва много неща да се коригират там, но ние все дърпаме и търсим проблемите горе в мъжкия футбол, докато истината е долу.
Отворихте темата за школите. Президентът Георги Иванов каза, че в София има почти 300 частни школи за футбол. Според мен 90% от тях са създадени заради таксите, които плащат родителите. Какво се заблуждаваме, че правим така? Треньорите заблуждават родителите, че децата са много талантливи, едва ли не най-добрите, само и само да плащат при тях. А всъщност става дума за масов спорт. Така поне децата играят и тренират, а не стоят на улицата. Каква е рецептата за успех?
Значи, вижте, ние не сме в комунизма. Това нещо го има. И в Германия го има, и в Англия го има, навсякъде. Навсякъде се плащат такси, навсякъде се плащат екипи и така нататък, но се плащат във футболни училища. Не се плащат в клубове. В Шалке или Щутгарт си има детско-юношески футбол, който се финансира от клуба без една стотинка от родител. Но в Шалке или Щутгарт си има и футболно училище. Което е за масата и за децата, които после може, ако покажат качества, да прескочат нивото и да влязат в клуба и първия отбор. Това е системата, която е направена на Запад. Тук при нас е изкривена малко, доколкото аз съм информиран... Изкривена е, защото няма футболни училища, а има футболни клубове.Всеки един футболен клуб в Германия трябва да има един затревен терен, един изкуствен терен, съблекални за футболистите, съблекални за треньорите, въобще трябва да има условия, за да бъде клуб. Ние тук тези неща ги нямаме и си затваряме очите за някои неща, защото няма как да бъде другояче в момента. И за да се изчисти това нещо, трябват финанси. А не трябва само да гледаме какво прави и какво не прави футболният съюз. Не, футболният съюз не е толкова виновен, защото футболният съюз има финансиране за себе си, за да функционира и да дава правила, да създава условия за футбола ни, но той не може да финансира всичко. Той може да финансира някои игрища, може да финансира някои други неща. Но тук говорим за нещо, което се направи в Унгария, където Виктор Орбан инвестира почти 2 милиарда евро в инфраструктура. Ето за това говорим. А ние тук играем на един терен по шест отбора едновременно.
Добре, вие бяхте и в Локомотив София, и в Септември. Един традиционен клуб и един по-млад клуб. И там нещо се прави, обаче сякаш е половинчато. Искаме да имаме стадион, но няма да даваме пари за осветление в Драгалевци. В Надежда например имаме стадион, обаче сектор "В“ няма да го пипаме, защото бетонът не е добър и няма да пускаме фенове там. Нашите президенти искат да купят един футболист за 20 хиляди и после бързо да го продадат поне за 300 хиляди. Сякаш не им се чака един юноша да израсте и да стане добър играч, когото да трансферират. Мисленето ли, господин Балъков, е проблем на нашите ръководители?
Значи, виж, не е толкова елементарно. Защото като го кажем така с прости изречения, може би звучи така, ама не е напълно така, защото има институции, които стоят зад тези всички неща. А те не издават толкова лесно и бързо съответните разрешителни. Колко време чакахме да се построи стадионът на ЦСКА? Можеше и много по-рано да стане, но се сблъскваш с някой, който не ти разрешава. Същата е работата и с Локомотив София. Дори човекът да има възможност да инвестира, там има толкова пречки и казуси, които просто не знам как могат да се разрешат. Аз не съм достатъчно информиран, но съм чувал, че е така. Същата работа е и с базата на Септември, която, доколкото ми е известно, е на концесия. Кой ще инвестира в съоръжението, като не знае другата година или след 10 години дали ще му продължат концесията? Искам да кажа, че за да функционира такова нещо, трябва да има желание от двете страни – от държавата и от собственика. Само от едната страна не става. Така че пак опираме до държавата. Ние сме толкова изостанали във времето, че един собственик може да направи нещо, но той не може да направи всичко. Защото ЦСКА има вече нов стадион – модерен, като в Германия, като в другите държави. Не казвам, че е голям, но е топ. Е добре, обаче като отидат ЦСКА да играят в Русе или Враца, където терените не са като на "Българска Армия", тогава какво правим?
Не казвам, че общините не опитват да поддържат терените - те опитват, но това са им възможностите. Каквото са могли, са направили. Но какво трябва да направим ние, за да направим крачката, както става в Левски, ЦСКА, в Ботев Пловди. Тези клубове показват какво трябва да направим. Ако това го няма, ако няма такъв човек, който с инвестиция да влезе, трябва да се намеси държавата с финансиране. Няма как по друг начин да стане.
Оптимисти ли сте с това ръководство на държавата по отношение на спорта?
Нищо не мога да кажа. Иска ми се да бъда оптимист. Иска ми се като човек, който е дал доста за българския футбол и продължавам да давам, колкото мога. Иска ми се да вярвам, че тези, които са дошли и са нови в управлението, ще направят нещо, което е съществено за българския футбол. Хората, които се занимаваме с футбол не излизаме на стачки. Не става със стачки и с такива организирани неща. Но по принцип ние, футболните хора, трябва по-често да си казваме мнението, за да можем да направим истинска крачка напред. Тук преди 5-6 дни бях на един здравословен семинар и една жена ме попита: "Господин Балъков, кажете ми защо не можем да го оправим този футбол?“ И аз ѝ обяснявам, че така и така, ние се опитваме, но нямаме силата. И тя ми каза: "Как нямате силата, съберете се с господин Стоичков, с другите от 94-та година, излезте, говорете, как няма да ви чуят?“ И аз казвам: "Ами ние сме го правили вече нещо и когато никой не откликва, какво може да направиш? Не може да излизаме и да правим на площада събирания и да правим стачки.“ Няма как. Не знам, дай да не обръщаме интервюто на политическа тема, да си говорим за спорт.
Малко хора знаят, че всъщност Вашият син има роля в привличането на Маркус Гиздол за треньор на ЦСКА. Бихте ли дали повече информация и поздравления за трансфера всъщност?
Аз чух една дума от теб преди интервюто - че щастието обича тишината. Така че на този въпрос отговарям така: и синът ми, и аз винаги, с каквото можем, помагаме на ЦСКА, без да парадираме в публичното пространство, защото ние всъщност така помагаме на футбола. Ако сме помогнали с нещо, помагаме на футбола. Аз затова съм бил и треньор в Локо София, затова съм бил и треньор в Септември, дори съм бил треньор на Септември във Втора дивизия. Само защото съм искал да направя нещо, което съм го видял навън и съм преценил, че тук не се прави както трябва.
Липсва ли ви сега активната треньорска професия, бихте ли поели отново някой отбор – клубен или национален?
Треньорството винаги бих го поел отново, ако има смисъл, защото все пак не сме в първа младост. Но леко се преориентирам вече да помагам на футбола в други позиции, защото там имаме недостиг на компетентност. Така че хората, които стоят над треньора отгоре, вземат решение кой отбор каква философия изповядва, каква му е историята, какви му са вижданията за футбола. За да вземеш правилен треньор е нужна много, много тежка предварителна работа. Не е лесна, трябва много добре да прецениш нещата. Ето например с Гиздол. Той изповядва агресивна преса спрямо противника, не оставя никъде спокойно да се разиграва топката и това е неговата философия,."Gegenpresse", както казват германците или контрапреса. В Левски го разбраха на дербито. Но мачовете Левски - ЦСКА винаги са били странни. Когато очакваш, че единият ще бие другия, побеждава точно този, който не очакваш, и обратното.
Не ви ли се струва, че в България футболният фен стана телевизионен фен. Не ви ли мъчно, че се запалянковците вече не ходят на стадиона, защо стана така?
Тук малко ни е грешна маркетинг стратегията, но пак е на базата на условията. Нали знаеш у нас къде слагат камерите на телевизията? От страната на публиката. А от другата страна, където няма и пукнат човек, всичко е голо, вяло и така си стои. До ден днешен не мога да го разбера как не можем да се организираме и да направим така, че да слагаме камерите от другата страна, та поне хората, които гледат футбол, да се виждат. Това е въпрос на маркетинг. Просто това пак е някаква финна настройка, на която никой не обръща внимание. Казват - не става. Като не става, така ще си бъдем.
Как върви ресторантът?
По-добре от футбола.
Свикнаха ли вече с Вас готвачите и сервитьорите? Строг шеф ли сте?
Аз ли? Аз съм демократичен диктатор.
Като гледам фигурата Ви, май не се изкушавате много-много от менюто. Каква е тайната на добрата спортна форма? Може би добрата храна?
Изкушавам се от вкусотиите, особено в моя ресторант, защото те са преценени така, че да няма много некачествена храна. Опитвам се да бъдем полезни. Иначе държа много на здравословното хранене. Разбира се, има и не толкова здравословни неща, но държим баланс и най-важното – клиентите са доволни.
За Вашата спортна форма - не казахте как я поддържате.
Моята спортна форма ли? Аз всяка седмица си имам план. Всяка седмица! Може да имам много срещи, може да имам много отговорности и ангажименти, но за спорт винаги намирам време. Това означава, че поне два пъти седмично играя тенис окол два-три часа. Един път седмицата, ако мога – фитнес, и през другото време, ако времето позволява, съм на голф игрището.
Футбол?
Футбол? Да ви кажа, по-скоро не. Толкова време съм играл, толкова години са зад гърба ми, че сега се включвам само ако някъде ме поканят за бенефисен мач. Сигурно ще вляза в отбора на ветераните на ЦСКА, за да направя някой друг мач.
Добре, как минава един храноден на Краси Балъков? Издайте тайната. На 57 години станахте или бъркам?
Да взема да ви почерпя нещо, защото тази година навърших 60. Иначе всичко е балансирано. Лактоза и захар не употребявам. Сладки неща има в моя ресторант, но са без захар. И това е единственото, което си забранявам– лактозата и захарта. Всичко друго употребявам с баланс.
Кога се видяхте за последно с Фреди Бобич, Джоване Елбер и Звонимир Солдо - звездните Ви съотборници от Щутгарт? Те как изглеждат, поддържат ли добра спортна форма?
Държат се. И Солдо се държи, въпреки че той много спорт не практикува, но е ок. Фреди също си е ОК, Джовани и той. Хората се държат, ама те са малко по-малки на години от мен.
Какво е Вашето пожелание към слушателите на "Фокус“?
Да са живи и здрави, да са щастливи, а човек е щастлив, когато е доволен, когато има нещо, което да го радва и когато му се случват нещата. Искам да им пожелая приятно изкарване на новогодишните и коледните празници и 2027 година да бъде много, много по-добра.
