Георги Стефанов, експерт "Климат и енергетика“, в интервю за предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус"

До какво ще доведе според вас, покачването на температурите в Европа? Ново проучване излезе, което, ако мога да го обобщя, но вие сте специалистът и ще кажете подробностите. “Атлантическата циркулация се намирала в повратен курс".

Да, ще се опитам да го обясня по възможно най-разбираем начин. Става въпрос за това, че топлият умерен климат в Европа и особено Западна и Северозападна Европа, се дължи на морското течение Гълфстрийм, което носи топли води от Екватора и поддържа на практика климат горе на север във Великобритания, където няма на практика зима. Именно тази атлантическа меридионална обръщаща се циркулация води до специфичния климат в Европа. И това, което всъщност учените констатират вече от две десетилетия е, че през последните 1000 години никога досега не е имало такова забавяне на преноса на водни маси. Припомням, че Гълфстрийм е част от глобалните морски течения, които ние знаем, че заедно с вятъра са водещи за оформянето на климата.

Това, което е специфично да се знае, че вече официално 2023 г. е най-топлата и преминахме средната температура с покачване на 1,5 градуса за първи път. Тоест, научните прогнози, които учените даваха със своите доста нестряскащи прогнози, че до 2050 г. трябва да задържим покачването. И това е целта, която беше официално приета и подкрепена 2015 г. Ние я постигнахме 9 години по-късно, а не 36 години по-късно. Именно тук идват притесненията на учените, които са констатирали с това проучване и изследване на тази циркулация на морското течение, че в момента то се забавя по-силно и по-бързо, и наистина е в най-ниската си скорост, което се дължи основно на навлизане на разтопени сладки води от Гренландия и въобще от ледената шапка на Северния полюс. Именно навлизането на тези студени сладки води забавят скоростта на течението, което се оформя от топли солени води и това са т.нар. физични закони - законът за термодинамиката, който всъщност води до забавяне. Какъв е обаче рискът за Европа?

Точно така, исках това да ми бъде следващият въпрос, но вие ме изпреварвате в момента. Как ще го усетим ние това забавяне от една страна. От друга страна обаче, виждаме, че тези процеси се случват много бързо. Има и манипулативни мнения по въпроса, но тук вие като експерт отново ще кажете възможно ли е реално едни температури да се сринат буквално с 30 градуса или обратното пък, каквито заглавия виждаме тук в последните няколко седмици, дори и из българските медии.

Заглавията са бомбастични, за да хващат окото на читателя, но науката казва, че това не е възможно. Но това, което всъщност вече е възможно и виждаме е променящият се климат. Нека само да върна спомените на всички слушатели, че от може би 6-7 години ние имаме една много студена пролет, едни снегове края на март, началото на април, когато до юни могат да се карат ски. А сега януари и февруари са доста топли. Ето тези промени де факто се дължат на изменението на скоростта на течението. И всъщност, това, което учените успяха да докажат, след като две десетилетия го изследват активно, е че ако наистина такова спиране на морското течение се случи, вследствие на голямо навлизане на сладка вода от разтопяването на леда е възможно в Северна и Северозападна Европа рязко да спаднат температурите.

Но какво значи рязко да спаднат температурите. Достатъчно е да погледнем паралела, на който се намира Великобритания, какво е времето  в Канада, за да си го представим, че всъщност Северна и Северозападна Европа вече няма да се радват на този благоприятен целогодишно умерен климат. А по-скоро ще претърпят едни доста студени зими, така както са в Канада, от другата страна на Атлантика, където това въздействие на Гълфстрийм е по различен начин. И ето това е нещото, което всъщност трябва да очакваме. Сега да кажа, че това не е новина, защото всички специалисти това го учат в университета, учи се и в училище, имаше и холивудски филм преди две десетилетия, който  всъщност много образно предоставяше информация какво ще се случи, ако Гълфстрийм спре. Но по-важното е, че учените успяха да докажат, че спирането на това течение не се случват за десетилетия, ами в предни исторически епохи, когато се е случило, обикновено се е случвало за от 2 до 5 години. А как се установява това? Когато настъпи рязка промяна на климата и рязко застудяване, всъщност голяма част от екосистемите се променят бързо, не оцеляват. И това води до записване на такива климатични данни в дъната на езерата, в скалите, в блатата, в тортищата и т.н.

Тоест, ние тук трябва да сме много внимателни и да следим този процес, той наистина се следи в самото течение. Лошото е, че с покачването на температурите, всъщност ние все повече се приближаваме до този сценарий, без да кажем дали това може да се случи след 30 години, след 500  години или няма да се случи. Това, за съжаление, остава непредсказуемо. Това, което можем да направим е да следим обстоятелствено и да целим да си намалим емисиите възможно най-бързо, за да се постигне този баланс и това покачване на температурите, вместо както казах ние за 9 години постигнахме целта, която трябваше да постигнем за 36 години, всъщност възможно най-бързо да бъде преодоляно.

Какво ни показа Ел Ниньо, г-н Стефанов, за който си говорихме миналата година. Тогава бяхме на етап, когато излизахме от Ла Нина, влизахме в Ел Ниньо, какво ни показа това течение, ако мога така да го нарека. За какво ни предупреди? И обостри ли ни вниманието към нещо?

Ел Ниньо със сигурност е част от причините 2023 г. да бъде годината с най-високи температури и да преминем границата от 1,5 градуса.