14:29 / 23.02.2026
2355
Кирил Ходулов, старши треньор на отбора на ЦСКА по хокей на лед, в интервю за "ФОКУС". Той е израснал в школата по хокей на лед на "ЦСКА-Септемврийско знаме", играл е във всички възрастови групи в клуба, и е ставал многократно шампион на България.
Г-н Кирил Ходулов, здравейте – вие сте старши треньорът на отбора на ЦСКА по хокей на лед.
Да, точно така.
Г-н Ходулов, вие сте човек, който цял живот се занимава с този спорт. Първият ми въпрос към вас е как вие избрахте да се занимавате с този спорт, който не е толкова широко разпространен, колкото футболът и баскетболът, да речем волейболът в нашата държава конкретно? Или може би преди години е било по-различно с популярността му?
Имам ясен спомен за това как започнах да се занимавам с хокей на лед. Това беше, разбира се, в ранните детски години. Бях седем-осем-годишен, когато в нашия училищен двор на 38-о училище на улица "Шипка“ виждах по-големите момчета, които играеха със стикове по време на междучасията и след училище, и ми беше много интересно. Имаше и доста мачове, които се предаваха по телевизията. Купата на вестник "Известия“ помня, турнирът се провеждаше в Москва. Даваха световните първенства, даваха някои от първите мачове, които бяха между канадските и тогава на Съветския съюз отбори. И не на последно място, в нашето семейство се говореше много за хокей, защото баща ми беше приятел с Васил Михайлов. Той беше един от първите международни съдии по хокей на лед, българин. Живееше на улица "Клемент Готвалд“, на канала, и ми подари един стик. И след това, може би една или две години след това, ми предложи да се запиша да тренирам хокей на лед. Аз вече бях започвал да тренирам и футбол в ЦСКА в този момент на "Червено знаме“. Футболният терен и хокейната пързалка бяха една от друга и едновременно тренирах и двата спорта. Едновременно тренирах и футбол, и хокей на лед и в един момент просто предпочетох хокей.
А мислите ли, че популярността тогава, по ваше време, когато вие за пръв път започвахте да тренирате, и сега – има ли разлика между децата и подрастващите сега, интересът като спорт?
Има разлика. Защото това, че на "Червено знаме“ имаше пързалка – тогава беше стадион "Дружба“, сега "Юнак“, "Славия“ съществуваше, тогава построиха Зимния дворец. Имаше отбор от Елин Пелин, имаше отбор от Стара Загора, имаше отбор от Велико Търново и популярността беше доста по-голяма. Много от децата, които живееха в районите около "Червено знаме“ и съответно тук, в центъра, идваха да се пързалят и от там вече започваше следващата стъпка на тези, които искаха да се запишат. Така че категорично, категорично – популярността е по-голяма. Има и доказателства за това в пресата. Непрекъснато се споменаваше, имаше материали, които излизаха за нашето първенство, за детските турнири, които се провеждаха, по телевизия също се отразяваха резултатите от мачовете. Така че категорично популярността беше по-голяма.
А в днешно време, в момента дечицата, подрастващите, дори мъжкият отбор, който вие тренирате – в тях кой и какво събужда интересът към спорта? Може би основно NHL (Националната хокейна лига на САЩ и Канада) или западните първенства?
Основно интересът към спорта, поне според моите наблюдения в последните години, се събужда, когато има някой познат, приятел, дете, което е съученик, и съответно просто получава предложение да дойде на пързалката. По този начин харесва му, остава да се запише. Много малко забелязвам, че са децата, които идват в следствие на информация, която техните родители са потърсили. Много е трудно дори в самите училища. Там достъпът е малко ограничен, за да можеш да отидеш, да представиш спорта – трябва да мине през директора на училището, да получиш специално разрешение. Аз съм съгласен, че не може всеки един да отиде и да отнеме от времето, и да влиза в училищния двор или в класните стаи, но трябва по някакъв начин да бъде по-добре организирано, за да може да се представят спортовете и въобще всичките тези извънкласни занимания за децата, за подрастващите.
И последно – как видяхте вие Олимпиадата (в Милано-Кортина - б.а.)? На първо място, мислите ли, че златото, среброто и бронзът конкретно във вашия спорт, хокея на лед, са заслужени, както се развиха нещата? И на второ място, мислите ли, че подрастващите, гледайки олимпиадата по телевизията или на живо, разбира се, ако някой е бил, би събудило по-голям интерес към спорта конкретно у нас?
На първия въпрос ще ви отговоря по последния начин: хокейните експерти в света очакваха този финал (между Канада и САЩ, спечелен от САЩ - б.а.). Той беше предвиден далеч преди олимпиадата да започне. Имаше, бих казал, доста прогнози, които се даваха по отношение на това кои отбори и как биха достигнали до финала. Така че заслужено е това наистина, което си постигнал. Така че трудно е да се коментира кой отбор не е заслужил да бъде на финала. Абсолютно безпристрастно ще ви кажа нещо, което за мен е много важно. Изключваме политиката абсолютно, не говорим за политика. Русия има много силен отбор и ми се струва, че ако те участваха на олимпиадата, щяха да се намесят в битката за медалите, категорично. Просто присъствието на руския отбор винаги е било ключово в състезанията – олимпиада, световни първенства. Но в момента, с тези играчи, които играят в най-високото ниво – говоря за американците, за канадците, за шведите и за финландците, това е най-реалното представяне, което видяхме ние. И един отбор трябваше да излезе победител. За да ви разясня мащаба на селекцията по някакъв начин – канадците и американците могат да направят три подобни отбора. И това не го казвам аз само, това го казват експертите, които се занимават с този спорт в Северна Америка. Шведите и финландците – точно това е най-силното, което успяха да представят. Изборът бих казал е доста по-ограничен, макар че шведите и финландците имат много, десети хокеисти в Националната хокейна лига. Така че това е реалността, реално погледнато. По отношение на втория въпрос – децата наистина съм убеден, че могат да се запалят по този спорт, гледайки хокей на лед. Въпросът е, че трябва да има една доста добре организирана разяснителна кампания, за да могат и родителите да получат представа какво е точно този спорт, а не първоначалното възприятие, което е – по някой път е неточно. Да не останат с впечатление, че спортът е изключително груб и травматичен.
Да, това наистина може да бъде погрешно впечатление понякога, тъй като виждаме такива сцени в NHL.
В NHL – ще ви кажа още само едно изречение по този въпрос, тези неща, реално погледнато, сбиванията между хокеистите, са нещо, в което само определени играчи от двата отбора могат да участват. Звездите не участват в повечето случаи. Така че това е част от тяхното шоу, така ще го кажа.
Да. Благодаря ви много, г-н Кирил Ходулов.
И аз благодаря.
