14:45 / 12.09.2025
3002
Калоян Станчев, председател на Автомобилната федерация на България, в специално интервю за съвместната рубрика на Радио "Фокус“ и Български спортен тотализатор
Г-н Станчев, в края на седмицата предстои изданието на надпреварата "Писта София“. Какво могат да очакват любителите на високите скорости в район "Младост“, и не само, какво предвиждате за това вълнуващо автомобилно състезание?
Това е първи кръг от Националния шампионат на затворен маршрут и писта след 2-годишно прекъсване, защото нямахме лицензии и нямаше автомобилен спорт. Рестартираме спорта, който почва наново и сме се постарали да бъде максимално красиво, максимално зрелищно, с всички възможни налични автомобили и състезатели, които могат да вземат участие. Все пак да не забравяме, че две години сме без спорт и някои от колегите просто не са в оптимална форма, в смисъл, че не са си подготвили автомобилите. Все пак имаме повече от 35 заявки, което е един добър атестат за готовността на участниците да упражняват любимия си спорт.
В колко часа стартира истинската надпревара на "Писта София“ в неделя, 14 септември?
В неделя в 08.00 часа започват тренировките за място. В 13.00 часа е официалното откриване и от 13.30 часа започва реално самата надпревара. На откриването, освен министър Пешев, ще присъства и Никола Цолов, който ще поздрави публиката, така че, който иска да го зърне и да се докосне до него, ще се радвам да се видим на "Писта София“ на откриването в 13.00 часа.
Подобни състезания биха ли били възможни, според вас, без подкрепата на Българския спортен тотализатор и подобни организации?
Много трудно, за да не кажа невъзможно. На нас ни трябват партньори, с които да работим. Освен спортния тотализатор, трябва да изкажа специални благодарности на Министерството на спорта в лицето на министър Пешев, за съдействието на Столична община, също така, както и на редица други наши колеги и партньори, с които работим, за да се осъществи едно такова начинание. Защото, повярвайте ми, това състезание, чисто организационно, е много трудоемко, защото трябва да спазваме всички правила, да гледаме максимално да бъде обезопасено трасето. Но все пък да не забравяме, че това е автомобилен спорт и винаги има риск, макар и минимален. Ще помоля вашите зрители внимателно да наблюдават реакцията на нашите стюарди, маршали, които са по трасето, да спазват разпоредбите на органите на реда, защото трябва да се приберем с едно добро самочувствие, весели и с добра емоция, а не да правим някакви злини. Има достатъчно лоши неща, които се случват по родните пътища. Ние искаме да сме еталон на това как се прави красив спорт на едно обезопасено трасе.
Г-н Станчев, преди точно 75 дни гледах едно ваше интервю при колежката Деси Францова от БНТ. Тогава не можехте да повярвате, че войната в автомобилния спорт в България е свършила и стискахте палци нещо лошо да не стане. Какво се случи за тези два месеца и половина? По-близко ли е вече обединението, на финалната права ли сме, за да няма разкол в българския автомобилен спорт?
Мисля, че дори томахавката е заровена. Работим чисто структурно, където се случват определените неща, но това са процеси, които за жалост законът ги е разпоредил и отнема съответния времеви диапазон, с който ние трябва да се съобразим, за да стане всичко максимално законно, да се минат съответните вписвания, евентуалните срокове за обжалване. Такива са разпоредите в закона и ние ги спазваме. Но да, на вашия въпрос – обединението е на голям-голям процент сигурно.
Какво загуби българският автомобилен спорт в тези няколко години непрестанна битка между двете страни?
Много загуби. Загуби две години, но тези две години, не са две години, той загуби едно може да се каже поколение пилоти дори. Защото, за да се рестартира нашия спорт и да започне всичко наново не е лесно. Някои хора от колегите са продали автомобилите, други не са ги подготвилял животът. Когато тръгнем да правим едно мероприятие, било то "Писта София“, или рали "България“, или някъде, каквото и да е друго, става сложно. Там се сменят полицейски началници, сменят се хората от администрацията на общините, и те нямат понятие за какво иде реч. Докато им се обясни и разясни, докато навлязат в материята, просто отнема много време. Спирането за една година ни връща, грубо казано, пет години назад като развитие. Но ние сме оптимисти, видяхме всички, че няма смисъл да воюваме, по-скоро се стремим да намерим начин всеки да отстъпи малко от егото си, за да може да върви спортът, което е най-важното.
Вие сте известен автомобилен състезател, експерт в тази област, напоследък страшно много се говори, особено след 7 септември, за влезлите в сила промени в Закона за движението по пътищата. Как ги оценявате вие, положителни ли са те? Ще намалят ли пътния травматизъм?
Със сигурност ще допринесат за това да има по-малко, надявам се, лоши неща, които се случват по пътищата, катастрофи и т.н. Но какво да ви кажа в личен план. Понеже много дълго сме дебатирали темите с нашите колеги, има какво да се желае и върху какво да се работи.Всички - обществото, управленското тяло и най-вече държавата. Трябва да се наблегне на полигоните, трябва да се наблегне на разговорите и беседите, където може да се обясни на младите водачи, най-вече, защото там предимно е агресията, как се пилотира един автомобил, особено когато е по-мощен автомобила, как се държи, какво значи завиване, презавиване, какво значи аквапланинг, как се борави с автомобила. И там е ролята на нашата федерация. При нас има теоретици, практици и опитни експерти, от които начинаещияможе да почерпи съответния опит. Всеки един млад водач, който е взел книжка вчера срещу там някакви 30 учебни часа, може да си купи кола, която е 600-900 коня и повече, и да я управлява. И по закон той може да го прави, което според мен, и моите колеги е абсолютно недопустимо, защото това е едно оръжие. Виждате какво се случва със 170 километра в час– колата излита, става оръжие. Тези неща има как да се преподават, има как да се обяснят нагледно, да се изпитат в една контролирана среда и да знае съответният водач какво може да очаква и какви са неговите способности. Всеки млад човек се мисли за безсмъртен, а повярвайте, не е. Ние организираме състезания на хората в неравностойно положение, които са претърпели повечето от тях и някакви ПТП-та и се станали инвалиди. И трябва да ви кажа, че тогава човек здраво осмисля нещата. Заради миг невнимание, и то не е задължително да е от ваша страна, лошото е, когато е от страна на трети човек, друг водач, се стига до непоправимото. И затова никой не е застрахован. Затова трябва да се мисли, трябва да има някаква превенция, за това да се работи и да се надгражда.
Знаете ли, съгласен съм с вас, защото всичко е в главите на водачите, в умовете, в начина, по който те биват обучавани, начина, по който им се говори от опитни специалисти. Ще ви припомня случая от моста на "Захарна фабрика“ – човекът, който на практика уби Явор и Ани, беше с много малък и слаб автомобил, дамски автомобил буквално, много лек, обаче пак двама човека загинаха. Защото конете може да са 200-300-400, важен е човекът зад волана. Не е ли така?
Да, задкормилното устройство, както му казваме, е най-важното, разбира се. Когато има съответния опит и познаване на машината, нещата са горе-долу по-контролируеми, когато ги няма - какво да очакваме - нищо добро не очакваме от един млад водач, който го пускаме сам на пътя и той почва да се упражнява. Този, същият водач, който е карал този малък, слаб автомобил, ако по една или друга причина беше в един автомобил, който е 600+ коня, който е по-тежък и т.н., какво щеше да стане, ако имаше и други хора? Още по-голяма трагедия. Затова казвам, че трябва да има някаква превенция, да бъдат възпитавани младите хора, да знаят къде се намират на улицата, да знаят какво правят и как да реагират.
Имате ли усещането, че в момента свидетелства за управление на моторно превозно средство придобиват децата ни, тийнейджърите, от т.нар. "изгубено поколение“? Защо ги изгубихме, г-н Станчев? Къде ги изгубихме?
Вината не мога да я персонализирам, тя е на всички нас като общество, като семейство и като работа в училище. Това са много сериозни въпроси. Ние, понеже сме залисани от работа и не обръщаме достатъчно внимание на семейството, и оттам улицата почва да ги учи. Дали това е основната причина - не мога да кажа, за това си има съответните специалисти. Но ние, в тази работа, в която сме специалисти, там трябва да наблегнем. И трябва да задължим младите да бъдат приобщени към правилата и ценноститепо един правилен начин.
Отново ще ви върна към промените в Закона за движение по пътищата. Смятате ли, че са навременни тези промени, при които се вдигат наказанията, дори за пешеходците? Защото голяма част от травматизма идва от невниманието и от неглижирането на поведението на пешеходците.
От всичко идва, и от пешеходци, и от лошата комуникация, ако щете, от това, че ежедневното ни е леко изнервено, всеки бърза, всеки агресира по някакъв начин, сядайки зад волана. Това нещо, пак казвам, може би трябва още в училище, вкъщи да се учи и да се възпитава. Реално погледнато, един поет риск да се спести минута, две-три, ако е по-дълго разстоянието, се пестят 15 минути. Заслужава ли си рискът за тези 15 минути? Да осакатиш себе си или някой твой любим човек, или някого, когото не го познаваш? Аз пътувам доста, налага ми се чисто служебно, било покрай състезаниято на федерацията или нещо друго, трябва да ви кажа, че културата на поведение на шофьорите, също така и на другите участници в движението по пътищата, защото това включва и колоездачи, и пешеходци, е доста ниска. Твърдя, че в България, колкото и да ми е болно да го кажа, хората агресират и почват да скачат на бой. Просто това, че даден човек в обществото по някакъв начин не е добре, не се чувства самоуверен, не се чувства успял, го кара да проявява агресия на пътя. Пътувайки онзи ден, на връщане от едно състезание, по отсечката Варна - София, се натъкнах на следната ситуация.
Водач кара с ниска скорост в най-лявата лента и не мърда от нея. И то със скорост, доста по-ниска от максимално позволената, което също е опасно, защото прекалено бавното движение на магистрален път, също е предпоставака за инциденти. И тогава, след присветване или звуков сигнал, този шофьор не напуска изпреварващата лента и на теб ти се налага да правиш някакви неща, които не трябва да се правят, като абсолютно забраненото изпреварване отдясно. Има върху какво да се разсъждава много относно културата на всички, които участват в движението – пешеходци, колоездачи, не само, и тротинетките също. Тях кой ги следи как се движат?
На практика от 7 септември тротинетките са извън закона, защото трябва да имат регистрационни номера и застраховка "Гражданска отговорност", а още не е издаден правилникът, по който това да се случва. Как стоят нещата там?
От вас, медиите, научавам какво се случва и как се случва. Колоездачите кой ги следи?
Да, повечето от тях са облечени в тъмни дрехи, без габарити, без фарове.
И на моменти карат като куршуми, за да не кажа друго. Много са нещата. И полицията трябва да си влезе в ролята да бъде изключително строга. Критериите да са едни и същи за всички. Но най-вече става дума за възпитанието, което е вкъщи, в работната среда, в училище. Пускат мигача и се изнасят – това на два пъти ми се случи от Пловдив насам. И аз спирам, имаше задръстване и казвам: "Защо ме засичаш? – Ама аз пуснах мигача. – Но мигача не ти дава предимство, ти само се обозначаваш накъде искаш да завиеш“. И те не разбират за какво говорим. Отделно идва темата за купените книжки, чийто собственици въобще не са ходили на шофьорски курсове. Няма как някой да ме убеди, че във квартал "Факултета“ в София, където повечето жители не могат да четат, всичките там са шофьори на такси, съответно със свидетелства за правоуправление на МПС. Той не може да чете, а има книжка – как става тая работа? Много е широка темата, много. Но стъпка по стъпка може да се разрешат доста проблеми.
В последните дни излезе статистика: 4000 нарушения на новите правила. Само че се оказва, че от тези хиляди нарушения, 40% са на гастарбайтерите, които минават България транзитно, нарушават правилата, надвишават средната скорост и след това си заминават за Турция. Как тях да ги глобяваме? Как да си събира парите държавата?
Ами как, в Турция като отидем и нарушаваме правилата, как ни ги вземат на границата? Или в Сърбия, иди където е да било. Има механизми. Може би трябва да се осъвремени, да направят по-съвременната апаратурата. Със сигурност има начини и възможности. Значи, при толкова пари, излети и в една техника за контрол върху движението, да ми казват, че няма как да се събират парите, ми е нереално. Ние като напускаме границата, ни казват: плати ли си данъците, глобите и т.н., могат да ни ги вземат на самата граница. И искат да кажат, че гастарбайтерите не могат да ги хванат? В Гърция ги хващат, в Турция също, на границата ти си плащаш. Ако към момента не се събират глобите от чужденците, това значи, че нещо софтуерно не е направено. Задължително трябва да се изчисти този казус.
Или може би, г-н Станчев, да се забърза процеса. Ако ги хванат край Пловдив с висока средна скорост, докато излязат на Капъкуле, трябва вече системата да е получила информация, че този автомобил е нарушител.
Ами той минава граница, там се проверява. Турците как ни глобяват нас – точно на граничния пункт. Не си платил. "Добър ден. Дължите глобата плюс някакво наказание“, защото не си платил там, където трябва, а те глобяват на пункта. Варианти има.
Има ли шанс в догодина, благодарение на вашите усилия, контакти и целеустременост, световният рали шампионат (WRC) отново да се завърне в България?
Много ми се иска, но през 2026 година няма стане, трябва да бъдем реалисти. Тази година нашата амбиция е да включим рали "България“ в кръг от календара на ФИА. Ще бъдем кандидати за WRC през 2027 или 2028, ако покажем необходимото ниво. Тогава вече ще може да кандидатстваме, защото вече имаме и наш състезател, Никола Грязин, който се представят доста добре. Той ни беше на гости, доста добър пилот, перспективен.
Да, г-н Станчев, какъв е Вашият апел към всички потенциални зрители, слушатели на "Фокус“ преди състезанието "Писта София“ тази неделя, 14 септември.
От две години не сме имали състезание, ще се радвам да дойдат, да усетят, да помиришат така да каже адреналина, гумите, да помиришат изгорелите газове, ако щете, да усетят емоцията. Защото това не е компютърна игра, и не е да натиснеш копчето за рестарт, там е истинско, там е живо, там са най-добрите наши пилоти, които заслужават внимание и уважение, защото те са си дали младостта, ощетявали са своите семейства заради автомобила. Това е тяхната страст, това е тяхното хоби, техният начин на живота. Да ги уважим, но преди всичко да се спазват правилата и разпоредбите на маршалите, на полицията, да се приберем накрая всички с усмивка, със заредена положителна емоция. И да знаем, че скоростта все пак убива, но да се внимава преди всичко.
Бойко СЕРАФИМОВ
