close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Всички
Политика
Общество
Спорт
Други
Искрен Иванов: Речта на Путин можем да я тълкуваме като обявяване на война на САЩ и на "колективния Запад"
10:38 / 22.09.2022
4527
© Личен архив
Искрен Иванов, преподавател в Софийския Университет, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус“ "Това е България“.

В реч от тази сутрин руският президент Владимир Путин обяви частична мобилизация и обвини Запада, че иска да унищожи Русия. Макар и не толкова директно, в думите му се долавя намерение да даде първия ход на глобалната война. Има ли вече сили руският президент да осъществи глобалните си амбиции? Наш гост е доц. Искрен Иванов – преподавател в Софийския университет. На какво от заканите на руския президент трябва да обърнем внимание? Кои от тях да вземем под внимание, доц. Иванов?

Аз бих започнал с два ключови акцента от речта на руския президент, които смятам, че можем да приемем за реална заплаха, особено предвид очакваната ескалация на конфликта. Първият ключов акцент, това е обвинението, което Владимир Путин отправи срещу Запада, или както още го наричат в Русия, "колективния Запад“. Под това понятие се имат предвид САЩ и Европейския съюз, които съгласно руската теория, носят колективната вина за това, което се случва в момента. Тази заплаха е доста опасна, тъй като видяхме, че на няколко пъти руският президент намекна за това как Русия няма да се поколебае да използва своите оръжия в случай, че от страна на "колективния Запад“ бъде отправена екзистенциална заплаха за сигурността на Руската федерация. На по-прост език това означава, че Москва е готова да започне война срещу Запада. Нещо повече – че Москва хвърля ръкавицата към Запада, което както се досещаме, може да доведе до глобален военен конфликт, а това би означавало Трета световна война. Тази директна заплаха означава, че руският президент вече третира САЩ и Европейския съюз като страна в конфликта. Т.е. ако до този момент тази "специална военна операция“, както я наричаше той, беше в сферата на някаква интервенция, която се води от руска страна, сега вече руснаците я възприемат като война между Русия и Запада. И вторият ключов акцент, който е много важен, това е идеята за частична мобилизация. Забележете, че става въпрос за частична, а не за пълна мобилизация. Това свидетелства за ясния факт, че Русия започва да изчерпва стратегическите си ресурси. Нещо повече, руският президент спомена за оръжия, но не назова конкретно за какви оръжия става въпрос. Защото винаги когато САЩ или Китай, или някоя друга сила говори за това как би се отбранявала или как би реагирала, в своите стратегии за национална сигурност тя упоменава с какви оръжия би се защитила и с какви оръжия би реагирала. Това не го видяхме в речта на руския президент, което означава, че от казаното можем да съдим единствено и само, че той е готов на това да води война със Запада с всички средства, ако интересите на Русия бъдат засегнати. И тук трябва да кажем нещо много важно – това е, че в един по-обозрим план, ако тези референдуми, които са насрочени сега, успеят, Русия ще третира самопровъзгласилите се републики за руска територия, което означава, че ако Украйна влезе в тази територия, която Русия третира като своя, това би означавало екзистенциална заплаха за сигурността на Руската федерация и би задействало точно тези защитни механизми, за които руският президент говори в своето изказване.

Има ли вече сили руският президент да осъществи глобалните си амбиции?

Вижте, аз продължавам да твърдя, че Русия не е глобален, а регионален актьор. По този въпрос има много противоречия, защото включително слушам и от колеги анализатори обвинения за това, че как Русия може да бъде наречена "регионален актьор“, при положение че при един такъв сблъсък останалите актьори трябва всички да се съобразяват с нея. Ами, точно там е работата, че Западът в момента не се съобразява с Русия, защото виждаме, че много от европейските държави се справят и без руския газ. Виждаме, че от своя страна Америка има по-голямо пространство за действие по отношение на ядреното сдържане и че всъщност основните ресурси на Руската федерация, които й останаха като сдържащ фактор през Запада, това са ядрените й оръжия. Защото ние наистина нямаме представа, кои са онези високотехнологични оръжия, за които руският президент говори. В крайна сметка, към момента Москва иска оръжейни ресурси, военни ресурси от Северна Корея, от Иран. Аз не вярвам техните военни ресурси и технологии да са по-развити от американските. Единствената държава, която можеше да помогне на Русия да получи по-добри технологии, беше Китай, но както виждаме, на този етап Пекин решително се въздържа от участие и от вземането на страна в този конфликт и това си пролича на срещата преди няколко дни в Шанхайския формат, където – спомняме си, Си Дзинпин на няколко пъти изрази своите резерви, изрази своите притеснения за това, че този конфликт продължава.

Има ли договорка между Владимир Путин и Джо Байдън тази глобална война да не бъде ядрена?

Аз си спомням, че малко преди да започне войната в Украйна – това се случи декември 2021 г., петте ядрени сили, САЩ, Великобритания, Франция, Русия и Китай се събраха и подписаха протокол, с който се задължиха оттук нататък, както пишеше и в протокола на тази неофициална среща, да не се стига до ядрена война, да не се вкарва в употреба какъвто и да е ядрен потенциал, за да не се стигне до взаимно гарантирано унищожение на ядрените сили. Т.е. всички са се подписали под протокола. Ако някой реши да употреби ядрено оръжие, това е грубо нарушение на протокола и наистина ще доведе до Трета световна война. Но аз не виждам други опции пред Руската федерация, защото вие видяхте буквално ден, след като Путин обяви частична мобилизация, хората започнаха да бягат от Русия. Билетите, самолетните, вече са изкупени. Т.е. хората започват да се съпротивляват на тези стъпки, тъй като в Русия няма развито демократично общество и култура на протести, бягат, което означава, че ако и тази стъпка на руския президент не успее, единственото, което му остава да направи, е да употреби оръжие за масово унищожение. Аз силно се надявам да не се стигне до там, но тук трябва да направим уточнението, че дори да гледаме на Русия като на рационален актьор, нейният лидер започва да звучи и да действа все по-нерационално.

Ако употреби оръжие за масово унищожение руският президент, накъде ще го насочи, към кои държави?

Това може да стане по два начина. Първата опция е да бъдат употребени тактически ядрени оръжия. Тактическите ядрени оръжия поразяват определен периметър. Те нямат глобален отпечатък, въпреки че последици от един такъв удар би имало, защото вие си спомняте, че когато беше аварията в "Чернобил“, бяха засегнати държавите дори от Централна и Латинска Америка. Един такъв удар би бил съсредоточен върху окупираните територии в Украйна в случай, че Украйна реши примерно да кажем да нанесе удар с американските оръжейни системи директно по руска територия или ако в един момент Путин реши просто, че остава сам и няма на кой да разчита във външнополитически план. Втората опция, това е да се инсценира или по-скоро да се провокира експлозия в ядрения АЕЦ в Запорожие, защото забележете, че Запорожие е един от регионите, в които най-много се бърза да се проведе референдум. И това се прави с цел Русия да има повече маневри за това да си служи с ядрен шантаж, тъй като виждаме, че на няколко пъти вече има руски военни удари върху атомната електроцентрала. Това са двете опции да се прибегне до оръжие за масово унищожение. Някои експерти предполагат употреба на химическо оръжие, на биологично оръжие, защото ядреното оръжие би имало един по-висок, по-голям, по-широк отзвук. Но далеч съм от мисълта, че Русия ще прибегне до употреба на стратегически ядрени оръжия, защото това би означавало ядрена война. В крайна сметка, Путин може и да е готов да го направи, но съмнявам се, че неговите съветници и военни биха започнали нещо подобно.

А дали няма да бъде изкушен да предприеме  военни удари върху съседни страни, например Полша или прибалтийските държави?

Ако това се случи, ние влизаме в Трета световна война, защото тогава НАТО ще бъде длъжно да се намеси. Член 5 от Договора от Вашингтон ще бъде активиран. Конкретно за Прибалтика плановете на НАТО са да се окаже максимална съпротива на Русия, дори при една евентуална интервенция така, че да може максимално бързо руското присъствие да бъде изтласкано. Полша разполага с модерни технологии, дори със спецчасти, американски, на своя територия. Тя би могла до известна степен да е сдържащ буфер. Но според мен слабият пункт в защитата на НАТО е Черно море, защото тук единствената държава, която би могла сериозно да противодейства на Русия, това е Република Турция. Република Турция – и вие виждате, лично президентът Ердоган на няколко пъти твърдо заяви, че Русия трябва да върне на Украйна окупираните територии и че ако Русия си позволи да започне конфликт на Балканите, Турция ще реагира светкавично. Така че в това отношение ние тук може да разчитаме единствено и само на нейната намеса, защото обсегът на действие на американските военни части и като цяло на силите на НАТО, които са свързани и са под прякото командване на САЩ,  на тях ще отнеме време да стигнат до по-отдалечените точки на Алианса. Съвсем друг е въпросът вече, ако, както казахте преди малко, руският президент се реши на тактически ядрен удар или да предизвика някаква авария в Запорожката АЕЦ. Това вече би означавало пряко включване на НАТО във войната, защото ако този облак от радиация влезе на територията на Алианса, тогава със сигурност ще има страни членки, които ще задействат член 5 по силата на това, че НАТО вече е пряко засегнато от действията на Руската федерация. Затова казвам, че тази реч на Путин спокойно може да я тълкуваме като обявяване на война на САЩ и "колективния Запад“, както го наричат руснаците.

Когато говорим за война, обикновено казваме, че едната страна е обречена. Коя страна е обречена?

Знаете ли, ако говорим за Трета световна война, във война, която се води с оръжие за масово унищожение, всички сме обречени. В една такава война няма победители. Ако обаче все пак не се стигне до там, аз смятам, че победата ще бъде на страната на Украйна и Запада по две причини. Първо, защото Русия вече е много изтощена – икономически, военно и политически. Виждаме какво се случва вътре в самата Русия, как хората се отказват от мобилизация и напускат страната. Виждаме, че подкрепата за руския президент вътре, в неговия вътрешен кръг става все по-тясна. Виждаме, че дори държави като Китай и Индия вече са категорично против тази война. Индия – хайде, малко по-отявлено, но те искат това най-сетне да приключи, защото Китай е втората икономика и търпи загуби от тази работа. Индия също има важни икономически интереси. И на второ място, защото все пак една Украйна, която е подкрепена с американски и военни оръжия, няма как да е по-слаба от Русия, чийто военно-стратегически потенциал е наследен от Студената война. Става дума за оръжия от 80-те години, които не са ефективни, както видяхме, нито срещу американските противоракетни установки, нито срещу европейските танкове. И големият проблем тук е докъде ще стигне Путин в своята решителност, защото ако няма някой вътре в неговия кръг, който да го спре в неговите действия, твърде е възможно наистина да станем свидетели на по-сериозен сблъсък, който вече да въвлече НАТО във войната.

А дали Путин няма да бъде спрян, по какъвто и да е начин? Той се бори за оцеляването си – това е ясно, но дали няма да се намерят фактори, които да го спрат?

Някои анализатори предполагат, че е възможно в Москва да бъде извършен дворцов преврат или Путин сам да се оттегли. Аз съм леко скептичен по отношение на първия сценарий, защото в руската история има много малко прецеденти на безкръвни преврати, на смяна на властта и т.н. Това просто не е част от евразийската политическа култура, която предполага една централизирана власт и едва ли не пожизнено оставане на тази власт. От друга страна обаче, кой знае – в един момент наистина могат да го притиснат да се оттегли, като това обаче отново звучи прекалено отдалечено във времето, да не кажа почти невъзможно. Защото кажете ми, кой би могъл да го замести в един такъв момент, първо, и второ, какво би се случило с Русия, ако в един момент Путин се оттегли и каже, че се оттегля и не иска да е президент повече? Това значи страх, хаос, дезорганизация, падане на морала, Русия не може да спечели войната по този начин. Затова трудно е да говорим още за това, какъв би бил краят на Путин, а непредсказуемо би било да кажем, какъв не би бил той. По-скоро за мен не е толкова важно, какво ще се случи в самата Москва с Путин, колкото какво му предстои да направи в близките няколко седмици, защото според мен в критичните месеци за последващите действия и на Руската федерация, и на Украйна, и евентуално за някакви насоки, в които тоя конфликт би могъл да бъде разплетен, са октомври и ноември. Така че подозирам, че октомври-ноември месец или ще видим някаква светлина в тунела, или допълнително този конфликт ще продължи да се развива. Да се надяваме, че той няма да засегне и нас като страна членка.

Октомври-ноември по традиция в Русия са съдбовни и за нея, и за човечеството месеци. Искам обаче друго да ви попитам, доц. Иванов. Вие казахте, че в руската история има малко прецеденти за насилствена смяна на властта. Ами ако погледнете в комунистическата история на Съветския съюз, малцина са вождовете, които са си отишли сами. По-скоро повечето си отидоха, както се казва грубичко, но по народно му – с  краката напред.

Знаете ли, по-скоро става въпрос за друго. Ако наистина има смяна на властта в Русия и ако наистина това се случи, това ще бъде революция, защото в руската история или има революции, или има тотална промяна на политическата система и тотални реформи, или просто няма смяна на властта. Тази война или ще върне Русия не 1991, а 1917 г., или просто ще приключи с пълно поражение за Москва. Защото знаете ли, проблемът е, че аз току-що слушах изказването на американския президент в ООН – Америка също не е готова да отстъпи. Т.е. двете сили продължават да бъдат в конфронтация и това означава, че Западът няма а прави никакви отстъпки пред Путин. Можем смело да кажем, че в момента войната навлиза в още по-гореща фаза. Аз самият споделях мнението на доста колеги, че можем да станем свидетели на това Украйна да си възвърне териториите до края на тази година. Това беше възможно, но за разлика от тях, аз поставих три много важни условия и едно от тези условия беше да не би случайно Русия да реши да обяви мобилизация или да реши да удари Украйна по друг начин. В момента ставаме свидетели точно на това. Истината е, че в САЩ повечето институти за изследване на войната бяха също доста скептични към този напредък на украинците, защото когато една ядрена сили види, че може да загуби войната, тя има пред себе си две опции. Едната опция е да покаже най-доброто и да използва най-силните си оръжия, другата опция е просто да се откаже. Аз не мисля, че е в духа на руснаците да се откажат от тази война.

Призивът за мобилизация дали ще намери отклик сред руснаците? Виждаме изкупените билети, т.е. чуваме информация за изкупените самолетни билети, призиви за протести, но те обхващат изключително нисък процент от населението. Дали ще успее Владимир Владимирович да превърне войната действително в Отечествена, за каквато се бори?

Това може да стане единствено и само, ако той обяви пълна мобилизация, защото тогава – то и сега всъщност, всякакви съмнения, че това е просто една операция, се разсеяха. Става дума за пълномащабна война. По-скоро тук има нещо друго важно, което е важно да се каже, и това е, че – знаете ли, с тези си действия, с опитите си да обяви войната за отечествена, за общонародна, всъщност Путин просто потвърди тезата, че става въпрос за война, а не за специална военна операция. И това не беше мъдър ход, защото според международното право тогава, когато се води война, а не военна операция, има определени правила, които трябва да се спазват. Те включват защита на правата на цивилните, изобщо на човешките права и това е записано в Устава на ООН. И ако тези правила не се спазват, тогава една държава може да бъде обвинена във военни престъпления. Така че това е по-важното в случая. И аз смятам, че не би могло тази война да прерасне в общонародна, в отечествена, без да бъде обявена пълна мобилизация. Да, в момента ставаме свидетели на отлив на руснаци от Русия, такива, които не искат да воюват, но това не значи, че в руското общество на този етап няма много хора, които да подкрепят една такава стъпка, т.е. хората са консолидирани около това, че Западът ги мрази, защото точно това успя да постигне руската пропаганда от края на Студената война до ден днешен. Вместо да насочи Русия към една интеграция в рамките на европейската колективна система за сигурност, към европейските ценности и пространство, на хората в Русия им се втълпяваше, че Западът ги мрази и им е враг. И ето сега виждаме плода на тази пропаганда.

То това отношение, насаждано с години, си личи и от речта на президента на Русия. Той ненапразно започва с опасността от Запада, с вероятна инвазия или разрушаване на Русия от Запада. Тук той играе буквално по тънките струни на своето население.

Това е така, защото ако тези референдуми, които са насрочени за следващата седмица, успеят, това означава, че оттук нататък Русия ще каже: "Крим и останалите области, които са под наш контрол, са руска територия. Ако върху тях паднат американски ракети, независимо от кого са изстреляни – от украинци или от когото и да е, или ако в тях влязат украински войски, това означава, че Западът става страна във войната“. И ако си спомняте, Мария Захарова каза точно това преди няколко дни – че ако американска ракета или западна ракета, или западно оръжие падне върху руска земя, това директно ще направи САЩ страна в конфликта. Ами точно това целят тези бързи референдуми. И отново ще кажа – нека да обърнем внимание, че Запорожка област е част от тях, просто защото там се намира най-големият им АЕЦ тук, в Европа, и просто защото тя е много удобна да бъде използвана за ядрен шантаж. В крайна сметка, една война, в която една сила не може да спечели, какво друго й остава, освен да сдържа противника точно с такъв тип механизми? 

Чудехме се какво се крие зад идеята на тези нелепи референдуми, но ясно става, че те ще бъдат предпоставка, те ще бъдат терен за провокации, за да може да се излезе с обяснението защо Русия тръгва към Трета световна война. Не е ли така?

Не само. Тези референдуми целят да покажат на Запада, по-скоро се стараят да покажат, опитват се да покажат, че Москва се държи като велика сила и че все още счита Украйна за своя близка чужбина. Защото истината е, че – не знам дали ви е направило впечатление, но в много от изказванията си Путин определя като най-сериозен провал и най-голяма трагедия на миналия век разпадането на Съветския съюз.

Да, разбира се, това на всички направи.

А така. Тези евразийски проекти, тези заигравки, тези референдуми, те целят точно това  възкресяване на Съветската империя, но този път под знака на православието, на евразийската идеология, а не под знака на комунизма. Това, в което Западът се заблуди, или по-конкретно Европа се заблуди, е, че с Путин може да има диалог – първо. И второ, че някак си тази политика на Путин копира съветските стратегии, а това не беше така, просто защото неоевразийските доктрини, чийто вдъхновител е Александър Дугин, нямат нищо общо със съветските стратегии, те са много различни. И когато ние тук, в Източна Европа, говорехме на европейците, на нашите европейски съюзници на Запад за хибридна война, за дезинформация, за пропаганда, те някак си снизходително се отнасяха към тези неща, но ето, виждаме, че сега това изигра лоша шега на цяла Европа. Да не говорим пък за многократните американски предупреждения за това, че ние трябва енергийно да се еманципираме от Русия, защото ще дойде един момент, в който това трябва да стане ударно и това няма да е в интерес на гражданите, защото голямата цена за една такава ударна диверсификация ще я платят гражданите.

Какво влияние могат да окажат руските заплахи и стартът на една такава Трета световна върху глобалните процеси?

Първо, нека да се въздържим да използваме понятието "Трета световна“, тъй като все още Западът не е заел категорична позиция, освен че осъжда референдумите. Докато нямаме западна, натовска интервенция в Украйна и докато нямаме натовски войски в Украйна, или готовност на НАТО по някакъв начин да отговори на руските заплахи, трудно можем да говорим за Трета световна война, най-малкото защото стана ясно, че нито Западът я иска, нито Индия я иска, нито Китай я иска. Русия е сама в искането си да води война с всички. Една новина от вчера е, че Русия е спряла газоподаването към Китай. Това означава, че след Шанхайския формат руският президент остава все по-самотен в намеренията си и търси утеха в едни такива актьори като Северна Корея и Иран, които виждаме, че на фона на останалите държави, подкрепят Русия, просто защото няма с кого друг да се съюзят. Но основното влияние, което ще окаже това на глобалните процеси, е още по-сериозна рецесия в икономиката и най-вече по отношение на: първо, енергийната криза в Европа, която е неизбежна, и второ, по отношение на глобалните разплащания. Да, рублата не е основна резервна валута, но в крайна сметка, когато цялата международна общност е въвлечена в един такъв конфликт, виждаме, че инфлацията се покачва рязко, и ако големите сили като САЩ дори да успеят по някакъв начин да укротят инфлацията, печатайки пари, и да си сложат икономиката в ред, то за нас, за малките икономики този конфликт ще бъде фатален.

Не мога да не ви попитам в контекстна на казаното дотук, какво влияние ще окажат тези процеси върху България?

На този етап няма пряка военна заплаха за националната сигурност в страната – това е така, тъй като първо, България се намира под ядрения чадър на САЩ, и второ, поради простата причина, че все пак ние сме част от колективната система за сигурност на НАТО. Но директна заплаха за националната сигурност на страната в други отношения има. Първото отношение, това е нашата политика по енергийната диверсификация. Сега факт е, че това нещо не може да стане от днес за утре и че трябва да стане плавно, просто защото ние няма как да срежем тръбите и да кажем: край, диверсифицираме се. Но следващия път, когато имаме огромни възможности  като тази, която предвиждаше купуването на газ от Азербайджан или американските танкери, които бяха план "Б“, ние трябва да ги из ползваме, без да имаме предубеждения към това. Втората заплаха, която отчетливо се откроява, това са опитите на чужди сили да се намесват в политическия процес в България. Ставаме свидетели на доста сериозни опити и тези опити се състоят основно в две посоки. Първата посока, това е пропагандата в полза на войната и втората посока, това е идеята, че НАТО и Европейския съюз няма да защитят България. Това са опити да се разколебае доверието на България в евроатлантическата общност и те трябва да бъдат пресичани. И третата заплаха, разбира се, това е активността на чужди разузнавателни служби на територията на страната, но там вече думата има секторът за сигурност, който усилено работи в тази посока. Виждаме вече, че има няколко казуси – заловени граждани, които са шпионирали, и вярвам, че тези акции ще продължат, защото нашите служби работят в тясно сътрудничество със западните ни съюзници и имат ясна представа за това, което се случва в момента. Така че това са трите заплахи, по които трябва да се работи, те са сериозни, а не е като да е пряка военна заплаха. Но тези три заплахи са достатъчни, за да създадат впечатлението, че всъщност Русия е ощетената страна в този конфликт и че ние трябва да имаме отношение, което да бъде по-балансирано. Тази политика вършеше работа до 2014 г., културно, политически ние по някакъв начин да сме обвързани с Русия, пък военно – със Запада, но оттук нататък тя не върши работа, просто защото виждаме, че или отношението на нашите западни съюзници към нас много зависи от това България да има твърда и решителна позиция. И точно това е причината, поради която политическите партии в България трябва да пренебрегнат партийните си различия, поне тези от тях, които се декларират като евроатлантически, и да направят стабилно правителство. Защото ако продължи тази верига, един омагьосан кръг от служебни правителства, то излиза, че нашата държава няма капацитета да се справи с тези заплахи.

А що се отнася до заплахите за Балканите, регионът става все повече различен и различаващ се по групи. От една страна е Турция, от друга – Гърция, може би донякъде към нея отива Румъния, Западните Балкани са трета. България, която стоеше доста добре в региона, отстъпва отдавна от позициите си.

Балканите винаги са били една такава зона на конфликти и тази война само изостря конфликтите. Преди тези различия между страните бяха замразени, имаше искри между Турция и Гърция, но те прескачаха, между другото. Сърбите говореха за това, че ще си отмъстят за НАТО и т.н. Обаче сега те се надигат с нова сила и причината за това е, че всъщност войната оказва влияние върху политическите нагласи на гражданите тук, на Балканите. Според мен най-сериозният пункт, където може да избухне регионален конфликт, или хайде, не да избухне, но напрежението да назрее, това са Западните Балкани. Те са най-експлозивни. Защото Турция и Гърция могат да си разменят много реплики, това при тях го има и исторически, има го и културно, но в крайна сметка Западът винаги се намесва, за да балансира и просто да прекрати тези искри, които прехвърчат между Истанбул и Атина. Но нека да не забравяме в крайна сметка, че Западните Балкани все още не са стабилни, просто защото там няма силно натовско присъствие. Имаме натовско присъствие, но все пак то е само и единствено в лицето на КейФОР. И освен това нека да не забравяме, че имаме една Сърбия, която става все по-националистическа в своите нагласи, все по-шовинистична, и видяхме, че това едва не доведе до регионален конфликт. Така че според мен основната зона, където би могъл да възникне конфликт, това са Западните Балкани.

Цоня Събчева









Зареждане! Моля, изчакайте ...

ИЗПРАТИ НОВИНА
Актуални теми
ТВ и шоу сезон 2022/2023 г.
ЕС-Западни Балкани
Парламентарни избори 2022 г.
Преброяване на населението 2021 година
Спортна аеробика
назад 1 2 3 4 5 напред
Анкета
Ще успеят ли партиите да съставят правителство?
Не
Да
Не мога да преценя
Все ми е тая

Част от
НОВИНИ
ЗА НАС

За контакти:

тел.: 0882 801 801

focus@focus-news.net

За реклама:

Тарифи (виж)

тел.: 0885 39 39 42

office@mg24.bg
©2000 - 2022 Медия груп 24 ООД. focus-news.net - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от focus-news.net, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в focus-news.net е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.