Йордан Гълъбов: Надяваме се да посрещнем вековния юбилей на федерацията с нова национална база за фехтовка

Йордан Гълъбов, президент на Българската федерация по фехтовка, в интервю за съвместната рубрика на Радио "Фокус“ и Български спортен тотализатор

 

 

Уважаеми слушатели, разговарям с г-н Йордан Гълъбов – президент на Българска федерация по фехтовка. Здравейте и добре дошли в нашия ефир!

Здравейте!

Каква година изпращате? 

Началото на 2025-а беше много наситено с доста успехи: първо място на Йоана Илиева, две трети места, второ място на Европейско първенство за кадети в Анталия на Никола Томас. И същевременно тази година е много богата на успехи и реализиран потенциал от нашите състезатели.

Какво се случи в самата федерация обаче, тъй като в началото на тази година имаше известни проблеми, свързани с претендента за шефския пост, легендата Васил Етрополски. Вече всичко изчистено ли е между вас?

Самата година започна с негативна първоначална енергия, защото след Общото събрание, в което бях избран за председател, имаше обжалване от страна на екипа на г-н Етрополски. Но в крайна сметка, към края на годината те разбраха, че ние искаме да работим за фехтовката и си оттеглиха тяхната жалба. И сега мога да твърдя, че вече започнахме рамо до рамо да действаме с тях – те да подпомагат фехтовката в България и да съдействат, а ние реагираме по същия начин. Смятам, че вече започнаха да се изглаждат нещата и започнахме вече съвместни действия като работа, организация на състезания, организация на пътувания на фехтовачи. Въпреки, че започнахме негативно, тенденцията е да имаме положително взаимодействие и работа с екипа на Васил Етрополски.

С какво ги спечелихте, с кои ваши действия?

Направихме няколко разговора с техния екип, с което искахме да им покажем, че всъщност ние работим в името и за фехтовката в България. И в крайна сметка, те разбраха нашите действия. Защото ние през годината се опитахме да работим в тази насока, имаме доста неща още да изчистваме, но смятам, че вече с утвърждаването на президентския пост, аз имам малко по-голяма възможност и власт вече да тръгна към още по-голямото социализира на цялата фехтовка, за да сме обединени в името на този спорт у нас.

Името Етрополски е легенда в нашата фехтовка. С какво те помагат на този етап, с какво мислите, че могат да бъдат полезни за цялостното развитие на фехтовката?

Не трябва да забравяме, че той е най-голямото ни име към момента във фехтовката. Той е допринесъл много за развитието на нашия спорт и го е подпомагал. Но доста дълго време беше се откъснал от фехтовката. Малко или много, това не е благоприятно за него, защото беше подведен от доста хора, и заради това тръгна негативно към нас. Но с течение на времето, той разбра, че всъщност ние искаме да правим фехтовка и неговото име също би допринесло за нейното развитие, защото той си остава голямото име в българската фехтовка.

Радващо е, че двата екипа сте намерили път едни към други. Какви обаче са проблемите пред вас като федерация?

Проблемите в нашата федерация са наслоени от доста дълго време. С течението на годините те се промениха и вече са много по-малко. Но основният проблем е, че нямаме национална спортна база, която да е специално за фехтовка. Тук разчитаме всеки един от клубовете да ни предоставя база. Но нашата идея и нашето виждане е, че трябва да имаме самостоятелна фехтовална база. Имаме вече принципното съгласие от Министерството на спорта, което има и одобрен бюджет, с който да се направи Национална спортна база по фехтовка и тя да даде съвсем друга насока на нашите спортисти. Защото голяма част от тях се готвят повече в клубовете и една по-малка част се готви при националния треньор, защото базата е доста оскъдна и няма възможност голяма част от екипите, треньорските, от състезателите да бъдат в една база. И в крайна сметка това възпрепятства много нашия спорт и не дава възможност да го доразвием. Защото при една голяма база екипите ще бъдат на едно място. Националният треньор ще бъде подпомогнат от неговите помощник-треньори, от кондиционните треньори, от медицинския екип, от психолога, който работи с нас. Докато сега, те са малко разделени и самостоятелни. Но това е положителното, че опитахме през годините и създадохме екип, който може да влезе навсякъде и да работи.

Това са чудесни планове и дано да станат факт. Мислите ли, когато тази база бъде готова, в часовете, в които не се ползва от националния сбор, да бъде давана под наем на клубовете, които също да ползват тези екстри на съвременното спортно строителство, и така да се развие и разпространи още повече този спорт в България?

Разбира се. Националната база, освен за националните гарнитури, ще бъде база и за подрастващите, защото без тях и без подпомагането на нашите клубове няма как да функционира една такава система. Да подпомагаме клубовете става наше задължение. В моята програма като развитие на фехтовката съм заложил, че ние трябва да подпомагаме клубовете, които нямат пряко финансиране от държавата. Това са по-малките клубове, които в крайна сметка не могат да разчитат на държавата, защото имат малко състезатели, развиват едно оръжие или имат един или двама треньори, но същевременно разполагат с някой талантлив състезател, който трябва да бъде подпомаган. И нашето решение, на новия Управителен съвет, е, че тези клубове трябва да ги подпомагаме с материална част и с оборудване за някои от състезанията на водещите техни състезатели. Смятам базата да може да се ползва от всички.

Има планове за тази база, но осигурени ли са парите, гласувани ли са, има ли дата на първа копка? Защото тези неща са много важни, другото е в сферата на пожеланията и на емоциите.

Ами в крайна сметка, последно проведохме миналата седмица един разговор с министър Пешев и той ни увери, че тези средства са подсигурени за следващата година и започва усилен ремонт. Живот и здраве, той не трябва да е много дълъг, трябва да не е повече от 6 месеца. Имаме някаква надежда септември месец да имаме национална база, в която да започнем да изграждаме нови състезатели и същевременно старите да се чувстват уютно като в техен дом.

И сега влизаме в детайли: къде е локацията на тази зала, тя съществуваща ли е, ще се ремонтира ли или тепърва ще се изгражда?

Базата се намира срещу Арена София, в местността Къро. Това е базата на ЦСКА, било е стрелбище на ЦСКА, но вече е с отпаднала необходимост. В крайна сметка, тази зала трябва да се ремонтира за нуждите на фехтовката и да се подготви по най-добрия начин.

Там навремето беше, ако не се лъжа, Армейска спортна школа "Чавдар“.

Точно така, същата школа, но тя вече е към "Сердика спортни имоти“ и същевременно те трябва да подготвят терена, да подготвят имота, който да бъде преотдаден към Българска федерация по фехтовка.

Има ли бюджет на цялото това упражнение?

Не мога да ви кажа точните параметри, защото в момента специалисти и архитекти разглеждат какво е необходимо като ремонт и каква ще бъде себестойността му. Но не би трябвало да е много голям, защото в крайна сметка там има вече изградена инфраструктура. Трябва да се направи вътрешно престрояване и козметичен ремонт, съблекални, тоалетни и т.н., защото те са занемарени.

Това ли е целта на федерацията – новата база, новата зала за националните отбори да бъде готова точно в годината, в която се навършват 100 години, един век от основаването на Българска федерация фехтовка?

Поводът не е това, че имаме 100 годишен юбилей. Стремежът ни да успеем да направим национална база и така да отбележим вековното съществуване на фехтовката у нас, защото базата е най-важна. Това ще бъде и гордост за мен като президент и за Управителния съвет. Дано да успеем да зарадваме цялата фехтовална общност.

Може би и задоволство в лично качество, че това се случва по време на Вашия мандат. Защото действително е факт, че през годините май само фехтовката остана единствената федерация без база у нас.

За съжаление, ние имахме доста добра национална база, но с течение на времето я изпуснахме. Преди повече от 20 години разполагахме с "Хан Аспарух“, но тогава залата се даде под наем, фехтовката беше в застой и в крайна сметка изгубихме помещението. В момента ние сме единственият спорт, и то с успехи - трето място на Световно първенство, второ място на Европейско първенство за кадети, който няма национална база.

Какво става с рапирата, какво става с шпагата и защо те някак си не могат да догонят развитието на сабята?

Сабята има традиции от над 40 години и там треньорите са доста по-подготвени. Това е в основата на успехите. Най-голямата заслуга в момента има Ивайло Воденов, това е нашият старши треньор, който е между тримата най-добри в света. Другите оръжия започнаха постепенно да догонват сабята. Тази година имаме значителни успехи в шпагата. Рахим Рашайда стана 6-и на Европейско първенство за младежи и 8-и на Световно първенство. Същевременно той спечели един турнир за Световната купа с участието на 240 състезатели. В сравнение със сабята изоставаме, но в крайна сметка тепърва започват да се изграждат добри отбори и на шпага. Като девойките, които завършиха 6-и на Световното първенство за девойки, отборно също се представят добре. Има тенденция за добри резултати и добро развитие на шпагата. Въпросът е да продължим по същия начин и да можем да надграждаме тези успехи.

А рапирата?

Там преди една година бяха много разединени. Сега, под мое влияние, под влиянието на новия Управителен съвет, започнахме съвместни тренировки, съвместни семинари. Тази година направихме 3 семинара с чужди специалисти. Последният специалист, който изнесе лекции преди 20 дни, беше един италианец, Алесандро Борела, който има състезатели, които са  олимпийски и световн медалисти. 

Всички тези семинари струват пари - хонорар, хотели, пътни разходи, но това е от полза за нашите треньори. Нали така?

Точно така. Всичко това е финансирано от федерацията, за да започнем изграждането на наши треньори и състезатели с течение на времето. Също така, през годината подпомогнахме и един треньор да отиде на треньорски семинар под егидата на Международната федерация, той изкара 3 месеца на обучение в Будапеща. Започнахме вече да подпомагаме и рапирата, но първо, нека да създадем специалистите, които да могат да научат състезателите как да практикуват спорта.

Споменахте, че работите добре с министър Иван Пешев. Много български федерации са в чудесна колаборация с Държавното тото. При вас как стоят нещата?

При нас е по същия начин. Тотото подпомага нашата дейност, особено на спортните клубове – без Тотото те няма да могат да функционират. Средствата за спортните клубове основно идват от бюджета на Тотализатора. Същевременно те подпомагат и наши инициативи, когато правим организация на първенства, а те в България не са никак малко. За миналата година имаме 8 международни първенства, 2 световни купи и 4 европейски купи за до 23 години, до 20 години и за кадети. Както и доста международни състезания за 14 годишни. Така че през цялото време Тотото успява да ни съдейства и да ни подпомага.

Виждате ли някъде сред малчуганите, тийнейджърите, децата, новата Йоана Илиева? Съзирате ли я някъде?

Като потенциал, наистина има доста деца. В момента Йоана ни е основният стълб, макар че е на доста крехка възраст, само на 24 години, а състезателният живот във фехтовката започва обикновено след 25-26 и е валиден до към 35-ата година. Тя започна много по-рано да проявява своите качества и възможности. Покрай нея обаче има доста добри момичета, които по същия начин, ако продължават да се изграждат, ще направят един много добър състав. Те се проявиха на Световното първенство в Тбилиси, където станаха пети от 28 отбора. Ние надвихме нации като Америка и Франция. Смея да твърдя, че този отбор е много добре комплектован и с много голям потенциал за бъдещето, защото средната възраст на този отбор е 19 години и половина. На тази възраст да станат пети на Световно първенство с бюджет, който няма нищо общо с останалите нации, е направо изумително и показва страхотен потенциал в отбора.

Очаквате ли през 2026-а Йоана Илиева, която в момента е 2-а в световната ранглиста да се изкачи на върха?

Преди една седмица в Орлеан, тя стана 5-а. Това 5-о място й донесе още точки. Ако беше победила в турнира, тя щеше да е на върха в подредбата. Смятам, че тя в момента не може да покаже своя потенциал, защото мъжете, жените и младежите се готвят за състезания, които са основно през лятото. Всички тренират здраво и са в подготвителен период, а не в  състезателен. Има време за всичко, трябва търпение.

Мислите ли, че  Йоана Илиева може да предизвика фурор на Игрите в Лос Анджелис, когато ще е на 27 години?

Всички във федерацията - треньорския щаб, личният й треньор, отговорните лица, очакваме тя да се представи на едно много добро ниво. Но Олимпиадата е едно специфично състезание и там винаги се случва нещо неочаквано и непредвидено. Дори на миналата Олимпиада, в Париж, тя победи по-силните противнички, а накрая, когато имаше бой за влизане в осмицата с представителка на Унгария, която през годините Йоана я биеше, нашето момиче загуби, за съжаление.

Йоана Илиева доста пъти е гостувала в Радио "Фокус“, най-вече при колегата Георги  Куситасев. Тя е земно, смирено и скромно момиче. Мислите ли, че тези качества, които са ценни, съчетани с хъс, настървение, упоритост и мобилизация, могат да й донесат успех в САЩ?

Тя е пределно мотивирана от това, че изпусна шанса си в Париж, но според мен, през 2024 г., още не беше настъпило времето да покаже най-добрата си фехтовка. Тя иска да се занимава с фехтовка, да се развива и според мен тепърва ще започва да проявява най-добрите си качества. Вече ще има натрупан опит, който е много важна черта от боевете по фехтовка, и добрият резултат ще дойде. И аз смятам, че ще се справи много добре, дай Боже, да имаме медал и той да ни бъде първият, защото досега на Олимпиада не сме имали медали от фехтовката.

Това интервю ще бъде прочетено и чуто от доста родители на сайта на "Фокус“ и по Радио "Фокус“, които ще се запитат защо трябва да запишат  децата си да тренират фехтовка? Какво бихте им казали?

Бих им казал, че това е един прекрасен спорт, който развива много качества и умения, както индивидуални за отделните деца, така и отборни. В крайна сметка, записването на децата в този спорт ще им даде доста положително и отговорно бъдеще, и потенциал.

Какво бихте казали на родителите, които ще се попитат също колко скъп спорт е фехтовката, колко лева е една месечна такса, колко струва оборудването, сабята, шпагата, рапирата и облеклото?

Първоначално не е толкова скъпо. Вече когато започнат да практикуват като спортисти, има сериозна инвестиция. Консумативите при нас са самото оръжие, което се чупи, докато екипировката може да се ползва многократно, поне 4-5 години. Но най-големият консуматив си остава оръжието. А то, покрай военните действия стана много скъпо, защото ние използваме стомана.

Колко струва една тренировъчна сабя, една рапира, една шпага?

Тренировъчна сабя, която не е за международни състезания, е между 60 и 100 лева. Първоначално за едно дете, за оръжие и екип, са необходими около 600 лева. Униформата може да му служи 2-3 години, в зависимост от израстването на самите деца.

Г-н Гълъбов, има ли нещо, което не съм ви попитал и искате да кажете пред "Фокус“?

Ами искам, първо, да ви благодаря за поканата. И второ, да кажа, че ни предстои една година, в която ние навършваме 100 години като федерация по фехтовка. Искам тя да е по-значима както за спортистите, така и за ръководството. Дай Боже, да имаме и повече добри резултати, повече поводи да правим такива интервюта. Така че бих пожелал всичко най-хубаво на слушателите на Радио "Фокус“.

Какво е вашето коледно пожелание към тях, какво искате да им кажете?

Ами коледното пожелание е да са живи, здрави и да имат късмет! С много труд и работа ще постигнат всичко останало!

Бойко СЕРАФИМОВ