Илхан Кючюк, съпредседател на Алианса на либералите и демократите за Европа, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

 

Размирици, погром и извънредно положение в Хага, криминално уреждане на сметки между банди от мигранти в Швеция и Белгия, тройно нарастване на престъпността в Германия, чести нападения над евреи и мюсюлмани, както и срещу техни религиозни храмове и мемориали. В същото време се наблюдава промяна в нагласите на европейците спрямо войната на Русия в Украйна – вече едва 10% вярват, че нападнатата страна може да победи, останалите ще изискват от политиците си да възприемат по-реалистичен подход, който да се съсредоточи върху определянето на това какво всъщност трябва да означава приемлив мир и как да се постигне компромисно споразумение. Това ни кара да зададем въпроса: как изглежда Европа в навечерието на ключовите си избори? Наш гост е Илхан Кючюк – съпредседател на Алианса на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ) и член на Комисията по външни работи на Европейския парламент. Добре дошъл в Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“, г-н Кючюк.

Благодаря за поканата. Здравейте.

Промени ли се обликът и настроенията в Европейския съюз броени месеци до европейските избори?

Европа е много различна, в сравнение с преди пет години, защото кризите са много и те настъпиха някак си едновременно. Но тя е много разделена от гледна точка на това, какво вижда като проблем в себе си. Скандинавските държави са изключително притеснени от климатичните промени; за държавите, които са по-близко до Русия – балтийските и Полша, въпросът за сигурността стои от първостепенно значение; за южните държави темите свързани с икономическата политика, с безработицата, особено с младежката, като тук включвам Испания, Италия, Гърция, Кипър, България, са приоритетни въпроси за конкурентоспособността и как да се изградят нови работни места с цел семействата да останат на територията на тези държави, което като проблем е много важен. Разбира се, не без значение е въпросът, свързан с политиката по миграция и убежища. Виждаме основни притеснения в Германия – държава, която традиционно се възползваше от големия брой хора, идващи от Турция през 70-те и 80-те години и в последствие и от балканските държави. И нека да бъдем абсолютно откровени в това, че добрата интеграция на по-голямата част от всички тези хора направиха германската икономика лидер толкова години на територията на Европейския съюз.  Всичко това показва, колко комплексна е Европа днес, и ако има една дума, която да я илюстрира, това е, че Съюзът се намира на кръстопът между това да продължи да бъде разхлабен сам по себе си или да потърси други форми, които да направят необходимото институциите да се федерализират. И това е големият дебат. И неслучайно германско-френското предложение се концентрира около това:  как да се създаде ядро на държави, които искат да вървят заедно напред, и периферия, която ще бъде на няколко оси и ще продължи да съжителства в рамките на общия съюз, който трябва да се основава на ценности и на пазар.

България в коя от двете категории на това разделение ще попадне?

Зависи от нас. Ако искаме да бъдем част от първата категория, трябва да влезем в Шенгенското пространство и в Еврозоната, защото това ще бъде бързата писта на присъединяване към следващи глобални процеси, които ще се случват неминуемо с участието на Европейския съюз. Днес нито една държава не може да бъде самостоятелен външнополитически актьор, конкурентноспособен на САЩ, Китай, Индия и т.н. Отговорът е ясен за мен. Моят личен отговор е, че трябва да бъдем част от Шенгенското пространство и от Еврозоната, за да вървим към качествена интеграция вътре в ядрото на Европейския съюз.

Ще бъде ли приета вашата идея в Европейския съюз да има пратеник по въпросите за антисемитизма и ислямофобията? Ще се приеме ли като европейска политика, което е още по-важно?

Въпросът, че говорим за това, означава, че съществува проблем, и това е доброто начало на разговора, че не си заравяме главата в пясъка, както правят щраусите, а си я надигаме малко по-нависоко и изговаряме проблемите. Аз вече очертах в нарочния дебат с комисар Маргаритис Схинас, че стъпките, предприети от Европейската комисия, са добри, важни, в правилната посока, но не бих бил толкова категоричен относно тяхната ефективност. Да, парите, които ще се заделят за определени политики, семинарите, обученията, вероятно биха имали полза, но само когато се превърнат в целенасочена политика на Европейския съюз. Какво визирам под това? Много малки страни от държавите в Съюза имаме нарочно законодателство, което се бори срещу антисемитизма и ислямофобията, в много малко Наказателни кодекси има текстове, които криминализират тези прояви. Говорим в повече случаи за разтегливи понятия или за общи явления, като престъпления насадени от омраза, но законодателството, особено наказателното, върви повече към уеднаквяване на стандарти заедно с това към идея за по-голяма спецификация и по-тясно разбиране за престъпленията.

Това по-добрият вариант ли е?

Това изисква професионализиране на съдебните органи, преди това изисква и професионализиране на политиците, на депутатите в нашия случай, които трябва да приемат едно или друго законодателство. И от тази гледна точка аз поставих въпроса за изпращането на такъв ясен политически сигнал. И това не е просто брюкселски израз, а необходимост от целенасочени действия да се говори за проблема за съвместното съжителство, защото Европа говори много за интеграцията като икономическо и политическо понятие, то има своите геополитически измерения, свързани със сигурността и с новата архитектура за изграждане на тази сигурност, но в последно време говори много малко за интеграцията вътре между общностите. А  това се превръща в основен проблем: как да съжителстват заедно хора, които са коренно население, с население, което има различни порядки, култура, език, традиции и религия в повечето случаи, и да изграждат едно общество, което да бъде носител на европейските ценности. Защото всички това искаме – да запазим високите демократични стандарти, които преминават основно през общочовешки ценности. Всеки в историята е имал претенцията те да бъдат негови, всяка религия се е опитвала до голяма степен да доминира над този разговор, понякога и с идеология, и с препратки към историята, но истината е, че тези ценности са общочовешки, които са припознати и като европейски заради високите им стандарти. Това е важният разговор, който Европа трябва да води. И установяването на проблемните елементи преминава включително и през определението на такъв специален пратеник. Защото Европа има пратеник за свободата, религията и убежденията извън Европейския съюз, но е по-важно да погледне в този конкретен случай: какво се случва на самата територия на Европейския съюз преди това да е станало късно. Защото злото винаги пробива път когато не се говори за него.

Понеже дадохте пример с Германия, искам да ви дам друг пример от тази държава: само през първия месец след войната в Газа от 7-ми октомври антисемитските заплахи там са се увеличили над 300 пъти. В същото време под прицел са и мюсюлманските общности, защото в Германия има десни групи, които предприемат действия срещу мюсюлманите и срещу мигрантите като цяло. Задава ли се нова голяма опасност на европейския континент?

Преди да отида толкова далече, трябва да призная, както вече казах, че проблемът съществува. Аз споделих с колегите ми от пленарна зала, че съм бил много пъти свидетел на такива прояви, насочени към евреи, към мюсюлмани, към европейски граждани, които имат различна религия, цвят на кожата, убеждение и т.н. от крайни групи в Европейския парламент. И ако това не се санкционира, не се дамгосва публично, политически, морално, много трудно процесът ще бъде осмислен в обществото. Затова казвам, че осмислянето първо трябва да започне от нас, от политическото, преди да отиде в обществото като процес. Много от тези неща са свързани – законодателството, подмятането на реплики, които не са санкционирани, не оставят с убеждението, че са заплаха, замитането на проблемите под килимите, и това се насажда в обществото, особено когато имаме горещи точки, каквато е тази в Газа, и няма как да не се отразяват тези горещи точки на европейската територия. Има много евреи в Европа, има много мюсюлмани в Европа, и те пренасят горещия проблем, искате ли или не искате и на европейска територия.

Как ще се отразят тези процеси на европейските избори? Какъв Европейски парламент ще имаме през есента?

Големият въпрос е, дали ще успеем да нормализираме разговора, защото днес и ЕНП, и Партията на европейските социалисти дават едни и същи отговори, а определено те са различни политически семейства по своя генезис, история и политики. И ако сложността на проблема е направила така, че да дават едни и същи отговори от две много противоположни политически семейства, това показва още веднъж, че проблемът е още по-голям. И европейските граждани вероятно не очакват от тях да дефинират и да дават едни и същи оценки, произхождайки от различни места. Търси се нещо ново, но в историята, и в близката оперативна, ако искате политико-партийна, дори национална, се вижда, че това новото почти никога не е носител на нещо, което е по-различно и по-добро от предходното. С идеята да се преборим със старото не трябва да си позволяваме да счупваме авторитети и да подлагаме под съмнение работата на институциите, които са изградени на база, на принципи, на ценности, в повечето случаи на някакъв институционален порядък, който е съобразен с очакването на обществото. Т.е. правилата не ги е създал някой друг, а обществото ги е създало. И ние му дължим отговори на тези въпроси: как ще направим така, че правовият ред и нормалното в политиката да се запази в центъра на политическия дискурс. Противното означава залитане на крайности, а крайностите ще бъдат свързани с популизъм, т.е. даване на фалшиви, на нереалистични обещания, голяма доза дезинформация, също толкова противопоставяне, които не водят до нищо добро след себе си.

Какъв е отговорът на либералите, ако на социалистите и десните се оказва идентичен?

Реформа, която минава през преоценка на Зелената сделка, защото ние отидохме много далече с идеята за Зелена сделка, оставяйки настрани проблемите на земеделците, на индустрията, нечувайки техния глас. Урокът от всички тези процеси през последните седмици трябва да бъде, че мнението, гласът на индустрията, на професионалните съсловия трябва да бъде чут и всяка една стратегия да се изгражда не като наложено разбиране от Брюксел или от неправителствени организации, които защитават зелени политики, а от професионални организации, чието мнение се отчита и се взема предвид в изграждането на законодателството. По отношение на отбраната – необходимост на Европейския съюз е да изгради общ отбранителен капацитет. И тук разговорът не е, какво ще прави САЩ. Ние не сме граждани на САЩ, няма да гласуваме за един или за друг президент. Въпросът е: какво прави Русия и ние как изграждаме своята отбранителна промишленост, капацитет и възможност да защитим своя собствен суверенитет, без това да звучи враждебно или войнолюбиво. И разбира се, бъдещо на работните места, конкурентоспособност. Това са трите отговора на либералите, с които ние ще отидем на европейските избори с ясното послание, че Европа е в среда от конфликти и на тези конфликти трябва да търсим заедно отговорите. Надявам се повече граждани да повярват в нашето обяснение, в нашия наратив, в нашия политически разказ.

Г-н Кючюк, щом споменахте за Русия – приоритет за руските спецслужби е подготовката за конфликт с НАТО. Те навлизат в нова фаза на хибридната война против Запада. В Комисията по външни работи на Европарламента това обсъжда ли се? И съответно какво предприемате?

Разбира се. Стратегията на Русия е ясна – тя цели да разгради европейските институции отвътре, включително и с такива политически сили, които искат да участват в европейския дебат с едната единствена цел да унищожат устоите на Европейския съюз. Но преди да отидем към Русия, ние трябва да си поставим нашия въпрос, който е свързан, отново казвам, със сигурността на европейската територия, на отбранителните мощности, на производителната сила, на конкурентоспособността на Европейския съюз. Само тогава Съюзът, заедно разбира се, със съчетаното разбиране, че решенията трябва да се вземат бързо, заедно, което до голяма степен – повтарям една моя стара теза – преминава през промяна на вземането на решения във външната политика, т.е. преминаването от единодушието като принцип до квалифицирано мнозинство, за което трябва всички да се съгласим. Това е важният въпрос, който ние трябва да решим по време на тези европейски избори. Струва ми се, че тези избори са най-важните от първите преки демократични за Европейски парламент още от 1979 г., защото те поставят въпроса за посоката на Европейския съюз, не просто с какви крачки ще вървим, а в каква посока ще вървим.

Никога повече, както сега, не е стояла тази дилема: "Европа, накъде?“.

Точно така.

Ще й намери ли отговор европейският избор, който ни очаква през юни?

Той трябва да бъде граждански и ние трябва да го обясним на гражданите не само по време на предизборната кампания, а далеч преди това. Разбира се, и аз, и моите колеги навярно правим опити за това, без да сме преводачи от брюкселски на български, защото българските граждани нямат нужда от това. Не е смисълът на евродепутата или на еврокомисаря да бъде преводач от брюкселски на родния си език, а е да обясни: как политиките влияят върху националния дневен ред. Днес българският дневен ред е много зависим от европейския и обратното – българският дневен ред определя европейския такъв. И крайно време е да спрем с разбирането, че тази европейската политика е чужда за нас, тя е външна, тя е някак си незначима и някой ни взема решенията и ги налага, а ние трябва само да ги изпълняваме. Не е така. Българските министри са на масата, те решават, те изграждат Общата политика по сигурност и отбрана, те участват в Общата селскостопанска политика. А, другият въпрос е за участието – това е въпрос със съвсем различно качество, който изисква подготовка, национално позициониране, нещо да се определи в София и да се защитава навън.

А то е обратното.

Тогава имаме проблем и ние виждаме, че години наред го имаме този проблем.

А коментира ли се сред вашите колеги в Брюксел, че българската партия "Възраждане“ събира крайнодесните партии в Европейския съюз на европейска конференция в София на 12 април? Да поясним, че това са италианската "Северна лига“ на Матео Салвини, френския "Национален сбор“ на Марин Льо Пен, германската "Алтернатива за Германия“ на Тино Крупала, нидерландската "Партия на свободата“ на Герт Вилдерс.

Едва ли има човек в Европейския парламент, който се занимава с "Възраждане“. Но тези опити не са първи или последни. Това е копи-пейст усилие на хората, които вероятно ще бъдат в София – преди известно време са поканили своите приятели от "Възраждане“ в техните столици. И да бъда максимално откровен, защото в България се говори много усилено за австрийското вето, наложено от Шенген – не ЕНП, въпреки че ЕНП е основната управляваща партия в Австрия в момента, наложи ветото върху България, а точно приятелите на Константин Костадинов, приятелите на всички тези хора, които ги споменахте. Те искат България да бъде отдалечена, защото не харесват интеграцията като процес. И ако зависеше това от тях преди близо вече 20 години, България нямаше да бъде част от Европейския съюз. И тук е будната българска съвест, която трябва да сработи,  как даваме подкрепата си на партии, които не искат да бъдат част от Европейския съюз като интегриран елемент. Сега говорим, че България не е успяла да бъде част от Шенгенското пространство по пълноправен начин, и виждаме директните ефекти от това. И аз съм бил критичен по отношение на търговията, по отношение на дискриминацията, по отношение на загубите на българския бизнес. Всичко това дава своите ефекти. И от друга страна, политически партии като "Възраждане“ и цялата тази кохорта, за която говорите, работят за отдалечаването на България от Европейския съюз. Е, кое е национален интерес – да се работи за интегрирането на България в Съюза, което преминава през благоденствие, през по-добри доходи, през това да сме равни с останалите по завета на Левски или минава през другото – да бъдем отдалечени, да слугуваме на някой и да бъдем бедни и последни? Аз избирам първото и за това работя.

На финала, г-н Кючюк, да ви попитам – ще бъдат ли финализирани в обозримо бъдеще членствата на България в Шенген и в еврозоната? Защото вече немалко гласове чухме за еврозоната – изпълнете всички критерии и тогава идвайте. Знаете, че инфлацията ни куца. За Шенген идват доста противоречиви сигнали. Ако след европейските избори, след юни Европейският парламент има по-различен облик, какво да очакваме? Каква е реалистичната картина? Вие винаги сте бил коректен в такава оценка.

Така е, и ще продължавам да го правя. Според мен за Шенген реалистичната картина е да се работи до края на годината за дата, която да бъде през 2025 г. Т.е. 2024 г. да получим дата за 2025 г. За еврозоната въпросът стои по по-различен начин заради инфлационния критерий основно. Политическата воля е налице, но и тук България трябва да представи ясни планове как си представя присъединяването към еврозоната. Това се иска. И включително и в моите срещи с министъра на финансите и с други министри на Германия и на други държави този въпрос се поставя много ребром – дайте план, който да бъде реалистичен, надежден и да покаже възможност и политическа воля, съчетана, разбира се, с много икономически параметри как България си представя влизането в еврозоната. Но големият въпрос минава през политическата стабилност. Ако няма стабилна среда в България, политическите партии не са в състояние да вървят и да гледат в една посока по тези два приоритета, а се карат за регулатори, подялба на власт, министерски кресла, много трудно ще се случи и едното, и другото.

Благодаря за този анализ и за времето, което ни отделихте, и за откровените отговори на въпросите.

Благодаря ви и аз за поканата още веднъж.