Казвам добър ден на Георг Георгиев – водач на листата на ГЕРБ-СДС в 14-и МИР-Перник. Поздравления първо, водач на листа – това е комплимент, при все че и там беше Кирил Ананиев дълго време.   

Да, благодаря Ви. Няма как да не кажа, че приемам това като привилегия, но и отговорност на цялата ни Младежка организация, за което изключително благодаря на ръководството на ГЕРБ в лицето на г-н Борисов, защото това е една тенденция – млади хора да бъдат овластявани в буквалния смисъл. Защото знаете, темата с младежките политики, с младежкото представителство, с младежкото овластяване е изключително актуална, в България особено, но ГЕРБ чрез нейния лидер дава възможност младите хора да не бъдат част от клишето, бъдещето, а от настоящето. Настоящето, в което могат да взимат решения на база компетентност, експертиза, а не само за това, защото формално изпълват условията за млади. Тъй като видяхме и едни други претенденти за млади, умни, красиви – оказа се, че в крайна сметка това бе илюзия, която вместо да въведе някаква промяна в политическия, икономическия, социалния живот на държавата, доведе до гигантска лъжа, до една шарлатания, от която всички ние в момента страдаме. Така че да, наистина Младежката организация на ГЕРБ, ползваща се с доверие в годините, кредит, който ни се дава на нас, за да изпълним със съдържание онова, което смятаме за правилно за интересите на страната ни.   

Вие сте лидер на Младежката организация на ГЕРБ. Факт е, че само за няколко години от най-млад депутат от групата на ГЕРБ, а и в парламента, бързо стигнахте до заместник-министър на външните работи при третото правителство на Борисов. Сега се споменава постоянно Държавният департамент на САЩ какво бил казал, едни се опитват да говорят компетентно, на повечето хора им звучи по-скоро абстрактно, но Вие, г-н Георгиев, вие сте били там на срещи. Как тълкувате Вие последния доклад на Департамента на САЩ, в който имаше много конкретни неща за България, за Борисов, и за ареста му?  

 Там е разликата, че ние работехме с Държавния департамент, и не само – с нашите партньори и от Европейския съюз, и отвъд Океана на равни начала. Т.е. между нас съществуваше и диалог, съществуваше разбирателство, съществуваше съвместно усилие за това да градим наистина връзка в рамките на организациите, от които сме част: от една страна Европейският съюз, от друга страна, разбира се, НАТО. Това, което се случи в последните две години, нямаше как да не намери отзвук във всички онези документи, които са част от по принцип традиционна връзка, която съществува между нас и САЩ в случая. Такива доклади има и по религиозните права, и по правата на човека. Този доклад за върховенството на правото, очаквано, отрази едни от най-тежките страхове, които ние сме имали през това време на управление на Кирил Петков и неговия кабинет, защото няма как да не останат незабелязани тези варварства, които се случиха през 2022 г., март месец. Това да арестуваш лидера на най-голямата опозиционна партия, не само – лидера на най-голямата партия в държавата изобщо, защото към онзи момент вече социологията сочеше, че само няколко месеца след сформирането на кабинета "Петков“ неговата промяна търпи ерозия. Те се сриваха и това беше опитът им за PR акция, чрез която някак да вдигнат вече упадащото си доверие. Но те решиха да го направят по един безобразен начин, безобразен начин, за който беше използвана машата на Бойко Рашков – този така ноторно известен комунистически следовател, който и назад в миналото се е ползвал с подобни тоталитарни способи, и арестуваха г-н Борисов.   

Имахте размяна на реплика и в парламента наскоро, но да, продължете по темата.   

Няма как с такъв човек да не размениш реплики тогава, когато той се опитва да бъде носител на някакъв нов морал в ново качество, пробвайки да заблуди хората, сякаш те са забравили кой е той, откъде тръгва и какво е вършил. Но така или иначе, за да се върна изначално – САЩ, Държавният департамент констатираха това, което ние вече знаехме, това, което беше осъдено от Европейския парламент, това, което беше осъдено от европейските ни партньори, това, което и българският съд постанови: че арестите на Борисов, Арнаудова и Горанов са незаконни. Не само, а пишеше, че мотивите, които са приложени към арестите, са некомпетентни. Това означава, че политическият диктат, който е бил наложен от министър-председателя Петков и изпълнен от неговия вътрешен министър Рашков, са били дори и некадърно направени. Нямаше как това да остане неотчетено и аз вярвам наистина, че тогава, когато говорим за помощ за правовия ред, за правовата държава, за борбата с корупцията, за борбата със злоупотребите по високите етажи на властта, към момента Кирил Петков и неговият кабинет бележат абсолютно лидерство. Това са най-тежко злоупотребилите с правовата държава и законите в България някога изобщо хора.  



Г-н Борисов прости ли? Има една приказка – няма да забравим, няма да простим, но сме в предизборна кампания. Опитвам се да следя и срещите ви в градовете, в залите. Казвате обаче, че сега тепърва след изборите трябва да си говорите, че кабинет без ГЕРБ не може, но ще говорите и с други партии. Ще се случи ли този диалог?  
 

Дали е простил – той мисля, че нееднократно изясни сам какво мисли по въпроса, и е най-подходящо той да отговаря на такива въпроси. Но той е достатъчно мъдър и далновиден човек, за да знае, че в политиката винаги интересите на държавата и народа ти са пред твоите лични, пред партийните. Жалкото е, че тази ръка, която той неведнъж протяга, не беше адекватно приета. Не само, ами нашите опоненти, водени от къде егоизма си, къде ината си, къде тоталната си липса на какъвто и да е политически усет, дори бих казал и родолюбие, защото много от техните действия доказаха, че националният интерес нищо не означава, започвайки от нарушението на Конституцията, преминавайки през противоконституционни законодателни решения и изменения, които те предприемаха, докато бяха на власт. Самият им манталитет, натюрелът на тези хора показваше, че те не се вълнуват особено от правила, закони, норми или каквото и да е друго, установено в нашата държава. Но така или иначе, ние в момента се намираме на кръстопътя на възможното и мечтите. Казвам кръстопътя, защото трябва да разберем, че илюзията приключи, нейният край дойде, тя се сгромоляса, катастрофира. За съжаление, с нея обаче към бездната се насочихме и всички ние, като граждани говоря. И вече реалността, която е нелека, тя е плашеща за много хора. Много от тези, които създадоха ужасяващата реалност, в момента опитват да я отрекат, но това не означава, че тя ще изчезне. Не означава, че ще изчезне инфлацията, не означава, че ще се стопи дефицитът, не означава, че дълговете, лихвите по тях и парите, които трябва да връщат и неродените ни все още деца, са там, че бюджетът е в криза, че няма средства за елементарни инвестиции оттук нататък. Това няма нужда дори да го обясняваме, защото хората го усещат. Аз чувствам в една степен неудобство да говоря за нещо, което е пред очите ни. То отиваш в супермаркета…  

Всеки влиза в магазина, а в магазина има все по-малко хора и все повече внимават какво купуват – това е моята лична социология.   

Именно, именно. Ами, аз искам да видя и съм много любопитен, защото "Промяната“ раздават едни празни пликчета, което само по себе си като послание е доста арогантно. Наистина на хората това само им остана – едни торбички, в които обаче нямат пари да сложат нищо. Но ми е любопитно, ако тръгнем да го пълним това торбе, какво и за колко пари можем да сложим в него. Защото чудовищната инфлация, начинът, по който в момента на хората им се изважда от джоба и последната стотинка благодарение на "далновидната политика“ на този велик бюджетар и финансист Асен Василев, ние просто има напомняме с тези рекламни материали колко всъщност нещата не изглеждат добре. Но за да се върна в началото на въпроса. Стабилността ще бъде функция на разума, ако ние като политически субекти имаме достатъчно ум и разсъдък, за да разберем, че хората от нас очакват да си свършим просто работата, да забравим за това междуличностно какво не харесваме, а да се обединим около политики, ще бъде вече утре късно, когато се изправим на прага на не дай си боже нови избори, защото тогава просто няма вече да има съвсем кой да ни чуе, няма да има публика, пред която да застанем да говорим.   



Говорихме за съставяне на правителство. Искам да ми кажете и конкретно с кого ще говорите и с кого е изключено да говорите, предвид многото разменени стрели и цели и ракетни удари във времето. Споделям мнението – тук цитирам Вашия колега Радомир Чолаков, шефът на Правна комисия в 48-мия парламент, той каза, че следващото правителство "ще стане курбан“. Вие готови ли сте да сте жертвата, защото наистина ще е много трудно? 
 

Какво да ви кажа, аз бих искал повече да вдъхна някак оптимизъм на хората, макар да разбирам точно какво е имал предвид г-н Чолаков, и да няма да изразя пълно несъгласие с него. Но в крайна сметка, в политиката винаги има някой, който се жертва, и то в смисъл, че не всичко добро е популярно. А в случая това е особено валидно, тъй като държавата се намира в състояние, докарана от т.нар. "промяна“, че ние няма как да се справим с кризите, без да се лишим от нещо. И това, от което ще се лишим, най-вероятно е наистина онова изобилие, с което разполагахме 2021 г., изобилие от политики, от инвестиции в различни направления: пътища, инфраструктура, транспорт, образование, наука, култура. Ще направим всичко възможно, за да запазим в максимално висок обем тази политика с добавена стойност, на която хората бяха свикнали в кабинетите на г-н Борисов. Но не мога и да кажа, че палитрата от възможности ще бъде чак толкова богата, тъй като към момента държавата вече има над 12 милиарда лева дефицит. Държавата надхвърля 6% дефицит, който е два пъти по-висок от този, който ние поддържахме. Инфлацията знаете в какви стойности е при нулева по време на последния кабинет на ГЕРБ. Сега, в момента, тя е повече то двуцифрена в някои стоки.   



И излиза служебният министър на финасите, говори за възможност за промяна на курса лев0-евро, нов заем от Международния валутен фонд. След това имаше и други изявления, поправки. Толкова ли е страшно положението и каква е вашата рецепта? Знаем, че няма как да стане с магическа пръчка, а и никога Борисов не е обещавал. Той не беше от "добрите“, които казваха в последните две години "Вдигаме пенсиите, вдигаме всичко“.
  

Аз само ще ви напомня – ние 2014 г. след кабинета "Орешарски“, тогава спечелихме изборите, при положение че г-н Борисов много ясно каза специално по отношение на социални плащания, на пенсии, той каза "За известен период от време възможността ни да ги вдигаме ще е минирана“. Това се случи и 2009 г., спомнете си, след голямото увеличение от Станишев, което не позволи на нашия кабинет за няколко години отново да повдигаме размера на пенсиите. Въпреки това обаче, хората бяха мъдри и разбраха посланието. Те разбраха, че можеш да харчиш толкова, колкото си изкарал. Ако се опиташ да прехвърлиш тези предели, ставаш Асен Василев, теглиш по 500 милиона заем на месец, децата ти, внуците ти, следващите поколения ги задължаваш непоправимо. И сега, в момента, ние се намираме в тези условия. Ние сега като държава плащаме по 1 милиард само лихва, само лихва. Всеки, който има кредит, потребителски, ипотечен или какъвто и да е, или дори стока на изплащане да си е взел от магазина, знае, че имаш освен главницата, която неумолимо виси над теб, имаш и лихвата. Нашата лихва без кредита, който сме си изтеглили като държава, е 1 милиард. И редом с всичко това, станаха далаверите с батериите, стопирането на Плана за възстановяване и устойчивост, стопирането на европейските програми и за разкош – 12-те милиарда, които не стигат в бюджета. Така че ние, за да можем да стабилизираме държавата, със сигурност ще бъдат предприети и някои действия, които – отново се връщам на предишния си отговор – няма да позволят в такъв обем да извършваме всички онези хубави неща, които 2021 г. бяха факт, но твърдя, че ГЕРБ е единствената политическа сила, която разполага и с капацитета, и със знанията, и с експертите, конкретните личности, които могат да извадят държавата ни от криза и да я върнат на пътя на стабилността. Но това ще бъде отново искащо мнозинства в Народното събрание, ще бъде изискващо стабилно управление, стабилно правителство.   



По-скоро с плаващи мнозинства в парламента ли да го разбираме, как го виждате Вие? И с кого не бихте говорили? Ако си представим, че 49-тият парламент ще е подобен на 48-мия, както общо взето вървят нещата, с малки разлики при социолозите относно присъствието на по-малките партии кой ще влезе и кой – не. 
 

Когато спечелихме последните избори, ние говорихме с всички. Ясно е с кого не можем да постигнем разбирателство поради очевидни различия, най-вече на терена на външната политика. С "Възраждане“ няма как да се съгласим, тъй като техните предизборни обещания в момента за нас са невъзможни, те са грешни, те са водещи страната към още по-голяма нестабилност. И надявам се да се окажат наистина само част от предизборното говорене, а да не се пренасят в дебатите в зала, тай като тази тенденция, която се налага от там, изваждане на България от НАТО, от Европейския съюз, "не“ на еврозоната, "не“ на "Шенген“, това са едни такива говорения, които първо създават несигурност, веднъж в страната, в България, втори път – в нашите партньори. На така или иначе, ние ще търсим съгласие с по-голямата част от политическите сили, с които се видя, че биха могли да бъдат постигани и общи гласувания – видяхте, по отношение на Украйна, по отношение на бюджета. Тогава, когато трябваше бюджетът да бъде спасен, условно казано, "Демократична България“ гласуваха с ГЕРБ те бяха уплашени от това, което се вихри като популизъм и идва като послания от Асен Василев и "Промяната“. Тогава "Демократична България“ буквално се обърнаха към ГЕРБ и казаха "Моля ви, дайте нещо да направим, защото тези са като невменяем с автоматично оръжие“. Те просто влизат, започват един обстрел, тръгва наддаването на популистките политики и нещата отиват, както е – знаете тази популярна българска поговорка, конят в реката. И това щеше да бъде факт, ако ние се бяхме подвели и ако от останалите политически сили нямаше разбиране за това какво всъщност "Промяната“ предлага. Сега съм разтревожен, защото тази коалиция, тя така или иначе, ако иска да продължи да съществува под някаква форма, трябва да намира пресечни точки, трябва да намира равновесие. Надявам се, че ДБ ще бъдат тези, които да взимат превеса, защото определено, поне по отношение на икономическата и бюджетна политика, те са много по-разумни. "Продължаваме промяната“ обаче от друга страна са водещата формация. Така че катастрофата би могла да бъде много тежка, но когато си се съгласил да бъдеш рудиментарен орган, някакъв придатък – ще изпълняват сигурно, какво да правят, къде ще отидат? Но това да изпълняваш политики, формирани от Кирил Петкови и Асен Василев, е невероятно предизвикателство. Аз направо не мога да си го представя, макар че държавата осем месеца за съжаление се намираше в такова състояние, в което премиерът й се казваше Кирил Петков, по-известен знаете как. Но разум, разум – това е нужно в момента, разум.   



Призовавате за разум. Отиваме към външна политика, искам по-скоро блиц въпроси с блиц отговори. Обсъдихме вече още в началото оценката на Департамента на САЩ. Сега към новината от вчера, която разбуни света: Русия разполага тактически ядрени оръжия в Беларус след договорка между Путин и Лукашенко. Излезе Европейския съюз, заплаши Беларус с нови санкции. Само пушек ли се вдига, повече заплаха или повече действия? Какъв е Вашият коментар и предвид геополитическото, едноврменно много ценно, но и много опасно място на България? Винаги сте казвали, че имате много ясна позиция относно повечето оръжие за Украйна от наша страна. Президентът на друго мнение. Зададох ви няколко теми в една – вашият анализ?   


Определено са тревожни новините, които идват от Русия и Беларус. Но агресорът действа тиранично в случая. Това да размахваш ядрено оръжие е последна фаза на отчаяние. И със сигурност има такова от страна на руските управляващи и по-конкретно от страна на президента, защото те виждат, че офанзивата така, както си я представяха, се провал. Украйна се ползва с изключително солидарност от страна целия цивилизован свят. Всичко, което те имаха като план за случване на събитията в Украйна с тази абсолютно безумна атака, която предприеха, търпи крах. И оттам нататък не остава нищо друго, освен да вкарат в обръщение и пропагандата. Надявам се да е такава. Факт е обаче, че Руската федерация в последните месеци много изостри реториката що се касае до употребата на оръжие за масово поразяване. Не бива да се забравя обаче, че в крайна сметка това неминуемо има и обратен ефект. Бумеранг явлението не подминава никой, който си позволява до такава степен да ескалира. Но факт е, че намирането на мирно решение е първото, което трябва да седи на масата. Но тогава, когато срещу теб има изправена подобна злоба, подобно омраза, защото аз не вярвам, че вече нещо рационално движение Руската федерация, още от 2014 година ние знаем, че там имаше само и единствено желание за това някаква експанзия, която да оправдае нечии доста, как да кажа, сбъркани и комплексарски представи и за начина, по който светът трябва да функционира и да бъде устроен. Самият факт че България също, спомените си, стана част от реториката на Кремъл за присъединяването ни към НАТО, и че едва ли не ние трябва да напуснем НАТО и Европейския съюз, за да обслужим някакви схващания, които Руската федерация има още от времето на Съветския съюз, доказва, че тези хора са загубили политическа реалност и компасът им не показва коректно. Но много се надявам, че ще бъде намерен начин, по който да се смекчи този тон, който в момента наблюдаваме, но по никакъв път това не трябва да минава през отстъпление от международния правов ред, от установените норми, и не бива да се твърди, че едва ли не е Украйна трябва да бъде оставена в ръцете на агресора, защото така ще се установи някакъв порядък. А това за съжаление е най-силната опорна точка на проруската пропаганда, част от която стават и някой български политици. Едва ли не...  



Истината е, че обществото ни е поляризирано. Защото като кажеш сега на българина, че пращаме оръжие - почти  всеки има деца, синове, племенници. Има хора,  които наистина ги е страх. Обществото ни е поляризирано. Правят се протести и от тези “за" и другите “против". Нужно ли беше точно сега в предизборната кампания  да се поляризира обществото и още с въпроса за  Паметника на Съветската армия или смятате, че този въпрос вече отшумя?   


Вижте, то точно въпросът със загиващите деца и невинни стои най-много на преден план. Защото това нямаше да бъде факт, ако Русия не беше нападнала Украйна, нямаше да говорим изобщо за такава тема. Но ако трябва да продължа нататък с нашите предизборни кампании, ние от две години се намираме в предизборна кампания. Т.е.  така или иначе, ако положението в страната ни, беше стабилно беше политически сигурно такова, каквото беше 2021 година, ние щяхме да взимаме тези решения в условията на нормалност. Просто така се случи че… Иначе, тогава държавата трябва да спре заради това, защото има предизборни кампании ние трябва да спрем да изпълняваме каквито и да е свой функции, били те като партньор в Европейския съюз,  съюзник в НАТО. Войната в Украйна се случи във време, в което тук имаме политически турбуленции и нестабилност. Но ние не можем да спрем да изпълняваме своите ангажименти, защото има избор, нали, затова има служебна власт, която трябва да изпълнява функциите на правителство, на управление във времето, в което няма още редовно. Поради тази причина ние в 48-ия парламент гласувахме решение, с които задължихме и служебното правителство, развързвайки му ръцете, да взима решения в определена посока. А що се касае до паметника, там решението е взето много отдавна, просто не е бил дошъл момента, в който да бъде изпълнено. Но аз смятам, че в такъв период, в който наистина поляризациите в обществото са тежки, трябва да се разбере, че ключът към разрешаването на тази неяснота в нашата история: кой освободител, кой поробител, е в тези, които в крайна сметка защитават окупаторите. И ако наследниците на комунистическата партия и техните поддръжници веднъж завинаги излязат и признават истината такава, каквато е, и от страна на тези пък, които искат да чуят истината, ще спре офанзивата. Защото ние само преди няколко дни бяхме на поклонение и почит пред жертвите на комунистическия режим в лагера "Слънчев бряг“ край Ловеч. Ами как да ви кажа, няма да има по-добър начин реториката на тема комунизъм- антикомунизъм да бъде смекчена, от това наследниците на мъчителите да отидат на едно такова място и да се извинят, и да кажат: "Да, комунистически режим беше престъпен.  2000 година българска държава при и закон за това, да, ние нека пратим този период в учебниците и в музеите, където му е мястото“. Но не можем да отричаме всичко, което е станало, просто да казваме: "Вие, които говорите за антикомунизъм, затворете си устите,  трябва да продължим напред“. Ами ние ще продължим напред когато тези, които пък говорите за комунизъм, си ги отворите и кажете едно елементарно "Простете“.   



Препускаме по темите, те са външнополитически и са много. Темата "Македония“:  направихме ли грешки във времето, Вие отчитате ли такива, че прекалено бързо им дадохме картбланш, че повярвахме на Република Северна Македония, защото сме свидетели на меко казано  тежки инцидентите с българи в страната напоследък?
  

Много тревожни са сигналите, които идват от Скопие: затварянията на българските клубове, опитите за провокации, откровената агресия която има срещу българи, но тук бих разширил – не само, срещу европейски граждани. Защото нашият сънародник, който беше пребит почти до смърт в Охрид, той не е само българин, той гражданин на Европейския съюз. Един гражданин на Европейския съюз беше пребит заради това,  защото е българин. Това е много важно за нашия контакт с европейските партньори, да бъде чудо, да бъде осмислено, разбрано. По отношение на нашия отговор на това какво трябва да се случва с интеграцията на Република Северна Македония, ние много ясно разписахме и в преговорната рамка, и в заключението на Съвета, отново под влиянието на ГЕРБ и с нашата решителна намеса, ние развързахме един въпрос, който иначе щеше да стои просто на трупчета, да чака без каквото и да е решение. Сега в момента самият  Европейски съюз, всички останали 26 държави-членки, заедно с нашата, 27, стоят зад общото решение, мнение и императив, че за да може изобщо Република Северна Македония да продължи по своя път на европейски интеграция, трябва да впише българите в конституцията си като държавотворен народ. Точка. Това е първото. Оттам нататък започват всички останали условия: добросъседство, изпълнение на договора,  връзки,  комуникации, инфраструктура, език на омразата, учебници история, общо минало, уважение на идентичността. Това са фактори, които отчитане работата на историческата комисия. Оттук нататък това всичко ще бъдат функции на нашия разговор със Скопие и на съответно тяхната респондивност. Т.е. ако те не отговарят на това, което записахме в целия набор от документи, дошли от Френското председателство на Европейския съвет, те просто не могат да продължат по пътя на своята европейска интеграция. Аз се опасявам, че в момента те и не се държат на нивото на държава кандидат за член кандидат на Европейския съюз, и трябва да осмислят, че Съюзът, той не е само политика, той не е само донорство, той е обща визия, цели, идеали, морал ако искате, който за съжаление в момента аз не забелязан в Скопие.  

В Сърбия трябва ли да обърнем повече внимание на българите? Защото въпросът за тях се повдига, но много рядко - този за сънародниците ни в Босилеград, Димитровград. Иван Николов – стожер на българщината там, заедно с учителка бяха привикани в полицейското управление докато Вучич не си тръгне от Босилеград. Този район си остава критичен и болна тема.   

Ами тогава когато има вакуум, тогава когато се усети слабост, когато институциите не работят така, както е в момента в България, други се възползват от това. Липсата на българско стабилно правителство позволява на нашите съседи и на недотам приятелски настроени фактори да си мислят, че могат да направят каквото пожелаят. Връщайки се няколко години назад, вие знаете, че България беше абсолютен лидер на Балканския полуостров, не само на Централна и Източна Европа. Нямаше решение, което да не бъде съгласувано с премиера Борисов и със София, нямаше такова решение, което да касае региона. Спомняте си, че сръбската държава признава официално името Цариброд по време на мандата на ГЕРБ, спомняте си че ние няколко пъти сме имали много остри демарши пред сръбската страна тогава, когато имаш един случай с недопуснати български лекари да се срещнат с нашата общност там. Винаги когато сме имали някакви търкания или дипломатически неразбирателства, ние сме отправили много остро послание към столицата, към техните институции чрез нашите дипломатически задгранични представителства, затова да защитаваме интересите на нашата граждани. Сега в момента, усещайки слабостта в България, и Скопие, за което по-рано стана дума, и Белград започват да опитват по някакъв начин да прокарват собствените си интереси. Но Външно министерство надявам се е на поста си и проявява в рамките на възможното, защото то все пак е подчинено на някаква обща политика, но в рамките на възможностите, които му се предоставят, да упражнява функциите си по защита на българската национални интереси. Проблемът ще бъде там когато ние не успеем достатъчно ясно да артикулираме какви са тези интереси, някои бърка по отношение на тях, спекулира с тях, няма институции, фигури и личности, защото най-важното, с което разполагаше България по времето на ГЕРБ, беше силният лидер. Силният премиер, който имаше глас в Европа, който умееше да комуникира на равно и с германския канцлер, и с френския президент…  

И с Ердоган.   

… и с Ердоган, и с  председателя на Европейската комисия, и с председателя на Европейския съвет. Сега в момента, как да кажа, виждате какви много обезпокоителни новини се прокарват, че се търси решение за мигрантите, нелегално преминалите мигранти през наша територия, които да бъдат връщани обратно в държавата на произход. А държавата на произход означава държавата, от която те са влезли. Всички тези хиляди, които и благодарение на разсипаната граница по времето на Бойко Рашков, успяха да преминат нелегално през нашата страна, има риск да тръгнат да бъдат връщани в страната ни. Представете си каква опасност е това за етническа стабилност, за социален мир, въобще за държавата ни като цяло. И това че няма в момента лидер, който да отиде в Европа, и така както Борисов тогава, предложението, което направи, беше тези изнесени центрове да бъдат извън територията на Европейския съюз, да се помогне на Турция затова тя на своя…  

2020 година?   

Да, 2020 година, и по-рано, това бяха преговори които казаха тогава Дъблинските споразумения и измененията по тях.   

Дъблин 1 и Дъблин 2.   

Точно така. Защото още тогава се търсеше това да бъдат връщани нелегалните мигранти в държавата на произход. Борисов беше лидерът, който наложи това да не се случи. Сега в момента обаче такъв човек няма и България е застрашена дори в този смисъл от подобен риск и опасност.  

Не ни остана много време, само накратко. Списъкът "Магнитски“ с г-н Владислав Горанов в него - по-скоро ви удари предизборно, както се очакваше, или по-скоро сплоти вашия електорат?  

Аз не искам да се ангажирам с послания от името на електората, не само, но и на хората по принцип, това е монопол на други, които се научиха да говорят от името на народа,  разбира се иронично казано. Но само ще ви кажа че г-н Горанов като част от правителството на ГЕРБ, беше този който положи усилия затова България да влезе в механизма ERM II и в "чакалнята“ на Еврозоната. Тези механизми са именно препятствието при онова, в което иначе обвиняват г-н Горанов. Така че аз не мога да приема, че и двете са верни. Аз не мога да приема, че човек, който е отдал толкова експертиза на това в България да действат най-силните международни регулации и контрол върху парични потоци, върху банкова сфера, ограничавайки всякакви възможности за злоупотреби, ще бъде и същият, който ще извършва от такива. Просто едното не позволява да се случва другото. Знаем кои бяха онези, които излязоха с вдигнатите юмруци в деня на приемането ни в Банковия съюз, и ERM II, и в "чакалнята“, знаем кои са тези, които се страхуват от подобен тип контрол, знаем какво се случи 2013 година, когато фалира КТБ. Нямаме достатъчно време в разговора, но аз съм сигурен, че вашите слушатели могат много добре да навържат поредицата от събития, и в крайна сметка да  направят своите заключения кой е, така метафорично казано, добрият и злият герой в историята.   

Остават броени дни до изборите на 2 април. Имате 30 секунди, за да кажете на българите това, което искате. И на вашите хора, и на тези, които още не са решили.   

Посланието на нашата кампания, основният смисъл на всичко, което правим, е синтезирано в едно изречение: стабилна България отново. България, каквато имахме, България, каквато за съжаление има риск да загубим, но и България, която съм сигурен, че е способна благодарение на ГЕРБ и на експертизата, с която ни е разполагаме, да се върне на пътя на просперитета. На 2 април призовавам всички, които се вълнуват от бъдещето на страната си, да излязат и да гласуват с № 2.   



Благодаря Ви. В студиото на "Фокус" на живо при нас Георг Георгиев – водач на листата на ГЕРБ-СДС в 14 МИР-Перник.  

Петя КУЗЕВА