"До момента, в който България няма политическа стабилност, няма да бъде решена нито една от кризите“, подчерта евродепутатът

"Това е България“ продължава с теми като "Шенген“, еврозоната и успява ли България да води балансирана политика така, че да отговори на дневния ред на Европа. Евродепутатът от ДПС Илхан Кючюк, съпредседател  на Партията на европейските либерали (АЛДЕ)е наш гост. Добър вечер.

Добър вечер.

Има известни очаквания, че страната ни скоро ще влезе в "Шенген“. Как обаче ще убедим Нидерландия да промени отрицателното си становище? Ще очакваме ли помощ от европейските си партньори?

Европейската комисия многократно е заявявала, че подкрепя България в усилията й, Парламентът още по-еднозначно е заявявал подкрепа. Проблемът е в Съвета. Тук виждам до голяма степен несвършена работа от страна на българските власти, които дълги години обясняваха, че това е решим въпрос с техническо усилие. Вярно е, че България покрива техническите изисквания, и то не от вчера и от днес. Оказа се, че освен техническите усилия, има и доза политическа работа, която трябва да бъде свършена. Явно не е свършена. Самият факт, че има нарочна резолюция по тази тема в нидерландския парламент, означава, че процесът не просто ще бъде отблокирани, а той ще бъде оставен встрани за неопределено време. Аз не съм видял лично български политик или министър, или колективно усилие на народното представителство да отиде да търси подкрепа. Това не означава да се молим на холандците, както някои биха се изразили, а да обясним позицията си – защо е важно това за България, защо е важно преди всичко обаче и за Европейския съюз. 

Г-н Кючюк, имате ли усещането, че България дава разнопосочни сигнали чрез своите институции пред евроатлантическите си партньори с опитите си за балансирана политика?

По отношение на кое, по отношение на Русия и случващото се с войната в Украйна?

Да, и не само.

Тя отдавна, външната политика, е многостранна. Тя върви по много посоки. Само това разбирам под многостранност. Не е тайна, че имаше такива изказвания от правителството "Петков“. Дългите спорове по отношение на Македония и кой води досието по тази тема, дали може да го води външният министър или представител на Министерски съвет. В конкретния случай беше съветник към премиера. С неконсолидираната позиция на отминалото редовно правителство, когато нямаше ясна посока накъде върви и отношението ни към Украйна, България не изглежда сериозно. Няма място за притеснение. Балансираността означава да знаеш националния си интерес и как го отстояваш, но преди всичко това изисква усилия в национален план за една консолидирана позиция минимум на ниво правителство, след което безспорно опозицията трябва да бъде въвлечена във вземането на важните решения. 

В България първата политическа сила ГЕРБ-СДС ще се опита да направи евроатлантическа коалиция и редовен кабинет под тази формулировка. Смятате ли, че ще има успех и стабилно правителство?

Трябва да има следващо правителство. Видя се, че всички опити за аритметично мнозинство просто не доведоха до резултат, те задълбочиха кризата между партиите, задълбочиха кризата между институциите и това отслабва безспорно демокрацията. България е една от малкото страни, където демокрацията не се подсилва чрез избора, а точно обратното – изборите отслабват демокрацията заради невъзможността на политиците да артикулират важния дневен ред и най-важното – да уважат усилията на избирателя. А то е много ясно. То е фрагментирано, то е по посока на различни тенденции, както стари, така и нови, не само български, но и европейски, и световни. Т.е. изводът е, че избирателят не дава на никой правото да управлява самостоятелно. Явно е, че трябва да се потърси, но друго равнище на политическа комуникация и да се обединят няколко партии – три, четири, за в бъдеще може би и пет. Така работят европейски демокрации, така трябва да функционира и българската, ако искаме да имаме устойчивост на политическата система. 

Може би имате предвид експертен кабинет или програмен, както го наричат?

Формулировките могат да бъдат различни – дали е експертно, дали е около приоритети, около програма, но то със сигурност трябва да бъде антикризисно, защото кризите не са една или две. 

Този парламент в ускорени срокове трябва да приеме няколко законопроекта, които са свързани с Плана за възстановяване и развитие. Закъсняваме ли ние и как можем да наваксаме това закъснение при тази ситуация и при един такъв парламент, чиито дни не се знае колко ще продължат?

Дали закъсняваме – ние ужасно закъсняхме! Въпросът дали закъсняваме не стои на дневен ред. Ние закъсняхме много, защото не успяхме да свършим нито едно от нещата, които трябваше да бъдат свършени. Първоначално започнахме със заблудата, че това са средства, които са заделени за България. Не – това са възможности, които България може да ги има, може да се възползва от тях, но не са заделени средства за България, ако не изпълни своите условия, които са дадени от Европейската комисия, но те са условия, с които и България се е съгласила. Но както се казва, по-добре късно, отколкото никога.

Чувала съм, че много експерти казват, че не сме толкова закъснели, защото това не са пари, които просто ще дойдат при нас, а това са инвестиции и в тази връзка не е толкова фатално.

Но нали имат срок тези инвестиции. Средствата трябва да бъдат инвестирани първо възможно най-бързо, за да може икономиката да се възстанови. Идеята тогава беше да се възстанови от последствията от КОВИД пандемията, възможно най-бързо парите да отидат при българския бизнес, при българските граждани, за да могат да усетят кризата по възможно най-мекия начин. И второто – тези инвестиции имат срок. Те трябва да се случат в рамките на определен период. Затова Европейската комисия предприе редица действия, които бяха нетипични и немислими до онзи момент, включително да се на европейските пазари за общ дълг. Ако влакът върви толкова бързо и ние се опитваме да го настигаме, и никога не успяваме да се закачим за него, и когато той спре, ние просто се качим, това какво помага на България? Смятам, че това отговаря на вашия въпрос.

И финален въпрос за еврозоната – тя отново е на дневен ред. Очевидно обаче ние с този бюджетен дефицит няма да изпълним критериите за влизане през 2024 г. В същото време, знаете, има политически субекти у нас, които са против и искат запазването на българския лев. Как да отговорим на такива призиви? 

До момента, в който България няма политическа стабилност, няма да бъде решена нито една от кризите. Решаването на всички кризи минава през решаването на най-главната – това е политическата криза. Оттам нататък може да се помисли за перспективите. С отлагането на решаването на най-важната – политическата криза, перспективите се отдалечават. За мен еврозоната е перспектива, тя е възможност за по-сериозна интеграция в европейските структури, за цивилизационен избор, който е взет от българските граждани, той е направен, за него е платена цена. И оттук нататък идва втори въпрос – за по-задълбочената интеграция и намирането на важното място на България, а именно на активен участник. Но за това отново идвам на първоначалната си теза – политическата криза трябва да се реши, за да се видят възможностите и перспективите. 

Т.е. да имаме редовен кабинет. Разбрах ви.

Разбира се, разбира се. Работещ парламент, за да се върнем към устоите на една нормално функционираща държава по правилата на европейските стандарти. 

Евелина БРАНИМИРОВА