Евдокия Манева, бивш министър на екологията, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България".  

Жителите на Община Павликени протестират срещу изграждането на завод за производство на каменна вата в село Върбовка, където дневната енергия ще се осигурява от изгарянето на над 1 300 т модифицирано гориво от битови отпадъци, според проектните намерения, събрани от 2/3 от боклуците в България. Инвестицията е за над 420 млн. евро и е на фирма "Петрургия“, която свързват с бизнесмена Румен Гайтански. Тези дни БСП поиска изслушване на служебния екомиситър Росица Карамфилова заради друг опасен завод за преработване на отпадъци, този път за село Чурек от Община Елин Пелин, чиито жители са против изграждането му в населеното им място и са предприели подписка. В началото на миналата година от КНСБ скочиха против изграждането на завод за отпадъци на територията на "Марица  Изток“, за където правителството на Кирил Петков предвиждаше да бъдат преместени отпадъците от центъра на София и завод, който да попадне в Плана за възстановяване и устойчивост. Но и там се сблъскаха с неприязънта на хората. И защо се опасяват у нас от изграждането на заводи за преработване на отпадъци в населените места? Питаме бившия министър на екологията Евдокия Манева. Г-жо Манева, заводите за преработка за отпадъци освен, че са средство за опазването на околната среда, могат да бъдат и архитектурни забележителности, каквито са тези във Виена и в Осака. Защо построеният в близост до центъра на австрийската столица завод за преработка на отпадъци "Шпителау“ съществува от десетилетия, а сградата, сякаш изскокнала от приказката "Чарли и шоколадовата фабрика“, вместо протести е място за атракции?

Не само във Виена, на много други места в много градове има заводи за изгаряне на отпадъци, срещу които никой не протестира, защото хората имат доверие в институциите, защото знаят, че проектите са подложени на внимателен анализ и контрол в цялата процедура, която е еднаква във всички европейски страни и е свързана с оценка на въздействието върху околната среда. Защото хората знаят, че когато тези съоръжения се изграждат, в процеса на изграждане няма да бъде спестено нищо, и след това те ще бъдат системно контролирани, така че обещаните параметри на тези съоръжения да се спазват през целия срок на тяхната експлоатация. Всъщност тези протести във всички случаи, за които вие съобщихте, са свързани с това, че често обещанията за реализирането на определени проекти и характеристиката на проектите нямат нищо общо с тяхната реализация, откъдето възниква и недоверието. Това е една от страните на въпроса, една от причините за тази реакция на хората. А втората причина е безотговорното политическо говорене на редица представители на различни партии, които в процеса на предизборните си кампании започват да тиражират различни митове и откровени лъжи, като по този начин се опитват да се представят за защитниците на интересите на хората, създават страхове, абсолютно неоснователни, и разбира се, няма как след това да очакваме, че хората ще вярват на експертите. Това негативно говорене от Зелените и от доста невежи политици води до това, че в България и досега ние сме страната с най-голям обем депонирани отпадъци, нещо, което е абсурдно за страна с толкова хубав климат, с качествена почва. Ние унищожаваме природата си, разхвърляйки навсякъде отпадъци. Даже нашето депониране е доста проблематично, защото освен отговарящите на закона места за складиране на отпадъци, фактически абсолютно безразборно навсякъде ще срещнете и строителни отпадъци, и битови отпадъци, и какви ли не отпадъци, което говори за изключително ниска култура на населението по този въпрос и пълно безхаберие на управляващите, на политиците от години по въпроса на хората да бъде разяснена необходимостта от съвършено друго отношение към отпадъците. Защото това е ресурс, който може да бъде полезен за всички нас, особено сега, в енергийната криза. Защото не може с отпадъци наистина да унищожаваме собствената си земя и собствената си природа. Това са според мен основните причини за да има такова недоволство и такова отхвърляне на проектите. И когато веднъж е създадено предубеждение, много трудно хората ще бъдат накарани да мислят по друг начин.

Ако се разходим по протежение на нашите иначе красиви реки, в близост до населените места, навсякъде почти без изключение ще видим, че те са задръстени, затинени с битови и всякакви други отпадъци. И когато тръгват да се топят снеговете, защо се изненадваме, че там има и наводнения?

Да, абсолютно сте права. И аз просто недоумявам как след толкова наводнения, при които се видя освен причините, свързани с незакони сечи или неправилни сечи във водосборите на реките, то винаги тези наводнения са придружени с едни невероятни маси отпадъци, които се носят от водата, и които са всъщност една ударна сила, която помита всичко по пътя си. И това задръстване с отпадъци от най-горните течения на реките е нещо, което е необяснимо далеч от всякакво нормално мислене. Но не само това. Вижте, ние говорим за туризъм, говорим за това, че все повече ще се опитваме да привличаме туристи, и то не от по-обикновената част от населението, а по-богати туристи, и в същото време, ако тръгнете по което и да е българско шосе, по магистрали, навсякъде ще видите при всяко отклонение, при всяка отбивка, и не само там, камари от отпадъци. И много често сред тези бунища красавици предлагат услугите си. Това е толкова потресаващо, толкова невъзможно за възприемане, че наистина трябва нещо сериозно да се направи по този въпрос, защото ние така се рекламираме като изключително примитивна и нискокултурна нация. Защото чистотата е една от характеристиките на нормалните, на културните нации. Това е отношението към природата, към заобикалящата среда, към света, в който живеем, улицата, двора, тротоара. Това са местата, които ние обитаваме, и както се опитваме да поддържаме къщите си чисти, така трябва да бъде и всичко около нас. За съжаление тази култура не съществува. И това се мултиплицира в отношението изобщо към неразбирането на всички тези документи, които се приемат последно време в Европейския съюз – за кръгова икономика, за това, че всеки тези отпадъци могат да бъдат полезен ресурс, че не бива да се изхвърля така безразборно, да се депонират, те трябва да са ни полезни. Това не ни стига до съзнанието, защото културата ни е съвсем различна:  ние не виждаме това, което става. Ние не забелязваме бунищата, в които се движим.

Г-жо Манева, за тези заводи за горене на отпадъци при изграждането им у нас от какво може да се спестява? Навсякъде хората са притеснени. Аз не зная един пример, когато изграждането на някакъв завод да е било прието радушно.

Още в самото начало когато започна да се говори за заводи за изгаряне на отпадъци, Зелените се вдигнаха много масово, с добро финансиране, и започнаха да нагнетяват абсолютно погрешната представа. Първо, съобщиха, че Европейският съюз бил забранил изгарянето на отпадъци – нищо вярно по въпроса. След това започнаха да говорят за това,  колко са вредни емисиите във въздуха от тези заводи. Говориха за фурани и за диоксини, които са канцерогенни, как всички, които наоколо живеят, след година-две ще умрат от ракови заболявания. Започнаха едни безумни лъжи, които се тиражираха в медиите, за съжаление, аз не мога да спестя упрека, който ще отправя към медиите, защото под формата на загриженост към хората тези лъжи се тиражираха, и когато имаше плахи опити от експерти, наистина от хора, които познаваха технологиите, знаеха за какво става дума, когато те се опитваха да опровергаят тези откровени лъжи, тези хора просто бяха смачквани и не им беше дадена дума, никой не ги слушаше. А тези тиражирания продължиха след това и от различни политически структури в предизборните кампании. Затова в България се формира обществено негативно мнение, което не знам, как ще бъде преодоляно, а няма друго решение. Разбира се, разделното събиране, различни други технологии за оползотворяване на част от отпадъците трябва да бъдат внедрявани, и това ще става все по-масово, но заедно с това винаги ще има част от отпадъка, която трябва да бъде оползотворяван по такъв начин, че тя трябва да бъде унищожена, изгорена, при това винаги от този процес има полза – има енергия, има различни други неща, които могат да бъдат полезни на хората. Да не говорим, че и самият отпадък след изгарянето, за който също се говори колко е токсичен и т.н. – за него има решение как той да бъде деактивиран, да бъде вграден в различни строителни материали, които са безвредни, така че се получава абсолютно затворен кръг и нищо не остава вредно за природата. Но вероятно ще минат години преди някак това да стигне до съзнанието на хората у нас и да няма тези абсолютно необосновани протести. Виждате, че в един голям брой от случаите е минала процедура по оценка на въздействието върху околната среда. Там са разгледани всички елементи на технологията, произнесли са се различни специалисти, те могат да аргументират своите решения. Обаче Районните инспекциите или министерството, в зависимост от това какъв е проектът, се изправят пред стена от недоверие, и техните възражения са глас в пустиня. Това е в резултат на пълното неглижиране на институциите, пълната загуба на доверие в институциите, то си има своите основания, разбира се, и се получава абсолютно омагьосан кръг, за който не си представям как може да се намери решение. Разбира се, може да се намери решение, но това е бавен процес – да се обясни на хората, да се построи може би някъде, все пак да се намери решение, за да се види на място, че нещата не са такива, каквито са ги внушили на хората.

Добре, но при изграждането на самите заводи, техните собственици от какво спестяват? Какво се случва, че дава хляб на градските легенди?

Хляб на легендите, нямам предвид само този случай, а изобщо, дават нарушенията, които има при експлоатацията на различни съоръжения, спестява се. Това е, както казват, работа, ама българска. Знае се, че проектът е хубав, но примерно в процеса на изграждането са спестени очистващите съоръжения. Това е много характерна особеност за всичките наши ТЕЦ-ове. Те имат едни илюзорни очистващи съоръжения, както за серните оксиди, така и за въглеродните оксиди, и твърди се, че са си направили съоръженията, но те са някакви по-скоро имитации на нещо сериозно. И това хората го знаят. И затова когато се изграждат такива съоръжения, много често собствениците се изкушават да спестят инвестиции точно от очистващите съоръжения, и се знае, че рискът да се изгради едно съоръжение, което няма да гарантира параметри, свързани с чистота на въздух, води и други компоненти на околната среда, е много голям. Оттам идва и недоверието, разбира се.

А как изглежда картината на площадките "Садината“ и "Хан Богров“, които са част от столичното предприятие за третиране на отпадъци?

Ами знаете ли, аз си мисля, че каквото и да кажа, ще изглежда като злословие срещу общинските власти. Но е много добре просто да се направи една демонстрация, да се види какво се прави там, как се прави, какви са ефектите, какъв е бил проектът и какво се е случило. Моето мнение е, че проектът не е на необходимото ниво, може би сега това коства много усилия да се поддържа някак си да функционира все пак в рамките на приличието. Но това също тези, които знаят, какви трудности има в момента в системата за управление на отпадъци в София, може би и затова има недоверие към следващите етапи на реализация на цялостния проект. Пък и самата система за събиране на отпадъците в София внушава доста сериозно недоверие, защото фактически контрол няма. Където и да минете кофите за отпадъци са препълнени, никой не контролира и не разяснява необходимостта от разделно събиране, не обяснява защо трябва да се прави това. Даже най-елементарното, вижте, по закон всички магазини и търговски обекти са длъжни да събрат опаковките, хартиените, картонените опаковки и да сключват договор с организациите, които осъществяват разделното събиране на отпадъци, и по график, примерно 2 пъти в седмицата, те минават и събират тези отпадъци, те не се хвърлят в кофите за боклук, нито в контейнерите за хартиени отпадъци – те са за гражданите, магазините трябва отделно да събират тези отпадъци и по схема да се събират. По която улица да минете в София, и по централните, това е на "Витоша“, това е на "Патриарх Евтимий“, това е на големите булеварди, пред кофите, които се намират близо до магазините, пространствата са пълни с кашони, които даже не са разкомплектовани, а са хвърлени така, че запълват целия обем на кофите за отпадъци, при това не за разделно събиране, а  на обикновен отпадък. Това прави силно впечатление и показва, че абсолютно никакъв контрол няма в София по тези въпроси. Оттам идва и недоверието. След като най-елементарното нещо, което може да се контролира и да се регулира така, че да не прави впечатление, когато това не се прави, откъде ще дойде доверието, че един завод в София за изгаряне на отпадъците ще работи както трябва и няма да създава риск за неселението. Няма такова доверие, разбира се, и това е огромният проблем.

Зададох ви ненапразно този въпрос, защото ето, и по идеята в завода на територията на "Марица Изток“ е трябвало да бъдат преместени отпадъците от центъра на София, и сега в този завод в Община Павликени също отпадъците от София е трябвало да бъдат откарани. И се питам, защо е необходимо да се разкарва софийския боклук из държавата?

Ами разбира се, правилно си задавате този въпрос. Това не може да бъде резултат от отделно хрумване. Тук трябва да има цялостна концепция. Наистина България е малка страна и не са необходими във всеки град заводи за изгаряне на отпадъци. Трябва максимално да бъде използвана голяма част, оползотворявана от отпадъка, и само малка част да бъде транспортирана до едно такова съоръжение за изгаряне. Но неговото ситуиране трябва да бъде на база на сериозен анализ, и този анализ трябва да се направи достояние на хората – защо е преценено това? Кой може да ме убеди, че този г-н Гайтански е направил такова проучване – той е решил, че няма да му е трудно да събира отпадъците, но мисля, че това е погрешна илюзия. Защото интерес към подобна дейност има в много хора. И ще се окаже, че е построил едно ненужно съоръжение, което само ще буни духовете, а той даже няма да може да го реализира, защото няма да може да си осигури отпадък. Същата история е и в "Марица Изток“. Теоретично изглежда добре, защото това е място, в което трябва да се създават в бъдеще работни места с постепенното отмиране на ТЕЦ-овете, и това е една перспектива. Ама дали там и как, от която част на България, и колко, и какво? Всичко това трябва да бъде много сериозно пресметнато. Това са освен обекти, които са свързани с необходимостта от преценяване на риска за население, т.е. той да бъде елиминиран напълно, това са икономически проекти, които трябва да са базирани на един сериозен разчет. Ние това не правим за съжаление.

Цоня Събчева