Емил Дечев, служебен заместник-министър на правосъдието, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус“ "Това е България“

Промените в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) с текстове за разследването на главня прокурор от законопроект на Министерството на правосъдие влизат за разглеждане в Парламентарната правна комисия. Дали този законопроект ще бъде отхвърлен? Анализът е на служебния зам.-министър на правосъдието Емил Дечев.

Относно вашия въпрос, какво да ви кажа, аз очаквам всичко. Залогът обаче е голям, защото този законопроект е един от 22-та законопроекта, предвидени в Плана за възстановяване и устойчивост, който е обвързан с около 12 милиарда лева, които Европейската комисия е предвидила за България за възстановяване от КОВИД кризата. Освен това с този законопроект нашето министерство се опитва да изпълни около 70 решения на Европейския съд по правата на човека, някои от които са още от 2009 година, като прочутото дело "Колеви срещу България“, където съдът в Страсбург констатира, че на практика в България не съществува независим механизъм, който да позволява един независим магистрат да осъществи ефективно наказателно разследване срещу главния прокурор, ако има някакви съмнения, че той е извършил престъпление. И на трето място, за да обясня защо залогът е голям, ако ви прави впечатление и Нидерландия като един от мотивите за отказа да допусне България в "Шенген“, тя използва именно някои слабости в състоянието на правотата държава в България. И на четвърто, последно място, но всъщност първо по значение, бих искал да кажа, че за самите български граждани е добре този законопроект да бъде гласуван и да бъде приет като закон, за да може да се подобри усещането както за справедливост, така и за това, че наказателните разследвания не само срещу главен прокурор и негов заместник, но и срещу който и да е в България за каквото и да е престъпление се водят сравнително бързо и ефективно, така че да има по-голямо доверие в съдебната система, в прокуратурата, в следствието и в полицията.

Г-н Дечев, обаче подготвяният от екипа на министър Зарков, т.е. от вашия екип законопроект за защита на лицата подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, бе отхвърлен. Той също беше важен, също беше свързан със Съда по правата на човека, с Плана за възстановяване. На какво разчитате за този законопроект?

Аз се надявам, че все пак мнозинството от депутатите в парламента са осъзнали, че всъщност отхвърляне на законопроект по принцип, на законопроект, който предвижда закрила на лица, подаващи сигнали за корупция или за закононарушения, е на практика доста проблематично да се изразя по възможно най-мекия начин. Защото ако имате предвид законопроекта на г-н Зарков за защита на лицата, подаващи сигнали за закононарушения, то този законопроект беше отхвърлен на първо четене, където гласуването не е за член по член, алинея по алинея, параграф по параграф, а по принцип. И когато кажеш: аз не искам закрила за лицата, които подават сигнали за закононарушения, част от които могат да бъдат и корупционни действия, тогава това наистина е смущаващо. Надявам се обаче, че по някакъв начин депутатите са успели да еволюират, по-голямата част от тях, за да сформират мнозинство, и които поне в Правна комисия, поне там, където са юристи, ще приемат този законопроект, за който зададохте първия въпрос.

Още преди месец при представянето на промените именно разследването на главния прокурор предизвика най-силни критики и най-бурен обществен дебат. Какви положителни и какви отрицателни становища по този проект получихте на общественото обсъждане? Защото вие го оставихте за обществено обсъждане.

Да. Значи, ние получихме доста позитивни становища от много неправителствени организации, като Центъра за изследване на демокрацията, като Хелзинкския комитет. А от друга страна имаше да, имаше и отрицателни становища. Такова отрицателно становище подаде Висшият съдебен съвет (ВСС), като той е само за някои от параграфите, искам да подчертая, не за всички. Отрицателно становище даде Върховният касационен съд и Върховната касационна прокуратура, както и Камарата на следователите, което за мен не беше изненада, беше нещо очаквано. Но също така искам да обърна внимание, че много отдавна, много отдавна не е имало толкова положителни становища от страна на авторитетни, много авторитетни европейски институции, като например Комисията за демокрация чрез право, известна съкратено като Венецианската комисия, която е най-авторитетният европейски международен орган, специализиран в областта на конституционното право и проблеми. Тя е един безспорен авторитет, част от Съвета на Европа. Тя излезе с доста положителен доклад, който включваше и препоръки, които ние изпълнихме. Този доклад излезе на 21 октомври 2022 година. След това излезе решение на Комитета на министрите на Съвета на Европа, на която организация България е член, който даде също много положително становище за този законопроект. На последно място излезе с доста позитивна оценка и отдела на Съвета на Европа, който следи за изпълненията на решенията на Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Така че смея да кажа, че наистина отдавна, много отдавна не е имало толкова положителни становища от европейски институции за един толкова сложен, труден законопроект, какъвто е този.

А вие внесохте ли изменение в предложените от вас текстове след общественото обсъждане у нас и отправените вероятно към вас критики и препоръки?

Да, ние направихме някои промени, буквално до последния момент преди да внесем законопроекта за разглеждане от Министерството на правосъдието в заседанието на Министерски съвет, ние се опитахме максимално да подобрим законопроекта. Вслушахме се в много от градивните препоръки на Венецианската комисия, взехме предвид също така някои добронамерени критики в становището на Върховния касационен съд (ВКС), на други организации. Така че наистина до последния момент се опитахме максимално да подобрим този законопроект. И смея да кажа, че той изглежда по-добре отколкото в самото начало, когато той беше готов като проект юли 2022 година.

Ако ми позволите да ви задам няколко въпроса по текстовете му. Мислите ли, че с въвеждането на фигурата на съдия с ранг на върховен съдия, който да разследва главния прокурор и неговите заместници, ще разбиете взаимосвързаността в йерархичната структура на прокуратурата?

Точно затова предлагаме такава фигура на човек, който ще е работил в съда като наказателен съдия, ще е имал достатъчно голям професионален опит, ще е преминал през атестации на Атестационна комисия, на Етична комисия, които са допуснали той да получи ранг на съдия от ВКС. Този човек през  последните 7 години  ще е работил като наказателен съдия, т.е. той ще е имал достатъчно поглед на работата в досъдебната фаза на разследващите органи, разследващи полицаи и следователи, както и на наблюдаващия прокурор. И този човек от една страна ще бъде специалист по наказателно право и процес, от друга страна той няма да е толкова обвързан със структурата на прокуратурата, с нейната институционална култура. Но той ще бъде временно за един период от време, не повече от 2 години, прокурор като всички останали, със същите правомощия, които ще има всеки друг прокурор, ни повече, ни по-малко, той ще може да се ползва само от тези правомощия, които е предвидила Българската конституция и НПК за всеки друг прокурор. Т.е. той няма да е нищо необичайно, нищо различно от останалите прокурори. Той ще бъде назначен от Прокурорската колегия на ВСС, ще получава същата заплата като колегите си, ще има същите дни отпуска, същото отношение ще му се дължи на него, като на всеки друг прокурор.

А това назначение и равностойните елементи към него няма ли да създадат известна близост, известни задължения, известни зависимости?

Вижте сега, значи, все пак този човек, той трябва да е човек с чувство за отговорност. Като съдия той безспорно считам, че ще е именно такъв човек. Той ще е с минимум 12 години юридически стаж, а много е вероятно той да е с много повече юридически стаж, от които минимум последните 7 трябва да са на наказателен съдия. Той ще бъде само временно изпълняващ дейността прокурор, подчертавам пак, за не повече от  2 години. Така че аз мисля, че не би трябвало да се опасяваме от някакво бързо срастване с новата институция, в която той ще знае, че ще работи, подчертавам, само временно. Той след това ще бъде задължен да се върне обратно в съда.

Г-н зам.-министър, с какво предложеният от вас механизъм за разследване на главния прокурор отговаря на изискванията на конституционните съдии в случай, че приетият законопроект стане закон и отиде на Конституционен съд?

Аз естествено няма как да предскажа какво биха решили конституционните съдии, ако един ден този законопроект стане закон, и след това със сигурност той ще бъде оставен на тълкуване от Конституционния съд, тъй като аз не се съмнявам, че ако не някой друг, то поне главният прокурор ще поиска Конституционният съд да прецени, дали текстовете на законопроекта са съобразени с Конституцията или противоречат. Но тъй като в миналото имаше един друг законопроект, който се опита да реши същия проблем, който съществува от 2009 година, по който законопроект Конституционният съд беше сезиран за същата проверка за конституционосъобразност, тогава Конституционният съд се произнесе с Решение № 7 от 11 май 2021 година, което решение ние внимателно сме чели, внимателно сме анализирали, и сме се опитали да отстраним всички слабости, които станаха причина в онзи законопроект, тогава Конституционният съд в това Решение № 7 от 2021 година да реши, че има определени текстове, които противоречат на Конституцията. И точно там ние сме се опитали да отстраним тези слабости. Аз ще кажа само някои от тях. Например в онзи законопроект специалният прокурор, който трябваше да разследва главния прокурор или неговия заместник, не беше към никоя структура на прокуратурата. Той някак си формално се декларираше, че е част от прокуратурата, но всъщност той не беше към никоя прокуратура, нито към Върховна касационна прокуратура, нито към някоя от апелативните прокуратури, или към която и да е друга инстанция от прокуратурата на Република България. В нашия законопроект ние изрично казваме, че този прокурор ще бъде част от Върховната касационна прокуратура, той ще бъде прокурор на длъжност прокурор от Върховна касационна прокуратура, и ще работи в нея. Друга слабост, заради която в онзи законопроект Конституционният съд прецени, че има текстове, които са противоконституционни, беше например това, че в Надзора за законност и Общи методически указания, които издава главният прокурор, изрично беше записано, че не се отнасят до този специален прокурор. В нашия законопроект такъв текст няма. Нещо повече, ние сме се съобразили с едно друго решение на Конституционния съд от 2020 година, където изрично се казва, че всъщност ако има разследване срещу самия главен прокурор, той няма как да се намесва с някакви конкретни указания, не може да отменя актове, защото той не може да бъде съдия сам на себе си. Друг пример в стария законопроект, който доколкото си спомням, беше внесен от парламентарната група мисля, че на ГЕРБ, и беше приет като закон, в последствие обявен за противоконституционен с това Решение № 7 от 2021 година, друг проблем, който накара Конституционният съд да прецени, че законопроектът е противоконституционен, беше фактът, че този прокурор няма вътрешно инстанционен прокурорски контрол – ние предвиждаме такъв. И така. Опитали сме се максимално да се съобразим с това решение на Конституционния съд, за да избегнем отново обявяването на нашия законопроект, ако един ден той стане закон, за противоконституционен, като естествено разбра се, аз не мога да преценя какво биха решили конституционните съдии един ден, ако този законопроект ще стане закон. Не се съмнявам, че ние ще научим тяхната воля в един или друг момент.

Предлагате текстове за наказателно преследване на главния прокурор. Но какви престъпления той би могъл да извърши, че да подлежи на такова?

Първо, искам да кажа, че аз в никакъв случай не считам, че всеки човек, който заема тази позиция, е престъпник априори, потенциален или де факто, нито че той всеки ден едва ли не първата му грижа е   как да извърши престъпление. Държа вашите слушатели да разберат, че аз не мисля по този начин както за настоящия главен прокурор, така и за тези, които са били преди него главни прокурори. Нямам намерение да мисля по този начин и за следващите, след настоящия главен прокурор, които един ден рано или късно ще заемат мястото на настоящия. Защо обаче искаме да предвидим такъв механизъм за разследване на главния прокурор? Ние го правим не защото подозираме всеки, който заема тази длъжност, че е престъпник. В никакъв случай. И аз лично много бих се радвал, ако никога не се наложи този механизъм да се задейства. Аз предпочитам никога да няма каквото и да е разследване срещу главен прокурор, най-добре е да няма изобщо съмнение, че този човек е способен да извърши престъпление. Но пак да ви върна към началото на нашия разговор. Имаме съдебно решение на Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Ние сме страна по Европейската конвенция по защита правата на човека. Ние сме длъжни съгласно тази конвенция да изпълняваме решенията на съда в Страсбург. И това решение по делото "Колеви срещу България“ казва, че в България няма механизъм, който да гарантира ефективно разследване при съмнение за извършено престъпление от главния прокурор от достатъчно независим от главния прокурор магистрат, защото поради ред причини главният прокурор дали пряко, дали непряко чрез ръководителите в прокуратурата, за които изрично е записано в Закона за съдебната власт и в НПК, че изпълняват неговите указания, а чрез голямата му фактическа власт в Прокурорската колегия на ВСС, че дори и в Пленума на ВСС, този главен прокурор има огромна власт, без значение как се казва името му, има огромна власт върху всички прокурори в прокуратурата. Поради тази причина съществуват сериозни съмнения, и това е прието и от самия съд в Страсбург, че е възможно да се намери прокурор, който да извърши независимо разследване или да осъществява ръководство и Надзора за законност върху разследващите органи, които би трябвало да извършат разследване при съмнение за престъпление, извършено от главния прокурор. Затова и ние сме се опитали да създадем този механизъм, при който един съдия временно ще изпълнява ролята на прокурор, и след като свърши делото отново да се върне на старата си позиция в стария съд, където е работил преди стане прокурор.

Предлаганите от вас промени в НПК влизат утре в Парламентарната комисия по правни въпроси. А какво се случва с промените в Закона за ВСС, които ги допълват?

Ами там ние сме се опитаме да се съобразим с препоръките на Венецианската комисия в няколко нейни доклада. Имаме доклад от 2017 година, имаме доклад от 2019 година, имаме и последния доклад от 2022 година, където Венецианската комисия, особено в доклада от 2022 година, изрично казва, че проблемът с голямата власт на главния прокурор не може да се реши единствено и само ако се създаде един наистина ефективен механизъм за разследване на престъпления от независим магистрат, а той трябва да е,  подходът за решаването на този проблем трябва да е всеобхватен, холистичен, както казва Венецианската комисия. Т.е. той да засяга и правомощията, и начините за гласуване, и за предсрочно освобождаване, и за временно освобождаване, които са предвидени не в НПК, а в Закона за съдебната власт. Това изрично беше между другото споменато в доклада на Венецианската комисия от 21 октомври 2022 година. И ние сме се съобразили с тези препоръки, като например сме намали необходимото мнозинство за предсрочно освобождаване на главния прокурор, ако той е извършил тежки нарушения, или системно не изпълнява задълженията си, или грубо е уронил престижа на съдебната власт, ние сме намалили необходимото мнозинство за предсрочното му освобождаване от длъжност главен прокурор от 17 на 13 гласа. Друго, което сме направили, е, че сме предвидили за първи път, обърнете внимание, за първи път се предвижда възможност, ако главният прокурор е привлечен като обвиняем за умишлено престъпление, той да бъде временно отстраняван докато трае досъдебното производство срещу него. Искам да обърна внимание на вас и на вашите слушатели, че в България има около 2 300 съдии, около 1 500 прокурори и около 450 следователи, но има само един-единствен магистрат, за който не е предвидена такава възможност за временно отстраняване, ако той е привлечен като обвиняем за умишлено престъпление, и това е главният прокурор. Защо се получава така към настоящия момент? Защото единствено самият главен прокурор има право да внесе предложение за временно отстраняване на магистрат, ако той е привлечен като обвиняем за умишлено престъпление. И тъй като само той, единствено той и никой друг може да направи такова предложение във ВСС, е очевидно, че ако той е привлечен като обвиняем, той няма как да прави за себе си такова предложение. И затова с този законопроект с промени в Закона за съдебната власт ние за първи път предлагаме нова разпоредба чл. 230а от Закона за съдебната власт, който урежда тази процедура, това да се случва пред Пленума на ВСС, предложението да се прави от този съдия, който временно ще изпълнява функцията на длъжността прокурор от Върховната касационна прокуратура, който предлага на Пленума временното отстраняване на главния прокурор, и това решение ще се взима с обикновено мнозинство от 13 гласа.

И на финала: ще продължите ли работата по законопроекта за промените в НПК, ако те бъдат отхвърлени било то преди, било то на първо четене?

Всичко зависи от това, какви ще бъдат аргументите. Ако ние чуем някакви разумни аргументи, които посочват някакви слабости, някакви проблеми, евентуално риск от обявяване на определени разпоредби за противоконституционни – да, ние бихме се съобразили и бихме подобрили този законопроект. Така че зависи какво ще чуем в сряда следобед в Правна комисия, какви ще бъдат възраженията, доколко те ще бъдат основани наистина на правото, на Конституцията, или ще бъдат по-скоро някакви политически оправдания, за да не се приеме този законопроект.

Цоня Събчева