Доц. Велизар Шаламанов, бивш служебен министър на отбраната, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България".    

БСП поиска президентът Румен Радев да наложи вето на гласувания от парламента Закон за ратифициране на споразумение между военните министерства на България и Украйна за предоставяне на безвъзмездна военна помощ. По този начин бе блокирано изпращането на оръжие и боеприпаси, поне временно. В хода на разгорещените дебати, въпреки голямата секретност, стана ясно, че предоставяната от държавата помощ е на стойност 20 милиона лева, и то при силно завишени цени, докато сме продали само за миналата година военна продукция за 6 милиарда лева. Защо не се оказахме особено щедри с военната помощ за Украйна? Питаме доц. Велизар Шаламанов – бивш служебен министър на отбраната.

Аз мисля, че много правилно поставихте акцента върху призива на БСП за вето към президента. Това ще бъде голямо предизвикателство. Аз лично не вярвам президентът да си позволи да наложи вето, тъй като това окончателно ще го компрометира, но все още, макар и с ратифицирано споразумение от българския парламент, важно е да видим реалното изпълнение на това споразумение, колкото и да е ограничена помощта. Колкото и без да сме наясно какво включва, сме по-наясно какво тя не включва. Т.е. не включва самолети, танкове, зенитно-ракетни комплекси, бронирани машини – това, от което Украйна има нужда. Но нека започне изпълнението и аз се надявам, че след като то заработи, ще има втори транш още през януари така, че Украйна да бъде по-подготвена за очакваната нова вълна от агресия, включително срещу столицата Киев.

Доц. Шаламанов, още от март посланикът на Украйна Виталий Москаленко предостави на Външно министерство и на Министерството на отбраната точен и пълен списък с пълно описание,  от какво въоръжение и от какви боеприпаси се нуждае страната му. Разбрахме още тогава, че Украйна се нуждае основно от тежко въоръжение и от боеприпаси. Какво даваме сега? Защо го крием? От кого го крием?

Нормално е да бъде секретен този списък, най-малкото не бива да съобщаваме на руското разузнаване, какво въоръжение и кога ще бъде предоставено на Украйна. Нещата ще бъдат по-прозрачни след време, когато войната завърши. И аз наистина, както посочих, очаквам това да е само първата пратка, която заедно със съюзниците ще осигурим на Украйна, сражаваща се и за нашата свобода и нашите ценности. А пък дано когато всички тези списъци станат достъпни за обществото, имаме повод да се гордеем, а не повод да се срамуваме, че сме единствената страна от свободния свят, която не е намерила сили реално да подкрепи защитниците на Украйна, които защитават и десетки, стотици хиляди украински българи, които страдат от руската агресия.

Защо се твърди, че ако дадем на Украйна бойна военна помощ, това ще намали бойните способности на Българската армия?

Това е част от дезинформационната кампания, която включва и такива "опорни точки“, че изпращането на военна помощ, дори на един патрон към Украйна ни прави част от войната, ни включва във войната. Жалкото е, че тази дезинформация идва от най-високо ниво в българската държава и именно това е проблем и доставяне на истинска военна помощ за Украйна. Оставаме с впечатление, че върхът на нашата държава е "пленен“ от Кремъл, а не служи на интересите на българите, на интересите на България и на интересите на съюзите, НАТО и Европейския съюз, в които ние участваме. Дори виждаме голямото противоречие, как ние гласуваме, когато се взимат общи решения в тези два съюза, и как гласуваме, когато решението зависи само от България. Просто искам още веднъж да подчертая, че противодействието на тази дезинформация е изключително важно, особено в контекста и на предстоящите събития в България. Очакваме включително предсрочни избори и не трябва да допускаме руската пропаганда и дезинформация да повлияят.

А с какво си обяснявате, че поведението в НАТО и Европейския съюз тогава, когато се гласуват общи принципи, на българските държавници, на българските представители, е едно, а в България е диаметрално противоположно?

Има само едно обяснение – това е липсата на интегритет в хората, в лидерите, в политиците, в държавниците, които участват на тези нива на взимане на решения в двата съюза – НАТО и Европейския съюз, и в България. И това е пряк риск, заплаха бих казал за нашата национална сигурност. Но нека бъдем позитивни. Аз разчитам, че това споразумение, което все пак с 10 месеца закъсня, ще постави условията за едно засилено военно-техническо сътрудничество с Украйна, тъй като в момента най-добрите иновации в сферата на отбраната, на технологиите се случват именно в Украйна и от това много може да спечели България, Българската армия, на която й предстои да извърви този път, който извървя Украинската армия в последните осем години. И ние пропуснахме тези осем години заради концепции от типа Черно море да бъде за платноходки и ние да не допуснем предно разполагане и активно интегриране на Българската армия в силите на НАТО.

Противоконституционно ли е решението на Народното събрание за предоставяне на оръжието за Украйна?

Не съм специалист по конституционно право, но доколкото познавам нашата Конституция и доколкото такива решения са взети от всички парламенти на либералните демокрации, членуващи в НАТО и Европейския съюз, не мисля, че това е противоконституционно. Дано не се стигне до там, ако нашият Конституционен съд реши, че то е противоконституционно, ние трябва да се замислим дали нашата Конституция съответства на претенцията ни да бъдем свободна страна, да бъдем либерална демокрация.

Доц. Шаламанов, ползвам експертните ви познания, за да ви попитам има ли опасност от изнасяне на войната вън от Украйна? Тази седмица за това ни предупреди генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг – че съществува опасност от разширението на войната и на територията на Европа. От Полша идват информации, че страната се готви за сериозна отбрана, за сериозен отпор. Каква е реалната картина?

Реалната картина се преценява на базата на конкретни данни. Когато такива оценки се споделят от генералния секретар на НАТО, когато наблюдаваме действията, както вие посочихте, на страна като Полша, която активно се превъоръжава в последните десетина години и сега, когато вижда, че дори съюзниците в НАТО не могат да произведат необходимото й въоръжение, започва да сключва договори включително с Южна Корея за доставка на танкове, самолети и гаубици, означава, че нещата са сериозни и игнорирането на сериозността на този проблем в България, подменянето му с така да се каже битови проблеми е, пак казвам, сериозен риск за българската национална сигурност. Войната, която тече в Украйна, изисква фундаментално преосмисляне на отбраната, радикални промени в армията, в способностите на армията за постигане на драматично по-добри резултати от това, с което ние сме се задоволявали, и бързо преодоляване на дефицитите, които се констатират в годишните доклади по отбраната ежегодно в парламента, без да се предприемат сериозни мерки. Дали конфликтът ще се разшири извън Украйна, на първо място зависи от това, дали в близките няколко месеца Украйна ще предотврати ново настъпление на руските войски и с получената техника и помощ от Западния свят ще може да изтласка руснаците до своите граници. Ако ние изоставим Украйна с недостатъчна помощ и подкрепа и руските войски надделеят с количество ракети и артилерия, жива сила и бронирана техника, и наистина прегазят Украйна, със сигурност ще продължат и най-уязвимата страна, най-вероятната следваща цел на руската агресия ще бъде България.

Казвате, че войната изисква фундаментално преосмисляне на нашата отбрана. Въпросите са два: а защо не се прави и какво конкретно трябва да се прави?

Защо не се прави е поради липса на лидерство, тъй като такова фундаментално преосмисляне може да стане само по инициатива на премиер, редовно избран, смел и отговорен премиер, какъвто беше например г-н Иван Костов. А какво трябва да се направи – ами трябва да се направи това, което направихме 1999 г., само че в нови условия, почти 25 години по-късно. И ако трябва съвсем директно да го кажем – трябва да се направи това, което украинците правеха в последните осем години, и това им позволи от една изостанала армия, която не реагира на агресията в Крим, да стане армия, която спира втората по сила армия в света вече 10 месеца.

Посочихте, че България ще бъде първата или една от първите мишени на руска агресия в случай, че войната излезе от рамките на Украйна. Това в какво ще се изрази? По какъв начин ще се види?

Както наблюдаваме и както знаем от руските доктрини, естествено ще се използват всички възможни механизми на хибридни атаки, на кибератаки, на засилена дезинформация, на подчиняване на българските институции, на разрушаване на либералната демокрация, на влияние върху провеждането на избори, каквито ние напоследък правим доста често, докато се стигне до срив на държавността. И това според мен е много пряка заплаха за България. Още повече, че виждаме напрежението, което постоянно се повишава на запад от нас, между Сърбия и Косово, между Република Сръбска и федерацията на хървати и мюсюлмани. Така че подценяването на тези опасности е много висок риск за България, а отдалечаването на тези опасности от България е свързано с бързата победа на Украйна, в смисъл възстановяване на своята териториална цялост и започване на възстановяването на Украйна, в която България да вземе участие като част от Европейския съюз. Това ще промени изцяло дневния ред в Европа днес. Дневният ред в Европа е помощ за Украйна във войната срещу Русия. Ние трябва да го променим към дневен ред помощ за Украйна за възстановяване и окончателно блокиране на руските амбиции за разрушаване на Запада.

Откъде страната ни има по-сериозен риск, по-сериозна заплаха – от Изток или от Запад, или от югоизток?

Най-големият риск бих казал, че е вътре в страната, защото в състоянието, в което се намира светът и регионът, да продължаваме почти втора година да нямаме истински работещ парламент и истински работещи правителства, което поставя сигурността, отбраната на първо място, това е действителен риск. Другите външни рискове, те съществуват, но те могат да се проявят, само когато ние сме слаби. Ако сме силни, това няма да бъде сериозна заплаха за нас.

Цоня Събчева