Доц. Валентин Вацев, геополитически анализатор, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус“ "Това е България“.

Две събития от последните дни са с амбицията за отражение върху геополитическата карта – взривяването на северните газопроводи и анексията на 1/5 от украинската територия, представена като официално присъединяване на четирите области, Донецката, Луганската, Запорожката и Херсонската. Какви последици ще предизвикат тези събития? Наш гост е геополитическият анализатор доц. Валентин Вацев. "Нищо няма да е като преди“, каза Путин на церемонията по присъединяване в Георгиевската зала на Големия кремълски дворец. И е важно уточнението, което той направи – "Бойното поле е за голямата историческа Русия“. Доц. Вацев, накъде информира президентът Путин, че се е запътил?

Не само президентът Путин се е запътил, но и твърде много фактори в света, в Европа и в САЩ са се запътили съвкупно, заедно. Може би някои от тях не си дават ясно сметка накъде отиват, но отиват към ескалацията на Студената война. Ние сме в условията на Студена война №2. Разбира се, ако започнем да анализираме поотделно, ще видим всякакви значими събития – и унищожаването на газопроводите, и мобилизацията в Русия, която е по-важна, която предизвиква ужасен скандал в Русия, и присъединяването към територията на Руската федерация на около 100 000 кв. км, колкото е една България, общо взето се присъедини в петък, само че това още не е завършен факт. Ще стане завършен факт след  няколко дни, когато се извърши цялата формалистика – приемане на равнище на Сенат и т.н. Но най-главното, което става, което представлява векторът на ескалацията, тъй като наистина има ескалация и тази ескалация си има вектор – ние сме в условията на Студена война №2. И тъй като ние вече знаем какво е Студена война, знаем нейните белези и горе-долу умеем да я прогнозираме, аз ще споделя с вас моята хипотеза. Студена война има тогава, когато са налице три формални белега. Първият белег е сатанизация на противника, това вече е факт, това е готово. Никой друг политически ръководител в света не е така демонизиран, както Владимир Путин. Факт №2, критерий №2 – това е съответната "Желязна завеса“, но това, разбира се, е реалност. Всички тези над 10 000 икономически санкции разделят Русия от Западното полукълбо на Земята, така че това е типична "Желязна завеса“, а именно – разделение по икономически признак, при това доста строго, нетърпящо изключения. И третият формален критерий, който предстои да бъде изпълнен още този месец, дори бих казал предстои да бъде изпълнен още през първите две седмици на идващия месец, на октомври, това е изправянето на двете сили една срещу друга, гледайки се в очите и говорейки за неизбежни действия от ядрен характер. Вие, разбира се, знаете, че през 1962 г. Русия открива на територията на Северна Турция американски ядрени ракети "Юпитер“, а Америка открива на територията на Куба руски ракети, които стигат до средата на централните щати. В този момент двете страни са принудени да договарят и да се договорят, че и двете страни ще направят крачка назад. За щастие, това стана, конфликтът беше решен успешно. Това е моментът, в който двете страни взаимно си признават, че са способни да се унищожат. Т.е. нито Русия се е отнасяла несериозно към Америка, нито обратно – Америка към Русия. Струва ми се, че от самото начало на кризата, която започна през февруари тази година, това, което липсва на руския политически екип, който управлява страната, е сериозното отношение към руските оферти и предложения. Те бяха сложени на масата още през декември, повтаряха се непрекъснато, докато ние вече, увлечени в текущия ход на събитията, сме ги забравили всъщност. Малко хора помнят, какви бяха идеите на Путин, на Кремъл през декември миналата година. Но прави впечатление, че предложенията на Кремъл бяха приети със смях и с подигравки. Това е последното, което руското ръководство би приело. И от тогава досега напрежението нараства непрекъснато, докато стигне до определена точка, в която двете страни признават, че могат взаимно да се унищожат с ядрено оръжие, че не искат да го правят и че се признават за равноправни. Това предстои да стане в следващите десетина дена.

Къде сега ще се състои съвременната версия на  Карибска криза?

В Украйна. За ужасно съжаление, това ще се състои в нашата част на света, съвсем близко до нашите граници, на украинска територия. Разбира се, военните действия ще бъдат модифицирани. И без това вече в Москва непрекъснато повтарят не само на равнището на Кремъл, но и на равнище на обикновени публицисти, също и в САЩ се смята за нещо общоприето, че конфликтът не е между Русия и Украйна, а е между Русия и силите на НАТО (САЩ), т.е. двете свръхвъоръжени велики сили се изправят една срещу друга и проверяват, може ли някой да отстъпи от ситуацията, която се е създала. Те могат да отстъпят само едновременно и това ще бъде начало на мирни преговори с изход от кризата. Ако не отстъпят, трябва да очакваме, че това, което стана през февруари тази година – войната на Русия срещу Украйна, е прераснала в Трета световна война, за съжаление, ядрена. Все пак аз се надявам, че след разрешаването на кризата, която се очертава в момента, ще се повтори закономерността от 60-те години, когато след Карибската криза лека-полека отношенията между Русия, между Съветския съюз тогава и САЩ се нормализираха, в следващите 10 години напрежението вървеше по низходяща линия и стана възможно през средата на 70-те години да бъде подписан договорът за мирно сътрудничество и т.н., т.нар. Хелзинкски споразумения. Те са резултат от преодоляването на логиката на Студената война. Нещо такова трябва да стане и сега, за да можем да гледаме с оптимизъм в бъдещето. Обратното е разбирането, че Русия ще бъде принудена да използва тактическо ядрено оръжие, тъй като в Кремъл много отдавна са казали, че те не приемат ситуация, при която "международно право“ се разбира като синоним на "американска воля“. Те не приемат тази логика и имат своя логика, логиката на своята сила и затова можем да очакваме размяна на тактически ядрени удари. Това смея да твърдя, че няма да е краят на света, но ще бъде много голяма крачка, предпоследна, към глобална ядрена катастрофа, на която никой нормално мислещ човек не може да се радва.

И вие прогнозирате, че това ще стане ясно в следващите 10 дни, така ли?

В следващите две седмици ще стане ясно, ще се изострят ли противоречията до ситуация на пълно равенство на двете страни, които да се гледат втренчено в очите кой пръв ще мигне, или постепенно кризата ще се разнесе, конфликтът ще намали напрежението си и напрежението ще започне да върви по низходяща линия. Това ще стане в двете седмици, които предстоят, тъй като през октомври всъщност е моментът, когато е възможно – ще ви кажа същото, но с други думи, когато е възможно войната да загуби характера си на конфликт между Русия и Украйна, да се говори за нея с реални термини, това е конфликт между Русия и НАТО. Или НАТО ще бъде въвлечено през октомври в тази война – нещо, което е крайно нежелателно, но е напълно възможно, и тогава нещата ще тръгнат по определена траектория, или не. Във всеки случай, в Кремъл няма никакви видими или доловими белези на желание за отстъпление и за преразглеждане на досегашни позиции. Новото е, че Путин спомена в съвсем различен контекст, че Украйна трябва да се насочи към масата за преговорите. Но това не е достатъчно, за да се зарадваме и да кажем, че вече може да се говори за преговори. Напротив, европейското ръководство е категорично, че конфликтът ще се реши на бойното поле и че дипломацията няма думата тук. Това е много смело твърдение, аз не знам, защо тези хора не мислят с главите си, когато говорят по този начин. Винаги има място за преговори според мен и според фон Клаузевиц, разбира се, и според други, по-големи авторитети. Така или иначе, октомври ще бъде може би най-наситеният месец, тъй като и двете страни имат да решават задачи до началото на зимата, което не е далече. Освен това, и САЩ, и Русия помнят много добре, че на 8 ноември във Вашингтон предстоят фатални, съдбовни, ключови събития – ще има междинен избор на членове на Долната и на Горната камара на Американския Сенат

Плюс губернатори.

Да, и губернатори ще бъдат избирани. Там напрежението не е чак толкова голямо, макар че разбира се, че губернаторът е ключова фигура в американската административна управленска система. Америка има много малко време, само месец, да успее да наклони везните на тази война и Байдън да успее да внуши на своите гласоподаватели, че ние сме на прага на една малка победоносна война, която ще докаже за пореден път, че Демократическата партия е заслужилият победител в тези избори. Просто елитът на Америка, това са по-скоро хората около Байдън, а също и много важната група на Аспенския институт, откъдето е например Антъни Блинкен, тези хора очакват от събитията в Украйна да има последици от пропаганден тип за събитията във Вашингтон. Америка гледа с интерес тази война, защото от начина, по който тя се развива, зависи как и с какви средства, с колко гласа ще победи победителят на тези избори. Има една традиция, че който губи тези избори, междинните избори в Америка, после губи и на президентските избори, още повече че Тръмп повтаря непрекъснато и това. Така че тук американският интерес е очевиден. Аз напълно ги разбирам, те трябва да видят, какво ще стане. Има несъгласие между противниците на ескалацията в Съвета за национална сигурност в Белия дом около Байдън и да кажем кадрите на Аспенския институтът, които са за пълна ескалация. Сложете тук и Виктория Нюланд, разбира се. Т.е. американският елит не е единодушен по това, какво трябва да стане и какво следва да стане. Също големи, тежки противоречия има и в руското общество. Ние говорим за войната, но аз ще се отклоня само за секунда, за да ви кажа, че частичната мобилизация, обявена от Кремъл тези дни, разцепи руското общество не на равни части, на голяма част и на малка част, но малката част се оказа, че е категоричен противник и на военни действия, и на мобилизация, и на всичко друго от този род. Това са резултатите от 30 години демократично капиталистическо развитие на Русия. Техните ръководители твърдяха, че новият човек на Руската федерация, новият тип индивидуалност ще бъде квалифицираният консуматор, а един квалифициран консуматор не може да бъде изпратен на война по никакъв начин. Той ще избяга в последния момент. С други думи, Русия също решава много тежки противоречия. Разбира се, че не е вярно, че ще има преврат срещу Путин, просто няма никакви белези за такова нещо. Съотношението на силите не е такова. Разбира са, в ръководството на страната има относително съгласие за това какво да се прави, но руското общество е изправено на нокти. Те не са напълно готови, за да водят победоносно тази война. 

При това положение, доц. Вацев, кой ще мигне пръв на територията на Украйна?

Да, това е най-важното – кой ще мигне пръв. Аз очаквам през октомври да се намерят отговорите на много важни въпроси, които сега висят във въздуха неотговорени. Какво е състоянието на политическите отношения около Зеленски – там също има белези на несъгласие, на вътрешно противоречие. Какво е съотношението на силите в руското общество? Вярно ли е, че щом като промишленият капитал вземе властта в Русия, както стана всъщност и новото в Русия е, че промишленият капитал на Русия, военно-промишленият и цивилно-промишленият взеха властта – вярно ли е, че когато това се случи веднъж, нещата наистина са необратими? А може би са обратими, както твърдят някои много важни анализатори на обществения живот в Русия. Става дума за съдбата не на руската перестройка, а на руската реконкиста, за опита на Русия да се нареди между индустриалните развити държави в света, каквато тя е, но все има още много какво да прави. Октомври ще даде отговорите на много въпроси и разбира се, октомври ще бъде заключителният етап на военните действия, защото през ноември вече климатичните условия ще се променят и ще бъде много трудно да се воюва. Разбира се, войната ще продължи и през зимата, но вече няма да се залагат такива радикални цели и такива концептуални принципи, каквито сега са заложени.

А възможно ли е конфликтът да бъде замразен?

Струва ми се, че не. Този въпрос беше специално обсъден и в американския специализиран печат, и в руските форуми. Има хора, които са убедени, че това трябва да стане, за да може двете страни да подредят домовете си, да решат какво правят и как ще го правят. Но аз мисля, че войната е придобила такъв размах, т.нар. "специална военна операция“, която от момента на откриване на мобилизацията вече е обикновена война, интензивна война. Казват, че това е война със средна степен на интензивност, но важното е, че тук интензивността нараства. Вече се говори, както сте чули, за ограничена употреба на тактическо ядрено оръжие. Това е характерно за конфликти с висока степен на интензивност. Дали е възможно да се замрази – теоретически да. На практика обаче не става така.

Любопитно е как ще реагират съседите на Русия и най-важно – Полша?

Въпросът за реакцията на съседите на Русия е по-широк от Полша. Ще ви кажа, какво мисля за Полша, но първо трябва да напомня, че американската стратегия е руската граница да се превърне в горяща дъга, която да даде възможност на Кремъл да разпределя сили и реакции в режим на реално време. В полското общество е прието схващането, че Западна Украйна е изконна полска земя, която е отнета в хода на европейката история, и заради това ръководството на полската държава е готово да изпрати на територията на Западна Украйна значителни военни части, които да върнат към Полша загубените земи. В Полша има почти единомислие във всички слоеве на обществото, че Западна Украйна трябва да бъде полска. Сега това е понятно, тези земи наистина са били в полската държава дълго време, а град Лвов всъщност е стар полски град – град Лемберг, така че тук няма нищо изненадващо. Странното е, че ние не знаем никакви намерения на Кремъл по въпроса. Ние знаехме за съдбата на Източна Украйна, че ще става част от Руската федерация. Знаем горе-долу, с известна определеност, знаем какво ще стане с Централна Украйна – ще има малка извънблокова неутрална държава Украйна със столица Киев. Но какви ще са съдбините на Западна Украйна, никой в Русия не казва определено. Предполагам, че този въпрос още се обсъжда и е поставен в зависимост от общото развитие на военните действия.

Може би защото кръгът около руския президент, тази част от руския елит е по-скоро концентрирана на решаване на въпроса с НАТО като цяло, отколкото поотделно с държави около Русия.

Това е вярно, това е точно така. Въпросът е обаче, че тук има една обективна юридическа трудност. Ако някой нападне полска територия, полски войски на полска територия ще има основание да се активира член 5 от Натовския устав. Но ако някой нападне и започне да унищожава полски войски на територията на Украйна, това е казус, който няма принципно решение, не се знае какво може да стане, как да се отнасяме към такова събитие.

Т.е. не е Casus belli?

Не, това спокойно може да се интерпретира не като Casus belli, а като неприятно странично следствие на интензивни военни действия. Нещо ме кара да си мисля, че хипотезата за харизване на Западна Украйна на Полша не е чак толкова безумна, колкото изглежда отсега. Според мен Русия няма нужда от Западна Украйна. Това е Галичина, това са земи, които много отдавна са населени с хора, които нямат нищо общо с Руската федерация нито като култура, нито като политически дух, нито като начин на производство. Струва ми се, че една от истинските грешки на Сталин в края на Втората световна война беше присъединяването на Галичина към състава на Съветския съюз. Това е Западна Украйна днес и аз съвсем не съм сигурен, че тя няма да бъде полска в един определен момент.

Доц. Вацев, ние сме се концентрирали геополитически върху войната в Украйна и отношенията НАТО-Русия. Но някак ни убягва,  какво става в останалата част на света. Как ще реагират съюзниците на Русия в Шанхайската организация за сътрудничество, как ще реагира Китай?

Партньорите на Русия в ШОС реагират по понятен начин – с разбиране и с търпение, с повече или по-малко ярко изявена подкрепа. Въпросът е по-скоро до Китай. Китай, макар че ние много не се интересуваме от китайските развития и не сме и добре информирани за китайските политически отношения, работата е там, че Китай е политически много напрегната страна. В Китай все още решават въпроса за властта. никак не е вярно, че една единна Комунистическа партия с железен юмрук управлява тази 1,5 милиарда страна. Това просто не е така. Работата е, че – ето например, на 16 октомври започва поредният конгрес или редовен конгрес на Китайската комунистическа партия, но на този конгрес, освен всичко друго, предстои да се реши въпросът, ще бъде ли Си Дзинпин за трети път ръководител на Китайската партия, на китайската държава. Това не е въпросът за личността на г-н Си Дзинпин. Това е въпрос, кой всъщност ще контролира голямата страна, тъй като в Китай има не една, а две комунистически партии. Едната се нарича Китайски комсомол и исторически тази организация е и по-стара от Китайската комунистическа партия. Те имат свои кадри, имат свои планове, имат свои виждания, имат своя идеология. Например от кадрите на Китайския комсомол, който е троцкистки и е проамерикански, са повечето икономически деятели в Южен Китай. Така че на този конгрес ще стане истински сблъсък на вижданията за бъдещето във властта в Китай. Да ви напомня, че наскоро се чу едно сензационно съобщение как в Китай Си Дзинпин е арестуван.

И какво се случи – арестуван ли бе или под карантина?

Не се случи нищо. Разбра се, веднага кой пише тези неща – това е една американска блогърка, тя е китайка, но живее в Америка – на лош английски език предлага своите измислици. Всъщност работата е там, че Си Дзинпин не може да бъде бутнат от китайските военни, тъй като той изначално се разглежда като човек на Китайските въоръжени сили, т.е. ако той може да се чувства спокоен отнякъде, това са именно огромните маси на Китайските въоръжени сили. Не е станало нищо особено. Работата е там, че всяка година между 1 и 7 октомври в Китай тече един национален празник – Златната седмица, когато всеки се опитва да отиде да види своите роднини в съседния град. Целият Китай прилича на разровен мравуняк, платените държавни магистрали стават безплатни, всеки бърза с колата си да ги използва, става едно истинско, невероятно стълпотворение. Там, разбира се, стоят, в съгласие с китайските традиции, въоръжени патрули, които държат оръжие. Но аз такова нещо съм виждал и във Франция – там, където има големи сбирки на много хора, има и френски патрулни войски, държат автомат, с оръжие в ръце. Така че в Китай първата седмица на октомври по традиция е много весела и много объркана, много шумна и много хаотична седмица, а веднага след това започва – на 16 октомври, конгресът, на който има да се решат големите въпроси. Без значение дали Си Дзинпин ще бъде избран за трети път за ръководител на партията и на държавата, въпросът има много дълбок политически смисъл, тъй като става дума за начина, по който Китай ще урежда отношенията си със САЩ.

И може би с Тайван? Тайван е ябълката на раздора.

Тайван е типичното болезнено място в китайско-американските отношения. И ние знаем, че републиканци и демократи се отнасят към този въпрос по различен начин. Струва ми се, че ако хората на Си Дзинпин, защото той не е сам, това е една огромна маса хора, политически кадри, които го поддържат, ако не направят нещо, което да има дълбоко символно значение за решаване на Тайванския въпрос скоро, до 16 октомври, въпросът може да натежи във вреда на Си Дзинпин. От друга страна, ако те започнат да бързат с решение, това няма да е съвсем по китайски. Китайската империя, те продължават да имат имперско самосъзнание и имперско отношение към действителността, това е империя, която вярва, че разполага с цялото време на света и те за нищо никога не бързат. Във всеки случай, в Китай китайското отношение към руските процеси и към руските проблеми е разбиращо, поддържащо, приятелско, колегиално, от Китай не може да се очаква разваляне на отношенията с Русия. Но самото китайско държавно и партийно ръководство ще има сериозни проблеми вътре в себе си. Надявам се, че ще успеят да ги решат по стабилен начин.

И като погледнем геополитическата карта в момента, какво виждаме? Може би един мравуняк, щъкащ напред-назад?

Светът е разбунен мравуняк. Светът отива към няколко центъра на власт и икономика и светът вече няма да бъде еднополярен, както беше досега, а се разпадна на три или на четири клъстера – Китайски, Руски, Европейски, разбира се, Американски, които ще трябва да изграждат отношенията си по нов начин. Вие разбирате, че един сериозен проблем върху американското ръководство е загубата на хегемонията. Те ще направят всичко възможно, за да я задържат тази хегемония, но задачите стават все по-сложни, все по-многоразмерни и все по-трудно предвидими. Светът вече не е спокойно място за живеене, аз така бих заключил.

Тези събития, като ги погледнем в цялост, как се отразяват на дневния ред на българската политика? Ние може би си живеем в един изолиран пашкул и пет пари не даваме какво става по света.

Разбира се, ние сме си измислили международно положение и си живеем в него.

Да, и ако нещо ни е виновно, пак е международното положение.

Разбира се, в България международното положение винаги е било извинение за слабостите на властта. Ние живеем в измислено международно положение, което все някак си ще се оправи и без наше участие. А едновременно с това, нараства опасността, особено когато НАТО реши да влезе във войната безусловно, когато стане ясно, че НАТО и Русия са реални военни контрагенти, тогава България ще трябва да взима отговорни решения, ще трябва в България да се мисли – бъдещото правителство, разбира се, ще трябва да мисли, изпращаме ли български въоръжени сили на територията на Украйна или може би българското правителство обявява мобилизация или набор на доброволци за война на украинска територия. Изобщо, как ще се отнасяме ние към развитието на събитията в тая част на света? Всичко е много близко до нас. Българското общество е разделено по един фатален и безсмислен начин на русофоби и русофили, които вече изчерпаха и аргументите си, те се повтарят вече. Разбира се, моята позиция е, че тази война не бива да ни ангажира много. Ние трябва, запазвайки своите съюзни ангажименти, трябва да се опитаме да не участваме в тази война, която не е българска война. Но какво ще реши обществото, какво ще реши бъдещата власт, предстои да видим. Във всеки случай, никой не мисли за тези неща, които обсъждаме с вас. В България се мисли за след предсрочните избори, от които аз бих искал да се абстрахирам, ако е възможно.

Цоня Събчева