10:12 / 19.10.2026
665
Крият ли риск гръдните импланти от развитие на рак на гърдата? Може ли заболяването да се развива без болка и без видими симптоми? Това са част от въпросите, на които търсим отговор в предаването "Здравето на фокус“ на радио ФОКУС от доц. Елена Арабаджиева, онкологичен хирург от Александровска болница.
На 19 октомври отбелязваме Световният ден за борба с рака на гърдата, което е едно от най-често диагностицираните онкологични заболявания при жените.
Доц. Арабаджиева, често казваме, че профилактиката спасява живот, но какво конкретно означава това за една жена? На каква възраст трябва да започнат профилактичните прегледи на гърдите?
Преди профилактичните прегледи бих искала да уточня, че е важно жените и сами да се преглеждат. Тъй като познават добре тялото си, е добре регулярно — при влизане в банята или при обличане — просто да опипат гърдите си и да проверят дали забелязват нещо необичайно. Разбира се, това няма как да бъде напълно диагностичен метод, тъй като не всички жени са лекари и знаят какво да очакват.
Така че мамографията е единственият скринингов метод, за който е доказано, че намалява смъртността от рак на гърдата, и е задължителен метод за профилактика. Европейските препоръки дават скрининг на всеки две години между 50- и 69-годишна възраст, а за жените между 45 и 49 и между 70 и 74 години — на всеки две-три години. Въпреки това американските препоръки например определят мамографията на всеки две години след 40-годишна възраст. Така че бих казала, че мамографията на около две години е един безопасен метод за профилактика.
Каква е разликата между клиничния преглед при специалист с ехограф и мамографията? При положение че правим преглед с ехограф и няма някакви тревожни сигнали, това достатъчно ли е, за да ни успокои, и необходимо ли е да правим и мамография?
Не, мамографията, както казах, е доказан метод за профилактика. Ехомамографията е хубав метод, който обаче не замества мамографията. Понякога може да има дребни промени, които да не могат да бъдат установени при самата ехография или при клиничния преглед, тъй като са твърде мънички, за да бъдат напипани.
Ехографията е метод, който много често използваме като допълнителен — особено при млади жени под възрастовите граници, за които говорихме, при плътна жлезиста тъкан или когато се съмняваме в нещо — тоест използваме я за доуточняване на находката. И тук вметвам, че ядрено-магнитният резонанс например не е метод за скрининг, тоест за профилактика. Но при вече проведен преглед и при установени плътни гърди, тогава дори Европейското дружество по образна диагностика на гърдата препоръчва допълнителен ядрено-магнитен резонанс да се извършва на всеки две до четири години. Но, както казах, това не е стандарт за всяка жена.
И най-вече има промени, които чисто клинично не трябва да пренебрегваме — като например нова бучка в гърдата или в подмишницата, хлътване на зърното навътре, кожа, която прилича на портокалова кора, течение от зърното, екзема или обрив в областта на зърното, който не преминава, или някаква новопоявила се асиметрия между двете гърди.
Възможно ли е ракът на гърдата да се развива без болка и без осезаема бучка?
Да, възможно е. И именно заради това е много важно да се прави профилактика както с преглед, така и с образна диагностика.
Колко голяма е ролята на наследствеността? Моят въпрос е: ако майка, сестра или друга близка роднина е имала рак на гърдата, какво трябва да предприемем ние съответно като наследници?
Най-силните рискови фактори са първо женският пол — споменавам го, тъй като мъжете не са имунизирани срещу рак на гърдата, просто при тях е изключително рядко — и възрастта.
По отношение на наследствеността тя има неминуема роля, като общо влияе в 5 до 10% от случаите и най-често това са мутациите в гените BRCA1 и BRCA2, въпреки че има и още няколко други, които имат връзка. Рискът при тези пациенти за цял живот е между 45 и 70%. Благодаря ви за хубавия въпрос. По отношение на фамилната обремененост наблюдението трябва да е изключително стриктно. Това, че в семейството има рак на гърдата, не означава задължително, че дадена жена ще развие болестта, но рискът е значително по-висок спрямо жените, които нямат такава фамилна обремененост.
Тогава е важно скринингът да започне от по-ранна възраст, така че евентуално заболяване да бъде открито изключително рано. При носителки на генните мутации — такива, които вече са се изследвали и знаят, че са носители на BRCA1 или BRCA2 — може да се започне с ядрено-магнитен резонанс още от 25–30-годишна възраст.
Менопаузата рисков ли е фактор и увеличава ли се вероятността в този период за развитие на рак на гърдата?
Да, рискови фактори са както ранната първа менструация, така и късната менопауза, липсата на раждане или първо раждане след 30-годишна възраст, комбинираната хормонозаместителна терапия, наднорменото тегло (особено след менопауза), употребата на алкохол и обездвижването. Но всичко това са рискови фактори — тоест това не означава задължително, че една жена, имайки тези фактори, ще развие рак на гърдата, а просто че трябва да имаме повишена бдителност.
Има ли статистика каква част от жените, диагностицирани с рак на гърдата, нямат фамилна обремененост? Иначе казано, това, че нямаме роднини с такава диагноза, дава ли ни защита и гаранция, че ние също няма да се разболеем?
За съжаление не. Наследствените фактори са в около 10% от случаите. Тоест по-големият процент от пациентките с рак на гърдата са всъщност без установена такава мутация в гените, за които говорихме.
Има ли доказателства за определени храни или добавки, които предпазват от рак на гърдата?
Напоследък сме много съсредоточени върху тези добавки. Смятам, че твърде много се залита по тази част с тях. По-скоро протективният ефект се дължи на намаляване на наднорменото тегло, спазването на оптимално тегло, 150–300 минути седмична физическа активност, минимум алкохол, по-здравословен начин на живот и хранене с приемане на достатъчно количество протеини. Не бих казала, че някоя конкретна добавка има магичното действие, което ни се иска.
Ако мамографията или ехографията покажат съмнителна находка, това означава ли непременно рак?
Първо, оценката на една съмнителна формация е така наречената тройна оценка, а именно: клиничен преглед, образна диагностика и биопсия. Самите находки от образните изследвания се стадират по системата BI-RADS. Когато жените видят на резултата от изследването категория 4 или 5, това означава, че е задължителна биопсия, тъй като промените показват висока суспекция (съмнение) за рак на гърдата. Тези, които попадат в категория BI-RADS 3, са такива, при които може да се отложи биопсията и да се направи контролен преглед на шестия месец.
Стандартът за биопсия в днешно време е дебелоиглената, така наречена кор-биопсия, най-често под ехографски контрол. Изрязването на самата бучка се прави в изключително редки ситуации — тогава, когато е силно суспектна за рак.
Стандартът е дебелоиглената биопсия; подчертавам го съвсем умишлено, тъй като тя ни дава много добра представа за хистологията и биологията на тумора като рецептори, HER2, Ki-67 — маркери, които насочват лечението. Понякога се налага да се започне именно с медикаментозно лечение, а не веднага с операция. Ако въпросната бучка първо бъде изрязана, това лишава жената от възможността за провеждане на други опции на лечение.
Преди години бяхме свикнали да смятаме, че когато има открит такъв тумор, лечението обикновено прибягва до отстраняване на цялата гърда. Предполагам, че вече не е точно така, съдейки по това, което ни казвате?
Подходът в лечението на рака на гърдата е много индивидуализиран и се определя след обсъждане от мултидисциплинарен онкологичен борт. Това е важно, защото в днешно време имаме много възможности: химиотерапия, таргетна терапия, имунотерапия, лъчетерапия, като оперативното лечение е част от този мултимодален подход.
В зависимост от вида на рака и стадия, в който пациентката е диагностицирана, в все по-голям процент от случаите успяваме да извършим органосъхраняваща операция — тоест да не се отстранява цялата гърда. Това разбира се е възможно тогава, когато туморът може да бъде отстранен изцяло в чисти хирургични граници и при постигане на добър козметичен резултат, като много често се комбинира с лъчелечение. Мастектомията все още се прилага и понякога е необходима, но отново подчертавам: колкото по-рано е хванат ракът на гърдата, толкова по-висока е възможността за органосъхраняваща операция.
А какви са тенденциите — в какъв стадий най-често пациентите идват при вас?
За съжаление — в напреднал. Много често с тумори, които са над 2 сантиметра, и всъщност стандартите в световен мащаб налагат започването на неоадювантна терапия. Това означава, че започваме първо с медикаментозно лечение, като целта е да намалим размера на тумора, което да ни даде възможност хем за по-добър контрол на заболяването, хем за извършване след това на
органосъхраняваща операция. Но чисто прогностично е много по-добре ракът да бъде хванат максимално рано.
В този ред на мисли — колко бързо се развива този вид тумор?
Няма как да дам точен отговор на този въпрос, тъй като ракът на гърдата е събирателно понятие, което зад себе си крие няколко различни хистологични вида, които протичат по различен начин. При едни от тях развитието е по-бавно, не толкова агресивно, докато при други прогресира по-бързо, затова няма как да има еднозначен отговор.
И сега искам да засегнем една тема, доц. Арабаджиева, която вълнува много жени — става въпрос за гръдните импланти. В публичното пространство се появяват различни твърдения и понякога е трудно да се разграничат реалните рискове от страховете. Крият ли рискове гръдните импланти за развитие на рак на гърдата?
Нямаме доказателства, че имплантите сами по себе си увеличават риска от рак на гърдата, но има едно друго рядко срещано заболяване. Честотата му е между един случай на няколко хиляди до един на няколко десетки хиляди жени в световен мащаб. Става въпрос за рядък Т-клетъчен лимфом, който се развива в течността или в капсулата около импланта и почти винаги е свързан с текстурираните импланти.
При този вариант заболяването обикновено се появява 7 до 10 години след операцията, като тревожни признаци могат да бъдат трайно подуване или увеличаване на едната гърда, натрупване на течност, бучка или болка, особено когато се появят години след поставянето. Жените с импланти правят същия скрининг за рак на гърдата като останалите. Важно е обаче да предупредят специалиста, който ще извърши мамографията, че са с импланти, тъй като това изисква извършване на изследването със специални проекции. По отношение на самите силиконови импланти FDA препоръчва ехография или ядрено-магнитен резонанс на 5–6 години след операцията — това не е свързано със скрининг за рак или лимфом, а с цел откриване на дори минимални потенциални разкъсвания на самия имплант.
От какво зависи рискът от повторна поява на заболяването?
Отново от много фактори, основно свързани със стадия на откриване на заболяването и с хистологичния вариант. Ремисията означава, че няма данни за заболяване, но това не дава абсолютна гаранция.
И тук искам да отбележа, че е важно у пациентката да не се насажда страх, че всеки следващ преглед би бил свързан с нова поява на заболяването, а по-скоро тя да гледа на прегледа като на нещо, което ще ѝ даде спокойствие — че ракът го няма или съответно, дори да се е появил, ще бъде хванат изключително рано, така че да могат да се вземат правилните мерки в дългосрочен план и да се запази доброто качество на живот.
Колко често след приключване на лечението се правят контролни прегледи?
Отново зависи от стадия на заболяването. Когато имаме пълна ремисия, независимо че нямаме данни за заболяване, е възможно да се появи рецидив късно, дори след 10–20 години. Затова хормоналната терапия често продължава 5–10 години, независимо че пациентката е в ремисия.
Проследяването обикновено изглежда така: преглед на 3–6 месеца през първите 3 години, след това на 6–12 месеца до петата година, а след това — ежегоден преглед и ежегодна мамография. При пълна ремисия и жена без оплаквания не се препоръчват рутинни скенери или костна сцинтиграфия. Тук отварям скоба, че говорим за пациентки, приключили лечение, за които вече е доказано, че на този етап са в ремисия. При пациентки, които започват с авансирал или метастазирал карцином на гърдата — тоест с доказани далечни метастази —, те подлежат на друго лечение и наблюдението и образните изследвания се извършват по различен график.
Какво бихте казали, доц. Арабаджиева, на жена, която усеща промяна в гърдите си, но от страх отлага прегледа?
Няма как да кажем да не се страхува — това е нормално човешко чувство. Но бих казала, че прегледът би осигурил възможно най-доброто лечение и прогноза. Понякога страхът е свързан с обикновен фиброаденом — тоест не всяка бучка е рак. Но колкото по-рано бъде уточнена, толкова по-бързо ще започне правилното лечение и съответно самата жена ще бъде по-спокойна.
Съвсем наскоро имах 40-годишна пациентка, която от година и половина е напипала формация в гърдата си, но именно поради страх не е потърсила лекарска помощ. При нея нещата се развиха добре след дълъг курс на лечение, но мисълта ми е, че диагнозата няма как да се промени от страха да я чуем. Затова смятам, че популяризирането на темата и повишаването на здравната култура биха дали повече спокойствие на жените — за да знаят, че ако нещо бъде открито, то ще бъде лекувано бързо и по най-добрия възможен начин.
Ракът на гърдата е най-честото онкологично заболяване в световен мащаб. България не е изключение и годишно се диагностицират между 3500 и 3600 нови случая.
Коя е възрастовата категория, която е най-често засегната от това заболяване? Подмладява ли се заболяването?
Да, за съжаление се подмладява. Най-често се среща между 50- и 69-годишна възраст, но все по-често виждаме и по-млади пациентки.
И накрая, доц. Арабаджиева — кое е най-важното Ви послание, което бихте искали да достигне до жените, които слушат разговора ни днес?
Профилактиката е това, което ви пази. Навременната диагностика води до много добра прогноза и оздравяване, затова ви съветвам да се преглеждате регулярно.
Другото, на което много искам да наблегна, е, че психологическата подкрепа е изключително важна — както от близките, така и от лекарите. Затова е важно самите пациенти да бъдат информирани и да задават въпроси, така че да не остават неясноти. Когато връзката лекар – пациент е изградена върху ясен план какво следва след диагнозата, коя е първата стъпка на лечение, втората и в какви интервали ще се случват нещата, това дава на пациентите най-много спокойствие и по-лесно преминаване през целия процес.
