Димитър Ганев, политолог, съосновател на изследователски център "Тренд“, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България"  

Ако има някаква заслуга 48-ия парламент, то е, че нагледно извади на показ разпада и делегитимацията на политическата система. Какво ще води предизборната кампания след него: посланията или скандалите? Анализът е на политолога Димитър Ганев – съосновател на Изследователски център "Тренд“. Г-н Ганев, какви акценти се очертават през кампанията в резултат на финала на 48-ия парламент?

Едва ли ще видим нещо, кой знае колко различно в рамките на тази кампания при положение, че тя е пета за последните 2 години. Но новината, която чуваме от последните няколко дни за евентуално обединение между "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“, вероятно ще доведе до още по-висок градус на конфронтация между първите две партии по простата причина, че първото място ще бъде оспорвано между ГЕРБ от една страна и обединението от друга. Тази мощна конфронтация, която ще видим в хода на кампанията пък от своя страна ще минира вероятно и възможностите за една т.нар. "голяма коалиция“ между първите две формации, което именно заради този остър тон и остър език, който ще се държи в рамките на кампанията, ми се струва, че ще минира тази опция, която стоеше все пак на дневен ред, което само по себе си пък говори, че може и 49-ото Народно събрание да не може да се справи с основната си задача, а именно да излъчи редовен кабинет.

Какви коалиции се очертават за надпреварата? За ГЕРБ-СДС е ясно. Все още са въпросителни около "Демократична България“ и "Продължаваме промяната“, независимо  от заявки, заклинания на лидери, но се чуват гласове, които звучат почти като подводни камъни? Сам ли ще се яви "Български възход“ или ще потърси рамото на НДСВ? Какво ще наблюдаваме в ляво?

Ако тръгна отзад напред, аз лично в ляво не мисля, че се очертава нов сериозен субект, който може да размести по някакъв начин пластовете, визирайки евентуално обединение на стари отломки от социалистическата партия. Аз и далеч не съм сигурен, че въобще ще се стигне до такова обединение, явяващо се на избори, ако трябва да съм съвсем честен. Но дори и да се стигне, то надали има много възможностти за някакъв по-сериозен пробив. В този смисъл по-скоро в ляво мисля, че ще бъдем свидетели на ситуацията, на която бяхме свидетели на последните избори през октомври – в резултата на БСП малко под 10%. Колкото до "Български възход“, вижте, там ситуацията с явяването на изборите най-вероятно ще зависи от социологическите проучвания, които "Български възход“ ще наблюдават в последните седмици преди кампанията, за да решат в какъв формат да се явяват. Имам предвид най-вече това, че ако социологията дава убедителен процент от 4 нагоре, то вероятно може да се пробват и със самостоятелно явяване. Всичко под 4% ще ги накара спешно да търсят коалиционни формули – дали с НДСВ, дали с ВМРО, или дори и с някоя друга формация, която ще им подпомогне влизането в парламента, или поне ще го направи една крачка по-близо. Но искам само да отбележа тук: в политиката 2 + 2 не е равно на 4, то може да бъде равно 5, но може да бъде равно и на три.

А може да бъде равно и на едно?

И на едно. По същия начин това се отнася и за това евентуално обединение между "Продължаваме промяната“ и между "Демократична България“. Ключово ще бъде за подобни предизборни съюзи, как ще бъдат разказани в хода на кампанията, дали ще има напрежение помежду им, дали реденото на листите ще се окаже предизвикателство, на което те няма да могат да отговорят адекватно. Всичко това са въпроси, на които тепърва ще се дава отговор.

Г-н Ганев, изкушавам се да ви разпитам повече за тази коалиция "Демократична България“ и "Продължаваме промяната“. Не би ли по-добре партиите да се явят самостоятелно? За предишните избори да, тя бе твърде добра като възможност, но сега при силно ерозиралата подкрепа за "Продължаваме промяната“, тя няма ли да повлече надолу и "Демократична България“, която пък си има един твърд електорат, може да не е голям, но гарантиран?

Без всякакво съмнение рисковете за едно подобно обединение са много. На първо място ми се струва, че най-голямото предизвикателство пред тях е именно да дадат някакъв бонус над аритметичния сбор на двата си електората. Това само по себе си не е лесно, защото в "Продължаваме промяната“ все пак има една електорална периферия, може би живеещи в по-малките градове, с по-нисък социален статус, които гласуваха за "Продължаваме промяната“ на последните един или два избора, по различни съображения, разбира се. Но една евентуално коалиция с "Демократична България“ много ми е трудно да преценя как би изглеждала. Защото "Демократична България“ е партия с друг дневен ред, представляващ друг тип хора, най-вече хора от столицата, по-млади, с по-високи доходи. И този различен дневен ред на "Демократична България“ може да дистанцира по някакъв начин тези избиратели от евентуална подобна коалиция. Това е първото предизвикателство. Второто предизвикателство, разбира се, е подредбата на листите. Казвам го неслучайно, защото това ще бъде огромно изпитание за коалицията – в такава ситуация винаги има сърдити и от двете страни, все някой е разочарован. И тук вече въпросът е това разочарование дали ще излезе в публичното пространство. Защото представете си едно негодувание и скандали само няколко седмици преди парламентарните избори. Това далеч няма да се отрази добре на началото на тяхната кампания. Иначе  от гледна точка на политическото значение, ако трябва да сме съвсем откровени: подобна коалиция, да влезем в хипотезата, че дори тя е успяла да стане първа, което далеч не е сигурно от днешна гледна точка, не решава политическото уравнение на кризата, в която се намираме. А именно, и в това Народно събрание, което изживява последните си дни, "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“ ако бяха направили парламентарен съюз между двете си парламентарни групи, пак щяха да бъдат най-голямата парламентарна група в Народното събрание, и можеха да вземат първия манат. Всъщност, това, което единствено може да се постигне, евентуално пак казвам, е една психологическа победа над ГЕРБ. Но пак казвам, не се решава политическото уравнение поради простата причина, че изпадаме в същата ситуация, в която изпаднахме в началото на живота на 48-ото Народно събрание – кой с кого. А този отговор още не сме го получили, и не съм сигурен дали ще можем да го получим в хода на кампанията, било тя обединена или разединена, така наречената коалицията между "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“.

А какви следизборни коалиции могат да се направят? Как би изглеждала една управляваща коалиция в 49-ия парламент, колкото и да се привижда хипотетична засега?

Само по себе си това е интересен въпрос дали въобще ще има коалиция в следващото Народно събрание.

И дали ще има редовно правителство.

Да. Защото това според мен е една от опциите, които са доста вероятни за 49-ото Народно събрание, а именно да завърши живота си като 48-ото без да може да изпълни основната си роля – да излъчи кабинет. В този смисъл ние трябва да разсъждаваме върху все пак не много вероятния сценарии да се излъчи въобще кабинет, или хайде да кажем със сигурност строейки ясната алтернатива да има пак предсрочни избори. Но все пак ако трябва да се остане в тази посока – това противопоставяне, на което ще бъдем свидетели между "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“ от една страна и ГЕРБ от друга, според мен ще минира възможностите за голяма коалиция с ГЕРБ. Имаше опция в предишното Народно събрание, която изглеждаше и реална опция за следващото Народно събрание, все пак ГЕРБ да поиска и да получи подкрепа от "Демократична България“ за евентуален кабинет. "Демократична България“ като че ли изглеждаха малко по-готови от  "Продължаваме промяната“ за подобно сътрудничество с ГЕРБ. Сега обаче когато те са заедно, ми се струва шансът за подобна евроатлантическа така наречена коалиция много малък, почти граничещ с нулата.

Кое ритна канчето на възможностите? Може би аферата "Nexo“? Може би оръжията за Украйна?

Не съм сигурен дали в някакъв момент е имало реална възможност за подобна коалиция. Така че не мисля, че имало някакъв момент, в който изведнъж ситуацията стана различна от тази, на която бяхме свидетели в последните да кажем половин-една година. Другият вариант за коалиция, разбира се, е т.нар. "хартиена“ коалиция, която да е ГЕРБ, БСП и ДПС. Тази коалиция вероятно и в следващото Народно събрание би могла да има мнозинство, както имаше в това Народно събрание. Но ми се струва малко вероятна от гледна точка на факта, че ГЕРБ надали ще си позволи непосредствено преди местните избори да влезе в една непопулярна коалиция, каквато без съмнение ще бъде тази хартиена коалиция. Защото това би означавало да подари изборите за местна власт, които ще се проведат през октомври тази година, да ги подари на своите най-условни опоненти в лицето на "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“, вкоренявайки ги в местната власт, и правейки ги устойчив политически субект за следващите 4 години с много силно присъствие в местната власт. Просто не виждам политическата логика в това ГЕРБ да направи тази хартиена коалиция непосредствено преди местните избори. Логичният въпрос тук е: защо не я направи сега тази коалиция? 

И защо според вас, защо не я направи сега?

Защото според мен ГЕРБ не иска да плаща висока политическа цена за подобна непопулярна коалиция непосредствено преди местните избори.

Не сме ли изправени пред парадокс, г-н Ганев, от местните избори да зависят и парламентарните, но и управлението на държавата?

Местните избори се явяват най-голямата спирачка за съставянето на редовен кабинет, тъй като за партиите местните избори са най-важните избори. Защото местните избори ти дават сериозен ресурс, каквито са общинните бюджети, финансов имам предвид. Един сериозен кадрови ресурс, защото понякога общината се явява и най-големият работодател в даденото населено място, и самото присъствие в местната власт ти гарантира жизнена местна структура. Жизнената местна структура пък от своя страна ти печели изборите за парламент, за президент, европейските избори и прочие. Общо взето, добрата ти позиция в местната власт ти гарантира устойчивост в рамките на следващите 4 години. И когато става дума тук за 4 години, тези 4 години са сигурни, защото в местната власт, както знаете, няма предсрочни избори или ако има частичен  местен вот някъде, той е по-скоро изключение и само на едно място. В този смисъл доброто представяне на местните избори за една нова структура, каквато ще бъде коалицията между "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“, а и за нова партия, като "Продължаваме промяната“, местните избори са от изключително значение. За ГЕРБ също, защото тази устойчивост на ГЕРБ в последните 15 години се дължи на пробива й в местната власт през 2007 година. Без това ГЕРБ можеха да приличат на НДСВ, което направи огромен пробив 2001 година на парламентарни избори, но не успя да се вкорени в местната власт през 2003 година на тогавашните местни избори, и съдбата му общо взето я виждаме – това беше един политически субект, който неуспявайки да се вкорени в местната власт, общо взето загуби своето влияние за 7-8 години.

Няколко пъти подчертахте в хода на разговора, г-н Ганев, че ще има остра конфронтация между ГЕРБ и "Демократична България“ с "Продължаваме промяната“. В какво ще се изрази тази конфронтация? Как ще я видим, със сблъсък между послания или най-вече чрез   замерване със скандали?

И двете. И двете са гарнирани с много високо политическо напрежение и много остър тон по простата причина, че както казват французите:  "raison d'être“ т.е. причината за съществуване на  "Продължаваме промяната“ до голяма степен е нейната анти-ГЕРБ реторика и нейните анти-ГЕРБ позиции. Защото голяма част от мотивацията на нейните симпатизанти, гласоподаватели, на "Продължаваме промяната“ имам предвид, е именно това, че те се обявяват срещу т.нар. "партии на статуквото“, най-голямата от която разбира се е ГЕРБ. В този смисъл и понеже ще има много висок залог за първото място, аз смятам, че това ще бъде много остра кампания, защото "Продължаваме промяната“, в това число и "Демократична България“ ще искат да се покажат как напълно отрицават този евентуален т.нар. "модел ГЕРБ“, че напълно не са съгласни за колаборация със статуквото, че са носители на нещо ново и прочие. Това няма как да не прерасне в много остра кампания между двете партии.

И на тези избори ли ще гласуваме на фенския принцип: "Левски“ срещу ЦСКА?

Вижте, на последните пет избора, този ще бъде пети, значи на последните 4, отбелязваме една и съща тенденция, а тя именно е спад на избирателната активност на всеки едни избори. Имам предвид от април 2021 година до последните през октомври 2022 година. На всеки един избор избирателната активност е по-ниска и по-ниска. Какво означава това? Излизат само и единствено т.нар. "твърди ядра“ да гласуват. Партиите са неспособни да мотивират извън твърдите си ядра т.нар. "електорална периферия“ да упражнява правото си на глас. Не виждам никакви основания, никакви основания на предстоящите предсрочни парламентарни избори да бъдем свидетели на нещо различно, освен ако разбира се не се случи някакъв супер обрат в политическата ситуация, във вътрешнополитически или във външнополитически план, който да внесе нов импулс. За сега не виждам подобно събитие. Единственото, което може да повиши избирателната активност, е връщането на хартията. Част от избирателите бяха дистанцираните от машинното гласуване, защото не ползваха такава технология, притесняваха се да ползват такава технология, това бяха предимно много възрастни хора. И част от тях могат да се завърнат пред урните, това далеч няма да направи избирателната активност много по-висока от тази на последните избори. Защото и мотивацията на голяма част от хората да упражнят правото си на глас няма да е висока поради простата причина, че не се вижда изход от политическата криза, не се вижда развръзка. Всеки грамотен гласоподавател, следящ поне малко политическите процеси, добре си дава сметка, че ще бъдем в сходна ситуация и след новите избори. И тогава въпросът, който си задава уважаемият избирател е следният: "Аз защо да гласувам, след като и на тези избори няма да бъде избрано редовно правителство?“, което може да потопи още повече избирателната активност. Тези два фактора: от една страна връщането на част от гласоподавателите заради хартиеното гласуване, и от друга страна електоралната умора и липсата на мотивация да гласуваш, защото политическата криза не е пред решение, вероятно ще се компенсират в някаква степен. И аз очаквам избирателна активност, която е близка, с може би няколко процентни пункта нагоре или надолу, до тази, която имахме октомври миналата година.

Кога ще дойде развръзката? Ако и сега не дойде, и на есен не дойде, кога ще дойде?

Смятам, че окончателната развръзка на политическата криза, ще дойде след провеждането на местния вот.

Т.е. ние ще имаме още 2 избора, така ли?

Струва ми се като не малко вероятен сценарий, да.

Цоня Събчева